На гости в РПУ-то. Случаят "Кенаров" е диагноза на българското правосъдие

"Абсурден и антиутопичен изказ, достоен на Джордж Оруел." Така ръководителят на бюрото на "Репортери без граници" за ЕС и Балканите на Павол Салай определи мотивите, с които Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува разследване за ареста и побоя, който полицаи нанесоха над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, докато той отразяваше протестите срещу правителството и главния прокурор между 2 и 3 септември.

Въпреки че носи противогаз с надпис PRESS и се легитимира със служебната си карта, той е извлечен от трима полицаи от пл. "Независимост" и по думите му е хвърлен на земята. Един или двама от тях сядат на гърба му, извиват му ръцете зад гърба, а трети полица започва да го рита в лицето. Междувременно изчезва камерата, с която той снима.

В ранните часове на следващия ден е откаран в столичното 5-о РПУ и след като подписва предупредителен протокол, е освободен. Въпреки че е бил фактически задържан за близо пет часа и през повечето от тях с белезници, на Кенаров не е издадена заповед за задържане и не му е дадена възможност да се чуе с адвокат. Няколко часа по-късно съдебен лекар установява множество травми по тялото му.

Димитър Кенаров има опит в отразяването на конфликти в Беларус, Турция, Украйна (Крим) и Ирак за различни медии Foreign Policy, The Atlantic, The Nation, BBC. Действията на полицията срещу него предизвикаха сериозна международна реакция. Комисарят по човешки права Дуня Миятович призова за независимо разследване. Същото направиха и "Репортери без граници" и базираният в Ню Йорк "Комитет за защита на журналистите".

На 22 януари 2020 г. прокурор Юлиан Лефтеров от специализирания отдел на СГП е отказал да образува досъдебно производство по случая с подадения от журналиста и адвоката му Стоян Мадин сигнал. В него те посочиха данни за извършени длъжностни престъпления, причиняване на телесна повреда, повреждане на чуждо имущество и кражба.

Отказът на прокуратурата да разследва случая е поредното развитие по случая, след като вече близо половин година Софийският районен съд и Административен съд-София град, не могат да решат кой да гледа жалбата срещу ареста на Кенаров.

СДВР проверява СДВР

Мотивите в постановлението Лефтеров, с което "Капитал" се запозна, освен предизвикателство за здравия разум са доказателство, че въпреки десетките осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека и въпреки факта, че свободата на медиите и сигурността на журналистите в България е обект на международен мониторинг, властите не могат да проведат независимо и обективно разследване на случаите на полицейско насилие.

В първите пет страници от постановлението си прокурор Лефтеров прави обстоен анализ на събития от протестите от 2 септември - без да е ясно какво отношение има това към случая с Кенаров, който се появява на площада след 20:00 часа.

Встрани от този детайл става ясно, че прокуратурата базира заключенията си изцяло на вътрешната проверка, която е извършена от СДВР. В същото време ръководител на операцията по охраната на протеста на 2 и 3 септември е началник от СДВР. Практически излиза, че столичната полиция се самопроверява.

Пак СДВР е анализирало видеонаблюдението от площада и записите и е достигнало до извода, че на кадрите се виждат множество протестиращи, полицаи и журналисти. Неясно защо СДВР/прокуратурата коментира, че на записите се виждало лице с камера и оранжева каска (Кенаров носи тъмна на цвят каска), който нямало обозначение PRESS.

На следващо място вътрешната проверка и прокуратурата се базират основно на показанията на "будния гражданин" Петър Петров от София, който ден след протеста написал мейл на МВР, в който обяснил как Димитър Кенаров е буйствал и не си личало да е журналист.

Въпреки че по време на протеста Кенаров е бил в контакт с колеги от други медии, те не са разпитани.

Анонимните полицаи няма как да бъдат анонимни

Прокурор Лефтеров заявява, че тъй като по време на протеста действията на полицаите са наблюдавани от техните началници, протестиращи и заснемани от полицаите, то "житейски нелогично" би било полицаите да правят нарушение по време на протест, защото нямало да останат анонимни. В същото време прокуратурата констатира, че тримата полицаи, които са извели журналиста от площада, не са били установени. Законът действително ги задължава да имат идентификационни номера, но според прокуратурата те или са нямали такива, или са ги загубили.

Прокуратурата приема, че тъй като Кенаров е бил в редиците на протестиращите, които са хвърляли предмети, а след като полицията е призовала по високоговорител да се разпръснат, той е останал да снима - затова използването на сила срещу него, поставянето на белезници и ареста му са законни. Всъщност от документите става ясно, че полицията не е издала заповед за задържане, а по документи Кенаров се водел "поканен" от дежурния на Пето районно.

В постановлението се казва още, че няма как да се открие какво е станало с камерата на Кенаров след ареста му, защото той не е предоставил "документи за вещта".

От Асоциацията на европейските журналисти в България обърнаха внимание и на факта, че тезата на прокуратурата поставя под опасност всеки журналист, който е на първа линия в подобни събития: "Някои от аргументите на прокуратурата поставят под въпрос сигурността на журналистите, отразяващи протести, защото дават зелена светлина на полицията да арестува и бие всеки репортер, който се намира на първа линия."

През цялото време в постановлението на прокурор Лефтеров се внушава, че Кенаров е нарушавал закона, което оправдава иначе неустановените действия на полицията срещу него. В същото време МВР не е издало заповед за арест и срещу него няма повдигнати обвинения.

Пред "Капитал" адвокат Стоян Мадин коментира, че със сигурност ще обжалват прокурорския отказ пред Софийската апелативна прокуратура: "В понеделник депозирах молба до прокуратурата с искане да се запозная с материалите по преписката, за да мога да организирам по-добре защитата на Кенаров. Все още нямам отговор". Той изрази недоумение защо със случая се занимава специализираният отдел на СГП.

Всъщност прокурор Юлиан Лефтеров е командирован в този отдел на Софийската градска прокуратура от Военноокръжната прокуратура - София със заповед на главния прокурор Иван Гешев. При това положение е под въпрос доколко Лефтеров може да бъде обективен в проверка, която трябва да установи имало ли е насилие по време на протест, на който се иска оставката на главния прокурор (този, от който пряко и непосредствено зависи местоработата му). Същият прокурор наблюдава и друга ключова проверка - по т.нар. афера "Осемте джуджета".

"Оповестеният днес отказ да се разследва твърдяното полицейско насилие при ареста на журналиста Димитър Кенаров (за който всъщност се оказва, че дори не е официален арест, а принудително отиване с белезници в районното управление) не може да е изненада за никого с бегла представа от практиката на ЕСПЧ по дела срещу България, които многократно са идентифицирали проблема с неефективното разследване на подобни случаи", коментира във фейсбук адвокат Андрей Янкулов, който е бивш прокурор и зам.-министър на правосъдието.

"Тук-таме има по нещо иновативно, като например в настоящия казус чрез имейл напред излиза, за да свидетелства, гражданинът Петър Петров от гр. София, който на място с множество камери и стотици хора се явява единствен установен очевидец на задържането (което не е задържане) на Кенаров и, разбира се, не е видял нищо незаконно. Но в общи линии казусите са винаги сходни - данните за полицейско насилие се проверяват от самата полиция, няма очевидци, няма записи от камери за видеонаблюдение, изводите се базират изцяло на вътрешни документи и сведения на полицаи, осъществилите ареста не са установени, не е изследвана необходимостта от употреба на сила в конкретния случай, не е изяснено как лицето е получило нараняванията си и пр.", допълва още Янкулов и припомня, че България е била осъдена по сходен случай в Страсбург през 2008 г.