Могат ли да се объркат изборите?

Заради увеличението на броя на заразените и карантинираните не е изключено избиратели да не могат да упражнят правото си на глас

Статията е публикувана оригинално със заглавие "Възможно ли е изборите да се провалят?" сутринта на 22 март и е обновена на 25 март.
Темата накратко
  • Близо 130 хил. болни от ковид и контактни ще трябва да гласуват от домовете си или в болници.
  • Държавата няма да може да осигури възможност на всички да гласуват.
  • От това колко ще бъдат лишени от конституционното си право зависи легитимността на изборите.

Само седмица преди изборите два сериозни проблема в организацията се превръщат в заплаха за легитимността им. Голям брой хора, които са заразени с коронавирус, или контактни, или карантинирани вкъщи трябва да гласуват по домовете си. Държавата обаче има сериозни затруднения да им осигури възможност да упражнят конституционното си право да изберат кой да ги управлява. Заедно с това сложните протоколи, които трябва да попълнят секционните избирателни комисии, могат да забавят необичайно много преброяването и обявяването на окончателните резултати. В напрегната обстановка като тази това ще създаде допълнителни съмнения в честността на изборите и ще намали легитимността на следващото управление.

Всички тези проблеми можеха да бъдат избегнати, защото още преди няколко месеца беше ясно в каква обстановка ще се проведат изборите. Управляващите партии обаче - ГЕРБ и "патриотите", отхвърлиха всички идеи за въвеждане на дистанционно гласуване и като цяло каквото и да било съобразяване на изборния процес с извънредната ситуация. Ефектът от това е, че сега към изборите може да има дори по-големи съмнения, че не са честни. Официалното им оспорване пък може да сложи началото на политическо напрежение, каквото в България не е имало от десетилетия. Вероятността изборите след малко повече от седмица буквално да се провалят не е голяма, но е съвсем реална и я има за пръв път от може би 30 години.

Карантина, или лишаване от право на глас

Според данните на единния информационен портал броят на карантинираните (към 24 март) е 127 хил. (61 хил. заразени, 9 хил. от които са в болници, а огромната част - около 52 хил., са вкъщи и близо 66 хил. под карантина, защото са контактни). Сред тях вероятно има и деца и такива, които не желаят да гласуват, така че броят на гласоподавателите реално е по-малък, но пък и вероятно техният брой ще се увеличава в следващите дни.

За тези избиратели, които са в болничните заведения, ще бъдат осигурени секции, така че те, стига да желаят, ще могат да гласуват. Проблемът обаче са хората, които се лекуват или са под карантина в домовете си. За тях трябва да бъдат осигурени подвижни избирателни урни за гласуване, но техният брой и съответно необходимият брой подвижни урни ще станат ясни само четири дни преди вота - след 31 март, когато е крайният срок болните на домашно лечение и карантинираните да заявят в общинските администрации, че желаят да гласуват по този начин. Те могат да го направят по няколко начина - чрез саморъчно подписано заявление, чрез пълномощник (без да е необходимо да е нотариално заверено), по пощата или факс, по имейл или чрез електронно заявление на интернет страницата на съответната община.

Лишени от правото си на глас със сигурност ще бъдат хората, поставени под карантина през последните три дни преди изборите, защото няма да има как да спазят срока за подаване на заявление. Това ще са около 10 хил. души.

Правото си на вот няма да могат да упражнят и тези избиратели, които са избрали да се карантинират на място, различно от постоянния си или настоящия си адрес. Това е така, защото според Изборния кодекс даден избирател може да гласува само там, където е адресно регистриран.

Гласуването обаче може да се окаже невъзможно и за част от останалите няколко десетки хиляди. Големият въпрос е дали, ако повечето от тях подадат заявления за гласуване с подвижна урна, районните избирателни комисии ще имат капацитет да излъчат толкова голям брой подвижни избирателни секции.

Към момента процедурата по подаване на заявления е сравнително сложна - чрез посредник в общината по местоживеене, чрез имейл на адрес, който трябва да се разбере пак от общината, или, ако тя има тази възможност, чрез форма на сайта ѝ. Тази неясна процедура ще намали допълнително броя на хората, които ще гласуват, но техният брой пак може да се окаже непосилен за изборната администрация.

Според експертите максималният брой адреси, които те могат да обходят за един ден, е около 50, а в София например карантинираните (към края на миналата седмица) са около 11 500 души. Другият проблем е дали ще могат да се намерят такъв голям брой желаещи да са членове на тези подвижни избирателни секции предвид факта, че ще посещават домовете на болни или потенциално заразени с коронавирус. "Взели сме решение подвижните секции да са съставени от възможно най-малкия формат по закон членове - по трима. Броят им ще зависи от това колко хора ще подадат заявления за гласуване, но това към момента никой не може да каже", заяви пред "Капитал" председателят на РИК в 25-и избирателен район Валери Цолов. Ако например половината от карантинираните в София решат да упражнят правото си на глас, това ще означава изборната администрация да намери (само в София) 345 души за 115 мобилни комисии. Дори и част от тях да са семейства и да живеят на един адрес, бройката на карантинираните изглежда внушителна. И всичко това трябва да се подготви за три дни.

Много малки населени места могат да останат без мобилни секции, предупреди през седмицата и говорителят на ЦИК Димитър Димитров пред bTV. "Много малко хора желаят, а на места няма никакви желаещи да участват в мобилните секции", каза той.

Освен подвижните секции проблем може да се окаже и сформирането на секции в ковид отделенията на болниците поради липсата на желаещи да участват в тези комисии. За тази опасност съобщи пред БНР председателката на РИК във Велико Търново Десислава Йонкова. Пред "Капитал" тя уточни, че това е само притеснение, защото срокът за разкриването на секции в лечебните заведения е до 1 април, докогато директорите на болниците трябва да уведомят съответната община дали на територията на лечебното заведение трябва да се разкрие секция. Това става при най-малко десет избиратели, които са заявили, че искат да гласуват.

Ако изборната администрация не успее да се справи със задачата да осигури на всички желаещи възможност да упражнят конституционно гарантираното им право да гласуват (тоест, ако приравни карантинираните на лишените от свобода), това ще остави широко отворена врата да се оспори легитимността на изборите. Дори и тази възможност да бъде не толкова правна, колкото чисто политическа, ефектът върху стабилността на следващия парламент и правителство ще бъде сериозен.

Кой има интерес от ниска избирателна активност

Законовото лишаване от право на глас обаче няма да бъде единственият проблем, който може да наруши легитимността на изборите. Вероятно заради притесненията около очаквания в началото на април пик на епидемията много хора доброволно ще решат да не отиват в изборните секции. Според социологическите проучвания между 45% и 47% заявяват, че ще гласуват, но данните са от средата на март, когато разпространението на коронавируса беше по-ниско. Представители на управляващите и на опозицията неофициално смятат, че не е изключено на 4 април до урните да отидат по-малко от три милиона избиратели. За сравнение - на предишните избори гласуваха около 3 700 000 души. Ниската избирателна активност работи за партиите с твърд електорат като ГЕРБ и БСП и такива с дисциплинирани избиратели като ДПС. Другият ефект от ниската активност е, че тя ще снижи необходимия брой гласове за преминаване на 4-процентната бариера за влизане в парламента, което ще засегне най-вече формациите, чиято подкрепа към момента е около тази граница. В този смисъл евентуална ниска активност би била от полза за партии, като ВМРО например, които все пак имат твърд електорат, но при висок брой гласували той е недостатъчен за прескачането на изборната бариера. В същото време ниската активност може да остави под чертата нови формации като "Изправи се! Мутри вън!", които нямат твърди избиратели и разчитат предимно на протестния вот. Освен това ниската избирателна активност ще увеличи чувствително тежестта на купения и корпоративния вот.

Предизборна кампания на практика няма

Освен притесненията около техническите проблеми с подготовката на изборите усложнената ситуация около новия пик на заразата с коронавирус има и политически измерения. Едното е свързано с предизборната кампания или по-скоро с липсата на кампания.

"Големият проблем пред кампанията е, че всъщност няма терен да се говори за каквото и да е друго, защото всички въпроси са свързани с коронавируса. Няма как да представиш политика, без да има политически спор. Нито за данъци може да се говори, нито за правосъдие, нито за реформи, а ние трябва в тази кампания да кажем какво ще се случва през следващите години. Ако тези въпроси се поставят, може да се развие политически спор, обаче няма къде да се поставят, защото всяко телевизионно участие започва с икономически мерки за справяне с кризата и всичко е пречупено през тази криза. Изборите са един момент, в който трябва да се сблъскат визите на партиите за бъдещето. Това обаче се оказва невъзможно, защото бъдещето е пряко застрашено в най-бруталния му физически смисъл", казва депутатът от БСП Крум Зарков. Според него тази ситуация е идеална за ГЕРБ. "Те все едно не са управлявали", смята той.

Ще имат ли РИК-овете проблем с протоколите

Другият проблем, който се очертава, е с попълването на протоколите с резултатите от вота от секционните избирателни комисии. За него съобщиха представители на трите софийски районни избирателни комисии. В края на миналата седмица председателите на 24-ти и 25-и избирателен район Мария Георгиева и Валери Цолов и секретарят на 23-ти район Полина Витанова, от квотата на ГЕРБ, предупредиха, че заради усложнения протокол секционните избирателни комисии може да допускат много грешки при попълването му и това да забави обявяване на изборните резултати с повече от 48 часа. Пред трите национални телевизии - БНТ, bTV и "Нова тв", те заявиха, че секционните избирателни комисии ще бъдат затруднени, защото трябва да въвеждат в протоколите данните от гласуването с хартиените бюлетини и от машините. "Има шест стъпки за записване на хартиените бюлетини и 9 стъпки от тези от машините. Тези данни после трябва да се сборуват. Преференциите за всеки кандидат, подадени от бюлетините и от машините - също", посочи Витанова. Валери Цолов пък показа образец на протокола, чийто обем е 20 страници, и прогнозира, че ще е необходим поне един час за изготвянето на протокола само от една секция.

Изявленията на тримата бяха подкрепени и от председателя на управителния съвет на държавното дружество "Информационно обслужване", което ще обработва изборните резултати, Михаил Константинов. Той също прогнозира, че ще има забавяне заради вероятни грешки в протоколите. От държавното дружество изпратиха и писмо до ЦИК, в което уведомяват изборния орган, че няма да могат да обработят изборните резултати в срок. Освен множеството данни от машините и от бюлетините, които трябва да се сумират, от "Информационно обслужване" посочват и други причини за евентуалното забавяне на обявяването на крайните резултати от вота - за разлика от предишните парламентарни избори сега партиите и коалициите, които участват във вота, са с девет повече, а кандидатите за депутати, за които трябва да се отчитат и преференции - с 48% повече. Преди четири години те са били 4718, а за тези избори - 6989.

В атаката срещу изготвения от ЦИК протокол се включиха и от ГЕРБ. Те дадоха пресконференция в четвъртък като обвиниха изборния орган и по-специално един от членовете му - Емил Войнов от квотата на БСП за това, че документът е сложен за попълване и има опасност да се допускат много грешки от секционните комисии, което пък ще забави обявяването на изборните резултати в законноустановения срок (7 дни). Вицепремиерът Томислав Дончев предположи, че това "не е случайно", а целта е "да се създаде хаос и да се вкара страната в "дълбока конституционна криза". От БСП отговориха, че промените в Изборния кодекс, заради които в протокола трябва да се сумират преференциите за кандидатите за депутати от машините и бюлетините, са приети с гласовете на ГЕРБ, а приемането на образеца на протокола в ЦИК е станало сгласовете на представителите на партията на Бойко Борисов в изборния орган.

"Основната част от страниците на протокола съдържа данни за преференциите за кандидатите, които трябва да се отчитат като данни и от машинното гласуване, и от хартиените бюлетини, и тези резултати трябва да се сумират. Няма как обаче това да се избегне, след като в Изборния кодекс пише, че се създава секционен протокол, в който се отчитат преференциите. Ние съкратихме всичко от протокола, което подлежи да съкращаване. Направихме една обща графа за недействителните бюлетини. Преди те се отчитаха в няколко графи. Една част от районните комисии искат графите да бъдат хоризонтално изписвани, друга част - вертикално. Решихме, че е по-добре да бъдат вертикално, защото това е настройката на българина - да събира числата по този начин", каза за "Капитал" говорителят на ЦИК Димитър Димитров. Според него най-засегнати ще са районните избирателни комисии в столицата и големите областни градове като Варна, Бургас и Пловдив, защото листите в тези райони са най-дълги. "В София имат по 15-16 кандидати, както и право на двойна регистрация, което означава, че листите могат да са с между 25 и 30 кандидати. Това означава 30 пъти да напишеш всички тези числа", допълни Димитров.