Какво ни казва датата на изборите 4 април
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Какво ни казва датата на изборите 4 април

Какво ни казва датата на изборите 4 април

Политическите ефекти от по-ранен парламентарен вот

Велина Господинова
10897 прочитания

© Юлия Лазарова


Президентът Румен Радев насрочи парламентарните избори за 4 април и вече трети ден коментарите за датата на вота сред политическите сили и в социалните мрежи не стихват. В определянето й от ГЕРБ видяха повод за политическа атака срещу държавния глава.

При особеностите на политическата ситуация през тази година: два национални вота - за парламент и за президент в условията на пандемия, вероятно срещу всяка посочена от Радев дата биха се намерили аргументи. По-ранното насрочване на парламентарните избори е свързано повече с опасения за епидемиологичната обстановка, а по-късното им провеждане би създало по-неясна и усложнена ситуация за провеждането на президентските.

Католическият Великден

Управляващите критикуваха Радев, че не е съобразил датата на парламентарните избори с католическия Великден, който е на 4 април. Според тях не е добре сънародниците ни католици и протестанти да гласуват в празничния за тях ден.

След като отказаха дори да обсъдят каквито и да било форми за дистанционно гласуване, включително по пощата, определяйки го като "екзотика", сега изразиха загриженост за затрудненията, които могат да имат сънародниците ни в чужбина, където също ще са почивни дни.

За критиките си към избраната дата от ГЕРБ включиха и депутата си Младен Шишков, който е католик по вероизповедание, както и кмета на Раковски Павел Гуджеров, където живее най-компактната група от католици в България. Шишков обяви, че това решение е "скандализирало" католическата общност в България, а Гуджеров призова президента да промени датата на вота. Останалите парламентарно представени политически сили бяха значително по-умерени в коментарите си. От БСП и "Обединените патриоти" не изразиха претенции за провеждането на изборите на 4 април. "Всяка неделя има празници, но не виждам как това ще попречи на хората да излязат и да гласуват", каза зам.-председателят на БСП Кристиан Вигенин. А от ДПС изобщо не коментираха датата.

В социалните мрежи пък се разгоря дискусия дали провеждането на вота по време на католическия Великден няма да затрудни допълнително гласуването на българите в чужбина освен наложените в различните страни по-строги ограничителни мерки заради коронавируса. Според други обаче това би могло да е улеснение, защото заради почивните дни ще могат по-лесно да се придвижват по избирателните секции. Припомнено беше също, че през 2014 г. тогавашният президент Росен Плевнелиев е насрочил изборите за втория ден на големия мюсюлмански празник Курбан байрам, което не е предизвикало никакви реакции.

Защо тази дата

Главният секретар на президента Димитър Стоянов отговори на критиките на ГЕРБ, като посочи аргументите на Румен Радев за промяната на първоначално съобщената дата 28 март на 4 април за провеждането на парламентарните избори. Единият е технически - тогава страната ще премине към лятното часово време и преместването на стрелките на часовника с час напред в изборния ден може да доведе до объркване в някои секционни избирателни комисии и да създаде проблеми, свързани с началото на изборния ден. Преместването само със седмица на датата за изборите е потвърждение на намерението на държавния глава изборите да се проведат по-скоро.

Другата причина според Стоянов е политическа. Мандатът на парламента приключва на 26 март и по думите му е "абсурдно това правителство да бъде оставено без контрол от Народното събрание дълго време". Конституцията дава възможност при извънредно положение мандатът на парламента да бъде удължен, но според депутати от ГЕРБ управляващите не обмислят да прибягнат до замяната на сегашната извънредна епидемична обстановка с извънредно положение, каквото беше въведено през март миналата година.

Освен това президентът подписа указа за насрочване на изборите две седмици по-рано от крайния срок - 28 януари, с което даде повече време на изпълнителната власт и на Централната избирателна комисия (ЦИК) да започнат организацията на изборите, която за разлика от предишните ще изисква допълнителни решения, свързани с епидемичната ситуация. Оттук нататък ЦИК трябва да изготви хронограма за парламентарните избори, в която се описват сроковете за всички дейности по подготовката и провеждането им - съставянето на секционните и районните избирателни комисии; съставянето на избирателните списъци; утвърждаването на изборните книжа и образеца на бюлетината; приемането на условията и реда за машинното гласуване, което на тези избори ще бъде във всички секции с над 300 избиратели, чийто брой е около 9300; гласуването от Министерския съвет на план-сметка за средствата, с които ще се финансират изборите; сроковете за регистрацията на партиите и коалициите за участие във вота, както и на застъпниците на формациите и наблюдателите на неправителствените организации за изборите.

Политическите ефекти

За по-ранната дата на изборите има и още един политически аргумент и той е свързан с вероятността след изборите да не може да се състави кабинет и да се стигне до предсрочни избори. Хипотеза, която и според социолози е напълно възможна предвид резултатите от проучванията, които на този етап предвиждат шарен парламент, съставен от между пет и седем политически сили, без ясно изразен победител, което ще изисква съставянето на парламентарно мнозинство от поне три формации.

Конституцията ясно описва стъпките, които трябва да се предприемат при невъзможност спечелилата изборите формация да състави кабинет, както и сроковете за това. Те предвиждат след свикването на първото заседание на новия парламент президентът да връчи мандат за съставяне на правителство на първата по численост парламентарна група, която в 7-дневен срок трябва или да изпълни мандата, или да го върне. Ако тя не успее да излъчи правителство, държавният глава се обръща към втората по численост парламентарна група, която има същия срок да сформира кабинет. Ако и тя не успее да направи това, президентът възлага съставянето на кабинета на някоя от останалите парламентарни групи по свой избор. Ако и тя не успее, тогава държавният глава разпуска парламента, насрочва дата за нови парламентарни избори и назначава служебно правителство.

Цялата тази процедура заедно със срока за свикване на новия парламент (до един месец след вота) трае около два месеца, което означава, че ако се стигне до предсрочни парламентарни избори, те ще са през август. Ако президентът беше избрал по-късна дата за изборите и се стигне до подобна ситуация, извънредния вот щеше да влезе в определения от конституцията тримесечен срок до президентските избори (предишните бяха на 6 ноември), в който държавният глава може да излъчи служебен кабинет, но не може да разпуска парламента, който трябва да насрочи датата за изборите за държавен глава. Твърде вероятно е тази хипотеза също да е била калкулирана от Радев при избора му за датата на парламентарния вот. От тази гледна точка за управляващите беше по-удобно изборите да са през май, макар публично да твърдяха, че настояват за възможно най-ранната дата.

Как ще повлияе на избирателната активност

Големият въпрос, на който обаче е много трудно да бъде даден отговор заради ситуацията с коронавируса, е каква ще е избирателната активност на парламентарния вот. Ниската ще работи за големите партии с твърд електорат, каквито са ГЕРБ и БСП, и за формациите с дисциплинирани избиратели, каквито са тези на ДПС. Депутати от управляващите и от опозицията изразяват притесненията си, че може да има трета вълна на коронавируса след планираното от правителството разхлабване на епидемичните мерки в края на януари. Освен че може да повлияе на активността, това според тях може да създаде трудности и при съставянето на секционните и районните избирателни комисии. Още повече че говорителят на ЦИК Таня Цанева заяви, че ваксинирането на членовете на изборните комисии и хората, ангажирани във вота, които по думите й са около 120-130 хил. души, е практически невъзможно. Председателят на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски пък прогнозира, че до април в България могат да бъдат ваксинирани около 100 000 души.

"Имаше една инерция за колкото е възможна по-късна дата за изборите, за да сме по-далеч от вируса и да е започнало масовото ваксиниране. Но от другата страна стои друга логика и тя е, че по-краткосрочните прогнози са по-лесни, т.е. колкото по-ранна е датата, може да се прогнозира горе-долу каква ще е ситуацията с коронавируса. Така че поне засега всички прогнози са доста условни и се предполага, че засега няма такава дата, която може да избегне това. В този ред на мисли е добре, че беше определена дата", смята изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. "Що се отнася до желанието ни да елиминираме останалите две неща освен коронавируса - съмненията в смисъла на изборния процес и неговата честност, няма как да ги елиминираме толкова бързо, дори и да се направят някакви законодателни промени. Така че и за това датата не е от чак толкова голямо значение. Може да се окаже например, че с тази дата сме изпреварили идването на някой нов щам на коронавируса", добавя той.

