Един от ефектите от всичко това е, че 14 години след влизането на България в Европейския съюз тя не просто е най-бедната държава в него, а продължава да бъде толкова изостанала, колкото беше и преди десетилетие и половина. През 2009 г. доходите на глава от населението в България са на 44% от средното в ЕС, като за това време сме се придвижили само до 53% от средното. В същия период доходите на глава от населението в Румъния (с която тръгваме от горе-долу еднакви позиции) вече са на 70% от средното в ЕС. България през тези години усвои огромни суми от еврофондовете с основната задача да навакса изоставането си. Нищо подобно не се случи.

За сметка на това съсредоточаването на сериозна част от публичните средства в много малка група хора доведе до постепенното превземане на всички институции по пътя им. Това промени коренно ситуацията в държавата в две посоки:

• Създаде се практическа безнаказаност на кражбите. Единственото по-мащабно дело за корупция през последните години е срещу кметa на един столичен район, най-вече заради факта, че не е от ГЕРБ/ДПС.
• Част от милиардите, минали през пръстите на управляващите през последните години, бяха инвестирани в налагането на тотален политически контрол. Политическите опоненти биват купувани, а ако не се продават - смачквани от контролираните медии и прокуратура или пък блокирани с вътрешнопартийни схватки от агенти на властта.

В последното Народно събрание се виждаше много ясно как изглежда политическият монопол. ГЕРБ беше в официална коалиция с т.нар. патриоти - трите партии от националистическия сегмент. В ключови моменти обаче те разчитаха на гласовете от ДПС. Подкрепа за властта заявяваше без никакви скрупули и Веселин Марешки, който е с отнет по искане на прокуратурата имунитет заради досъдебни производства и дела, които текат срещу него. Отделно политикът и бизнесмен получи стимули и награди за сътрудничеството си с властта, свързани с фирмите му.

БСП беше единствената партия, която можеше да бъде истински опозиционна в последния парламент. Нейните зъби обаче бяха извадени от вътрешнопартийни скандали. Основна роля в тях имаше второто ниво - полковниците в партията, които участваха активно в управлението на БСП и ДПС зад кабинета "Орешарски" и вече бяха пробити от същите интереси. Мотивацията на политици като Георги Гергов и Кирил Добрев могат да бъдат директно проследени до пари, които получават през държавата от ГЕРБ. Вътрешнопартийните спорове, които те организираха, на практика доведоха до разцеплението на парламентарната група на БСП и затвърждаването на политическия монопол около ГЕРБ и ДПС.

Автор : Капитал

Преглед на оригинала

Резултатът от всичко това беше, че без политическа конкуренция в институциите, без контрол от съдебната власт и с подчинени в по-голямата си част медии властта се оказа оставена изцяло на себе си. През последните четири години превземането и употребата на различни институции мина всякакви предишни граници. Прокуратурата беше използвана за директна политическа атака срещу единствената институция, останала извън монопола - президентството. КЗК беше използвана, за да се превземе най-голямата българска медийна група около "Нова телевизия". И това далеч не беше всичко.

Безконтролното усвояване на публични средства стигна нови висоти със схеми като тази с държавната компания "Автомагистрали", която получи пет милиарда лева да харчи без никаква публичност. Но и това не е всичко.

Тъй като апетитът идва с яденето, през третия мандат на ГЕРБ станаха много по-видими случаите на опити за превземане на фирми с директната помощ на държавни институции. Антикорупционният фонд разкри един такъв случай със собственика на най-голямата компания за производство на асансьори в България - "Изамет". Когато собственикът на "Хиполенд" излезе с името си да протестира срещу правителството, през лятото срещу него бяха изпратени на "проверка" представители на три различни институции - НАП, икономическа полиция и "Надзор на пазара". Впоследствие се разбра, че той е получил и "оферта" за продажба от близък приятел на Бойко Борисов. След като собственикът на "Дунарит" Емилиян Гебрев беше отровен с вещество, подобно на "Новичок", вероятно от руските тайни служби, държавата не само че не направи почти нищо по въпроса, но и за превземането на неговата оръжейна компания бяха ангажирани седем държавни институции - министерства, агенции и прокуратура. Миналата година братята Бобокови публично заявиха, че в основата на прокурорската атака срещу тях е намерението на депутата от ДПС Делян Пеевски да поеме контрола върху бизнеса им.

