ЕК иска 70% имунизирани до лятото, но България няма как да го направи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

ЕК иска 70% имунизирани до лятото, но България няма как да го направи

Дотук България е имунизирала малко над 22 хил. души с първа доза

ЕК иска 70% имунизирани до лятото, но България няма как да го направи

Страната ни до юли няма да разполага дори и с половината от нужните за изпълнението на препоръките на Брюксел ваксини

Ани Коджаиванова
5259 прочитания

Дотук България е имунизирала малко над 22 хил. души с първа доза

© Юлия Лазарова


Държавите в ЕС да се стремят до март месец да ваксинират 80% от хората над 80 г., здравните и социални служители, а до лятото - 70% от пълнолетното си население. Тези, меко казано, амбициозни препоръки към страните членки одобри Еврокомисията вчера, като част от усилията за създаване на общ фронт срещу пандемията в ЕС. Те ще бъдат обсъдени в четвъртък на среща на европейските лидери редом и с други препоръки - за изработването на своеобразен паспорт за имунизиране срещу COVID-19 и за усилено проследяване на различните му щамове на вируса. Темата за имунизационните паспорти беше повдигната от гръцкия премиер, но консенсусът по нея изглежда труден - държавите, които са заявили малко ваксини, вероятно ще наложат решение без особени последствия. Паспорти може и да има, но свободата на придвижване категорично няма да бъде ограничена за хората без тях.

Целите са формулирани като препоръки, които държавите могат да пренебрегнат, а не като задължения по две причини. ЕС няма правомощия да налага подобни задължения - политиките в здравеопазването са изцяло национален приоритет, а и много страни няма как да ги изпълнят на фона на силно ограничените доставки на ваксини за Европа. Това с особена сила важи за България.

Мисията невъзможна

Математиката зад невъзможната препоръка е сравнително проста: здравните кадри и служителите в социалните домове, които са включени и в приоритетните групи за ваксиниране са общо около 250 хил. души. Хората над 80 години у нас според НСИ пък са около 340 хил. Или общо - около 590 хиляди. От България се иска да ваксинира 80% от тях, или близо 480 хил. души до март. Дотогава обаче по график страна ни ще е получила ваксини за едва около 154 хил. души (при това, ако графикът за доставките от Pfizer и Moderna бъде спазен, което не е гарантирано). Това не е достатъчно дори и за една трета от препоръчаната цел.

Общо взето, невъзможна е и другата цел: 70% от пълнолетното население, или над 4 млн. души, да са имунизирани до лятото. До юли е потвърден единствено графикът за доставки на 1 млн. дози от Pfizer и 500 хил. от Moderna - за общо 750 хил. души.

Принципно тази година България очаква да получи още 2.9 млн. дози (за 1.45 млн. души) от допълнителната поръчка на ЕК към Pfizer и 4.5 млн. от AstraZeneca (за 2.25 млн. души), ако ваксината им бъде одобрена в ЕС, което се очаква да се случи в края на януари.

Разчети за тези доставки обаче няма. Основните количества от тях се очакват предимно през втората половина на годината, макар че някаква част вероятно ще дойде и през второто тримесечие. Председателят на ваксинационния щаб например наскоро съобщи пред БНР, че до юли се чакат 500 хил. дози от AstraZeneca. ЕК пък очаква една четвърт от допълнителната поръчка от 300 млн. дози към Pfizer също да дойде през второто тримесечие. Делът на България нея е 2.9 млн. дози, т.е. до юли може и да получи ¼ от тях, или 730 хил. ваксини (ако се спазва някаква реципрочност).

Тези планове са несигурни, но дори с тях до лятото България в най-добрия случай ще има ваксини за максимум 1.4 млн. души, или за под 25% от населението.

По-розови данни наскоро пък оповести Министерството на здравеопазването, според което за първите шест месеца на годината България е поръчала ваксини, достатъчни за 2.3 млн. души, или 36% от населението. Тези сметки обаче включват поръчките към общо 5 производителя, докато дотук одобрени в ЕС са само два - Pfizer и Moderna, предстои и трети в лицето на AstraZeneca.

Министерството досега не е обявявало ясно кои са другите два производителя. В скорошни отговори на пресцентъра към медии се посочва, че страната ни е предвидила количества за 3 млн души общо и от Sanofi, чийто продукт не се очаква преди края на годината, и Novavax, която е в малко по-напреднала фаза на разработката, но с нея ЕК дори още няма сключен договор - през декември приключиха предварителните разговори. Не става ясно дали тези два производителя са част от оригиналните пет или са в добавка към тях.

Но така или иначе шансът до лятото да бъдат одобрени още две ваксини и да получим заявените дози от тях е нищожен, но дори да се случи - 36% са половината от 70% от пълнолетното население, което Брюксел препоръчва.

И още затруднения

Съвсем отделен е въпросът дали правителството има капацитет да организира имунизиране на 4 млн. души за 5 месеца, дори ако по някакъв чудодеен начин се намерят ваксини за тях. Страни с много повече ресурси от нашата имат сериозни затруднения с логистиката и организацията, а в "Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България" на 17 страници се казва точно нищо съществено за подготовката и реалните действия на страната за този мащабен и доста сложен процес.

От изказванията на здравните власти дотук става ясно, че масова имунизация в големи, организирани пространства като спортни и концертни зали, каквито се случват в страни като Израел и Великобритания, у нас например няма да се прави. Ще се разчита основно на личните лекари и на мобилни екипи. Това означава, че трябва да се организират огромен брой микродоставки към 4500 лични лекари в цялата страна, и то поне два пъти седмично (трайността на ваксината на Pfizer в хладилна температура например е едва 4 дни). Предизвикателствата пред този процес ще са огромни.

Но има и трети проблем пред изпълнението на препоръките на ЕК - в България желаещите да си сложат ваксина според скорошно проучване на "Галъп" са едва 30%, 46% са против, а една четвърт се колебаят. До момента държавата не е направила нищо, за да промени това, въпреки че във ваксинационния план се посочва, че "прозрачна, активна и целенасочена комуникационна кампания, опираща се на научни факти и доказателства, е от особено значение за постигане на успех във ваксинирането срещу COVID-19".

Така че, казано накратко: България не може да изпълни препоръките на ЕК, защото няма достатъчно ваксини. Но дори да имаше, едва ли щеше да се справи с поставянето им в срок. Но дори да можеше да се справи - нямаше да има кой да поиска толкова много ваксини.

И малко брюкселска вина

Призивът на ЕК за ускоряване на ваксинациите в ЕС идва в момент, в който растат притесненията от трета, по-тежка вълна на епидемията заради новия, по-заразен британски вариант на вируса, а в същото време ваксинациите вървят твърде бавно в повечето държави - от една страна, заради лоша организация, но най-вече заради недостига на ваксини.

Парадоксално обаче именно призоваващият за ускорени имунизации Брюксел, има известна вина за това. Точно ЕК движеше процеса по осигуряване на ваксини за целия ЕС. Комисията договори над 2 млн. дози от общо шест компании - предостатъчно заедно, но сама по себе си нито една от шестте поръчки не задоволява повече от 30 - 40% от нуждите на ЕС. Схемата разчиташе на това поне 3 от ваксините да са готови по приблизително едно и също време, но се случи друго: Pfizer и Moderna изпревариха всички, но поръчката на ЕК към Moderna бе най-малка и така от двете компании ЕС имаше поръчани ваксини само за половината си население. В крайна сметка Брюксел наскоро удвои поръчката към Pfizer, но ЕС ще трябва да чака - и за старата, и за новата поръчка, защото останалият свят също иска ваксини от двете компании.

За да не е отговорността на ЕК пълна обаче, разпределението на поръчаните дози към страните членки не бе автоматично. Те имаха свободата сами да сглобят заявката си колко ваксини от коя компания желаят в рамките на дадена квота, без да са задължени да я изпълнят цялата и без да са задължени да поискат количества от всички производители. За България например сумарната квотата е била общо 30 млн. дози, но в крайна сметка правителството е решило, че това е прекомерно много и е поръчало малко под 13 млн. дози (достатъчни за 6.5 млн. души) от 5 компании.

В микса си България е заложила основно на AstraZeneca: утвърдена в сферата на ваксините европейска компания, която обеща лесен за логистика и съхранение продукт на много изгодна цена. Към лятото на миналата година нейната ваксина бе и водещата разработка и се очакваше да стане първа. Нещата обаче не се развиха така и в крайна сметка България, а други страни, избрали този пестелив подход, в момента нямат шанс да разгърнат масова ваксинация преди лятото, ако не и есента, а процесът по имунизациите вероятно ще се проточи и през следващата година. Ваксината на AstraZeneca освен това, изглежда, показва и много по-ниска ефективност за предотвратяване на Covid-19, в сравнение с тези на Pfizer/BioNTech и Moderna.

Така имунизациите, изглежда, ще се случват на различни скорости в ЕС - по-богатите страни, които са заложили в по-голяма степен на новаторските и по-скъпи ваксини на Pfizer и Moderna, и които могат да организират по-сложната им логистика, ще напредват по-бързо, докато имунизациите в други, които са разчитали повече на евтината ваксина на AstraZeneca ще се забавят. На този фон идеята за въвеждане на имунизационни паспорти, с които ваксинирани граждани на ЕС да могат да пътуват свободно, а за другите да се изискват PCR тестове и карантини, се превръща в чувствителна тема, която носи потенциал за ново ниво на разделение.

Държавите в ЕС да се стремят до март месец да ваксинират 80% от хората над 80 г., здравните и социални служители, а до лятото - 70% от пълнолетното си население. Тези, меко казано, амбициозни препоръки към страните членки одобри Еврокомисията вчера, като част от усилията за създаване на общ фронт срещу пандемията в ЕС. Те ще бъдат обсъдени в четвъртък на среща на европейските лидери редом и с други препоръки - за изработването на своеобразен паспорт за имунизиране срещу COVID-19 и за усилено проследяване на различните му щамове на вируса. Темата за имунизационните паспорти беше повдигната от гръцкия премиер, но консенсусът по нея изглежда труден - държавите, които са заявили малко ваксини, вероятно ще наложат решение без особени последствия. Паспорти може и да има, но свободата на придвижване категорично няма да бъде ограничена за хората без тях.

Целите са формулирани като препоръки, които държавите могат да пренебрегнат, а не като задължения по две причини. ЕС няма правомощия да налага подобни задължения - политиките в здравеопазването са изцяло национален приоритет, а и много страни няма как да ги изпълнят на фона на силно ограничените доставки на ваксини за Европа. Това с особена сила важи за България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK