Всяка партия, която получи проучвателен мандат за съставяне на правителство има срок от седем дни, в който да отговори дали ще иска да предложи състав на кабинета, който да бъде гласуван от парламента.

На етапа изглежда, че ГЕРБ ще се опитат да забавят с още известно време назначаването на евентуално служебно правителство или (още по-евентуално) кабинет около партията на Слави Трифонов.

Различни представители на все още управляващите твърдят в публичните си изяви, че формацията на Борисов все пак ще предложи състав на Министерския съвет, но предвид факта, че никоя от останалите формации от парламента до този момент не е декларирала подкрепа за ГЕРБ, този опит най-вероятно ще бъде обречен на неуспех. Този ход обаче може да спечели още известно време на Борисов във властта - поне една седмица, плюс колкото е необходими на Народното събрание да гласува и вероятно отхвърли петия кабинет на ГЕРБ.

След това на ход ще бъде втората по големина партия в парламента - "Има такъв народ". От там продължават да спазват почти пълно публично мълчание, но ключовите фигури в нея все пак провеждат интензивни разговори с различни хора, за да обсъждат стратегията си. Всички участвали в тях, с които "Капитал" разговаря, твърдят, че нагласите на хората около Слави са категорично повече в полза на предсрочен вот.

В събота партията събра националния си съвет (широкото ръководство), а в неделя и депутатите от бъдещата си парламентарна група, но на срещите по неофициална информация се е обсъждал само краткосрочен план за работата на новия парламент, който предвижда приемането на промени в изборните правила. Това може да се разчете като знак, че втората политическа сила по-скоро няма да се опита да сглоби правителство въпреки заявената подкрепа от останалите две политически сили от протеста "Демократична България" и "Има такъв народ", както и от БСП.

Ако този сценарий се окаже реалност, третият опит за съставяне на правителство ще се падне на някоя от останалите партии в парламента, но решението коя да е тя е на президента Румен Радев.

Какво предстои

Преди всичко това обаче предстои новите депутати да направят още един важен избор - за председател на парламента, който до голяма степен ще очертае истинското разположение на силите и техните намерения за следващите седмици и месеци.

Според конституцията Народното събрание се открива от най-възрастния народен представител, който в случая е депутатът от "Има такъв народ" Мика Зайкова, но веднага след полагането на клетвата от новите народни представители ще трябва да се изберат председател на парламента и негови заместници. На същото заседание правителството на Бойко Борисов ще трябва да подаде оставка, като то ще продължи да изпълнява задълженията си до избора на нов кабинет или до разпускането на парламента и насрочването от президента на дата за нови избори. Това става с укази на държавния глава в един ден, след което Румен Радев трябва да назначи служебен кабинет.

След вота всички погледи се фокусираха върху това дали анти-ГЕРБ силите в парламента могат да сформират мнозинство, което да излъчи правителство, но не по-малко важно е как и дали ще могат да се обединят около фигурата на новия председател на Народното събрание. Този въпрос остана на заден план, но всъщност изборът е ключов по няколко причини. Председателят на парламента, освен че е вторият по ранг сред останалите двама големи в държавата - президента и премиера, има съществена роля за хода на законодателния процес. От него/нея зависи дали дадено законодателно предложение може да бъде придвижено бързо за разглеждане в пленарната зала. При председателя на парламента се депозират и питанията и актуалните въпроси към премиера и правителството. Предишният председател на парламента Цвета Караянчева много често спираше актуалните въпроси към премиера Бойко Борисов или ги пренасочваше за отговор към някой от ресорните министри.

Дори и да не се стигне до сформиране на ново правителство и да се отиде на предсрочни избори, от работата на парламента ще зависи дали ще бъдат приети бързо промени в Изборния кодекс, за които настояват от анти-ГЕРБ партиите, както и промени в закона за извънредното положение, свързани с ковид кризата. Такива са и намеренията на втората по големина партия в парламента "Има такъв народ". В неделя ръководството на формацията събра на среща депутатите от парламентарната си група и по неофициална информация сред очертаните приоритети в новия парламент ще бъдат промени в Изборния кодекс, свързани с повишаване на броя на секциите в чужбина, въвеждане на видеонаблюдение, възможност за гласуване на хората извън България по пощата, както и промяна на ръководството на ЦИК и на управителния съвет на държавната фирма "Информационно обслужване", която брои изборните резултати.

Още повече че ако се върви към предсрочен вот, животът на този парламент се очертава да бъде доста кратък - около месец и половина, за да може изборите да бъдат насрочени за средата на юли. В този срок влиза и промяната в правилника за работа на парламента и конституирането на парламентарните комисии, което отнема най-малко една седмица, както и завъртането на рулетката с връчването на проучвателните мандати от президента за съставяне на правителство.

Как се избира председателят

Според правилника за работа на парламента на първото си заседание депутатите трябва да приемат процедурни правила, по които да се изберат председателят на парламента и заместниците му. По традиция в повечето случаи досега председателят на Народното събрание е избиран от средите на най-голямата парламентарна група, а останалите формации получават заместникпредседателски, места като за избора се изисква обикновено мнозинство. Това неписано правило обаче има и изключения. През 2013 г. ГЕРБ спечели парламентарните избори, но предложената от формацията на Бойко Борисов за председател Цецка Цачева беше отхвърлена от депутатите, а на поста беше избран Михаил Миков от БСП. Тогава за него гласуваха парламентарните групи на БСП и ДПС и изборът беше показателен за мнозинството, което по-късно се формира от двете партии. Те сформираха коалиция, която излъчи правителството на Пламен Орешарски. По същия начин стана и изборът на председателя на 40-ото Народно събрание Георги Пирински. Той беше предложен от най-голямата парламентарна група БСП, която тогава имаше 82-ма депутати, но за избора му гласуваха 169 народни представители от НДСВ и ДПС. И макар че правителството на Сергей Станишев беше излъчено с мандата на третата партия - ДПС, защото първият опит за съставяне на кабинет без царската формация се провали, мнозинството на тройната коалиция се формира след това от тези три политически сили.

Председателят ще е най-вероятно от "Има такъв народ"

След парламентарните избори представители на ГЕРБ заявиха, че от партията ще предложат кандидатура за председател на парламента, но предвид мнозинството, което имат анти-ГЕРБ формациите в новото Народно събрание и заявките им, че няма да си партнират по никакъв начин с партията на Бойко Борисов, кандидатът едва ли ще получи подкрепа в пленарната зала. При тази ситуация не е изключено дори ГЕРБ изобщо да не номинира кандидат. Неофициално от втората политическа сила "Има такъв народ" твърдят, че ще излъчат свой кандидат за поста. Като такава се сочи Ива Митева-Рупчева, която беше директор на дирекция "Законодателна дейност и право на Европейския съюз" в Народното събрание. Засега от останалите политически сили не предвиждат да номинират свой кандидат свой кандидат за поста. Ако обаче формациите не се споразумеят за избора на председател на парламента, той може да продължи да се ръководи от Мика Зайкова, която няма да е председател, а ще се води председателстваща Народното събрание.