Това не са единствените примери, но те показват достатъчно ясно къде пада фокусът на властта през последните години. При толкова внимание към потока на публичните (и частните) средства едва ли остава време (а и едва ли има капацитет) за друго. Това е и вероятното обяснение защо България изостава толкова много в настигането на европейските доходи и качество на живота. Това е и обяснението защо България вероятно ще се окаже най-засегнатата държава в Европа и на едно от първите места в света от ковид епидемията (като увеличение на извънредната смъртност на глава от населението). Това е вероятно и обяснението защо прогнозният ръст на икономиката в България за тази година е вторият най-слаб в ЕС. И двата показателя - смъртността от ковид и устойчивата бедност, са пряко следствие от качеството на управлението.

Да се правят политически анализи в тази ситуация е неподходящо. Това е като коментатор/ка по художествена гимнастика да обяснява уличен бой - и в двете може да има бухалки, но смисълът е различен. Действията на сериозна част от хората във и около властта не се мотивират от политически принципи, заявени намерения и приоритети, а основно от това да се продължат съществуващите схеми - безнаказано да се насочват публичните пари в полза на изключително ограничен частен интерес. Стимулът сега е дори по-голям.

Всъщност вече може да се определи много ясно стойността му - през следващите 10 години в България от оперативните програми и фонда за възстановяване на ЕС ще постъпят общо 50 милиарда лева. Това е ПЕТ ПЪТИ повече от усвоените пари в предишния програмен период (вижте повече тук) и е доста силен мотив сегашната власт да се опита да запази позициите си. След като толкова години институции, партии и медии систематично и упорито бяха отнемани от гражданите и поставяни в услуга на тесен кръг от интереси, да се изпусне властта точно преди най-голямото харчене от тяхна гледна точка изглежда абсурдно. Дали обаче ще успеят да я запазят?

Какво ще стане на изборите?

Автор : Капитал

Преглед на оригинала

Независимо от това обаче няколко неща са относителни сигурни.

• 1. Ще има опозиция за разлика от сега.

В парламента ще влязат 5, 6 или 7 политически сили, но поне две партии, които изглеждат извън сегашните схеми около властта - "Има такъв народ" на Слави Трифонов и обединението "Демократична България". Самото наличие на истинска опозиция променя правилата на играта.

• 2. ГЕРБ няма да има мнозинство за излъчване на управление.

Дори да разчита със сигурност на гласовете на ДПС и (ако влязат) на ВМРО, сегашните управляващи няма да могат да съберат 121 гласа в парламента. Тази задача е трудна и защото не е въпрос само на математика. ДПС са официално извън властта вече втори мандат и са под много сериозен натиск от структурите си за достъп до публичния ресурс. Бойко Борисов обаче се пази да влезе в явна коалиция с Доган, а за ВМРО това изглежда още по-невъзможно.

За да се избяга от тази ситуация, може да се потърси вариант, който ДПС и без това лансира отдавна - т.нар. експертно правителство, съставено от хора, уж отдалечени от политиката (спрягат се дори имена за премиер). Този сценарий е възможен единствено ако Слави го подкрепи.

Но ще значи да забърка протестната си партия в мнозинство с най-омразните герои в политиката.

Има и "пиратски" вариант - да бъдат купени буквално депутати от "Има такъв народ", но ще трябват поне 10-ина, и, разбира се, такова мнозинство ще е нестабилно и неуважавано.

Дотук със сигурните неща. Ето кои са важните въпросителни.

• Ще може ли евентуална анти-ГЕРБ коалиция да излъчи управление?

Освен ако протестният вот, който ще оберат партията на Слави, коалицията около Манолова и "Демократична България", не е подценен двойно в изследванията, трите формации заедно няма да имат достатъчно гласове, за да излъчат управление. Такова управление, с мандата на някоя от протестните партии, би било възможно единствено ако е подкрепено и от БСП. Но колко ще е стабилно правителство, подкрепено от четири формации, част от които тройни коалиции, е друг въпрос.

• Как ще се държи и с кого ще избере да работи Слави Трифонов?

Повечето социолози, с които "Капитал" разговаря, са категорични, че ако на тези избори има голяма изненада, тя ще дойде от резултата на Трифонов. Той е в състояние да събере сериозна част от протестния вот, потенциалните му избиратели са в тези групи хора, чиито нагласи трудно се улавят от проучванията. Освен това след третия мандат на ГЕРБ и демонстрираната способност на държавата да мачка противниците на властта симпатизантите му вероятно предпочитат да не казват пред анкетьорите, че ще гласуват за него. Дори обаче партията на шоумена да надхвърли с много прогнозите и да изпревари БСП, това няма да промени възможните следизборни конфигурации. Но при всички случаи от нея ще зависи дали ГЕРБ коалиция или анти-ГЕРБ коалиция ще има превес.

Голямата загадка на тези избори е Слави - както точния му резултат в неделя, така и политическото му поведение след изборите

Фотограф: Капитал

Самият водещ обаче ясно каза, че няма да влиза в коалиция нито с ГЕРБ, нито с ДПС, нито с БСП или ВМРО.

В подобна ситуация има две възможности. Едната е Слави Трифонов да не влиза в официална коалиция, но да бъде убеден да подкрепи определено мнозинство, като му се обещае всичко, което иска - мажоритарно гласуване (и без това от полза за ГЕРБ), намаляване броя на народните представители (никаква разлика за политическия монопол), намаляване на държавните субсидии за партиите (от полза отново за ГЕРБ и ДПС, тъй като ще бъдат ощетени партиите извън властта). Подобно обръщане обаче ще бъде трудно изпълнимо - то ще означава, че Слави без време си е изпял песента в политиката.

Ако не може да бъде излъчено правителство

Напълно възможен изглежда и вариантът следващият парламент да не излъчи правителство. Това може да е тактически удобен вариант за ГЕРБ.

Автор : Капитал

Преглед на оригинала

Ако в следващия парламент все пак се сформира мнозинство зад четвърти кабинет на Бойко Борисов, той ще стартира с по-ниско доверие, отколкото свършва сегашният. Очакванията за промяна са много големи, натрупаното напрежение - също. Към това трябва да се прибавят и евентуалните проблеми с организацията на самите избори, които могат да предизвикат съмнения в легитимността им. Ако към сегашната бъркотия от няколко различни кризи - здравна и икономическа, се прибави и политическа, и въпреки това Борисов успее да направи кабинет, нестабилността ще бъде голяма.

При това развитие за ГЕРБ изглежда добър вариант всички кризи да се прехвърлят на служебно правителство. Това би дало и глътка въздух на управляващите, ако не стоеше въпросът с възможната загуба на контрола върху огромния финансов ресурс през следващите години. В средите на управляващите има и сериозен страх от служебно правителство, тъй като би се дал достъп на президента до много информация за случвалото се през последните години.

Колко е важен контролираният вот

Прогнозата какво ще се случи след изборите този път е по-трудна и по още една причина. Както действията на управляващия монопол не бива да се обясняват с политически аргументи, така и осигуряването на техния контрол върху публичните пари не се случва само с официалните инструменти.

Тази седмица Антикорупционният фонд представи данни от свое изследване, което дава възможност да се пресметне размерът на купения и контролиран вот на изборите. Според доклада на организацията това са между 170 хил. и 700 хил. гласа. Дори и да приемем число, по-близо до долната граница, тези гласове са достатъчни не само за една партия да мине бариерата за влизане в парламента, но и да бъде поне трета по големина парламентарна група. Ако избирателната активност е ниска заради епидемията, това би направило тежестта на купените гласове дори по-голяма. В тях влизат и другите възможности за увеличаване на резултата, като контролът върху местните администрации и техните семейства или "корпоративния" вот в компаниите, зависими от властта. Отделно са гарантираните около 300 хил. гласа за ДПС. Така се очертава картина, в която Борисов и Доган винаги могат да разчитат на изключително стабилна електорална основа. Това обаче е само на пръв поглед.

Конкуренцията за (под)купените гласове на тези избори изглежда много по-голяма. Включването в състезанието на още поне двама участници извън партиите във властта вдига цената изключително много. Според източници на "Капитал" на места тя стига до 300 лв. Новата конкуренция едва ли ще постигне нещо, но ще отнеме част от "служебните гласове" за статуквото. Дори и всички обаче да отидат за ГЕРБ, ДПС и която патерица си изберат този път, това пак може да не е достатъчно, за да им гарантира мнозинство.

Има и друго. През последните 20 години политическият монопол успяваше да превземе все повече институции, за да контролира паричните потоци в публичната, а донякъде и в частната сфера. Но това не означава, че демокрацията е напълно отменена. Някои от правилата й в България са счупени, но изборите е трудно да бъдат напълно превзети. Колкото повече хора излязат да гласуват в неделя, толкова по-невъзможно ще бъде на монопола да повлияе на резултата. Тази седмица гражданите са истинските господари на политиката и на избора как да се управлява държавата. Но е нужно достатъчно много хора си дадат сметка за това и да действат.