Двойно повече са станали колите в София за 10 години
Общината изостава драматично с мерките за ограничаване трафика и замърсяването, както и с решаването на проблема с паркирането
Само регистрираните в София леки коли и други превозни средства са 833 хил., а по улиците на столицата се движат още хиляди от други градове или преминаващи транзитно. За сравнение, преди само 10 години е имало наполовина по-малко автомобили. А дори след този бум "профилът" на превозните средства остава "стари и замърсяващи".
През годините от 2011 до 2020 г. най-често са регистрирани автомобили с екологичен клас "Евро 1" и "Евро 2", а средната им възраст остава близо до 20 години.
Защо обаче се е стигнало дотук? Могат да се изброят няколко причини - неработеща данъчна политика, нередовен или неудобен (а понякога и липсващ) градски транспорт, неефективни мерки за справяне с мръсния въздух и липса на решение на проблема с паркирането.
Данните за броя на регистрираните коли в София по принцип не са публични, а и често има разминаване между това, което казва КАТ и това, което отчита Столичната община. Тази седмица обаче общинският съветник от "Демократична България" Симеон Ставрев успя да ги получи подробна справка от кметството.
"Увеличението на колите е страшно и плашещо, още повече че в данните липсват стотиците хиляди коли, които циркулират в София, а не са регистрирани тук. От получения отговор само следват още въпроси - какво прави общината при покачващия се брой коли, прави ли обществени паркинги, как привлича повече хора в градския транспорт?", коментира пред "Капитал" Ставрев.
Милион коли, милиони проблеми
Стряскащият брой на регистрираните в последните 10 години автомобили в София може да се обясни с това, че в България и особено в София излиза доста евтино да притежаваш кола в сравнение с други европейски държави. Освен размера на данъците, застраховките и винетките корупцията при годишните прегледи позволява все още замърсяващи и неизправни автомобили, в които не е инвестирано нищо, да се движат по пътищата.
Паркирането е безплатно в по-голямата част на града, а там, където е платено, цените не са променяни от години. В началото на 2021 г. Столичният общински съвет имаше шанс да разшири значително "зелената" и "синя" зона в центъра, но мнозинството ГЕРБ-СДС в крайна сметка блокира тази реформа.
А там, където паркирането е безплатно, разбира се, безпорядъкът царства - колите спират върху пътното платно или тротоарите и пречат на движението на градския транспорт и на пешеходците. Паркирането в зелените площи пък е една от основните причини за запрашаването на града. През есента на миналата година общината направи стъпка, за да реши този проблем - възложи на Центъра за градска мобилност да налага глоби за неправилно паркиране дори в отсъствието на шофьора. От това обаче няма видим ефект засега.
Малка стъпка напред с глобите
От общинското дружество не разполагат с информация за броя на съставените актове от този вид, но за ноември и декември 2020 г. са наложили "неприсъствени глоби" в размер на респективно 14.8 хил. и 20.3 хил. лв. Впечатление прави, че ЦГМ е започнало да налага ударно глоби едва в началото на 2021 г. Само за 11 дни - от 4 до 13 януари, общата им стойност е 15.5 хил. лв. - повече от колкото за целия ноември. От дружеството обаче не могат да кажат каква част от глобите са платени - вместо исканата информация единствено за неприсъствените фишове в отговор на заявление по ЗДОИ, което "Капитал" изпрати, са приложени общата сума на глобите, която включва и тези от паяк.
Огромен проблем е, че в града просто няма място за толкова много коли - както в центъра, така и в кварталите паркирането е трудна задача. В този смисъл изглежда, че кметството избира "лесния вариант" - да "наказва", като глобява, вместо да предлага. Едно от решенията е да строи паркинги, но на този етап единствено "има планове" за това, като идеята ѝ е те да се строят от частни инвеститори на обществени терени.
И данъците не са "еко"
В началото на 2020 г. по предложение на кмета Йорданка Фандъкова данъците за по-мощни и замърсяващи коли се вдигнаха. От данните обаче се вижда, че това не е довело до нужната "промяна" - средният размер на данъка за МПС е била 84 лв. през 2011 г., а през 2020 г. е 96 лв. (виж графиката).
Проблемът е в основната формула за изчисляване на данъка, която е заложена в Закона за местните данъци и такси. При нея възрастта на превозните средства се слага на първо място и на практика обезсмисля екологичността им - колкото по-стара е колата, толкова по-малко плаща. Така че макар и новите данъчни идеи на София да се мотивираха със замърсяването на въздуха, реално нямат връзка с това.
Готови за нискоемисионни зони
От предоставените данни се вижда, че средната възраст на колите в София не се подобрява значително - през 2011 г. тя е била 24 години, а през 2020 г. е 19. Масово се купуват замърсяващи автомобили с нисък еко клас - дори през 2020 г. броят им е впечатляващите 290 хил. което реално е над ⅓ от всички леки коли (виж графиките)
По принцип София има идея да въведе нискоемисионни зони, каквито действат в редица други европейски (и не само) градове, и каквито от две години има в съседен Букурещ, но досега се бавеше под претекст, че чака нужните промени в Закона за въздуха. Сега те отново са на дневен ред, като се чака след одобрението на депутатите общините да могат да забраняват влизането на замърсяващи коли. Предвижда се в екостикера да има чип с информация за превозното средство, екологичната група и собственика.