А фактът, че денят на изборите съвпада с католическия Великден, ще засегне малко под 100 000 души, които при последното преброяване през 2011 г. са посочили че изповядват католицизма и протестантството. Трудно може да се прогнозира и как това ще засегне и българите в държавите, които тогава ще празнуват. Там по принцип гласуването ще бъде затруднено най-вече заради различните мерки, свързани с коронавируса. От друга страна обаче почивните дни за великденските празници може да дадат възможност на по-голям брой наши сънародници да упражнят правото си на глас, а не е изключено част от тях и да се върнат в страната.

Как ще се отрази по-ранната дата на предизборната кампания

Ако избирателната активност на този етап е трудно да се прогнозира, то за предизборната кампания на политическите сили, която официално ще започне на 4 март, със сигурност може да се каже, че ще е по-различна от обичайните досега заради ограниченията за събиране на хора на едно място. Основно ще се води чрез медиите и социалните мрежи. По тази причина по време на консултациите с президента извънпарламентарните формации, които ще бъдат най-много ощетени от ограниченията, поискаха да се осигури по-голям достъп на участниците във вота, особено в обществените медии.

Достъпът на формациите, които участват в изборите, до обществените медии се урежда чрез споразумения с генералните директори на БНТ и БНР преди началото на кампанията, където се уточняват начините и формите на отразяването на предизборната им кампания. А заплащането на участието на формациите в диспутите и излъчването на предизборните им клипове става по тарифа, която се определя от МС 40 дни преди вота. Тези партии, които не получават държавна субсидия, могат да получат средства по т.нар. медийни пакети, чиято сума обаче е крайно недостатъчна, за да финансират кампаниите си. Макар че извънпарламентарните формации изглеждат най-губещи от главно медийния тип кампания, който трябва да водят, според Първан Симеонов по-ранната дата на изборите може да се окаже и по-добър шанс за тях, защото все още има инерция от продължителните протести през лятото.

Политологът е на мнение, че е по-важно важно какви ще основните теми в кампанията. "Ако в предизборната кампания надделее говоренето за коронавируса, това може да се окаже в полза на властта, защото ако новините са позитивни, тя ще разказва позитивен сценарий, както в момента го прави. Ако са негативни, пък има опасност това да се отрази негативно на електоратите на новосформиращите се формации, защото те не са толкова твърди. Избирателите на БСП пък в немалката си част са възрастни и това може да притесни част от тях", коментира той.

"Най-опасното е да не се получи коктейл от нелегитимност - да има ниска избирателна активност, която да доведе до тържество само на твърди партийни ядра, и като добавим и това, че може да се състави труден парламент, да получим усещането, че се случва половинчат избор, т.е. половинчата демокрация", смята Първан Симеонов.

Президентът Румен Радев насрочи парламентарните избори за 4 април и вече трети ден коментарите за датата на вота сред политическите сили и в социалните мрежи не стихват. В определянето й от ГЕРБ видяха повод за политическа атака срещу държавния глава.

При особеностите на политическата ситуация през тази година: два национални вота - за парламент и за президент в условията на пандемия, вероятно срещу всяка посочена от Радев дата биха се намерили аргументи. По-ранното насрочване на парламентарните избори е свързано повече с опасения за епидемиологичната обстановка, а по-късното им провеждане би създало по-неясна и усложнена ситуация за провеждането на президентските.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    chichka avatar :-P
    chichka

    Преди два дена езиците на Капитал станаха интересно кафяви, а днес вече и лицата!

  • 2
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Сега централната банка чрез неправилен основен подход емитира пари. Причиняват се неограничени щети.
    С опасното прилагане на пари – 2020 г. бе по-трудна от 2019 г. 2021 г. ще е по-мъчителна от 2020 г. и със запазена насока.
    Със злокобната процедура, дори 100 пъти да се проведат избори и смени правителството сме със съдби на жертви на грешката при парите.
    Сега обществеността пренебрегва лошата употреба на пари.

    Няма да е все така.
    Постижимо е спасение от нови щети. Необходим е подобрен основен подход за емитиране на пари.

    Все още обществеността коментира избори, а е с мълчание за съществената причина за щетите. Защо?

  • PisnaMi

    "половинчата демокрация"

    С това управление на тази територия - толкова :-(

  • 4
    ATCO avatar :-|
    mladen kotsov

    Може ли такава неграмотност. Депутата се казва Младен Шишков, а не Мартин. Излагация г-жо Господинова.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK