В доклада заключват, че властите в България са предприели стъпки за наказателно преследване във връзка с нарушаването на човешките права, но действията в тази посока са недостатъчни и се наблюдава проблем с безнаказаността.

Нарушаване на медийните свободи

В частта, касаеща проблемите със свободата на изразяване и с медиите, името на депутата и бизнесмен Делян Пеевски присъства цели пет пъти. В доклада дебютира и бизнесмена Кирил Домусчиев, който вече директно е титулуван като "олигарх".

"Консолидирането на медийната собственост от олигарси направи новинарските организации уязвими по отношение на политическото влияние над редакционната политика. Независимите медии бяха обект на открити атаки от политици на всички нива и на административен и юридически натиск. Обществено финансираните БНТ и БНР бяха обект на опити за контрол над редакционните им политики чрез политическото влияние над тяхното ръководство", отбелязват от Държавния департамент.

Докладът описва как Пеевски контролира пет вестника, каналите за разпространение на печатни медии и приходите от реклама и използва влиянието си, за да осигурява позитивно отразяване на своите политически съюзници и главния прокурор.

Друг акцент в документа не придобиването на "Нова TV" от Кирил Домусчиев и последвалата вълна от уволнения и напускания на уважавани журналисти от медиата, включително разследващи. "Те бяха заменени от началници и журналисти от Канал 3, телевизия, за която се смята, че е свързана с олигарха и депутат Делян Пеевски", коментират от Държавния департамент.

В документа се отбелязва и сигнала на организацията "Репортери без граници" заради съдебното преследване срещу издателя на "Капитал" Иво Прокопиев, което е пример за "увеличаващия се политически натиск срещу основната независима медийна група" от "политически контролирани органи" в "отговор на журналистически разследвания и отнасящи се към тях неприятни истини за корупционни случаи".

От организацията отбелязват, че около делото има юридически нередности и че главният прокурор практикува селективно преследване, повдигайки обвинения срещу Прокопиев, но не и срещу Делян Пеевски.

Като "ограничение на свободата на изразяване" се отбелязва също и наказателното преследване от страна на прокуратурата на председателя на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова заради публичните предупреждения за възможни дефицити на лекарства покрай пандемията на Covid-19.

В доклада са описани също и побоят над главния редактор на в. "168 часа" Слави Ангелов, който е и разследващ журналист, както и над журналиста Димитър Кенаров от страна на полицията по време на протестите през септември. Отбелязва се и отказът на МВР да разследва задълбочено посегателството над Кенаров.

Източник: Reuters

Проблемите с правосъдието

Докладът на Държавния департамент е критичен и по отношение на достъпа до справедлив съдебен процес у нас. Отбелязва се, че конституцията и законът предвиждат съдебната система да е независима, но "корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми".

Доверието на обществото в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск и че правораздават неравнопоставено, се твърди в доклада. Цитирано е и интервю на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов пред Der Spiegel, където той казва: "Висшият съдебен съвет, който е органът за самоуправление на съдебната система основно се състои от определени по политическа линия и зависими членове. Затова ще бъде честно да се каже, че най-важната част от българската съдебна система се намира под политическо влияние и може да бъде корумпирана".

Неуспешната борба с корупцията

По отношение на борбата с корупцията у нас заключенията на Държавния департамент също не са особено обнадеждаващи. "Въпреки че законът предвижда криминално преследване за корупция от страна на длъжностни лица, правителството не го прилага ефективно и длъжностни лица във всички сфери на държавната дейност са ангажирани безнаказано с корупционни практики. Има данни за корупция в правителството, включително подкупи, конфликт на интереси, участие в сложни схеми за присвояване, нарушения в сферата на държавните поръчки и търговия с влияние", се казва в доклада.

Уточнява се, че към септември прокуратурата е образувала 525 нови разследвания за корупция, но по нейни данни само около 5% от този тип преписки водят до осъдителни присъди. Отбелязва се и заключението на "Антикорупционния фонд", според който от 40 подоби разследвания с голям обществен интерес през последните 5 години, само три са довели до присъди, като две от тях са били условни, а една - глоба.

В доклада са описани течащите в момента дела срещу бившия кмет на район "Младост" в София Десислава Иванчева, както и срещу бившия ръководител на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев, който е обвинен за търговия с влияние за неправомерно издаване на български паспорти.

Натиск върху НПО сектора

В доклада е описано и отношението на властите към неправителствения сектор, като се казва, че, общо взето, местни и международни групи за правата на човека действат без ограничения, но и че е проблемно сътрудничеството от страна на публичните служители на национално и местно ниво. "Някои политически партии, граждански движения и медии публично атакуват и призовават за затваряне на определени НПО-та, защитаващи малцинствени групи и получаващи финансиране от чуждестранни донори." ВМРО например е посочена като партия с политически дневен ред, насочен срещу гражданския сектор, след като през лятото внесе законови промени, които предвиждат засилване на контрола на държавата над дейността на неправителствения сектор.

В доклада се припомня и как Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) спря формирането на Съвета за развитие на гражданското общество, в който влязоха критични към управляващите неправителствени организации, с формален аргумент за "корупционен риск в правилника", ограничавайки избора на членове и правейки органа непредставителен.