"Репортери без граници" с 10 предложения за медийната среда в България
Международната организация се надява свободата на медиите да стане водеща тема на предстоящите избори, след като правителството я игнорира
"Свободата на медиите в България е в задънена улица, а независимите медии са на ръба на изчезването", смята Павол Шалай, ръководителят на бюрото за ЕС и Балканите на "Репортери без граници" (RSF). В сряда международната организация публикува 10 конкретни предложения за подобряване на медийната свобода в страната, изразявайки надежда, че темата ще влезе в дебатите по време на предизборната кампания.
"След като правителството отказа да направи свободата на пресата свой приоритет, предложенията ни са насочени към всички партии и към българското общество", пише в становището, публикувано на страницата на организацията. Става дума за предложенията нас RSF от миналата година за пътна карта за свободата на медиите в България, която правителството така и не създаде, като без отговор остана и предложението на организацията за създаването на независима национална комисия за подобряване на медийната свобода. "Репортери без граници" напомнят, че по този показател България заема последното място в ЕС и показателното за проблема 111-о място от 180-те държави в Световния индекс за свобода на медиите.
Неглижираните проблеми
Като примери за неглижирания от управляващите проблем RSF посочва побоя над главния редактор на 168 часа Слави Ангелов, чийто поръчител е останал безнаказан, отказът на прокуратурата да разследва полицейското насилие срещу журналиста Димитър Кенаров по време на летните протести и неразследваните смъртни заплахи срещу Николай Стайков от Антикорупционния фонд и семейството му.
Извън физическите заплахи българските журналисти често са подлагани на съдебен и икономически тормоз, критични към правителството медии не получават достъп до информация и остават извън държавното финансиране за реклама, посочват ще от RSF. В същото време независимостта на обществените медии се нарушава от политическа намеса, а някои частни медии се използват като бухалки.
За сигурността на журналистите и медиите
RSF призовават да се повиши сигурността на журналистите и да се ускори преследването на престъпления срещу тях по няколко начина:
- Чрез повече институционална независимост и отчетност на полицията, прокуратурата и съдилищата
- Създаване независим разследващ орган в полицията за случаи на полицейско насилие срещу журналисти
- Създаване на на система за бързо докладване на насилие срещу журналисти в полицията чрез обособена телефонна линия или мобилно приложение
- Бързото осъждане на физически и вербални атаки срещу журналисти публично и започването на обществен дебат за повишаване на санкциите и дължината на присъдите за насилие над журналисти
От организацията също призовават за мерки срещу т. нар. стратегически дела срещу публично участие (SLAPP), които са широко разпространени в България, както и срещу криминализацията на журналистическата работа. Тези мерки трябва да включват повече прозрачност и отчетност от органите на реда по разследващите процедури на журналисти, медийни собственици и мениджъри. От RSF отбелязват, че ЕС се нуждае от правила срещу SLAPP на общоевропейско ниво, които да се прилагат и в България. Трябва да се намалят и глобите за клевета срещу лица, заемащи публични длъжности, до нивото на глобите за клевета на други лица, настояват от журналистическата организация.
Финансиране и собственост
Една от водещите глави на предложенията на RSF за България се отнася до финансирането на медиите. От организацията призовават публичните средства за реклама в България да се разпределят по ясни критерии:
- Поне на 6 месеца да се публикуват суровите данни и техен анализ за финансирането на българските медии от еврофондове, обществени поръчки, и от реклама от държавата и държавни предприятия;
- Създаване на ясни регулации за отношенията между националните и местни власти и националните и местни медии;
- Да се спре широко разпространената покупка на "приятелско отразяване" чрез пласирането на реклама в дадена медия;
- Прекратяването на практиката непрозрачни компании-посредници да разпределят евросредства към медиите.
Призовава се също да се спре финансирането на медии, които систематично нарушават етичните стандарти на журналистиката, като Комисията по медийна етика би трябвало да определи кои медии нарочно разпространяват фалшива информация и език на омразата.
Достъп до информация
RSF засяга и все по-широко разпространената практика на българските институции да отказват информация на медиите. Според RSF след консултации с медийни експерти трябва да се въведат промени в Законът за достъп до обществена информация, които да разширят приложимостта му и да ограничат причините, поради които информацията може да бъде отказвана. В същото време трябва да се въведе ясен стандарт всички журналисти да бъдат третирани еднакво от пресслужбите на държавните институции, за да се предотврати отказа на информация на критични към правителството журналисти.
За повече медийна етика
От RSF призовават да се подсигури независимостта на обществените медии - БНТ, БНР и БТА, чрез ясни условия за финансирането и разходите им и осигуряване на повече финансова независимост. Предлага се въвеждането на независим орган, който да одобрява бюджетите на обществените медии, така че правителството да не може да ги променя постфактум. Обществените медии се нуждаят и от по-добри критерии и процедури при избора на водещи мениджъри, "за да е сигурно, че това са почтени медийни професионалисти без политически обвързаности".
Трябва да започне и диалог в медийната общност за засилването на професионализма, плурализма и независимостта на СЕМ. Това включва значителни промени в структурата на регулатора и как се избират членовете му, заедно с възможността и неправителствени организации и научната общност да номинират уважавани медийни професионалисти за членове.
Не на последно място от RSF призовават за модернизация на медийната програма в българското образование чрез повече финансиране за медийни факултети в университетите, въвеждането на нови курсове по журналистиката на данните, журналистическа етика и разследваща журналистика и започването на дебат за въвеждане на часове по медийна грамотност и критично мислене в училище.
