Първи решения в Страсбург срещу системна реч на омразата в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първи решения в Страсбург срещу системна реч на омразата в България

Първи решения в Страсбург срещу системна реч на омразата в България

Поводът са изявления на лидера на "Атака" Волен Сидеров, а причината - практиката на българските съдилища да не забелязват проблема

5207 прочитания

© Цветелина Белутова


Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви във вторник едновременно две осъдителни решения срещу България, постановени по повод на дискриминационни изявления на лидера на "Атака" Волен Сидеров. Това са първите подобни решения за България по повод системния проблем с речта на омразата, използван активно от една част от българската политическа класа, при това далеч не само патриотарската. Но решението всъщност е присъда над българските съдилища, които така и не желаят да разпознават речта на омразата в изявленията на българските политици. Според тях тях агресивните и стигматизиращи нападки срещу малцинствата и уязвими социални групи са защитените от конституцията свобода на словото и право на изразяване.

В България речта на омразата се банализирала като част от политическия театър, но в решенията си ЕСПЧ оценява тези две дела от първостепенна важност (importance level 1).

Решенията са сигнал за необходимостта българските съдилища, както и Комисията за защита от дискриминация (КЗД), да променят практиката си, коментира за "Капитал" адвокат Адела Качаунова, правен експерт от Българския хелзинкски комитет и адвокат по далата в Страсбург (пълното й изявление вижте по-долу).

Казус на 15 и повече години

БХК води тези дела от 15 години, тъй като конкретният казус, от който те тръгват пред Страсбург, датира от 2005-2006 г. Това е време на възхода на политическата кариера на Сидеров - основаването на "Атака" през 2005 г. и влизането й в парламента. Тези събития са предшествани и съпроводени от агресивна кампания с ксенофобски и расистки изказвания, интервюта, предавания по партийната телевизия СКАТ, с които Сидеров наложи своя политически образ. В книгата си "Бумерангът на злото", издадена през 2002 г., той заявява, че циганите не учат, не искат да работят, а предпочитат да крадат, в България има "циганизация" и "цигански терор" и т.н. През 2003 г. пък издава друга книга - "Българофобия", в която отрича холокоста като голяма лъжа/легенда, използвана от евреите, за да получават огромни предимства, и редица други подобни твърдения.

През януари 2006 г. в Софийския районен съд е подадена жалба срещу Сидеров от 18 граждани и 66 неправителствени организации - само по себе си е забележително събитие зад една кауза да се съберат толкова много организации. Като се основават на Закона за защита от дискриминация, те сочат множество изявления на Сидеров, които представляват реч на омразата и подбуждане към дискриминация срещу роми, турци, евреи, католици и сексуални малцинства. Жалбоподателите твърдят, че всеки от тях като член на малцинство е лично засегнат от тези изявления.

Странният подход на българските съдилища

Съдът изначално подхожда много странно по това дело, като още тогава го разделя на осем различни дела - по етнически признак. Така се появяват "ромско дело", "еврейско дело", арменско, влашко, турско и т.н., тъй като според съда всеки от тези етноси може да се засегне само от конкретно отправени към него изявления и трябва да докаже това. Същевременно съдът изключва всички неправителствени организации като ищци, като оставя да продължат само индивидуалните жалбоподатели. Това доста усложнява защитата по тези дела, която се води от БХК, доколкото воденето на осем дела пред различни състави е далеч по-сериозен ангажимент от воденето на едно дело. Някои от тези дела не стигат до края по едни или други причини.

Двете дела, които стигат до Съда в Страсбург, са Будинова и Чапразов срещу България, където жалбоподателите са с ромски произход, и Бехар и Гутман срещу България - с еврейски произход. И в двете решения на ЕСПЧ съдът подчертава, че те се движат в пакет заради очевидната еднаквост на казуса.

В България по тези дела и Софийският районен съд, и Софийският градски съд отхвърлят исканията за защита от дискриминация. Според българските съдилища Сидеров просто е упражнявал правото си да изразява мнение, а жалбоподателите не са доказали, че неговите изявления по някакъв начин са повлияли на слушателите да се отнасят с тях по-неблагоприятно. Съдилищата подхождат съвсем формално, като приемат, че само изявления, насочени срещу точно определена група хора или конкретно лице, могат да се разглеждат като дискриминация, но в случая Сидеров не е имал предвид конкретните жалбоподатели. Върховният касационен съд отказва да гледа тези дела на касация.

До последно в становищата си пред Страсбург българското правителство твърди, че става въпрос за баланс между правото на личен живот на жалбоподателите и свободата на изразяване на Сидеров.

ЕСПЧ: Изявления на нетърпимост по правило не могат да претендират за защита, българските съдилища са се провалили при оценката си

Изразяването по въпроси от обществен интерес по принцип има право на силна защита съгласно член 10 от конвенцията, докато изразяване, което насърчава или оправдава насилието, омразата, ксенофобията или друга форма на нетърпимост, обикновено не може да претендира за защита, се казва в решението на ЕСПЧ. Съдът се позовава на практиката си, в която приема за оправдано налагането дори на сериозни наказателни санкции срещу журналисти или политици за реч на омраза или подбуждане към насилие. В случая националните съдебни органи са омаловажили капацитета на изявленията на Сидеров да стигматизира евреите и ромите в България, като вместо това са определили изявленията като легитимен дебат по обществено значими въпроси.

Българските съдилища са се провалили в задачата си да оценят правилно смисъла на изявленията на Сидеров и баланса между правото му на изразяване и правото на личен живот на жалбоподателите. Софийският районен съд и Софийският градски съд са отдали прекалено голяма тежест на свободата на изразяване на Волен Сидеров, а са омаловажили ефекта от изявленията му върху засегнатите. Сидеров системно и умишлено използва силни изрази, с които стигматизира малцинствата, преди да бъде избран за народен представител, а и след това, като тези изрази далеч надхвърлят легитимния дебат и преминават в крайно отрицателно стереотипизиране. С тези изявления той е станал популярен политик и дори се е явил на балотаж на президентски избори, те са били централен компонент от политическите му послания, казва ЕСПЧ в решенията си.

Адвокат Адела Качаунова:

Това са първите две решения срещу България, които се отнасят до т.нар. език на омразата. За първи път в решение на ЕСПЧ се казва, че в България има системен проблем да се заклеймяват етническите малцинства, при това от политици, и това да остава безнаказано. Разбира се, от конкретните събития, за които става дума в решенията, са изминали 15-16 години, това е немалко време и Волен Сидеров вече е до голяма степен извън политиката, но има други примери в днешно време, които следват този маниер.

Сидеров изгради своята политическа риторика на ръба на стигматизирането на малцинствата, което се оказа успешно. Затова е много ценно, че в решението по делото "Будинова и Чапразов" съдът сам казва, че ромите в България постоянно се стигматизират като престъпници. Казва се също така, че антиеврейските символи и реторика все още съществуват в България. Българските съдилища обезценяват дискриминацията, не я виждат, не я разпознават, не оценяват положението, в което малцинствените групи се поставят. Езикът на омразата не получава нужното му заклеймяване.

Двете дела са само първите в Страсбург за дискриминация и реч на омразата, но няма да останат единствени. През "Капитал" адвокат Качаунова каза, че в момента БХК изготвя жалба до Върховния административен съд срещу решение на Пловдивския административен съд, с което беше оставено без последствие едно изказване на лидера на НФСБ и зам.-председател на Народното събрание Валери Симеонов по повод на майките на деца с увреждания.

"Този закон (за децата с увреждания) беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях", заяви Симеонов през лятото на м.г.

Съдия Иван Русев от Пловдивския административен съд потвърждава решението на КЗД, че в случая няма дискриминация, защото изявлението на Симеонов е част от свободата му на изразяване и е недопустимо държавата да му налага цезура. То не е лично към някого, затова майките нямат основание да се чувстват обидени, се казва в решението.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви във вторник едновременно две осъдителни решения срещу България, постановени по повод на дискриминационни изявления на лидера на "Атака" Волен Сидеров. Това са първите подобни решения за България по повод системния проблем с речта на омразата, използван активно от една част от българската политическа класа, при това далеч не само патриотарската. Но решението всъщност е присъда над българските съдилища, които така и не желаят да разпознават речта на омразата в изявленията на българските политици. Според тях тях агресивните и стигматизиращи нападки срещу малцинствата и уязвими социални групи са защитените от конституцията свобода на словото и право на изразяване.

В България речта на омразата се банализирала като част от политическия театър, но в решенията си ЕСПЧ оценява тези две дела от първостепенна важност (importance level 1).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Изключително се радвам, че съм жител на държава, в която съдът не предприема крути мерки, за да защитава обидени люде. Треперя като си помисля че обществото ни може да се превърне в същата политкоректна мазнотия като например това в САЩ.

    Проблемите в отделни малцинства са факт, без да има нужда да се преекспонират от такива гладни политици. Ако не могат да се нарекат с истинските им имена, не могат да се адресират коректно.

    БХК отдавна е намразен от болшинството на българския народ. За тяхна радост в момента атакуват друг омраз, но това не ги прави по-добри в очите на хората.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK