Машини за гласуване, машини за милиони

Защо изборът на доставчик на машини за гласуване се оказа симулация на състезание

В над 9000 избирателни секции (от общо 11.5 хил.) тази пролет ще може да се гласува машинно. Без изненада, в предпоследния ден на 2020 г., Централната избирателна комисия (ЦИК) избра за доставчик на машините "Сиела норма", собственост на братята Иван и Веселин Тодорови. Във вторник вечерта Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбата срещу избора на изпълнител, подадена от един от декласираните участници, и с това отпадна последната пречка пред подписването на договора.

"Това, което знаем, е, че никой друг не може да изпълни договора. Условията, които са по този търг, най-вече времевите, са такива, че никой друг не може да го изпълни", коментира в петък пред БНТ изпълнителният директор на "Сиела" Веселин Тодоров. Той обясни, че машините са били купени малко преди откриването на процедурата: "Такъв е животът - всеки трябва да рискува, ако иска да печели."

Конкуренцията в конкурса беше задуше(в)на - единствените два от участниците, които подадоха оферти, са видимо свързани помежду си. Другите се отказаха заради кратките срокове. И ако подобни практики са често срещано явление във всички обществени поръчки, в конкретния случай има опасения, че това може да повлияе на изборния процес.

Във вторник, по време на политическите консултации за изборите, президентът Румен Радев припомни констатацията в съвместния анализ на фондация "Софийска платформа" и "Конрад Аденауер": "През шестгодишната история на машинното гласуване в България както в тестови, така и в реален режим една компания печели всички търгове за доставка на машините за гласуване." Същата фирма, пише в доклада, е "натоварена не само с доставката на машините, но и с логистиката на транспортирането, сервизиране, обучението на персонала и други". По този начин, отбелязват двете организации, "компанията не само е в господстващо пазарно положение, но на практика е придобила повече от решаваща роля в провеждането на изборите".

Пандемията е виновна

През 2019 г. машинното гласуване беше въведено "експериментално", като "Сиела" достави 3000 машини на холандската фирма (с венецуелски собственици) SmartMatic. Според Изборния кодекс редовните парламентарни избори през 2021 г. трябваше да се проведат изцяло машинно.

През лятото на 2020 г., в разгара на протестите, ГЕРБ инициираха промени в Изборния кодекс, с които цялата процедура по купуване на машини беше възложена на ЦИК. Това накара председателката на изборната администрация Стефка Стоева да подаде оставка след много показателно изявление: "И аз се питам защо с лекота законодателят прехвърля решаването на основния въпрос (купуване или наемане на машините - бел. ред.) върху ЦИК, и това в навечерието на изборите, за които не е ясно редовни ли ще са, извънредни ли ще са, за Велико народно събрание или за Обикновено.

В резултат на тези действия на законодателната власт ЦИК е поставена в едно изключително сериозно положение - да работи в условията на едно неясно и нестабилно законодателство. Това е истината и обществото трябва да знае, защото не бива всичко да се стоварва на нас и след като ние не сме спрели да работим, да се говори, че ЦИК саботира изборите"

В крайна сметка в началото на октомври парламентът окончателно прие, че гласуването ще е смесено - и с бюлетини, и с машини. Тогава зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Ципов обясни, че забавянето на промените е станало заради пандемията.

Изпилените срокове

ЦИК публикува решението за откриване на поръчката повече от месец след влизане в сила на промените в Изборния кодекс. Заложената максимална стойност на поръчката е 36 млн. лв., като в тази сума влиза купуването на 9600 машини, логистиката, инсталирането и обучение на членовете на секционните комисии за работа с тях.

Търгът се провежда по реда на т.нар. състезателна процедура с договаряне. Според Закона за обществените поръчки (ЗОП) тя се състои от два етапа - подаване на заявление за участие (в срок до 30 дни след откриване на процедурата) и подаване на оферта (до 25 дни след подаване на заявлението). В допълнителните разпоредби на Изборния кодекс обаче е записано, че сроковете от ЗОП не се прилагат при купуването на машини, изборни книжа и бюлетини. Позовавайки се на тази разпоредба, ЦИК скъсява значително сроковете. Което можеше да бъде оправдано, ако ставаше дума за предсрочни избори, но в случая с редовните няма обяснение.

Именно късите срокове, които ЦИК налага, стоят в основата на ограничената конкуренция по тази поръчка

Освен че поръчката е публикувана с около месец закъснение (на 23 ноември), в нея е заложено изискване машините да бъдат доставени 50 дни преди изборния ден, който най-рано може да бъде на 28 март, т.е. машините трябва да са налични в началото на февруари. На практика ЦИК предвижда два месеца и половина за провеждане на процедура, сключване на договор и доставка на техниката.

Двата етапа по процедурата са скъсени - от 30 на 15 дни (за подаване на заявление за участие) и от 25 дни на 27 часа (за подаване на оферти).

Заявления за участие подават "Лекс.БГ", "Сиела норма", софтуерната "ЦАПК Прогрес", "Контракс" (доставчик на ИТ оборудване), американският производител на машини за гласуване Dominion Voting Systems, "Екселор холдинг" (която е известна с това, че участва в поръчки за доставки на линейки, пожарни, автомобили, автобуси) и обединението "Български машини за гласуване", което обаче не е допуснато до участие.

На 16 декември вечерта допуснатите кандидати получават покана да предоставят оферти до полунощ на следващия ден. Участник в процедурата, пожелал анонимност, определи срока като крайно недостатъчен и основна причина за малкото оферти: "За подаването на едно просто заявление ЦИК определя 15 дни, а за далеч по-сложния етап, който е подготовката на офертите - малко повече от 24 часа."

Получени са само две оферти - от "Лекс.БГ" и "Сиела норма", и двете на максималната стойност, определена от ЦИК - 36 млн. лв. (42.9 млн. лв. с ДДС). Двете фирми са поканени на преговори, при които "Лекс.БГ" отказва да намали цената, а "Сиела" прави отстъпка от 1000 лв. и така е избрана за изпълнител. Докладът на комисията по избор на изпълнител е подписан с две особени мнения.

Дори грешките съвпадат

На 30 декември ЦИК се събира, за да гласува доклада и да избере изпълнител. След като председателят на комисията по избора Паскал Бояджийски (ГЕРБ) представя доклада, думата взима Емил Войнов (БСП), който обяснява, че не е подписал доклада с особено мнение не защото е съгласен с него, а защото е държал да сподели мнението си пред ЦИК.

Той определя преговорите като "театър", в който двата участника "показаха, че те не се конкурират един с друг, а да употребя по-меката дума, си сътрудничат". Той дава и конкретни примери: "Предложенията за изпълнението на поръчката от двата участника са напълно идентични. Някой може да каже, че след като представят машината на един производител, не е странно, че офертите им ще са еднакви. Работата е там, че и двата участника са допуснали едни и същи грешки в своите оферти. Нали разбирате, че ако всеки участник си пише сам офертите, верните неща могат да си съвпадат, но не и грешките."

Друг член на ЦИК от квотата на БСП, Николай Николов, ще уточни: "Подадените предложения на 95% са еднакви, ако не и повече, до степен еднакви правописни грешки, не говоря за техническите, запетайки и пр."

Димитър Димитров (ГЕРБ) прави интересно предположение на какво се дължат общите грешки и идентичните оферти: "Има елементи на неловкост. Предлагат една и съща машина, към нея има техническа спецификация, която вероятно е преведена от грамотен езиково преводач, те са я ползвали, пренесли са я, ако там примерно има грешка, тя ще седи във всяка една оферта. Няма откъде да дойде. Едва ли която и да е от фирмите е седнала и е превеждала техническата спецификация на тази машина."

Емил Войнов обръща внимание на колегите си, че и двата участника са заявили, че ще използват 3000 машини, които са били използвани при европейските избори, а останалите 6600 ще бъдат нови. Така от неговите думи става ясно, че уж конкурентните фирми са демонстрирали пред комисията една и съща машина: "По време на дискусията стана въпрос, че серийният номер на всяка машина е уникален и той се отпечатва върху началния и финалния протокол, който излиза от машината. Съответно първият и вторият участник разпечатаха начален протокол. Какво се установи? И в двата протокола серийният номер е един и същ, тоест двата люти конкурента използваха една машина за представяне!"

Членовете на ЦИК от ГЕРБ Таня Йосифова и Паскал Бояджийски се опитват да опровергаят съмненията за връзка между двете фирми. "Дефиницията на "свързани лица" се съдържа в допълнителните разпоредби на ЗОП. Не е налице такава хипотеза. Тези участници са били участници и в предходна процедура за изборите за членове на Европейски парламент, така че няма основания според мен за тяхното отстраняване. По тази причина смятам, че ние сме сърелевантни в случая", казва Йосифова, която е доцент по гражданско и търговско право в УНСС.

Паскал Бояджийски отбелязва, че от коментарите на колегите му не станало ясно "какви са тези еднакви правописни грешки, какви са тези съмнения, които те считат за обективни", които да са основание да се твърди, че има основателни съмнения за споразумения, решения или съгласувани практики между участниците.

Колко да са свързани

И ако членовете на ЦИК спорят дали идентичните оферти на "Сиела" и "Лекс.БГ" не са белег за свързаност, а оттам и предпоставка за ограничаване на конкуренцията при избора на доставчик на машини за гласуване, връзката между двете дружества е общоизвестна в бранша, но се вижда и от общодостъпни данни, например:

При сравнение на финансовите отчети на двете дружества се вижда, че те са изготвени от един и същ счетоводител (Соня Вангелова, която е в борда на "Сиела") и заверени от един и същ одитор - Димитър Коджаниколов. Друг косвен белег е, че "Лекс.БГ" е упълномощила адвокат от кантората на Иван Тодоров ("Георгиев, Тодоров и ко.") да я представлява пред Агенцията по вписванията.

През 2019 г., когато "Лекс.БГ" подава индикативни оферти за разработване на Национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование, фирмата упълномощава Мариян Георгиев Михайлов да я представлява. Същата година човек със същите имена представлява и адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и ко." в процедурата за обществена поръчка пред омбудсмана.

През 2018 г. собственикът и управител на "Лекс.БГ" Дилян Вичев е посочен от "Сиела норма" като експерт-програмист в оферта за участие в обществена поръчка за информационна система на НЗОК. Другите двама членове на борда на "Лекс.БГ" също са свързани със "Сиела" - едната като дългогодишен юрисконсулт, а другата като PR.

Цялата тази информация е общодостъпна и не е имало пречка пред членовете на ЦИК, сред които има юристи. Нещо повече - председателят на комисията по-избор Паскал Бояджийски е бивш член на Комисията за конфликт на интереси и би трябвало да е съвсем наясно как да открива свързани лица.

Връзките между двете фирми повдигат сериозни съмнения за евентуално сътрудничество между конкуренти и манипулиране на търг, което е картел при обществените поръчки и в много юрисдикции в Европа е и престъпление.

В отговор на изпратените от "Капитал" въпроси Веселин Тодоров заяви, че "Сиела" е влязла в "етап на преддоговорни отношения с ЦИК и изричното правило на чл. 11.4. от текста на договора, който всеки момент трябва да сключим, води до невъзможност за даване на публични изявления и съобщения от наша страна".