Дроновете ще летят с регистрация
От началото на 2021 г. е в сила новият регламент на ЕС за дроновете, който въвежда нови изисквания за управляващите уреди над 250 грама
- От началото на 2021 г. е в сила новият регламент на ЕС за дроновете.
- Всеки, който иска да кара нещо повече от играчка, ще трябва да се регистрира и да мине обучение.
- Ефективността на процедурата при заявка на полет остава неясна.
COVID-19 успя да приземи временно авиацията, но не и дроновете. Те могат да се използват за локализирането на повреди по електрическата мрежа, следене на трафика, при пожари, в земеделието, при снимки от въздуха, куриерските услуги, а и в шпионски сюжети. В средата на миналата година премиерът Бойко Борисов обвини президента Румен Радев, че го следи с дрон. "Президентът си позволява да си вдига дрон и да ме снима. Непрекъснато. Като кажа на охраната, че ще го сваля, той го прибира. Докарва ми го на терасата, пред входа", каза Борисов в опит да се оправдае за снимките от спалнята му. А Радев отвърна, че неговият "дрон е толкова добър, че може да влиза в спални, да прави записи, да отваря чекмеджета и да ги пълни с пачки евра".
Сега, за да продължи да го прави (ако приемем, че това въобще е вярно), президентът ще трябва да се регистрира като "оператор на безпилотна летателна система" и най-вероятно да иска (писмено) разрешение за полет от гражданската въздухоплавателна администрация, като представи полетен план и лице за контакт. Това, разбира се, ще важи не само за държавния глава, но и за всеки, който управлява дрон, по-тежък от 250 грама. Иначе казано - за всичко различно от евтина детска играчка.
Причината за това естествено не е, че президентът си е позволил да обръмчи съседната вила в Бояна. Още преди пандемията и притихването на небето Европейският съюз беше активно ангажиран с това как ще се справи с нарастващия трафик и задръстените летища. Проблемът с недостига на небе се засилваше и от все по-сериозната роля на дроновете и очакванията за още ръст на тяхното присъствие.
За да намали рисковете, Брюксел прие два регламента през 2019 г. - единият се занимава с вноса, производството и сертифицирането на дронове, а другият регулира процедурите за експлоатация на безпилотните летателни средства (БЛС).
Те трябваше да се прилагат от средата на миналата година, но заради епидемията Европейската комисия отложи влизането в сила за 1 януари 2021 г. Ефектът от това е, че за операторите на дронове от началото на годината вече има нови изисквания, като голяма част от тях ще трябва да минат през регистрация и онлайн обучение.
Целият процес в България се движи с известни закъснения. Промените в закона за гражданското въздухоплаване бяха в групата законодателство, струпало се на последната права за настоящия парламент, и бяха приети скоростно в началото на тази година. Така за известно време Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГВА) изпълняваше малко в аванс функциите си по регламента на ЕС. Новият регистър и обучителната платформа, които действат в момента, пък са временно решение, направено в бързината.
Очаква се и наредба за условията и реда на експлоатацията на дронове. С нея най-вероятно контролът ще бъде разпределен между ГВА, МВР и ДАНС, като на органите на реда ще се вменят задължения за проверка на регистрацията и удостоверяване на правоспособност, а на ДАНС ще се осигури възможност да изпълнява своите задължения "предвид повишените рискове при нерегламентирана експлоатация на дронове", обясняват от ГВА, без да дават повече подробности какво точно означава това.
Категориите на риска
Колко голяма е групата на хората с дронове в страната все още е трудно да се каже. От ГВА пред "Капитал" коментират, че броят на регистрираните оператори на БЛС е 450. Според Стефан Христозов, авиоинженер, специалист в областта на дроновете и създател на блога "Безпилотни системи България", става въпрос за около 7-8 хил. души, като изчислението му стъпва на броя на профилите в специализираните групи в социалните мрежи.
От ГВА обобщиха промените така: "Най-общо казано, всичко е ново", като по отношение на работата на администрацията единствено се запазват елементи от процедурата за издаване на разрешение за полет.
От 1 януари регистрация не се изисква само за оператор, който управлява детски играчки или дрон под 250 г, както и дрон без сензор за улавяне на лични данни, т.е. камера. Оператор може да е както физическо, така и юридическо лице. А разрешенията за експлоатация, издавани досега, са спрели да бъдат валидни на 31 декември 2020 г.
Категориите на дроновете са три на база оценка на рисковете при полета: неограничена, специфична и сертифицирана категория. При неограничената попадат операторите на дронове с маса над 250 грама и до 25 кг. Управляващият трябва да гарантира, че се намира на безопасно разстояние от хора и не лети над места, където има големи скупчвания. Дронът не бива и да се издига на повече от 120 метра, освен ако не прелита през препятствие. Не бива и да бъде изгубен от поглед освен в режим "следвай ме". Не може да изхвърля материали. За полети в тази категория няма да се иска разрешение.
Ако някое от въпросните изискванията бъде нарушено, се навлиза в следващата "специфична" категория. При нея вече е необходимо разрешение от ГВА, където би следвало да се извърши оценка на риска.
В "сертифицираната" попадат полети над места с много хора и включват превози на хора (да, европейският регламент предвижда възможност дронове да возят хора) и опасни товари. Изисква се сертифициране на оператора и на самия дрон, както и лицензиране на дистанционно управляващия пилот.
Регистър и обучение
Новият регистър по думите на хора от сектора е заработил в 18 часа вечерта на 31 декември. Регистрацията става на https://drones.caa.bg/. С извършването й на оператора на дрона се генерира цифров регистрационен номер, с който той маркира всички дронове, с които ще лети. Регистрацията е по местопребиваване за физически лица, а за юридическите - основното място на стопанска дейност.
От ГВА обясняват, че регистърът е разработен от експерти от ГВА с помощта на външни софтуерни разработчици. За изработването му не е имало обществена поръчка поради ниската себестойност и е имало директно възлагане.
Следващата стъпка е онлайн обучението и полагането на онлайн изпит. Това е нужно при полети с дронове с тегло над 250 г, но се препоръчва за всички. При успешно преминаване лицето получава идентификационен номер и свидетелство (за полети в подкатегория А1/А3). Обучението може да се извърши в която и да е държава - членка на ЕС. Към момента работещата платформа за обучение https://x-tesla.caa.bg/home е взета под наем от ДП "Ръководство на въздушното движение" срещу абонаментна такса.
Техническите решения за момента обаче са половинчати. От началото на миналата година ГВА работи по проект за изграждането на цялостна информационна система, която включва регистрацията, обучението и изпитите, електронно подаване на документи за издаване на разрешения, информация за географски зони за БЛС и т.н. Разработено е техническо задание от "Информационно обслужване" и то е в процес на одобрение от Държавна агенция "Електронно управление", като после следва и обществената поръчка.
Заявки за полет
Заявката за полет (когато е необходима такава) до момента е едно от най-мъчителните звена в системата. Първоначално това се случваше по e-mail до ГВА, като посочваха GPS координати, време, отговорно лице с мобилен телефонен номер. През миналата година по време на протестите искането за снимки от въздуха е преминало в телефонен режим, като с това е бил нагърбен служител на НСО, разказаха пред "Капитал". Обичайно заявките обаче са получавали отказ.
От отговора на ГВА до "Капитал" сега пак не става ясно колко време ще отнема обработката на заявките в бъдеще и отговориха така: "ГВА ще обработва само заявки за полети в зоните за безопасност, които са определени в околностите на летищата за обществено ползване."
И още: "Заявка за полет на БЛС се подава в случаите, когато се иска разрешение за извършване на полети в определени зони за безопасност, сигурност, околна среда и защита на личното пространство, публикувани на сайта на ГД ГВА. На този етап ГД ГВА съдейства за установяване на контакт с отговорните лица за съответните зони. Предвижда се в бъдеще операторите сами да установяват връзка и да получават потвърждение за използване на зоните."
Въздушният КАТ
Неяснотите при заявките за полет са свързани с друга от основните критики на бранша към ГВА. По думите на Стефан Христозов, който е и бивш служител на ГВА, където работи именно по интегрирането на дроновете във въздушното ни пространство, там липсва нужната експертиза, като според него от над 100 души има само един, който се занимава с дроновете.
На въпрос за броя на служителите, които ще отговарят за дроновете, от администрацията отговарят, че надзорните и контролните дейности се извършват от служители с дългогодишен авиационен опит, като се прилагат добрите практики от пилотираната авиация. Че разполагат с достатъчен брой служители с компетенция за оценяване на изпълнението на различните нормативни изисквания. И че предвиждат използване на целия си кадрови потенциал за изпълнение на сега приложимите и бъдещите нормативни изисквания.
Накратко, още не е съвсем ясно кой ще осъществява контрола, но сигурното е, че контрол ще има. Свободният период, в който всеки правеше каквото си иска с дрона си, приключи.
