ГЕРБ започна предкампания за изборите

След края на мандата отивам да си ръководя партията и да си укрепваме структурите", заяви премиерът след скандала със снимките с пачките в спалнята му през лятото

ГЕРБ започна предкампания за изборите

Борисов залага на министрите си да компенсират отлива от партията по места

Велина Господинова
12829 прочитания

След края на мандата отивам да си ръководя партията и да си укрепваме структурите", заяви премиерът след скандала със снимките с пачките в спалнята му през лятото

© Капитал


За последните две години заявката на Бойко Борисов, че след края на третия му премиерски мандат ще се оттегли, за да се занимава с партията, беше произнесена публично на два пъти. "Ще се върна в партията и ще дам път на младите", заяви той през май 2019 г. А през лятото на миналата година повтори: "След края на мандата отивам да си ръководя партията и да си укрепваме структурите, защото всички сега ръфат ГЕРБ отстрани, тъй като ние в момента сме 100% ангажирани с правителството и се допускат грешки в самата партия, самият контрол в партията е занижен, защото всички уважавани хора в нея или тези, чието мнение тежи, са ангажирани или с кметства, или с министерства, или са депутати."

Блъфовете на Борисов

Важен аспект на двете изявления на премиера за различното му политическо бъдеще е, че те бяха направени в критични моменти за ГЕРБ и управлението на Борисов. Първото беше свързано със скандала със закупените на занижени цени апартаменти от висши функционери и представители на ГЕРБ по високите етажи на властта. Той избухна малко преди изборите за европейски парламент преди две години и освен че Борисов трябваше да предприеме конкретни стъпки за отстраняването им от политическите и властовите им позиции, трябваше да спасява и репутационно партията си, за да не претърпи поражение в евровота. Второто изявление пък беше направено през юли миналата година в разгара на масовите протести с искането за оставката на правителството, когато трябваше да спасява властта си.

Тези заявки бяха по-скоро отиграване на сложните ситуации, в които изпаднаха Борисов и ГЕРБ, отколкото реално намерение. Малко повече от два месеца преди парламентарните избори тази година разликата между двете основни политически сили ГЕРБ и БСП е в рамките на статистическата грешка между 1 и 3% в полза на формацията на Борисов според социологическите сондажи. Тя беше такава и по време на кампанията за предходните избори, спечелени от ГЕРБ, а в редиците на управляващите все повече се говори, че Борисов е решен да спечели отново парламентарния вот. В партията се разиграват различни сценарии с кого ГЕРБ да се яви на вота, сменят се областни координатори в проблемни за формацията райони, а в медиите изтекоха имената на редица министри от правителството, които се очаква да оглавят кандидатдепутатските листи на ГЕРБ най-вероятно с цел да бъдат тествани. Иначе реалните номинации от партийните структури по места тепърва започват и ще продължат до 8 февруари. А последната дума при подредбата им ще е на изпълнителната комисия на ГЕРБ и на Борисов.

Две е повече от едно

Като част от цялата тази предкампания в средите на ГЕРБ отново усилено се заговори през последната седмица за възможността около формацията на Борисов да се създаде по-широка предизборна коалиция, в която освен традиционните партньори на партията от последните европейски и местни избори - СДС, да влязат и сегашните от управлението - ВМРО и НФСБ. Логиката на това предизборно обединение според близки до ГЕРБ е, че в социологическите проучвания "Обединените патриоти" засега са на ръба на 4-процентната бариера за влизане в парламента и има опасност да останат извън парламента и така да бъдат загубени между 70 и 100 хил. гласа. Другото обяснение в полза на сформирането на предизборна коалиция е, че чрез нея може да се увеличи преднината на ГЕРБ с 5-6% пред БСП, което ще даде възможност на Борисов да се опита да състави правителство на малцинството в следващия парламент. И да разчита на турбуленции сред депутатите на партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", която според социологическите сондажи може да стане трета политическа сила, както и на практическата подкрепа на ДПС, с която се ползваше и в този мандат. От "Обединените патриоти" обаче засега определят този вариант като нереалистичен. От НФСБ казват, че в средата на декември са имали разговори с ГЕРБ по въпроса, а лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов заяви, че подобни сондажи с тях са правени през септември, но от двете формации са категорични, че това са били само предварителни разговори, след които до този момент няма никакво развитие. На този етап остава неясно и как ще се явят на изборите самите Патриоти. В началото на седмицата лидерът на НФСБ Валери Симеонов заяви, че "засега" националистическото обединение се запазва, като по неофициална информация Симеонов и Каракачанов са се договорили за това по време на срещата си миналата седмица. Проблемът обаче е, че във ВМРО са разделени по въпроса дали да се явят на изборите отново с НФСБ или самостоятелно. Широкото ръководство на партията ще обсъжда въпроса в събота, но се очаква само да даде мандат на тясното ръководство да реши в какъв формат да участват във вота. Пред Нова TV Каракачанов остави отворени всички опции, като заяви, че във ВМРО се обсъждат и двата варианта - самостоятелно и в коалиция с НФСБ. Не изключи и варианта за обединение с ГЕРБ. "Всяко нещо, което може да бъде резултатно от гледна точка на това да бъдат привлечени повече хора към подкрепа на това, което е свършено до момента, не е изключено", заяви той. Депутати от "Обединените патриоти" не изключват, ако двете партии се явят заедно на вота, коалицията им да бъде надградена и с още формации, като например "Воля" на варненския бизнесмен Веселин Марешки, на която социологическите проучвания към момента дават около 1.5% подкрепа, както и на формацията на бившия министър на здравеопазването от втория кабинет на Борисов Петър Москов - КОД. По този начин от "Обединените патриоти" се надяват да компенсират отлива на част от симпатизантите към формацията на Слави Трифонов.

Синята брошка

Сигурно обаче е, че както на европейските и местните избори, ГЕРБ ще участва и в тези избори в коалиция със СДС и на същия принцип планира на сключи отделни споразумения със земеделския съюз на Петя Ставрева и БДФ на Жаклин Толева, чиято електорална тежест е трудно да бъде измерена. Неофициално от формацията на Борисов твърдят, че към тях може да се присъедини и още един земеделски съюз - на бившия министър на отбраната във второто правителство на ГЕРБ Николай Ненчев. Според депутати преговорите за участие на СДС в листите са в напреднала фаза, като се очаква лидерът на партията Румен Христов да бъде водач на една от тях.

Кой къде в листите

Иначе от хората, които ще оглавят листите на ГЕРБ, и тези, които ще попаднат на избираемите места в тях, ще се разбере дали Борисов ще "даде път на младите". На този етап имената на евентуалните водачи на листи, изтекли в медиите, са смесица от министри, които водеха листи и на предишните избори, и такива, които досега не са били кандидат-депутати, както и известни депутати от ГЕРБ. Впечатление прави, че "новите лица" сред министрите ще водят листите в проблемните за ГЕРБ региони и там, където партията не може да излъчи силен кандидат. Така например социалният министър Деница Сачева ще оглави листата в Добрич. В началото на декември миналата година тя беше назначена за областен координатор на ГЕРБ в региона, което беше знак, че сегашният депутат и бивш областен координатор Пламен Манушев най-вероятно ще изпадне от сметките за новия парламент. Той беше кандидат за вицепрезидент на Цецка Цачева, с която ГЕРБ загуби вота за държавен глава, и под неговото ръководство областната структура така и не успя да се съвземе след скандалите и разцепленията около "Суджукгейт". Освен това се смята и за близък до бившия втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Друг колега на Манушев с проблеми в партийната структура - Владимир Тошев, който оглавяваше листата на ГЕРБ във Видин на предишните избори, най-вероятно също няма да намери място в новия парламент. В началото на седмицата той беше отстранен като областен координатор на ГЕРБ за региона - близо осем месеца след като над 200 членове напуснаха шумно партията и се присъединиха към формацията на Цветанов "Републиканци за България", като за виновник за разцеплението посочиха Тошев. Засега не е ясно кой ще оглави листата във Видин, като не е изключено мястото да се даде на СДС предвид факта, че партията има кмет в областния град. Министърът на спорта Красен Кралев пък ще спасява положението в друга проблемна структура - Русе. Той се сочи като евентуален водач на листата в региона. Заради разцеплението ГЕРБ загуби местните избори в областния град, а намерението Кралев да оглави листата е ясен знак, че в партийната централа са "недоволни" от Пламен Нунев, който на предходните избори беше начело на кандидатите за депутати в региона. Нунев е член и на изпълнителната комисия на ГЕРБ. На предишните избори Кралев беше поставен на четвърто място в листата във Варна, която тогава се оглавяваше от Лиляна Павлова (сега на работа в Европейската инвестиционна банка). Като евентуален водач във Варна се сочи здравният министър Костадин Ангелов, а министърът на образованието Красимир Вълчев се очаква да оглави листата в Стара Загора. За Кюстендил пък се спряга името на вътрешния министър Христо Терзийски. Засега не е ясно кой ще бъде поставен начело на листите в Благоевград и Велико Търново, които на предходните избори се оглавяваха от Цветанов. По-драматично е положението в Благоевград, където партийната структура на ГЕРБ е разцепена, а бившият кмет Атанас Камбитов се присъедини към формацията на Цветанов. Подобно е положението и в Плевен, където също не е ясно кой ще оглави листата. На предишните избори беше бившият министър на транспорта Ивайло Московски. Иначе се очаква председателят на парламента Цвета Караянчева да оглави листата в Кърджали, а председателката на парламентарната група Даниела Дариткова - в Смолян. В единия от софийските райони се очаква начело да е вицепремиерът Томислав Дончев, който на предишните избори водеше листа и в столицата, и тази в Габрово. По традиция Бойко Борисов е начело в 25-и избирателен район в София и в Пловдив-град.

На предишните избори ГЕРБ имаше и гражданска квота, от която депутати станаха бившият конституционен съдия Георги Марков и Тома Биков. Най-вероятно Биков отново ще бъде поставен на избираемо място, но вече като партиен член. За Марков още не е ясно дали ще бъде включен. В пост във фейсбук той обяви, че няма да се кандидатира за депутат. Според една от интригите обсъждало се да бъдат номинирани от гражданската квота и две фигури, които се свързват с една от партиите в "Демократична България" - ДСБ, но те отрекоха пред "Капитал" с тях да са водени разговори за това.

За последните две години заявката на Бойко Борисов, че след края на третия му премиерски мандат ще се оттегли, за да се занимава с партията, беше произнесена публично на два пъти. "Ще се върна в партията и ще дам път на младите", заяви той през май 2019 г. А през лятото на миналата година повтори: "След края на мандата отивам да си ръководя партията и да си укрепваме структурите, защото всички сега ръфат ГЕРБ отстрани, тъй като ние в момента сме 100% ангажирани с правителството и се допускат грешки в самата партия, самият контрол в партията е занижен, защото всички уважавани хора в нея или тези, чието мнение тежи, са ангажирани или с кметства, или с министерства, или са депутати."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    rka44622423 avatar :-|
    Бланш

    "Бравос" за Дръндарската картина, а за Холокоста говорите. Имате дъщери, внуци, не е като да нямате. Парите замъгляват ума, подгъват краката, навеждат главата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход