Изборите може да са в пика на епидемията и това да промени резултатите

Изборите може да са в пика на епидемията и това да промени резултатите

Какви ще са ефектите от ниска избирателна активност за основните претенденти за новия парламент

Велина Господинова
7764 прочитания

© Юлия Лазарова


Пикът на третата вълна от COVID епидемията в България ще бъде в края на март - точно преди парламентарните избори. Това прогнозира в неделя главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Ако оставим за момент здравните аспекти на епидемията настрана, подобно развитие може да има директни ефекти върху резултатите от изборите. Най-видимите са два:

  • намаляване на общата избирателната активност, с ефект върху прага на влизане в парламента и представителността му;
  • по-малко гласоподаватели на възраст над 60 години, с ефект върху резултатите на партиите, които имат силни позиции в този електорат.

Тези негативни ефекти могат да бъдат избегнати с ясни мерки, които да гарантират безопасността на гласуването. Дали обаче това ще се случи?

Към средата на тази седмица най-после трябва да бъде одобрен здравният протокол с мерките, които ще се предприемат в изборния ден на 4 април, така че на избирателите да гарантират сигурност по време на гласуването. Документът с предложенията, изготвен от Министерството на здравеопазването, беше обсъждан с членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) на среща в сряда, след която стана ясно, че предстои изборният орган да изготви бележките си по текстовете и да приеме правилата. Те ще определят какви мерки трябва да бъдат наложени в изборния ден, за да се осигури безопасността на гласоподавателите, както и на членовете на секционните и районните избирателни комисии.

Навременното приемане на мерките е важно по няколко причини. Първо, защото това би трябвало да даде достатъчна сигурност на гласоподавателите, че няма да се заразят при вота. Това ще е от съществено значение за активността на изборите, която е ключова за изхода от тях. При по-голямо участие на хората има шанс повече партии да влязат в парламента и представителността му да бъде по-голяма. Ниската избирателна активност може да остави извън Народното събрание формациите, които разчитат най-вече на протестния вот и на гласовете на колебаещите се, или да намали значително техния резултат. Което пък ще е в полза на големите партии с твърд електорат, каквито са ГЕРБ и БСП, или на тези с дисциплинирани избиратели, каквато е ДПС. Освен това значително ще увеличи и тежестта на купения и корпоративния вот.

Какви мерки

Според членове на ЦИК част от предложените мерки от здравните власти не са по-различни от тези, които трябва да се спазват например при пазаруване. Идеята е да се спазва отстоянието от 1.5 м между избирателите, както и да има пропускателен режим на входа на сградата, където са секциите за гласуване, за да няма струпване пред помещенията. Пред всяка машина за гласуване ще трябва да има дезинфектант.

По време на срещата представителите на Министерството на здравеопазването са обърнали специално внимание на необходимостта от честото проветряване на помещенията като една от най-ефикасните мерки срещу разпространението на коронавируса. В секциите, където това е невъзможно, здравните власти препоръчват да се монтират климатици, които да пречистват въздуха.

По всяка вероятност тъмните стаички, в които избирателят попълва бюлетината, няма да имат завеса, за да не се налага всеки, който влиза, да я докосва, а ограденото пространство за гласуване ще бъде разположено така, че да няма възможност да се разкрие тайната на вота. Темата за осигуряването на ръкавици и маски за еднократна употреба за всеки избирател не е обсъждана по време на срещата, но тепърва от ЦИК ще обмислят и тази възможност.

Карантинираните избиратели пък ще трябва да уведомяват общинските власти, че желаят да гласуват с подвижна урна. Най-вероятно това ще става онлайн. За целта кметовете ще получат достъп до списъците на РЗИ-тата с болните и хората, поставени под карантина. А самите списъци с желаещи да гласуват по домовете си ще се проверяват от ГРАО.

В Изборния кодекс също така и в момента съществува възможност за удължаване на изборния ден. Това може да стане с искане на кмета на общината до съответната районна избирателна комисия изборния ден да започне с един час по-рано.

От ЦИК признават, че ще има трудности при прилагането на част от тези правила. "Няма как да се спази отстоянието от 1.5 м при броенето на бюлетините в секционните избирателни комисии например, защото в помещението освен членовете им, чийто брой е различен, присъстват още застъпници на партиите и наблюдателите от неправителствените организации", казват от изборния орган. Не е и съвсем сигурно и дали в помещенията, където проветряването е трудно, ще могат да се осигурят климатици за пречистване на въздуха. А хората, които са поставени под карантина два дни преди изборите, най-вероятно няма да могат да гласуват, защото няма как да бъдат включени в списъка с желаещите да упражнят правото си на глас чрез подвижна урна.

Проблемът със секционните комисии

По-голямото притеснение на ЦИК и здравните власти обаче е свързано с набирането на членове на избирателните секции и дали ще има достатъчен брой желаещи. Проблемът е, че съставът на секционните комисии се предлага от партиите и според Изборния кодекс това става най-късно 25 дни преди деня на изборите. Ако формациите спазят този срок, ще означава, че представителите в тези комисии няма да могат да се ваксинират. Говорителят на ЦИК Таня Цанева вече отправи призив към партиите да не чакат този срок, а да определят членовете по-рано.

За да могат да бъдат ваксинирани и с двете дози от ваксината, съставът на секционните комисии трябва да е ясен до 5 март. По време на срещата здравният министър е уверил ЦИК, че правителството може да осигури ваксини за всички членове на секционните и районните комисии, чийто брой от изборния орган изчисляват на около 87 хил. души. Според ЦИК районните комисии нямат проблем с ваксинацията, защото техният състав вече е определен. Иначе препоръката на здравните власти е членовете на изборните органи да бъдат снабдени с по-висок клас маски и те да бъдат сменяни през деня на вота. За хората, които ще посещават домовете на карантинираните с подвижните урни, ще бъде осигурено специално защитно облекло. С такова облекло ще са и членовете на мобилните секции, които ще влизат в COVID отделенията на болниците.

Защо е важна високата активност

Според проучванията на социологически агенции от месец януари около 50% от хората с право на глас са заявили, че ще гласуват. Тогава обаче вече беше преминал пикът на втората вълна на епидемията. За разлика от тогава сега според експертите от Националния оперативен щаб сме на прага на третата вълна, защото случаите на заразата започнаха да се увеличават. А това означава, че ако епидемията избухне с нова сила, пикът й ще бъде по време на предизборната кампания и много хора може да се притеснят да отидат до урните.

Именно по тази причина и социолозите са доста уклончиви в коментарите си каква ще е избирателната активност на предстоящите парламентарни избори. Тя е трудна за прогнозиране на този етап и по още една причина - все още ЦИК не са обявили официално броя на избирателите, които имат право на глас според избирателните списъци.

Активността обаче ще е от ключово значение за изхода от вота. Първо, защото именно избирателната активност ще определи колко партии ще влязат в парламента и какво ще е разпределението на депутатските места. Според изпълнителния директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов има три въпроса, свързани с активността. Първите два са свързани с това кои ще са електоратите, които ще се откажат да отидат до урните, и дали основната опозиционна партия няма да претърпи загуби предвид факта, че в по-голямата си част нейните избиратели са възрастни хора, които може да се притеснят да гласуват заради коронавируса. Другият е свързан с 4-процентната бариерата за влизане в парламента, която се определя от избирателната активност.

За кого работи и кого застрашава ниската активност

"Ниската избирателна активност прави много интересни нещата при партиите, които се намират около 4-процентната бариера за влизане в парламента, защото тя ще е по-ниска. И тогава ми се струва, че сериозно скачат шансовете на ВМРО, защото на евроизборите те имаха около 140 хил. гласа и ако бариерата за влизане в парламента е около 120 хил. души, те имат шанс да влязат в парламента", казва изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов.

Според него ниската избирателна активност може да се окаже нож с две остриета за коалицията на бившия омбудсман Мая Манолова "Изправи се! Мутри вън!", която според социологическите проучвания е на ръба и има шансове да влезе в следващия парламент. "При ниска активност шансовете на обединението на Манолова растат, но до известна степен, защото в обединението си тя има едни по-твърди съставки, като например скрити привърженици на БСП. Като извънпарламентарна формация обаче тя няма твърди структури и при нея ниската активност е нож с две остриета - от една страна, ще снижи бариерата за влизане в парламента, но от друга, ще понижи мобилизацията на привържениците й. "В нашите изследвания имаме две групи хора. Такива, които казват, че биха се отказали да гласуват заради коронавируса, които са преимуществено възрастни избиратели, и хора, които се колебаят или и без това нямат кой знае какво намерение да гласуват и по-скоро си търсят причина да не отидат до урните", казва Симеонов.

Ниската избирателна активност може да намали и резултата на формацията на Слави Трифонов "Има такъв народ", на която засега социолозите отреждат една от ключовите роли за съставяне на мнозинство в новия парламент с около 10-12% подкрепа. "Подкрепата за неговата партия е голяма, но избирателите му не са твърди. Кампанията му е срещу здравните мерки и може да се окаже, че неговият електорат е по-безстрашен. Плюс това подкрепата за формацията му идва от по-младите избиратели, които за разлика от по-възрастните по-малко се притесняват от коронавируса, но пък активността им е трудна за прогнозиране", смята Симеонов.

БСП също може да понесе загуби

Въпреки че като партия с твърд електорат БСП има интерес от ниска избирателна активност, пред социалистите има няколко риска. Единият е възрастните, които са сред преобладаващата част от електората на социалистическата партия, да не излязат да гласуват. Другият е свързан с вътрешнопартийните проблеми, които продължава да има БСП. Те са свързани с опозицията на лидера на партията Корнелия Нинова и недоволство от подредбата на листите. Не е изключено част от тях да се опитат да бойкотират вота.

От друга страна обаче, не е изключено да има битка чрез преференциите между кандидатите на "Позитано" 20 и на опозицията, които ще са в листите, и това да се окаже предпоставка за повишаване на резултата на социалистическата партия. При БСП сега има едно съществено предимство и то е, че не изглежда като печеливша, а според проучванията е след ГЕРБ. Изскочи ли БСП пред ГЕРБ, това може да мобилизира анти-БСП вот", казва Симеонов.

На този фон изглежда, че ниската избирателна активност работи изключително за управляващите от ГЕРБ. Неофициално от формацията на Борисов изчисляват, че при 50% активност формацията може да има около 80 места в следващия парламент, а при 40% например резултатът им значително се повишава - на 95 мандата. "Дано на властта не й минава през ум да се възползва по някакъв начин от коронавируса. Усиленото говорене на лекари за коронавируса води до пресищане на населението, а това ще доведе до ниска избирателна активност. Нещо повече - ще доведе до елиминиране на всякакви други теми. Властта има интерес в България да се говори само за коронавирус, защото това ще убие всякакви други теми и ще накара хората да минат в режим на "поне сме здрави". Това е провластово упражнение и се надявам да не е съзнателно. Ако заболеваемостта от коронавируса е висока, това означава ниска активност и по-ниска подкрепа за БСП. Ако заболеваемостта е ниска означава, че властта ще разказва как ни е спасила. Тоест и в двата случая властта печели", казва Симеонов.

Според него евентуалната ниска избирателна активност ще има и още един ефект, който обаче няма да е от полза за управляващите. "Ако активността е много ниска, каквато и властова формула да се направи после, тя няма да е легитимна в очите на много хора", смята Симеонов.

Пикът на третата вълна от COVID епидемията в България ще бъде в края на март - точно преди парламентарните избори. Това прогнозира в неделя главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Ако оставим за момент здравните аспекти на епидемията настрана, подобно развитие може да има директни ефекти върху резултатите от изборите. Най-видимите са два:

  • намаляване на общата избирателната активност, с ефект върху прага на влизане в парламента и представителността му;
  • по-малко гласоподаватели на възраст над 60 години, с ефект върху резултатите на партиите, които имат силни позиции в този електорат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    julesta avatar :-|
    julesta
  • 2
    043 avatar :-P
    043

    Хех! Аве кво стана с подкрепата на 60-те % за ново правителство от лятото не разбрах? Верно че Баце не е най-интелигентния вожд с който може да се похвалим, но в сравнение с Прокопи, Бойкикиев и пти женерал, е направо гений ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход