Изследването е по поръчка на...

Операция "Социология"

Партиите около властта се опитват да използват социологически проучвания за пропаганда

Темата накратко
  • Партиите около властта се опитват да използват социологически проучвания за пропаганда.
  • Опитите за манипулация минават през фалшиви агенции, но и през познати имена.
  • Как да се ориентираме кои изследвания са достоверни.

ГЕРБ печели категорично изборите с огромна преднина пред БСП, а ВМРО е трета политическа сила в следващия парламент. Така ще изглежда резултатът от вота след три седмици, ако се вярва на публикациите от т.нар. агенция "Барометър". Но не - на нея не трябва да се вярва. Това е в буквалния смисъл на думата фалшива агенция без клиенти и хора, които работят в нея. Тя дава на медиите някакви числа само преди изборите и те винаги надуват резултата на ВМРО. Обяснението е просто - формалният собственик на "Барометър" е съдружник с функционера на националистическата партия Карлос Контрера във фирма за недвижими имоти. На почти всички избори ВМРО е някъде около границата за влизане в парламента и там основният проблем е да не би хората да се разколебаят да гласуват за тях, за да не се загуби гласът им. "Изследвания" като това на "Барометър" ги подвежда, че това е невъзможно да се случи. Историята с фалшивите изследвания е най-видимият пример за проблем, който от избори на избори през последните години става по-голям.

Все по-често проучванията се използват за "черна социология", като вършат мръсна работа на политиците в две посоки:

  • Използват се за манипулация на общественото мнение преди избори. Освен примера с ВМРО фалшиви проучвания могат да затвърждават впечатлението за категорична победа на фаворита и да разколебават привържениците на партии около бариерата за влизане в парламента
  • Завишените резултати за партиите, които могат да фалшифицират протоколи, да купуват гласове и да контролират корпоративния вот, скриват тези практики от крайния резултат. Ако едно, две или три проучвания винаги са ти давали 3-4% отгоре по време на кампанията, взетите по нечестен начин гласове няма да се видят толкова лесно при сравнение с данните на ЦИК.

Разбира се, далеч не всички агенции и социолози са минали от тъмната страна. Много от тях продължават да работят почтено - да събират и анализират данни по правилата на професията. Натискът върху всички обаче се увеличава. Това е част от същия процес, който през последните години подчинява все повече медии на властта. Крайната му цел е хората да бъдат разделени от истината за случващото се в държавата. Медиите трябва да бъдат контролирани, за да се управляват настроенията на хората, а в случай че някои от тях са недоволни, това да не може да се разбере. Пътят на всяка реална политическа алтернатива се запушва в медиите, така че и за нея да не се разбере, а ако се разбере - влиянието й се омаловажава в проучванията, за да се разколебаят хората да гласуват.

Няколко седмици преди изборите въпросът за социологията е отново важен. През следващите седмици предстои да се публикуват много данни, като една част от тях ще бъдат манипулативни. (Как да познаете кои са те, вижте в този текст)

Ако видите „сензация“ в социологически данни, може да ги четете като виц, но не им вярвайте.

"На социолозите се приписва силно влияние върху настроенията на избирателите. Действително, ако една партия си изгради образа на печелившия играч в една кампания, тя печели сериозна допълнителна подкрепа в резултат на това. И действително социологическите изследвания изграждат съществен щрих от този образ", казва социологът Цветозар Томов. Според него това създава черен социологически пазар, на който се подвизават агенции, които произвеждат фейк новини чрез манипулирани данни. Причината за това, разбира се, е търсенето на подобна услуга. "Има клиенти на социологически изследвания, които се интересуват единствено от това да бъдат публикувани изгодни за тях данни. Това е основният бизнес на някои агенции. Без посредничеството на медиите, които охотно публикуват очевидно фалшиви изследвания, този пазар не би могъл да съществува", добавя социологът. Той не е единственият, който смята така.

Симбиозата между фалшиви изследвания и пробити медии прави впечатление и на Геновева Петрова от "Алфа рисърч". Тя предпочита да говори не за проблема, а за решенията му. "Това, което може да се направи, е просто и е свързано с отговорност на два участника: ние - агенциите, и вие - медиите", казва тя на репортер от "Капитал". Отговорността на социолозите според нея е да дават прозрачна и публично достъпна информация за собствените им експертиза, капацитет (човешки и материален) и възможност да се провери какви отклонения е давала агенцията в предишни прогнози. Отговорността на медиите е в това да поемат ангажимент да не разпространяват резултати от фейк агенции.

Без съдействието на медиите пазарът на фалшиви изследвания не може да съществува.

Задачата на почтените социолози през последните години е наистина трудна. Преди изборите очакванията на много хора към тях са доста нереалистични - да кажат какъв ще е резултатът от изборите с точност до втория знак след десетичната запетая. "Не в това е смисълът на предизборните изследвания. Те могат да бъдат добра основа за анализ на кампанията, но не и за пророчества от този тип. Изборите се решават от избирателите, а винаги голяма част от тях решават как да гласуват в последната седмица, даже последните 2-3 дни. Единствено проучванията в изборния ден се правят и с цел да се прогнозира изборният резултат", посочва Цветозар Томов. Има обаче и изследвания, които се изкривяват нарочно, и този прийом не е запазен само за видимо фалшиви агенции като "Барометър". Дори и тези, които работят добросъвестно, понякога могат да имат проблеми с данните си. За да се види как се случва това, трябва да се влезе в кухнята на самите проучвания.

Познаха ли агенциите резултатите от президентските избори

Графиките показват прогнозния резултат на агенциите за определени кандидати (стълбовете) и реалния резултат на кандидатите (червената линия) през 2016 г. Зоната в жълто показва границите на максималното отклонение на прогнозите, като е приложен среден размер на грешката от +/- 3% за всички агенции. На практика жълтата зона показва границите, в които прогнозния резултат на кандидата варира, въпреки че агенциите обикновено представят пред публиката за улесненение само осреднената прогноза. Например: ако агенция Х прогнозира резултат от 10% за кандидата Y при граница на грешката от 3%, то реалната прогнозата е, че той ще получи между 7 и 13 %. Ако реалният резултат от изборите попада в границите на максималното отклонение на прогнозата, то може да се приема, че агенцията е "познала" резултата.

Всяко социологическо изследване със състои от няколко елемента, които, ако не бъдат изпълнени добре, могат да изкривят резултата:

  • Как се подбират хората, които се питат. Ако извадката не бъде направена добре, разликата в резултатите може да е сериозна. Например, ако бъдат подбрани хора предимно от най-големите градове, резултатът на, да кажем, "Демократична България" ще бъде по-висок от реалния.
  • Как са написани въпросите в проучването. Това е един от най-важните елементи и тук полето за манипулация е огромно. Начинът, по който е формулиран самият въпрос, подреждането на възможностите за отговор, последователността на самите въпроси Всичко това, ако бъде направено тенденциозно, може да изкриви изследваните нагласи.
  • Как се провеждат самите проучвания на терен. Всяка агенция работи с мрежа от анкетьори. Те избират хора, на които да зададат въпросите, спрямо дадените им параметри. Ключово тук е, от една страна, колко добросъвестни са анкетьорите да намират точните респонденти, както и още няколко фактора, като например кога точно обикалят по домовете. Например, ако го правят в работно време, ще интервюират повече пенсионери и резултатът ще бъде по-представителен за тази група и много по-малко за младите.
  • Как се обработват данните. Ако оставим настрана най-грубата, директна лъжа с данните, дори и най-добронамерените социолози понякога нанасят известни корекции на своите прогнози. Те се базират изцяло на техния опит. Например ясно е, че ДПС може да разчита на поне няколко десетки хиляди гласа от Турция, които няма как да се отчетат от проучванията на терен. Някои се опитват да отразят в прогнозите си също и т.нар. корпоративен вот.
  • Как се съобщават данните. Една от често използваните от "черните" социолози манипулации е данните да се изкривяват в рамките на статистическата грешка. Така например, ако БСП има прогнозен резултат от 20% (+/-3%), а ГЕРБ 21% (+/-3%), някой може да каже, че ГЕРБ има 24%, а БСП - 17% и съответно да оправдае иначе неоснователни извод, че "Борисов дръпва силно пред Корнелия Нинова".

Предизвикателствата с проучванията на спират само дотук. Има и няколко външни на агенциите проблеми, които създават трудности на социолозите. Според Димитър Ганев от "Тренд" има четири основни предизвикателства, за които, ако не се внимава, резултатите могат да се изкривят.

"Всяко проучване е на моментните нагласи. Ако например то е една седмица преди изборите, това са нагласите една седмица преди изборите. В екзитпола, който се прави в деня на вота, сме задавали въпроса "кога взехте решението за кого ще гласувате" и 20%, или около ⅕ от хората, казват, че са взели решение в деня преди изборите или в изборния ден", казва той. Вторият проблем според него е, че не може да се отчете ефектът от гласовете в чужбина, които са около 120 хил. и не повтарят разпределението от гласовете в България. Третият важен фактор е контролираният вот. Под този термин Ганев обобщава получени по няколко, по-скоро нечестни начина гласове. Това са:

  • директно купените гласове, предимно в циганските общности
  • т.нар. корпоративен вот - собствениците на компании с много работници правят услуга на властта, като ги убеждават или притискат да гласуват по даден начин
  • административният натиск в по-малките населени места.

Когато към тези прийоми се прибави и директната фалшификация на изборни резултати (която дори и да не е масова, се среща на места), се получават внушително количество гласове, които социолозите няма как да регистрират.

"На последните европейски избори много агенции получиха сходен резултат - малка преднина на ГЕРБ или малка преднина на БСП - няма голямо значение за това. Струва ми се обаче, че ГЕРБ получи бонус от някои, така да се каже, "прагматични" вотове. Казвам го максимално деликатно. Това не се отрази в социологическите изследвания. Не се виждаше в терена", разказва Първан Симеонов от "Галъп". Тогава изборите бяха съвсем скоро след скандала "Апартаментгейт" и Цветан Цветанов се беше амбицирал да докаже, че той не се е отразил на доверието в ГЕРБ.

Според Димитър Ганев контролираният вот (той не говори за фалшификациите) се оценява от различни изследвания на между 200 хил. и 350 хил. гласа. Това е огромно число с много сериозен потенциал да променя резултата от изборите. На последните парламентарни избори прагът за влизане в парламента беше малко под 140 хил. гласа. Горната граница на контролирания вот е повече, отколкото резултата на ДПС или например "Обединени патриоти".

"Този вот обикновено не е пропорционално разделен на изборния резултат, който е от изследването. Има партии, които купуват повече гласове от други, защото имат по-голям финансов ресурс", казва Димитър Ганев. Това, което прави прогнозите още по-трудни, е, че не целият контролиран вот отива към първосигналния заподозрян - партията на власт, която има най-много пари и най-добри позиции да си го осигури. На последните парламентарни избори например в редица избирателни секции с преобладаващо ромско население резултатите на "Обединени патриоти" бяха много силни. Този електорат беше разработен от ДПС. След изборите "патриотите" станаха част от управляващата коалиция, а после през тяхната квота във властта бяха назначени хора, които защитаваха личните бизнес интереси на фигури от движението. Това е пример как купуването на гласове може да се използва за изборно политическо инженерство, което не може да бъде уловено от социологията.

Тази година на агенциите ще им бъде дори по-трудно, защото към тези проблеми се прибавя още един - епидемията. "Българските социолози нямат опит за това как ще се гласува в условията на пандемия и дали това ще свали избирателната активност. Засега разликата с предишните парламентарни избори не е голяма. Отчитаме малко по-ниска готовност, но тя не е съществена. Но в крайна сметка в деня на изборите тя може да се окаже значително по-ниска от тази през 2017 г.", казва Димитър Ганев.

Какво прогнозираха агенциите за парламентарните избори през 2017 г.

Избирателната активност е ключова, за да се направи прогноза за резултатите от изборите. Сега това е по-сложно да се прецени. Така мисли и Първан Симеонов от "Галъп": "Въобще не е ясно докъде ще стигне коронавирусът, а другият проблем е, че той ще откаже някакви хора въобще да гласуват. И като ги откаже, това няма да е пропорционално - ще откаже по-уплашените, по-възрастните, както и по-неоформените електорати, които не са толкова лоялни гласоподаватели. В условия на по-ниска активност, особено в състояние на уплаха, ще отидат по-твърдите, а не по-меките [привърженици]. Опозиционните гласове са веднъж малко декласирани и второ, дори БСП да е твърда, там ще има уплаха от вируса."

За Добромир Живков от "Маркет ЛИНКС" също купеният вот е много голям проблем, особено при ниска избирателна активност. Според него корпоративните гласове могат да бъдат отчетени в проучванията, когато хората споделят откровено своя осъзнат интерес, за който нямат притеснения. "Но за купения вот това е невъзможно. Феноменът купен вот има потенциал да доведе до значими размествания на политическата картина на изборите от тази, която ние регистрираме и може да бъде решаващ при партии, които са с подкрепа около прага", признава той.

Опасността размерът на купения вот да се види от социологическите проучвания изглежда сериозна в очите на нечистите политици и това е част от причината те да се опитват да влияят на данните, които излизат особено в седмиците преди изборите. Инструментите за това са много, но основният е контролът върху клиентите на агенциите - от бюджета за проучвания на отделната партия, през държавни ведомства и бюджетни институции до частни компании, близки до съответните политици.

Какъв е рискът за това при самите агенции се вижда много добре от случилото се с медиите през последните години. Общото между двете е, че техният най-ценен актив е доверието. То се създава дълго и с много усилия, но се губи изключително бързо. В сряда например, на 10 март, когато "Галъп" обяви резултатите от проучване за отношението към властта след година с коронавируса и в началото на изборна година, в анонса на новините по bTV вечерта то беше представено с твърдението, че премиерът Бойко Борисов е с най-сериозно доверие в страната. Самото проучване не води до такъв извод и от трите премерени лични рейтинга - на премиера, президента и председателя на Народното събрание, ясно се вижда, че само Румен Радев е с положителен рейтинг, т.е. доверието надвишава недоверието.

Медиите, които властта започва да контролира, имат сравнително кратък живот - те изхабяват бързо доверието на хората, стават ненужни и в крайна сметка се маргинализират и изчезват. Същата ще е съдбата и на тези агенции и изследователи, които са избрали да минат от тъмната страна на социологията. А докато средата не стане по-чиста, всички - политици и избиратели, ще трябва да се научат как да разпознават честните проучвания, за да различават това, което наистина се случва, от имитацията на истина.

По темата работиха Алексей Лазаров, Велина Господинова, Румяна Червенкова, Ани Коджаиванова, Деян Димитров