След най-интересните и изненадващи избори от доста време насам "Капитал" поиска да разбере какво мислят хора от различни сфери и с различни интереси за резултатите. Също така ни интересуваше какъв път напред виждат.
Попитахме ги:
1. Какви са вашите първи изводи от изборните резултати?
2. Какво означават различните сценарии (експертно правителство или нови избори) за икономиката и публичните финанси на България?
1. Адриан Николов, икономически анализатор в Института за пазарна икономика
1. Резултатите на този етап изглежда да предоставят добра възможност на досега извънпарламентарните партии да играят ключова роля в изграждането на следващия кабинет, особено ако успеят да се споразумеят помежду си и със социалистите. Ако съдим по поведението им в хода на кампанията обаче, има и съществен риск конфигурацията от шест партии да не успее да излъчи ново правителство и да се движим към нови избори през лятото. В рамките на няколкото месеца до евентуални следващи избори можем да станем свидетели на ново чувствително разместване. Интересно е да се отбележи и обстоятелството, че въпреки натрупаната демократична традиция и втвърдяването на партийната система остава голям делът на избирателите, склонни да подкрепят "месиански" нови проекти, водени от харизматични лидери.
2. На този етап най-важният фактор, който предопределя връщането към растеж и нормализирането на икономиката, е скоростта и обхватът на ваксинационната кампания и елиминирането на риска от последващ локдаун. Ключовите решения в тази насока обаче са взети от предишното управление, а и много от факторите са извън ръцете на управляващите, които и да са те, заради ролята на ЕС и на фирмите производители. Евентуално експертно правителство евентуално би могло да ускори процеса, но не с много. Ключовото решение ще бъде и дали и до каква степен ще бъдат запазени мерките за подкрепа на бизнеса и заетостта в кризата, най-важните от които изтичат към средата на годината. Интересно ще е да проследим и желанието (тук най-вече при създаване на редовен кабинет) за промяна на данъчния модел и въвеждане на необлагаем минимум.
2. Димитър Бечев, политолог
1. Ясна воля за промяна сред големи и разнородни групи в българското общество. Тактическа загуба за ГЕРБ и унизително поражение за БСП. Оставането на "патриотичните" формации под чертата е добра новина.
2. При всички положения ни очаква нестабилност, но това е неизбежно предвид наследството на сегашното управление. Експертно правителство е рискован вариант, но трябва да се изпробва, ако не може да се състави политическа коалиция, където отговорността да не е размита.
3. Николай Йорданов, собственик на "Мамма миа"
1. Ако трябва отговорът ми да ми е кратък: едно добро начало. Начало, което стартира от точка, по-висока от това, което съм очаквал. Тепърва предстои още много труд, за да може да подредим държавата си в по-умен вид. Другото, което искам да кажа, е, че гражданското общество, доколкото съществува, би трябвало да е изключително нащрек за всичко, което се случва от тук нататък, и да е непримиримо към нечестността и безпринципността в политиката. Тоест апелирам за внимание и оценката ми е, че не трябва да се отклоняваме от важните цели, а това е нормализирането на средата, в която живеем и работим.
2. Като цяло анализът ми е, че бизнесът като бизнес е по вероятно да има своите представители в парламента. Досега малкият и средният бизнес нямаше никакво представителство и нямаше представители, към които да се обръща, за да бъде регулиран и да му се обръща внимание. Това е добро начало, с по-добра представителност на активната част от населението и си позволявам да вярвам, че следващия парламент ще бъде едно по-умно място.
Вярвам, че няма да бъдат пипани данъците, т.е. бизнесът да се възстанови от пандемията и неграмотното поведение и неадекватните мерки, които се вземат за пострадалите бизнеси. Очаквам диалог между браншовите организации и законодателя, очаквам по-малко държава в бизнеса, да останат само регулаторните функции и да бъдат изнесени ангажименти и отговорности към браншовите организации. Изобщо тази централизация в администрацията с този огромен ресурс, с който да бъде потискан и измъчван бизнесът непрекъснато с ненужна документация.
Очаквам смяна на средата, усилена комуникация между бизнеса и законодателя, ако може да се осигури и възможност за инвестиции, които да се освобождават временно от данъци, за да може все пак да привлечем повече бизнес ресурс.
4. Симона Велева, доктор по конституционно право
1. Тези избори показаха, че България действително е готова за политическа промяна и разчупване на политическия модел. Макар и бавно, на хоризонта се появява ново поколение на политическа култура, големият въпрос е дали ще намери благодатна почва, за да се задържи и развие. Стратегическите нови победители на тези избори са "Има такъв народ" и "Демократична България". И двете партии изпревариха чувствително първоначалните социологически прогнози и ще се наместят трайно на политическата сцена у нас.
Независимо от прогнозите, мисля, че нов кабинет ще има. Във всеки случай за една демокрация е здравословно да има смяна на политическите партии, съставящи правителство. Дойде пролетта на политическата промяна и дано с нея да е свършила зимата на фасадната демокрация, движена от промени чрез преходни и заключителни разпоредби.
2. Какви са вашите наблюдения върху прозрачността и честността на изборния процес в сравнение с предишни избори?
Имаше редица сигнали за злоупотреби и купен вот, което традиционно е сериозен проблем в България. Независимо от това, изборите са легитимни и са силен индикатор за настъпващите промени в страната. Вече е ясно за всички, особено след протестите това лято, че огромният фактор за българската политика са българите в чужбина. Хиляди българи гласуваха, чакайки часове на опашки. Гласуваха и много млади хора в България, което е обнадеждаващо и изключително важно. Демокрацията е жив организъм, а неговата жизнена сила са хората и силата на техния глас. Само с активно общество може да има истинска демокрация, а парламентът е огледалото на обществото. Не мисля, че ще има нови избори, но дори и да има, те не бива да ни плашат.
5. Иванина Манчева, икономист, Economix
1. Изборите потвърдиха, че е налице желание за промяна. Но те не ни казаха каква да е тя. Поначало не бе възможно развръзката да дойде отведнъж. При положение че механизмите за подбор са счупени или блокирани на по-ниските нива, нямаше как изведнъж да бъде излъчен идеален парламент. Важно е, че бе направена първата крачка и стана ясно, че за лошо управление може да се носи политическа отговорност. Хоризонтът на следващия парламент няма да е дълъг, а желанието на новите формации да натрупат бързо точки може да разпилее енергия.
2. Новото правителство ще бъде изправено пред дълготрайни проблеми, които управлението на Бойко Борисов отлагаше или маскираше - от бъдещето на въглищните райони до здравната реформа. Тяхното решаване не съответства на профила на едно служебно правителство, а и на профила на експертно правителство, което би било с ограничен мандат. Трябва да се приеме планът за въвеждане на еврото, друг дългосрочен въпрос. Състоянието на публичните финанси е по-лошо, отколкото изглежда на повърхността. Данните за изпълнение на бюджета към 31 март предполагат, че ще се наложи актуализация през есента. От друга страна, през последните години кабинетът на Бойко Борисов на практика изпълняваше и паралелен бюджет ("под черта"), за който не знаем достатъчно. Има въпросителни около планирането и отчитането на големите инвестиционни проекти. Новият парламент вероятно няма да има ресурс за пълна ревизия на управлението на Борисов. Но е възможно да се проучат поне ключови проекти като АМ "Хемус", критериите, обхвата и ефекта от разходите, свързани с пандемията, както и ангажиментите за бъдещи разходи, които правителството е поело.
6. Ивайло Дернев, главен редактор на медиата "Под тепето" и съсобственик в бар "Котка и мишка"
1. В крайна сметка протестът май победи. Това е моят извод от резултатите от парламентарните избори. Суверенът, както политиците наричат гальовно по време на избори народонаселението, се изкрещя в лицето на ГЕРБ и подопечните му "патриоти" и ред подобни: "Оляхте се! Не ви щем повече!" Написа го със спрей и на фасадата на "Позитано" 20 - "Стига вече, и от вас ни писна, при това много отдавна".
Изводът е, че това е началото на дългия път надолу за мастодонта в българската политика в последните 12 години и публичен разстрел за приятелските му "групировки".
Въпросът, който си задавам, е дали новопредставените в парламента формации ще устоят на изкушението и ще следват вота на избирателите си за нов морал и нов модел. Имам известни съмнения. Дали Слави Трифонов може да контролира хората, намъкнали се в листите му, които дори не познава? Дали те ще позволят да бъдат контролирани, ако бъдат изкушени. И основното - има ли инженери този проект и ако да, какво целят те?
В Пловдив няма дори кого от "Имам такъв народ" да попитаме. Нашата редакция получи един-единствен имейл на служебната поща от местен пиар на партията дни преди старта на предизборната кампания.
2. Какъв коментар бихте направили за резултатите или изборната активност в Пловдив?
Когато цифрите говорят, и боговете на политиката мълчат. През 2017 г. ГЕРБ е близо до 40-те процента в Пловдив. Сега едва минава 25%. Като гласове - над 60 хиляди преди четири години и под 35 хиляди сега. Партията, която разпределя публичния ресурс и държи под крилата си цялата общинска и държавна администрация, е в нокдаун. Във въжетата с тежки аркади са и иначе силните в града така наречени патриоти. Те май вече са в нокаут.
А БСП е в клинична смърт, с над 20 хиляди гласа надолу от предишния парламентарен вот. Протестният вот и тук е силен. Но очевидно София е друга България. Казва го вотът в столицата - "Демократична България" спечели София, а в Пловдив ДБ е четвърта политическа сила. Тук "Има такъв народ" е плътно зад ГЕРБ. После са БСП.
Дали така известната синя крепост в началото на промените още е синя и още е крепост преценете сами.
7. Атанас Пеканов, икономист
1. Изборните резултати показват желание за промяна и неудовлетворението на големи части от българското общество от развитието на страната, което се видя и в масовите протести миналата година. Дори трудното време и пандемията не възпряха това желание на голяма част от българите да поискат промяна. Това е повече от похвално и е силен сигнал, че трябва и можем да се справяме по-добре като страна и като общество, хората очакват повече. Протестният вот обаче се разпределя между много и различни партии и коалиции. Това не трябва да ни плаши, тъй като е нормална част от демократичния процес, но със сигурност няма да бъде лесно на толкова разнородни партии и интереси да намерят общ език или да съставят общ път напред.
2. Три основни въпроса с икономически характер стоят пред България след изборите. Два краткосрочни - справянето с пандемията и възстановяването от кризата, свързано и с ефикасната употреба на Плана за възстановяване и устойчивост; и един по-дългосрочен - как да осигурим по-бързо икономическо развитие, което да води до осезаемо подобряване на стандарта на живот на по-големи групи от населението, на всички части от страната, да намали по този начин и емиграцията. Управляващите през миналата година отказаха да реагират на протестите с оставка с тезата, че ново, временно правителство не може да се справи с тези въпроси, които изискват опит. Тя изглеждаше на първо време логична и някои хора я споделяха - но виждаме до какво доведе, данните показват именно обратното - правителството допусна фрапантни грешки през зимата, които още повече водят до нужда от промяна.
По отношение на антикризисната икономическа политика, за една година така и мерките не бяха оптимизирани, за да достигнат засегнатите, бяха направени и други грешки при управлението на кризата. Съответно справянето с двата проблема по-скоро изисква някакъв вид радикална промяна, която може да включва аполитични експерти. Към България в следващите години ще постъпят и сериозни суми от Плана за възстановяване и устойчивост. В Италия именно значимостта на тези евросредства доведе до възможно най-технократския кабинет начело с Марио Драги, за да се гарантира, че страната няма да пропилее този ресурс. Бяха поканени някои от видните италиански експерти, от топ университети в САЩ, за да консултират правителството. Употребата на тези средства за смислени инвестиции, за устойчив растеж не е тривиална задача, така че подобно нещо трябва да се гарантира и в България и ще изисква усилия и насочена работа на институциите.
Остава и въпросът с дългосрочното развитие на страната - как да се гарантира повишаване на стандарта на живот, повече фокус върху проблеми от социален характер - като нивото на неравенства и на образованието, върху които ни обръщат внимание от Европейската комисия и МВФ и които дълго време са игнорирани.
И тук ще трябва да се търсят нови подходи, с по-активни политики от досега - глобалното разбиране за макроикономическата среда ще го позволява в следващите 5 - 10 години, тъй като при толкова ниски лихвени проценти фискалната политика има повече свободен ресурс, за да адресира подобни проблеми.
8. Проф. Боян Знеполски, социолог
1. В старите аристократични общества нещата са били ясни: "Кралят е мъртъв, да живее кралят!" За разлика от тях съвременните демокрации са много по-сложни механизми - в сегашната българска ситуация кралят е мъртъв, но нов не се появява. Борисов няма да може да заеме отново мястото, което досега заемаше, но и никоя друг партия няма да може да заеме това място. Резултатът от изборите съдържа един парадокс: безспорно е, че ще има промяна, но промяната трудно ще се случи. Трите нови партии в бъдещия парламент са твърде различни. "Изправи се, мутри вън" се афишира преди всичко с реваншистки настроения срещу Борисов. "Има такъв народ" е партия загадка, която впечатляващо успешно превърна медийния капитал на един малък екип в голям политически капитал, но не е ясно какво точно ще прави с него.
"Демократична България" има ясно заявени реформаторски намерения, но тя ще може да разчита само на около 30 депутати. В тази ситуация проявите на революционна романтика, на любов и омраза, на безкомпромисност ще са по-скоро опасни, отколкото полезни. За да се формира работещо парламентарно мнозинство - да се надяваме да е реформаторско, ще са необходими много компромиси, отказ от лидерски егоизъм, търпеливо напасване на позициите, признаване на чуждите заслуги и т.н.
2. Как бихте коментирали отказа на лидерите на първите три партии да застанат пред медиите и да отговарят на въпроси в изборната нощ?
Всяка от трите партии има своите тактически съображения да мълчи, но за мен те не са най-важните. ГЕРБ и БСП мълчат, защото не могат да конструират благоприятен и реалистичен сюжет за бъдещето. Победата на ГЕРБ и поражението на БСП водят в различни задънени улици. ГЕРБ е първа политическа сила, но победата му е пирова - партията не може да я превърне в нов управленски мандат. За БСП изборните резултати са катастрофа и единствената смислена реакция в случая е признаването на реалността и приемане на последиците, което за момента не е по силите на ръководителя на партията. Историята с "Има такъв народ" е съвсем различна. Партията постигна такъв изненадващ и фантастичен резултат, че лидерите й сигурно са в шок от успеха. Предполагам, че се опасяват, и то с право, че не са на висотата на изборния си резултат.
9. Любен Панов, експерт в гражданския сектор
1. Положителното - около половината от хората излязоха да гласуват въпреки пандемията, т.е. изборните резултати са легитимни. Има ясно изразено желание за промяна - три нови партии влизат в Народното събрание. От друга страна, въпреки изразеното желание за промяна има неяснота каква ще бъде тази промяна.
Националистите вече няма да са важен фактор, което се надявам да нормализира политиката.
2. Какво казват за състоянието на гражданското общество тези резултати?
Лидерите на първите две партии на изборите избягваха дебатите - за мен това е притеснително, защото показва липса на желание за отвореност. Притеснително е дали този стил ще се запази и ако те участват в управлението. Защото за мен откритостта пред гражданите, вслушването в техните мнения, възможността да отговаряш на техните въпроси е ключов елемент за гражданското участие.
Надявам се бъдещото управление да вижда възможностите за взаимодействие с гражданските организации, а не да вижда в тях обект за атака.
10. Анастас Георгиев, съдружник и управител в агенция за недвижими имоти МАНАСО
1. Ще нарека избора, направен вчера от българските избиратели, безотговорен. В парламента ще се появи още една популистка политическа формация, която по всичко личи, че ще определя дневния ред през следващите месеци. Не мога да разбера каква е тяхната професионална експертиза и доколко могат, а може би и искат да носят бремето на властта.
Чисто в културен план Слави и Борисов са братя или поне първи братовчеди и само огромното им его ни спасява от здрава и мащабна коалиция на глупостта. Добрата новина за мен е възстановяването на позициите на ДБ и връщането ѝ там, където ѝ бе мястото. Разбира се, резултатът можеше да е много по-добър, ако напред бяха извадени нови лица, каквито има в листата, за сметка на амортизирани и спорни персони, като ген. Атанасов, например.
2. За мен друг сценарий освен предсрочни избори е нереалистичен, защото така избраните партии трудно ще намерят разбиране помежду си за общо правителство. Каквото и да се случи, ни предстоят дни на празнословие и бягство от важните теми и задачи за решаване - реформа в съдебната система, намаляване на държавната администрация, сериозна работа в подобряване на образователната система. Защото избор като този от вчера отива единствено на необразован или силно отчаян народ.
11. Светлозар Петков, художник
1. Изненадата са активираните българи в чужбина. Анализът не може да бъде точен поради липса на обявени намерения от страна на Трифонов. Тази партия не е очаквала такъв резултат, очакваха да са балансьори. Лидерът се скри и допълнително нагнетява политическата атмосфера. Не трябва да се забравя началото на Трифонов, близки връзки със забравения "Мултигруп", заклеването му във вечна вярност към покойния И. Павлов.
Изявлението на някои негови представители "Ние няма да ви излъжем!" нищо не означава в практически план. Предполагам топла връзка с президентската канцелария и получаване на инструкции от там.
Ситуацията е патова. Ако наречем младите гласуващи за Трифонов политически лумпени, ще сме некоректни, но само формално. Системното търсене на нещо ново и окончателно е лява идея и в момента се пласира с користна цел от неясни представители. Търси се промяна в конституцията и мажоритарни избори в полза на президента Радев. "Демократична България" не трябва да се обвързва в договорки с неустановени идеологически субекти, визирам Манолова и Трифонов. Предстои разпад на ГЕРБ, но той ще бъде организиран и направляван с цел минимализиране на щети и договаряне със съдебната власт.
Анкетата направи Анина Сантова
След най-интересните и изненадващи избори от доста време насам "Капитал" поиска да разбере какво мислят хора от различни сфери и с различни интереси за резултатите. Също така ни интересуваше какъв път напред виждат.
Попитахме ги:
2 коментара
Участниците в анкетата са със съгласие със свои учители и колеги, които пренебрегват неправилното емитиране на лева.
Грешната употреба на лева поразява богати и бедни участници в стопанския живот. Ако не е налична грешката при лева, Република България нямаше да има сегашни дългове.
Допусканата слабост е съществената причина за нови щети.
Вариантите са:
Първи: С неправилно прилагане на лева е с неограничени български щети.
Втори: За спасение от щети е необходимо прекратяване на опасното ползване на лева.
Устойчивият български просперитет е възможен след подобрено емитиране на лева.
Избори до дупка на всеки 6 м, докато БСП(БКП), ГРОБ (БКП2) и ДПС (Движение за Престъпност и Сатанизъм) не паднат под чертата. Ако за 6 м. едно правителство не е в състояние да начертае дебело реформи водещи към прогрес и за този период от време само обещава и шикалкави, веднага долу и отново пред урните. Ще бъде като ходене до клиниката за ваксина, всеки може да отдели полагащото се за това време. Това, ако се случи ще помогне на България да избие 30 г. на застой и упадък и да се нареди начело, заедно с най-прогресивните държави в Европа. Този тип прогрес ще доведе в краткосрочен период до средно равнище на заплатие до около 1,500 евро. Избори до дупка!