Според вицепремиера Томислав Дончев пък няма нужда от промяна на Изборния кодекс и изричното записване на текст в него за видеонаблюдението, защото по думите му "това, което не е забранено, е разрешено". А във вторник пред "Нова телевизия" към това прибави: "За мен е добре да има възможност, който иска, да записва с телефон. В записването не виждам нищо лошо лично аз".

Всичко това обаче с уговорката, че според него практически е невъзможно предаването на видеосигнал в реално време да бъде организирано от държавата, защото не във всички 12 хил. секции, особено във високопланинските райони, съществува техническа възможност за това. А на въпроса дали, за да има видеонаблюдение, трябва да има законодателни промени, Дончев заяви, че това е въпрос на правна техника и препрати към депутатите.

Трябват промени в Изборния кодекс

Според юристи и експерти в изборния процес обаче, за да има видеонаблюдение, трябва да се приемат такива промени. "Ако не е предвидено в закона, че може да се провежда такова предаване онлайн и заснемане на процеса, то не може да бъде осъществено", коментира бившият конституционен съдия Пламен Киров също пред "Нова телевизия". На това мнение е и бившият член на ЦИК Цветозар Томов. "В Изборния кодекс няма забрана за видеонаблюдение по време на изборите, но въпреки това според мен трябва да има текст, който да го регламентира и да създаде правила, по които да се наблюдава работата на секционните комисии", смята Томов.

В подкрепа на това той изтъква два аргумента. Единият е, че по този начин ще се открие законова възможност при изборни нарушения материалите да имат доказателствена сила в съда. "Защото в момента няма никаква регламентация и всъщност забрана няма, но видеоматериалите могат да не бъдат признати от съда при констатирани изборни нарушения". Другият му аргумент е, че на предишните парламентарни избори заради липсата на регламентация на видеонаблюдението е имало опити то да бъде забранено.

Томов припомни, че за вота през 2017 г. в ЦИК се е обсъждал въпросът за видеонаблюдението и поради различните мнения сред членовете на изборния орган, не се е стигнало до решение. "Това доведе до поредица от решения на районни избирателни комисии, които забраниха видеонаблюдението като се позоваваха на общи текстове от Изборния кодекс. Имаше обжалвания на тези решения от партиите, при които ЦИК беше в невъзможност да вземе решение заради разделението си на две по този въпрос, с което да отмени тези решения на районните комисии и те всъщност оставаха в сила. Така той стигна до Върховния административен съд, който с две свои решения ги отмени и задължи ЦИК да се произнесе дали трябва да има видеонаблюдение или не, което стана в навечерието на изборите", разказа Томов. Той е категоричен, че ако няма промени в Изборния кодекс, при тази липса на ясна регламентация може ситуацията от предишните избори да се повтори и да настъпи хаос, при който хората да не са наясно имат ли право да заснемат работата на секционната комисия или нямат. "Така че казусът е важен и за да се изчисти изборният процес, е важно наистина да има регламентация в Изборния кодекс. Това, че управляващите толкова упорито се съпротивляват на това предизвиква у мен подозрението, че и в тази кампания ще се правят всякакви опити за объркване на хората, защото не знаем как ще действат отделните районни и секционни комисии. Ако има регламентация в Изборния кодекс, с която да се задължи ЦИК да организира видеонаблюдението и евентуално да се излъчва стрийм сигнал, това според мен би било крачка напред в изборния процес", смята Цвтозар Томов.

Ще бъдат ли внесени

Очевидно от управляващите не възнамеряват да внесат такива промени в Изборния кодекс - заради страха си, че ако го направят, ще трябва да обсъждат и останалите предложения за промени в изборното законодателство. От изявленията на представители на ГЕРБ става ясно, че те по-скоро ще прехвърлят отново решението на ЦИК. Неофициално от ДПС казват, че те тепърва ще обсъждат дали да внесат промяна в изборното законодателство, свързана с видеонаблюдението. "Истината е, че ГЕРБ и "Обединените патриоти" не искат да има видеонаблюдение.", каза за "Капитал" зам.-председателят на движението Йордан Цонев.

От БСП също обмислят дали да внесат такава поправка. Проблемът според депутати от левицата е, че регламентирането на гласуването с подвижни урни за карантинираните става чрез закона за извънредното положение, а не в Изборния кодекс. По тази причина те проучват възможността дали могат да направят това между първото и второто четене на внесените от ГЕРБ промени. Ако внесем предложение за промяна на кодекса, тя може да не бъде придвижена до правната комисия и пленарната зала от мнозинството, казват депутати от БСП. Тепърва социалистите ще решават и, ако внесат подобна промяна, каква точно да е видеонаблюдението. Единият въпрос е дали ще има възможност броенето на бюлетините да се предава чрез мобилните телефони. Другият е на живо ли да се излъчва или на запис, който след това да може да бъде използван в съда, ако има оспорване на резултатите.