Президентът е властелинът на времето, партиите - в плен на обещанията, а следващите избори са зад ъгъла
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
За премиер не ставаш, сине

Президентът е властелинът на времето, партиите - в плен на обещанията, а следващите избори са зад ъгъла

Президентът е властелинът на времето, партиите - в плен на обещанията, а следващите избори са зад ъгъла

Конституцията дава ясни процедури, но и достатъчно свобода на държавния глава в консултациите по съставяне на правителство

12253 прочитания

© Юлия Лазарова


Вержиния Велчева е юрист, бивш депутат от СДС в 36-ото Народно събрание и правен съветник на президента Желю Желев.

В условия на зле управлявана пандемия, грубо смачкан политически дебат, пълно обезличаване и унижаване на парламента, игнориране на справедливият гняв на гражданите, последните все пак успяха да покажат ясно с гласовете си, че им е писнало. В изкривената медийна среда като че ли нито социолозите и дежурните анализатори, нито политиците бяха готови точно за този изход, въпреки, че той беше логичен, желан от мнозина и напълно предвидим. Гражданите в пълното си многообразие поставиха ясна разграничителна линия между ГЕРБ и неговите сателити и тяхната опозиция и е ясно, че който прекрачи тази линия, ще бъде наказан политически. (Както бяха наказани БСП като формална и безполезна опозиция.)

При известното вече разпределение на мандатите в 45-тото Народно събрание основният въпрос, който е във фокуса на вниманието, е ще може ли да се формира правителство и колко дълъг ще е животът на парламента. Предсрочните, при това съвсем скоро, избори са не само възможни, но и твърде вероятни.

Конституцията ясно е описала процедурите, които трябва да се следват при конституирането на новоизбраното Народно събрание, съставянето на правителство, евентуалните предсрочни избори за парламент и изборите за президент и вицепрезидент. В същото време в хипотеза, при която законодателната власт се конституира, а изпълнителната е в оставка, конституцията е дала важни правомощия и достатъчно свобода в ръцете на държавния глава, за да може той от висотата на поста си да гарантира непрекъснатост в управлението.

Първото действие, което президентът трябва да осъществи, е да свика новоизбраното Народно събрание най-късно до 4-ти май. По чисто практически съображения най-логично е това да стане веднага след като стане ясен съставът - т.е. поименно бъдат обявени имената на депутатите. Трябва да напомним, че ако премиерът или някой от действащите министри е избран за депутат, то той остава на поста си и се замества от следващия в листата, т.е. няма да видим Борисов и неговите министри като депутати, поне докато няма ново правителство.

На първото заседание народните представители полагат клетва и официално встъпват в правомощията си. Обявяват се парламентарните групи. На същото заседание се избират председател и заместник-председатели. Точно това ще е първият тест за възможните мнозинства или за способността да се вземат решения без ясно изразено мнозинство. Конституцията не е предвидила процедура, по която става този избор - тя се решава ad hoc. Депутатите са свободни да решат явно или тайно гласуване, директно гласуване или гласуване в няколко тура. Целта е да има валиден избор, дори когато е трудно да се постигне съгласие. Изборът на ръководство е условие за нормалното функциониране на парламента.

На това заседание сегашното правителство на Бойко Борисов подава оставка. Но дори в оставка както премиерът, така и министрите продължават да изпълняват своите правомощия, докато не бъде избран нов Министерски съвет или не бъде назначено служебно правителство. В този период те подлежат на парламентарен контрол в пълен обем.

Няма начален или краен срок в който президентът трябва да стартира процедурата за избиране на нов Министерски съвет - единственото условие е преди връчването на първия мандат той да проведе консултации с всички парламентарни групи. Поредността, формата и времетраенето на консултациите се определят от президента. Конституцията му дава тази свобода, за да може отговорно да проучи всички възможности или невъзможността за съставяне на правителство.

След приключване на тези консултации вероятностите за разтягане на процедурата във времето са ограничени от сроковете, посочени в конституцията. Ако изходим от сегашната политическа ситуация, то именно в хода на тези консултации президентът трябва да се запознае с решимостта, колебанието или отказа на отделните парламентарни групи за общо управление, да провери готовността им за коалиране или за подкрепа на правителство на малцинството, при необходимост да медиатор между парламентарните групи да постигнат съгласие.

Веднага след като обяви консултациите за приключени, президентът трябва да покани най-голямата парламентарна група да посочи своя кандидат за министър-председател, на когото президентът връчва мандат за съставяне на правителство. От момента на връчване на мандата започва да тече 7 дневен срок. В рамките на този срок кандидатът за министър-председател може във всеки един момент да обяви, че мандатът му е успешен и тогава президентът предлага на Народното събрание да избере министър-председател. Пак във всеки момент в рамките на срока кандидатът може да обяви, че няма да предложи правителство.

Ако мандатът бъде отказан от най-голямата парламентарна група, както и когато кандидатът за министър-председател не е в състояние да предложи правителство или той и предложеният от него Министерски съвет не бъдат избрани от Народното събрание, президентът връчва мандат на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група. Ако и тя не успее да излъчи правителство, президентът в 7-дневен срок е свободен да прецени въз основа на вече проведените консултации на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател - тази, която според него има най-големи шансове да излъчи правителство.

В случай че и този трети и последен опит се окаже неуспешен, президентът едновременно назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срок до 2 месеца.

Възникват няколко въпроса, чийто отговор е сложен предвид разнопосочните политически интереси на участниците:

  • Колко дълго още ще остане правителството на Бойко Борисов? Ако вярваме на заявените политически позиции от президента и новоизбраните партии в парламента всеки ден продължаване на правомощията на Борисов е нежелан. От друга страна е ясно, че премиерът в оставка ще положи усилия максимално дълго да задържи властта. Изглежда реално консултациите за съставяне на правителство да започнат около 20 април и при невъзможност да се излъчи правителство от парламента, то още до средата на май ще сме стигнали до хипотезата служебно правителство и нови избори през юли.
  • Възможно ли е да бъде избрано правителство от новото Народно събрание? В случай че партиите са искрени и непоколебими в заявените позиции, изводът е, че не е възможно постигане на правителствено мнозинство. Различните варианти на "експертно" правителство, вече предложено от Борисов като начин да запази влиянието си във властта, ще означава неговите опоненти да отстъпят от обещанията си и буквално да излъжат избирателите си - нещо за което със сигурност ще платят в бъдеще тежка политическа цена.
  • Обсъжданите варианти на правителство на малцинството с подкрепата на БСП също крият сериозни политически рискове. Като знаем талантът на Борисов да приласкава и "мотивира" в крайна сметка такова правителство лесно би станало негов заложник, а това би му позволило се съвземе от шока на изборната загуба и с финансовия, институционален и пропаганден ресурс, с който разполага, да руинира своите опоненти и да се подготви за нови избори.
  • Добър вариант ли са бързите нови избори? Коалиционното мнозинство изглежда непостижимо, но има редица нетърпящи отлагане въпроси, по които е възможно да се постигне съгласие и законодателни промени и решения. Такива са някои необходими изменения в изборния закон, за да се гарантират прозрачни и честни избори; контролът върху разходването на бюджетните средства; спешни мерки, свързани с пандемията. При един кратък живот на парламента до средата на май едва ли е възможно постигане на решения по важни приоритети като статутът на главния прокурор или независимостта на съдебната система. И тук е голямата съблазън пред опозицията на Борисов - да се изкушат в името на тези приоритети да се опитат да управляват и да правят реформи без мнозинство.
  • Възможно ли е едновременно провеждане на предсрочни парламентарни и президентски избори? Изборите за президент трябва да бъдат насрочени в периода между 22 октомври и 22 ноември. За да се проведат едновременно, означава служебно правителство да бъде назначено и парламентарните избори да се насрочат най-рано на 24 август. Този срок е твърде дълъг за да бъде покрит единствено от опити за съставяне на правителство - той предполага да се мине през някакъв тип правителство с предварително договорен срок и задачи. Но нека да не забравяме, че времето в което това правителство изпълнява програмата си, е време в което ГЕРБ ще вложи всичките си ресурси в опит да си върне властта. А някъде там, в тъмния ъгъл ще наднича и ДПС с желанието си да осъществява Зелената сделка.

Избори две в едно има и друго политическо измерение - то ще даде предимство в кампанията на партиите, които ще излъчат двамата най-силни кандидат-президенти. При положение че БСП се поколеба да застане зад кандидатурата на Радев за втори мандат при обявяването й, а Слави Трифонов почти обеща подкрепа, един съюз между "Има такъв народ" и Радев изглежда доста възможна комбинация с реални шансове за победа.

Чрез изборите българите дадоха възможност на три нови политически формации да започнат очакваната от тях промяна. След толкова пропилени години и толкова излъгани надежди едва ли някой има илюзията, че тази промяна ще е лесна и бърза. Но последните избори донесоха доза оптимизъм и привлякоха голяма част от младите хора към участие. Има много дефицити, които обществото трябва да попълни - от нормален политически дебат, от доверие в институциите, от уважение към чуждото мнение и повече почтеност и откритост в управлението. Дефицити, натрупани в безвремието на стабилността. Изборите не са заплаха. И не струват повече от корупцията. Те са най-демократично средство за контрол на гражданите над властта.

Вержиния Велчева е юрист, бивш депутат от СДС в 36-ото Народно събрание и правен съветник на президента Желю Желев.

В условия на зле управлявана пандемия, грубо смачкан политически дебат, пълно обезличаване и унижаване на парламента, игнориране на справедливият гняв на гражданите, последните все пак успяха да покажат ясно с гласовете си, че им е писнало. В изкривената медийна среда като че ли нито социолозите и дежурните анализатори, нито политиците бяха готови точно за този изход, въпреки, че той беше логичен, желан от мнозина и напълно предвидим. Гражданите в пълното си многообразие поставиха ясна разграничителна линия между ГЕРБ и неговите сателити и тяхната опозиция и е ясно, че който прекрачи тази линия, ще бъде наказан политически. (Както бяха наказани БСП като формална и безполезна опозиция.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    julesta avatar :-|
    julesta

    ajde i ti obyrka reisa

  • 2
    ask16174436701044842 avatar :-|
    Тор

    Да, сега е време президентът, Слави Чалгата и другите говорещи глави да покажат, как се управлява държава. Сега е време за " Работа, работа, работа" . Свърши времето на " Говорене, говорене, говорене"

  • 4
    mockinbird avatar :-|
    Vladimir Lyubenov

    А сега вече съвсем сериозно.
    При получаване на мандат за съставяне на правителство ГЕРБ трябва да предложи:
    Кубрат Пулев - Министър-председател
    Димитър Маринов - Председател на Народното събрание
    Единственото ми колебание е, дали не трябва да им разменим местата. Могат да се изтъкнат доводи и в двете посоки, всеки от кандитатите успешно отговаря и на двата профила.
    Все пак, моето лично мнение е, че Кубрат Пулев по-добре ще стои като премиер, а Димитър Маринов (Пищова) ще е повече от достоен опонент на р. Радев (Фуражката или още, Естонеца).
    И преди да се изхилите, моля внимателно да обсъдите онлайн, на живо, и да подложите на импровизирано гласуване двойката (при положение, че Димитър Маринов отговаря на изискванията за заемане на висока длъжност).
    Необходимо е представянето им, както и всички публични изяви/интервюта от страна на Герб да бъдат изпълнени с каменни лица, подходящия политически наратив с изтъкване на всички техни качества и постижения и доказателства, защо точно тези двамата ще бъдат успешен избор за българския народ.
    Естествено, необходимо е съгласието им, след като им обясните причините за този ход. Вярвам, че ще се съгласят.
    Идеята ми е съвсем сериозна и разчитам на голям положителен отзвук в обществото, Европа и Северна Македония.
    В крайна сметка сме длъжни да предложим достоен отговор на майтапите Мая Манолова-Бабикян, Христо Нинова-Иванов и Тошко Трифонов-Слави.
    Държа на думите си.
    Прочетете. Обмислете.

  • 5
    v_v avatar :-P
    v_v

    До коментар [#4] от "Vladimir Lyubenov":

    Фуражката, а? Друго си е от ВИФ или от Симеоново, нали? За юристите, задочно платено завършили по на 35- 40 години да не говорим! Отлита калинка , моя!

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Изборите показаха категорично, че извън ядрото на зависимите от държавната заплата, обществените поръчки, кебапчетата и бойкоманиаците, на всички останали българи само при споменаването на Борисов ни се драйфа. Или казано по докторски - получаваме
    гастроезофагеалната рефлуксна болест - ГЕРБ.
    И тая болест ни мори цели 11 години...

    И тъй като сме много различни един от друг като хора, изпратихме в парламента различни партии, които,обаче, си приличат по едно: по заявките, че ще демонтират ОПГ Герб и ще пратят тарторите й там, където пребивават тарторите на ОПГ по целия свят - зад решетките.

    И ние, 90-те %, които сме гласували срещу Герб, много внимателно ще подсещаме анти-Герб партиите в НС да помнят главното, за което сме ги пратили там.
    Пък като се свършат работата, по-нататък да си мерят различията.

  • 7
    srx1422179444388858 avatar :-|
    Димитър Димитров

    Очевидно е ,че няма реформаторско мнозинство и ако партиите на промяната са наистина такива трябва да отидат на предсрочни избори и да поискат от гражданите по-голяма подкрепа . Само че за две от тях аз имам съмнения . Най вече за тази на Слави Трифонов . Имам съмнения още от времето на референдума защото мажоритарни избори в два тура са изгодни на Мафията и намаляват представителността . Представете си че тези избори бяха по такъв закон . ГЕРБ вероятно щяха да имат мнозинство , а останалите я вкарат няколко депутата , я не . При мажоритарната система победителят взема всичко . От тогава смятам Слави и сценаристи за слугички на мафията или просто тъпи популисти . Впрочем има начин и то два начина вече за мажоритарен избор без да се нарушава представителността . Който му е интересно как може да стене да последва следващите два линка 1.Супер мажоритарна избирателна система https://warofthecrickets.blogspot.com/2021/04/blog-post_8.html
    2, Строго преференциална . Гласува се само за личности , а те носят глас и за партията https://warofthecrickets.blogspot.com/2021/04/blog-post_5.html
    И при двете независимите кандидати са абсолютно равнопоставени с партийните

  • 8
    stru avatar :-|
    Стоян Трушков

    Уважаема Г-жо Велчева,
    В Правилника на парламента се казва:
    Глава осма
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
    Чл. 82. (1) Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация.
    (2) Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.
    Какво следва да се направи, когато Министър-председателят не се съобразява и не спазва тези законови разпоредби, а продължава единствено и само самохвалството си по „СЕВДА“ ТВ, излъчвано непрекъснато по БНТ, БиТиВи и НОВА ТВ, въпреки, че техни кореспонденти не са допускани нито за въпроси, нито за присъствие на тези демонстрации на една безконтролна власт??!!
    Когато въпросната държавна система на упавление като такава позволява подобно поведение, всеки властимеющ ще е склонен да злоупотребява с властта - както настоящия, така и бъдеще избрания такъв!
    Като компетентен юрист в тази материя, бихте ли коментирали отказа на Министър-председателя да отговаря пред Народното събрание на поставените към него въпроси, дали този демонстративен отказ не е нарушение на Конституцията и какво е законовото наказание при такова очевадно законово нарушение?
    За съжаление в нито една медия не се търси отговор на този актуален въпрос пряко свързан със състоянието на нашата държавна система на управление.
    Дали защото и всичките управляващи медиите не са облагодетелствувани именно от такава безконтролна държавна система на управление??!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.