Мълчанието на господарите
Все по-голяма част от политиците и администрацията отказват да дават информация и да отговарят на въпроси, защото вярват, че хората са слуги на властта
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Партията на Слави Трифонов ще е хоум офис по време на кампанията." Тази шега във facebook много точно илюстрира един от парадоксите в настоящата изборна кампания. Участието в предизборни прояви и дискусии, гарантирано от закона в интерес както на партиите и кандидатите, така и на избирателите, за някои от големите играчи се оказва досадно задължение, от което се опитват да се измъкнат. Това са последните прояви на една отдавнашна тенденция, която става все по-силна. Властта - от премиера, до чиновниците в министерствата, отказва да говори, не позволяват задаването на въпроси, а когато това все пак се случи, не отговарят.
Това е видимата част на все по-сериозната пропаст между политиката и хората. В идеалния случай управлението на държавата е партньорство между властта и гражданите, които могат да работят заедно във взаимен интерес само ако си говорят. Хората трябва да знаят какво и защо прави властта, която пък е длъжна да е открита и прозрачна, защото взема решения, засягащи всички.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
18 коментара
Браво за статията, време беше някой да напише всичко това! Но най-накрая отново опираме до очевадното - това народо-население няма потребност от демокрация, за него тя вече е мръсна дума. За Ганьо няма значение кой е на власт, важното е да има личен келепир - детето ти да е назначено на държавна служба, да можеш да лъжеш държавата или да грабиш от нея, и хладилника ти да е пълен. Мат'рялът не се интересува от друго.
Хайде да започнете да виждате и гредата в своето око!
Двата бряга на пропастта между политиката и хората би следвало да ги сближават журналистите, които се самонаричат "пета власт", защото се предполага да са респектиращите другите власти авторитети, а всъщност такава пета власт отдавна е кухо понятие!
Журналисти с достойнство в БГ вече почти не останаха!
Служителите на втората най-древна професия (или са на първата, обърквам се...) безропотно позволиха да ги "шунтират" и властниците да спускат мъдростите си директно на плебса чрез фейса или чрез прессъобщения, а т.н. журналисти не се гнусят да копи-пействат оттам севдалинщините в медиите си.
И защото мълчахте като агнета, възпитахте "Мълчанието на господарите"!
Това е БГ журналистиката - просто куриер: приел - предал. Независимо дали пратката е от фейса, от посолство или от кръг по интереси.
Защото, за да се води разговор с политик/прокурор/тракторист, да се задават въпросите, чиито отговори чакат всички, трябва преди това да се чете! А това - видимо - и изключително трудно за "журналистите"...
И пред очите ми е срама на Хекимян, който със свити уши се остави баце да чука по една папка и да му вика: Какви джендъри? Какво пише тукА: Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие! Защото и "журналиста", и властника бяха чели Истанбулската до там - до заглавието...
А Капиталският срам покрай "братска" Македония?
И това освен от слугинство е следствие от елементаризирането на професията от, както ги нарече преди години Валери Тодоров, "момиченцата с микрофоните", които вече се мислят за топ журналисти...
На пръстите на едната ръка се броят тия журналисти, които си струва да четеш/слушаш, защото могат да пишат/говорят, познават темата в детайли и знаят как да развият тезата си.
По правило те никога не са от грантови или (бивши) пеевски медии.
Там виреят само послушни куриери на чужди мисли.
Гредата! Махнете гредата!
Много се надявам повече хора да гласуват за Демократична България, за да проговори най-после опозицията в Народното събрание.
Когато обществото не се интересува какво правят политиците до това се стига. Но това е само симптом. По-важното е, че нямаме уважение към себе си и към труда си. Иначе нямаше да оставим такава крадлива пасмина на власт толкова дълго време.
Мирела Веселинова, Благодаря ви за тази статия! Съгласен съм с коментар 4, че това е симптом. Като общество, ние разрешихме на управлявящата ни партия (партии в коалиция) да дирижира начина, по който да става политическата комуникация. И това всъщност показва колко сме неспособни, колективно, да изискаме от управляващите точно този баланс, за който говорите - между управляващи и управлявани. Радвам се, че има журналисти, които се опитват да събудят колективното ни съзнание за това, което се случва в България. Всички живеем с надеждата, че ще дойде денят в който заедно се събудим... До тогава, ще четем с интерес вашите статии и ще се радваме (извън България), че има будни Български журналисти.
Cтpaxoтнa статия! Браво!
Перфектно казано. Основата на този проблем тръгна от журналистите които отдавна вече не задават правилните въпроси. Централните новини на така наречените нац. телевизии са се превърнали в една долнопробна сводка на събития и рецитиране какво е казал милиционера с джипката чрез соц. мрежи. Смях!!!
До коментар [#2] от "D-r D":
Щото знаят - мълчанието е злато...
До коментар [#7] от "aussie":
Както виждате, публиката се радва неудържимо на аморфни " анализи", в които не се търси причена и конкретни лица, а удобно се громи анонимната маса "политиците".
Но тях не ни ги назначава Абдул Азис, а им дават доверие наши оскотели, неграмотни и неспасобни да мислят сънародници. А колко са като дял от населението ли? Колкото са гласовете за баце, дългия, аптекаря, войводата...
Много истина е казана в статията.
Но съм съгласен и с някои от коментарите - журналистите са част от проблема. Огромна част. Много се говори за собствеността на медиите и проблемите които тази собственост носи. Да припомня, че 1990 година всички медии бяха държавни. Това не попречи на прогресивно мислещите журналисти да се изявават, а каналите за комуникация тогава бяха несравнимо по-бедни от сега.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.