Виж кой се върна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
COVID-19 и обръщането на миграцията

Виж кой се върна

Виж кой се върна

Десетки хиляди българи се върнаха от чужбина заради пандемията. Това е нов шанс за българските градове

Огнян Георгиев
11909 прочитания

© Ася Колева-Стоянова


Темата накратко
  • Пандемията върна десетки хиляди българи от чужбина.
  • Част от тях ще останат, но колко голям ще е броят им зависи от мерките на местната и централната власт.
  • Този демографски прозорец ще се затвори в края на 2021 г.

Село Струмяни, което, както името му издава, е на брега на река Струма, възниква като гара по линията към Гърция през 30-те години на миналия век. Турбуленциите на XX век и бързият ръст на населението на България тогава го превръщат в селище и дори в център на община със същото име. Последните 30 години обаче не са милостиви към Струмяни - подобно на десетки други градове и села хората от тази община решават, че има други, по-интересни и развити места, на които да търсят препитание. И подобно на тези села и градове миналата година нещо необичайно става в Струмяни - част от хората от чужбина се завръщат.

Според данните от гранична полиция и РЗИ, които по време на първия, най-строг, локдаун от март до май проследиха влизащите в България до краен адрес, община Струмяни е на първо място, ако се сравни броят пристигнали и карантинирани там с работоспособното население. 243-ма души са влезли на територията на страната през този период и са дали адрес на карантиниране в общината, което за селска община е много - почти 10% от всички работоспособни хора в Струмяни. В подобна ситуацията са много други общини в страната, където данните сочат видим приток на новодошли. Целият анализ е част от доклад, съставен със съдействието на Европейския съвет за външна политика и фондация "Конрад Аденауер".

Естествено причината не е, че на стотици хора внезапно им е домъчняло за Струма. Малкото село в Югоизточна България е част от много по-голяма карта, която пандемията пренареди. COVID-19 разруши не само икономически и транспортни връзки, но и архетипа на света, който мнозина си бяха построили. В ситуация, в която собственото ти здраве, както и това на близките ти внезапно е под въпрос, работните места изчезват или стават виртуални, а възможностите за пътуване секват, приоритетите на милиони хора, които бяха мигрирали в чужбина, изведнъж се промениха. Струмяни, България и дори Източна Европа не са единствените места, на които това се случи. Индия, Афганистан, Латинска Америка - всички области, които обикновено губят всяка година милиони хора зад граница, сега видяха как сериозна част от тези хора се завърнаха.

Има обаче три неща, които правят ситуацията тук донякъде уникална.

Първо, този регион (и България като тъжна част от него) е единственият в света, който губи нетно население в продължение на три десетилетия, при това без война. Това значи, че тук този обратен поток ще се усети много по-сериозно, отколкото другаде.

Второ, за разлика от стагниращите икономики на Латинска Америка и свръхнаселените азиатски такива източноевропейските (и най-вече тези в ЕС) имат едновременно устойчив ръст и недостиг на хора. Най-големият проблем за бизнеса навсякъде от България до Балтика беше липсата на работна ръка, т.е. потенциалът за попиване на поне част от тази вълна съществува.

И третата съществена разлика е членството в ЕС. Нито един друг регион, който губи мигранти към по-развити икономики, не се намира в такава близка политическа и социална връзка с тях, каквото има между членките на изток от Виена и тези на Запад. Най-близката аналогия всъщност не е регион, а държава - мобилността между различните щати на САЩ.

Източник: Shutterstock

Тези фактори сочат, че се намираме в странен момент, в който потокът на миграция за кратко се е обърнал изцяло. Това няма да продължи дълго и най-вероятно ще изтлее до средата на 2021 г., когато ситуацията в Европа се нормализира. Кой и как ще се възползва от него обаче обещава да промени за дълго някои места.

Какво стана

2020 г. беше пълна с превратности, затваряния и отваряния на страни, карантини, промяна на правила. Трудно може да се избере един момент, който да носи информация за цялата година и да е адекватно отразяващ реалността. Но статистически погледнато, най-добрият момент за събиране на данни, поне в България, беше периодът на първия локдаун, който беше обявен на 13 март и де факто продължи до средата на май, когато бяха вдигнати повечето ограничения.

Има две причини за това. Първо, това беше периодът на най-тежки ограничения, когато пътуването между градовете беше спряно, много завръщащи се бяха посрещани от карантина, а транспортните връзки ставаха все по-редки и трудни. Това в огромна степен изключва възможностите туризъм, бизнес или просто уикенд визити. Второ и по-важно: властите проследяваха много от влезлите до адрес заради карантината. Това създаде уникална база данни. Обичайно информацията за придвижващите се в ЕС и живеещите в други държави е изключително оскъдна - ако не държите да регистрирате автомобил например, българската система позволява да живеете в колкото искате градове и държави във и извън ЕС, след като навършите 18 години, и на 30 да се окажете със същата адресна регистрация, с която сте били при пълнолетие.

Автор: Капитал

Ето защо, взимайки този ясен времеви период с база данни за карантинирани по общини, може да се състави доста пълна картина на завърналите се в страната.

Какви са числата? В периода март - май на територията на България са влезли малко над 600 хил. души. Това е четири пъти по-малко от същия период миналата година, но голяма част от тези влизания вероятно са съобразени с ограничителните условията по-горе. Това естествено не значи, че всички те са завърнали се мигранти. Но е показателно, че разликата с напусналите за същия период е над 80 хил. души. За сравнение - през 2019 г. тази разлика е около 5 хил. души при четири пъти по-голям брой пътуващи. Нещо повече - в два от месеците, март и май 2019 г., повече хора напускат България, отколкото влизат. През 2020 г. във всеки от трите месеци влизащите са много повече от напускащите.

С две думи, десетки хиляди хора са се върнали в страната. Къде обаче са отишли? Благодарение на данните за 70 хил. карантинирани знаем отговора и на този въпрос. Подредени по общини, най-много са те в София, Русе, Варна, Петрич и Пловдив (виж таблицата). По-интересно обаче става, когато сравним карантинираните с работоспособното население. Тогава именно Струмяни излиза начело, а класацията се доминира предимно от селски общини. Много от тези общини са около градове като Видин, Русе и Благоевград. Същата тенденция се вижда и когато подредим класацията по общини с над 20 хил. души. Тогава на първите места излизат Петрич, Сандански, Видин, Монтана и Благоевград.

Тъй като под карантина са поставяни обикновено около или по-малко от половината влезли през даден граничен пункт, а данните на "Информационно обслужване", ползвани в доклада, не отразяват пълната статистика за март и април, истинските числа са много по-високи.

По линиите

Естествено простият брой хора, които са се регистрирали като карантинирани на дадено място, не е равен на завърнали се мигранти. Но надали е просто съвпадение, че процентно най-много хора са се завърнали в места, които от години губят население - линиите Русе - Разград, Благоевград - Сандански и Видин - Монтана.

Кметът на Сандански Атанас Стоянов казва, че няма данни, с които да потвърди документално това, но е факт, че е имало връщане на доста хора през пролетта. "Повечето се върнаха от Англия, Германия, Испания, Италия и от Гърция. Много са загубили работа - като нямаш какво да работиш и всичко е затворено, къде се връщаш, в Сандански." Потърсен за коментар, директорът на местното бюро по труда демонстрира нагледно защо статистиката е толкова оскъдна - заяви, че няма точни данни за това колко новорегистрирани са посочили месторабота в чужбина като последна заетост, и отклони въпросите. По-късно се свързахме и с Агенция по заетостта, откъдето ни дадоха доста по-адекватен отговор и пълни данни (виж карето).

В бюрата по труда ги няма

Данните от Агенция по заетостта за 2020 г. сочат скок на регистрираните безработни, работили в чужбина, между май и юни от 3.7 на 7.5% от всички новорегистрирани, а след това плавно увеличение до октомври на 15%. Според Кремена Калчева от АЗ, това не се отличава значително от 2019 г., когато в края на годината те са били около 12% от общия брой, тъй като тогава обикновено се връщат сезонните работници. Като цяло през тази статистика е трудно да се хване увеличение, защото първо не е задължително да отбележиш в декларацията, че си работил в чужбина, а много нискоквалифицирани не се дерегистрират тук, когато отиват сезонно навън.

Кметът на Струмяни Емил Илиев също не може да каже нищо категорично - не на последно място защото общината му се състои от много малки села, където вероятно върналите се са се разпръснали. Но самият той има познати, които са се върнали и също така е забелязал ясна тенденция - бум на покупката на строителни материали и на ремонтите на къщи. Казва, че повече хора са се върнали напоследък с влошаването на ситуацията във Великобритания. Кметът на друг град, който е високо в класацията - Свиленград, пък е категоричен, че пролетта е имало вълна от върнали се.

10% надежда

Отвъд числата обаче стоят хора. А хората за съжаление на икономическата и демографската наука са непредвидими и невинаги рационални същества. Което значи, че да прогнозираш дългосрочни миграционни процеси въз основа на краткосрочни данни е обречено на неуспех. Това, което можеш да направиш, е да съставиш моментна картина и да вадиш изводи от нея.

Благодарение на таргетирано проучване във фейсбук, което, разбира се, е непредставително, и на няколко дълбочинни интервюта след това може да се добие някаква начална представа къде се намираме (виж резултатите в графиките). Основните изводи са, че причините за връщане са две - желание да са с близки и роднини, както и загуба на работа. 10% от анкетираните не биха се върнали в чужбина, а 25% не са решили, но ако се изолират само групата хора, прекарали над 1 година зад граница, тези стойности скачат значително - 19% и 47% съответно.

Това значи, че дори огромната част от хората да заминат отново, поне част от тях ще останат. Това е сериозен бонус за задавяща се икономика като българската и особено за няколкото регионални икономики, които зависят преди всичко от качеството и количеството на работната ръка и от броя предприемачи.

Тук е моментът да се направят няколко важни разграничения.

Първо, не говорим в никой случай за еднородна група хора. Сред върналите се има от ниско- до висококвалифицирани, студенти и работещи. Всеки от тях търси различни неща. Кметът на Белоградчик например казва: "Над 90% oт завърналите се са цигани. Идват обратно със спестени пари, ремонтират си къщите, купуват коли, инвестират си парите в града." Двадесетгодишната Деница пък е студент в Италия, но се е върнала в Банско заради онлайн обучението и възнамерява да остане в България след завършването си. Казва, че същото искат да направят и повечето от нейния випуск. Адвокатът Сава Савов се е върнал със съпругата си и трите си деца в Пловдив и следващите месеци сравнение на качеството на живот тук и познатите им в Лондон са ги убедили да останат (повече истории има в този текст). Освен това, заедно с добрите новини се връщат и някои лоши - престъпността, която изнасяхме на Запад, също може да се завърне с пандемията.

Второ, миграцията в ЕС все повече е мобилност. Решението дали и къде ще живееш не е съдбоносно, защото може да бъде променено бързо - с два часа полет от Милано до Пловдив например. Политическият мислител Иван Кръстев, който със семейството си живее във Виена от години, но тази седмица написа текст, в който обясни как е решил да се върнат в България, казва, че има ясно обръщане на посоката. "Причината за масовото напускане на България напомняше силно излизането от селата към градовете през 50-те и 60-те. Тогава отиването на Запад беше социален асансьор, тук си инженер, там си шофьор, но се държиш като да са те повишили. Но, интегрирайки се в тази нова реалност, някои неща ти харесват, други не. Успехът ти не е толкова абсолютен. А и когато десет човека заминат, е едно. Когато заминат всички, е друго - губи се символичното значение." Според него все повече хора виждат възможност да направят нещо радикално - "ако преди радикалното е било да заминеш, сега е да се върнеш". Частичната смърт на офиса и навлизането на дистанционната работа ще помогне на това, както и масовата тенденция да се търсят къщи извън градовете за по-спокоен живот.

Всичкото кметско войнство

Прибралите се носят и ново мислене със себе си, независимо откъде се прибират или в коя категория са. Ако останат, това неизбежно ще промени местата тук и може да проличи още на идващите избори, както подсказаха градските протести миналата година
Фотограф: Цветелина Белутова

И трето, но не последно място - градовете не са еднакви. Варна не е Разград, а Пловдив не е Сандански. Кметът на Струмяни Илиев признава, че "не сме дестинация, в която остават - хората търсят работа навън и се връщат да си наглеждат къщите". Според него те са добре разположени - близо до Македония и Гърция, на хвърлей от Банско и по магистрала от София. В близкия Сандански основният бизнес е туризмът, който в следващата година-две ще е на системи. Радослав Георгиев от "Активно общество - Видин" казва, че няма какво да задържи активните хора в града.

За по-полезно може да мислим за следната класификация на населените места:

  • Места, които могат да привличат и задържат хора - София, Пловдив, Варна
  • Места, които имат потенциал за това, но имат нужда от още усилия - Русе, Стара Загора
  • Места, които нямат потенциал да привличат и задържат хора, но могат да са дестинация за поне част от времето - курортни области или в близост до такива като Сандански, Благоевград, села в близост до големи градове и др.
  • Места, които нямат потенциал и не могат да задържат хора.

Тези групи не са фиксирани. Успехът на един град зависи от дадености като положение, инфраструктура и околна среда, но много от другите фактори подлежат на промяна и реакция. Ако кризата показа нещо, то е, че живеем във време, в което все повече хора преосмислят къде и защо живеят.

Ако изключим доминиращия фактор - работата, сред основните фактори, които интервюираните посочват за влияещи на решението им, са корупцията, социалната и градската среда и COVID-19. Един от факторите, допринесли за това хората да се приберат пролетта, беше впечатлението, че тук е по-безопасно. Днес с историите за пълни болници и умиращи по стълбите хора това не е така. В близкия до Благоевград град Рила през март се завръщат немалко хора, предимно от Испания. Последните от тях си заминават през декември, след като виждат какво се случва по време на пика от епидемията там - в близките болници няма места, хората умират по домовете си без достъп до медицински грижи. "Ако ще го карам, по-добре да е в Испания, където нито един човек не е останал без лекар", е бил аргументът на един от тях, разказват негови съседи.

Държавата би могла да направи повече: било то с фонд за нисколихвени кредити за стартиране на бизнес или пък с цялостно обновяване на здравната система, която да я направи адекватна във всички областни градове. Но това, което различава успешните от неуспешните градове, основно е визията на хората, които ги управляват. Тъй като вече стана дума за САЩ, градовете там, които привличат население - Остин, Денвър или Филаделфия, дължат успеха си изцяло на местни инициативи и усилия.

Затова основно върху кметовете ще падне отговорността да вземат решения, които могат да определят близкото бъдеще. Някои от тези решения - градска среда, по-гъвкава местна администрация и най-вече по-добри училища и детски градини, са в ръцете на местната власт. Други - инфраструктура и корупция, не са.

По всичко изглежда, че ситуацията в Европа ще се нормализира във втората половина на годината. Което значи, че има кратък прозорец от време за действие.

Темата накратко
  • Пандемията върна десетки хиляди българи от чужбина.
  • Част от тях ще останат, но колко голям ще е броят им зависи от мерките на местната и централната власт.
  • Този демографски прозорец ще се затвори в края на 2021 г.

Село Струмяни, което, както името му издава, е на брега на река Струма, възниква като гара по линията към Гърция през 30-те години на миналия век. Турбуленциите на XX век и бързият ръст на населението на България тогава го превръщат в селище и дори в център на община със същото име. Последните 30 години обаче не са милостиви към Струмяни - подобно на десетки други градове и села хората от тази община решават, че има други, по-интересни и развити места, на които да търсят препитание. И подобно на тези села и градове миналата година нещо необичайно става в Струмяни - част от хората от чужбина се завръщат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ss avatar :-|
    SS

    Интересен анализ ...

  • 2
    bigman_1 avatar :-|
    BiGman1

    В природата празно няма...едни отиват други се връщат...

  • 4
    val1320 avatar :-|
    val1320

    В анализа не е отделено достатъчно място на това КОЙ се върна?Според мен,90% са маргинали и ниско квалифицирани,които ще увиснат на социалната система,т.е. на нашия гръб.Включително и айдуците от всякакъв калибър!

  • 5
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#4] от "val1320":

    Маргинали няма масово да посочнат корупцията като основния проблем в държавата ни. Дори маргиналите в България явно не я осъзнават като проблем, продължавайки да поддържат едни и същи елити на власт.

    Казах го много отдавна във форума и явно не важи само за мен. Стандартът в България не е толкова лош и със сигурност се е подобрил осезаемо спрямо 2007 г., когато се отприщи тази емиграционна вълна. Единственото, което ще ме накара да си събера чукалата от тук е чувството, че ме правят на идиот. Ако бяхме наистина бедна държава с чувство за път и посока, а не корумпирана територия с близък до нормалния стандарт на живот - бъдещето щеше да изглежда по-светло.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK