Година на избори и възможности
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Година на избори и възможности

Възможни ще бъдат най-различни коалиции - просто всяка ще се основава на компромиси

Година на избори и възможности

Основният въпрос пред България през 2021 ще бъде това ли е най-доброто управление, на което е способна. Ако отговорът е "да", ще е тъжно и тревожно

Даниел Смилов, преподавател в СУ Климент Охридски и програмен директор в Центъра за либерални стратегии

Възможни ще бъдат най-различни коалиции - просто всяка ще се основава на компромиси

© Капитал


Политическото гадаене преди Нова година не е особено смислено занимание, особено ако старата е била 2020. Настоящото ниво на непредвидимост, което се дължи на COVID-19 и поредицата от корупционни скандали в страната, е изключително високо. За съжаление 2021 г. не обещава да е много по-различна в това отношение. Здравната криза няма да отмине бързо и не би било изненада, ако се случи и пролетна вълна на коронавируса. Макар че вече има действащи ваксини, ефективна имунизация в България не може да се очаква преди парламентарните избори в края на март (а едва ли и скоро след това). Така ще продължим да живеем в частично извънредно положение, с ежедневни лоши новини и периодична необходимост от затваряне на училища и бизнеси.

Същото важи и за корупционната пандемия, обхванала страната. Скандалите, които пряко ангажират и премиера Бойко Борисов, си остават "висящи": нито има ясно отхвърляне на множеството обвинения към него и управляващите, нито пък има прокурорско или съдебно потвърждение за тях. Шкафчета с пари, дискредитиращи записи, милионни загуби за бюджета от хазарт и т.н. се въртят из публичното пространство като политико-медийни мини, които всеки момент могат да избухнат. В една такава среда всяка прогноза може да стане жертва на инцидентна експлозия миг след като бъде направена.

Нито здравната, нито корупционната пандемия в страната ще отминат през 2021 г.

С тези уговорки нека все пак опитаме да видим какви ще бъдат основните политически сценарии през 2021 г.

ГЕРБ

Управляващата партия днес е в ситуацията, в която Османската империя се е намирала през XIX век - "болният човек на Европа". По аналогия "болният човек на България" трябва да бъде търсен в средите на управляващите и най-вече в лицето на премиера. 2020 не беше добра за Борисов. Той едва остана на власт след летните и есенните протести и завършва декември с тревожно високи числа на заразени и починали от вируса.

И без този провал Борисов беше обявил още през лятото, че след парламентарните избори "ще се оттегли в партията си". Какво това означава не стана съвсем ясно - дали ще излезе от активната политика, или ще се готви за президентски кандидат, предстои да видим. Но при всички случаи ГЕРБ няма да влязат с голяма позитивна инерция в парламентарната предизборна кампания.

Има и друго, което трябва да притеснява ГЕРБ. При утихване на COVID кризата антикорупционната вълна срещу тях се разгаря. И антикорупционните протести, и несправянето с епидемията потенциално "изяждат" рейтинга на Борисовата партия и ще бъде чудо, ако загубите бъдат компенсирани точно през зимните месеци.

БСП

Големият шанс на ГЕРБ е политическата неориентираност на БСП, която не може да се наложи като голяма, проевропейска алтернатива за България. С идването на Корнелия Нинова БСП заложи на русофилска, евроскептична, национал-консервативна линия, която отблъсква голяма част от средните избиратели. Тези хора - мнозинството от които живеят в големите градове на страната - искат да видят модерно, динамично, интегрирано в Европа управление, с което да наваксаме изоставането от останалите в ЕС. Мнозина от тези хора вече са отчаяни от модела на управление ГЕРБ - ДПС в цялата му шуробаджанашка прелест, но не виждат как един путиноиден завой в патриотарска посока ще подобри нещата. Напротив, с право смятат, че само ще ги влоши.

На този фон БСП не прави никакви усилия да уталожи подобни страхове. Вярно е, че в млади лица като Крум Зарков има надежда. Но те трябва да се преборят с цяла плеяда от динозаври и хора с налудно-апокалиптични идеи, които шумно говорят от името на БСП. За част от тези говорители ЕС е вече мъртъв, Русия е във възход, Тръмп ще обърне изборния резултат в Америка, а COVID-19 е конспирация на незнайно кого.

Позитивното в поведението на БСП през 2020 г. е, че те най-сетне схванаха как прокуратурата и службите на държавата крепят един порочен управленски модел, вместо да се борят с недъзите в него. Макар и късно, това прозрение е добре дошло. Въпросът, който все още не е получил окончателен отговор, е, ако БСП все пак е в позиция да сформира правителство, дали няма отново да сглоби управление с ДПС по модела "Орешарски", т.е. да измести ГЕРБ и да се настани във вече удобните форми от икономико-медийни зависимости. Това съмнение също подяжда доверието в "столетницата" и не и позволява да се възползва от слабостта на ГЕРБ.

Извънпарламентарната опозиция

През 2020 г. падането на доверието в ГЕРБ бе за сметка най-вече на възхода на партии, които в момента са извън парламента. Ако настоящите тенденции се затвърдят, не е изключено ГЕРБ и БСП да имат заедно под 50% от вота, което ще отвори големи ниши за нови играчи.

Най-ясни са нещата в "Демократична България" (ДБ), която успя да възстанови подкрепата за съставните си партии след краха на изборите от 2017 г. (когато те се явиха поотделно). В идейно отношение ДБ е една от принципните коалиции в България: тя е еднозначно проевропейска, защитник на демокрацията и гражданските свободи, отворена към пазара и свободната конкуренция и със зелена насоченост. Тя е достатъчно дясно-центристка формация, за да привлича средния избирател и особено градската средна класа. И с акцията в парк "Росенец" ДБ показа завидна ефективност в привличането на общественото внимание. Всичко това е позитив за демократите и не случайно те са най-атрактивният партньор за бъдещо коалиционно управление - почти всички заявяват, че биха се коалирали с тях. Но ДБ ще бъдат изправени пред значителни трудности в предизборната кампания. Контролираната медийна среда ще се опита да ги маргинализира и ще са необходими креативни кампании като споменатата в "Росенец", за да достигнат посланията им до избирателите. Набирането на средства и доброволци за предизборния месец също ще е препятствие, което ДБ трябва да преодолеят. За тях обаче въпросът вече не е толкова дали ще влязат в следващия парламент, а дали ще го направят убедително.

Най-голямата извънпарламентарна енигма е "Има такъв народ" (ИТН) на Слави Трифонов. В социологическите сондажи тази партия застана силно, с по-добър резултат от ДБ. Но стратегията й е по-скоро да страни от обществените дебати и да не заема обвързващи позиции по политически въпроси. Лидерът Трифонов заяви, че партията му ще е про-НАТО и проевропейска, но предстои да видим как тези понятия ще бъдат прилагани в практиката. Малко са другите неща - и като политики, и като личности - които се знаят за тази формация. Освен популистките искания за намаляване наполовина на бройката на депутатите и премахването на партийните субсидии всъщност друго не е известно за ИТН.

Липсата на информация, съчетана с безспорната разпознаваемост на Трифонов, засега работят добре за ИТН. Мнозина, които търсят нещо ново в политиката, навярно ги подкрепят, надявайки се, че възгледите и идеите им може и да съвпаднат. Но не се знае дали тази "конструктивна неяснота" ще е печеливша и на изборите. ИТН вероятно ще е или голяма изненада, или голямо разочарование на предстоящия вот.

Има и плеяда от други, по-малки извънпарламентарни играчи, които ще се борят за място под слънцето. Сред тях с най-големи шансове е Мая Манолова, евентуално подкрепена от "Отровното трио" и други формации. Дали силите им ще стигнат да минат бариерата от 4% е по-скоро спорно, но енергията на Манолова и инерцията от кампанията й за кмет може и да помогнат. Но и тя, както и Цветан Цветанов, който сега се позиционира като критик на ГЕРБ, носят аурата на хора с радикално променлива политическа ориентация.

Патриотичната патерица

ГЕРБ успя да си отгледа патриотична патерица чрез ВМРО и НФСБ, но към нея трябва да добавим и бастунчетата "Атака" и "Воля". Това бяха инструментално удобни формации, даващи парламентарна подкрепа и служещи за параван на действителната коалиция между ГЕРБ и ДПС. През лятото и есента на 2020 г. тези партийки бяха на път да се споминат и социологическите сондажи започнаха устойчиво да ги дават под чертата за следващия парламент.

Борисов обаче беше в изключително слаба позиция и стана податлив на техните искания. Най-важното "поддаване" стана по повод на Северна Македония, спрямо която България се отказа от дългогодишните си стратегически интереси за интеграция на Западните Балкани в ЕС. Няма да са изключени и истерии за джендъри, норвежци и НПО-та, "развращаващи" българите, които да бъдат предизборно спретнати в полза на "патриотите".

Не е ясно доколко "съживяването" на патриотичните патерици ще е успешно. Но освен че зацапва публичната среда в България, този процес може да навреди и на ГЕРБ. Ако Борисовата партия продължи да се "патриотизира", тя все по-малко ще може да твърди, че е проевропейска, модернизационна партия. И все по-малко ще привлича средния избирател, т.е. ще се свие до идеологизирано ядро от бойковисти.

ДПС

ДПС не е пропусната в този анализ. Тя просто е константа, която за добро или зло не се променя. Както като представителство на малцинствата (добро), така и като бизнес империя със съмнителни практики (зло).

Мнозина предвиждат невъзможност за съставяне на правителство в следващия парламент. Това едва ли ще се окаже вярно. Всъщност възможни ще бъдат най-различни коалиции - просто всяка ще се основава на някакви, различни компромиси. Все едно сегашната коалиция между ГЕРБ и "патриоти" със скритото участие на ДПС не е плод на компромиси. Основният въпрос пред България ще бъде обаче следният: Това ли е най-доброто управление, на което страната е способна? Все още има някакъв шанс отговорът на този въпрос да се окаже позитивен - нещо, което би било повод за голяма тъга и тревога.

Политическото гадаене преди Нова година не е особено смислено занимание, особено ако старата е била 2020. Настоящото ниво на непредвидимост, което се дължи на COVID-19 и поредицата от корупционни скандали в страната, е изключително високо. За съжаление 2021 г. не обещава да е много по-различна в това отношение. Здравната криза няма да отмине бързо и не би било изненада, ако се случи и пролетна вълна на коронавируса. Макар че вече има действащи ваксини, ефективна имунизация в България не може да се очаква преди парламентарните избори в края на март (а едва ли и скоро след това). Така ще продължим да живеем в частично извънредно положение, с ежедневни лоши новини и периодична необходимост от затваряне на училища и бизнеси.

Същото важи и за корупционната пандемия, обхванала страната. Скандалите, които пряко ангажират и премиера Бойко Борисов, си остават "висящи": нито има ясно отхвърляне на множеството обвинения към него и управляващите, нито пък има прокурорско или съдебно потвърждение за тях. Шкафчета с пари, дискредитиращи записи, милионни загуби за бюджета от хазарт и т.н. се въртят из публичното пространство като политико-медийни мини, които всеки момент могат да избухнат. В една такава среда всяка прогноза може да стане жертва на инцидентна експлозия миг след като бъде направена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    От доц.Смилов - очакваното. Това не е анализ, а мегданен тип агитация.

    Същностният анализ го направи днес д-р Николай Михайлов: "... т.нар. градска десница... има дарбата на идеологически наемници. Те нямат самостоятелна воля, даже са интимно осрамени да бъдат патриоти. Те са хора, които изначално работят за собствената си кариера, доколкото са луксозни същества, но са и в непрекъсната връзка с посолствата на съответните страни, които суфлират модата на тяхното политическо поведение. От тези хора не може да се чака послание към националната ни общност...“.

    По-точно не може да се каже!

    И на тези избори същностният сблъсък ще е между Герб и БСП.
    Всички останали са танцьорки. А десните танцьорки са най-дащни да насядат по скутовете на властниците. Справка вицето на първото служебно правителство на Плевнелиев и коалиционната патерица на второто на Борисов.

    Докато се поддаваме доц-ът и подобните му грантаджии да ни сугестират с "евроатлантически ценности", "проевропейство" и пр. словесен талаш, ще ни управлява "евроатлантическият" и "проевропейски"триумвират на Борисов-Доган-Пеевски. А родните неолиберали ще се надат да съуправляват.
    И изобщо няма да се погнусят.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    https://bnr.bg/post/101409545/nikolai-mihailov-borisov-e-anomalia-radev-oblekchenie-gradskata-desnica-ima-darba-na-ideologicheski-naemnici

    В аудиофайа е цялото интервю на доктора. Струва си де се чуе.

  • 4
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Очертава се двубой между опозицията и статуквото а след това способността им да сформират подкрепа за мнозинство в парламента и съответно правителство. Това ще са интересни избори.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Шанс да променим нещата

Шанс да променим нещата

Децата на COVID-19

Децата на COVID-19

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK