Грешка в сметките

Плановете на общината бяха RDF отпадъците, които се оползотворяват, да бъдат 180 хил. тона годишно, но разследване на "Капитал" показа, че заводът за боклук (Столичното предприятие за третиране на отпадъци) "произвежда" тройно по-малко от планираното. От отчетите му се вижда, че за всяка от първите му три работни години (2016, 2017 и 2018 г.) произведеният RDF не надвишава 61 хил. тона. годишно.

Малките количества обаче не са взети предвид и дори сега в документацията на поръчката за инсинератора отново е посочена фиктивната сума от 180 хил. тона. Притеснителното в случая е, че ако заводът за боклук продължи да генерира тройно по-малко отпадъци, това драстично ще се отрази на сметките на общината за производство на комбинирана енергия. При сумата от 180 хил. тона RDF годишно тя предвиждаше новата централа да произвежда 55 мегавата (MW) топлинна и 19 MW електрическа.

Засега Столичната община плаща за изгарянето на RDF отпадъка, който генерира в завода си за боклук край село Яна. Той е под планираното количество и качество

Фотограф: Надежда Чипева

Друг проблем е качеството на RDF отпадъка, генерирано от софийския завод. През последните години общината обявяваше поръчки и де факто плащаше милиони за изгарянето му, но постепенно желаещите кандидати намаляха. Докато преди с тази дейност се занимаваха циментовите заводи, последният търг на общината за изгарянето на 70 хил. тона боклук в следващите три години беше спечелен от електроцентралите, свързани с Христо Ковачки, срещу 15 млн. лв. Другият кандидат - "Девня цимент", кандидатства само за две от позициите с по 10 хил. тона годишно и общината така и не намери кой да изгаря останалите 26 хил. тона.

Колко ще струва

Сумата 350 млн. лв. покрива дейностите по проектирането, надзора, изграждането на инсталацията и доставката на оборудване. Дефекти ще се отстраняват в срок от две години след издаването на сертификат за приемането на обекта. Освен това изпълнителят ще има задължението да подпомага "Топлофикация София" при експлоатацията и поддръжката на инсталацията, както и в oбучението на персонала за период от 3 години.

Макар че съоръжението ще бъде на територията на общинското дружество и ще бъде използвано именно от него, Столичната община е тази, която ще изплаща инсинератора, и то поне до 2040 г.

За целта тя (разбирай данъкоплатецът) ще трябва да отделя около 5 млн. евро на година, като площадката ще стане негодна за експлоатация малко след като се издължи - планираният срок за експлоатация е 26 години след завършване на съоръжението.

От кандидатите в обществената поръчка се иска да са имали минимален оборот в сферата (строителство на енергийни мощности, заводи за RDF или отпадъци) 290 млн. лв. за последните три години. Най-значим критерий за избор на изпълнител е пряката икономическа стойност с 60% (тук освен цената влизат и бъдещите разходи за експлоатация), следвана от екологичните и технически стойност (35%) и непряката икономическа стойност (5%)

Плюсове и минуси

Ако осъществи проекта, Столичната община ще спре да плаща всяка година милиони за изгарянето на произведения в града отпадък и в същото време ще може да увеличи дела на топлоснабдяването. От друга страна, съмненията за това колко е удачно да се гори боклук, и то близо до центъра на града, от години повдигат въпроса за ефекта от работата ѝ върху околната среда и здравето на хората. Заради това проектът събира множество критики и срещу него се водят дела в съда. Един от най-ярките противници е неправителствената организация "За земята". Данита Заричинова, която е неин член, коментира пред "Капитал", че при горенето отпадъците не "изчезват", а 20-25% от общото количество се превръща в пепел, като част от нея е летяща и токсична.

Според "Топлофикация София" чрез изграждането на инсталацията ще се постигне частична диверсификация на горивната база за производство на енергия - замяна на около 11% природен газ с RDF, както и повишаване на енергийната ефективност в производството чрез заместване на стари амортизирани мощности с нови. В документацията пише още, че ще бъде постигнато "намаляване на емисиите на парникови газове на единица енергия", както и че е възможно намаляване на цената на произведената енергия. Европейската комисия пък е установила, че комбинираното производство на електроенергия и топлинна енергия от новата инсталация ще позволи икономия на 46.5% първична енергия в сравнение с разделното ѝ производство, както и че "проектът осигурява разумна възвръщаемост".