Проф. Тодор Тагарев: Руска инвазия в Украйна би била като авантюрата на Брежнев в Афганистан
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проф. Тодор Тагарев: Руска инвазия в Украйна би била като авантюрата на Брежнев в Афганистан

Проф. Тодор Тагарев: Руска инвазия в Украйна би била като авантюрата на Брежнев в Афганистан

Бившият служебен министър на отбраната пред "Капитал"

Момчил Милев
7861 прочитания

© Надежда Чипева


Визитка

Проф. Тодор Тагарев е дългогодишен изследовател в сферата на сигурността и отбраната. Оглавява дирекциите "Планиране на отбраната" и "Политика по въоръженията" в правителството на Иван Костов и е една от ключовите фигури при реформирането на българската армия по стандартите на НАТО. През 2013 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Марин Райков, а през 2016-2017 г. оглавява Института по отбрана.

Ескалацията на напрежението в Източна Украйна през последните седмици изглежда някак неочаквана и свръхинтензивна? От какво според вас е провокирана тя?

За мен не е чак толкова неочаквана. Анализаторите отбелязват от години, че транзитирането на руски газ през Украйна е някаква мярка за сигурност. Докато газопроводите се използват, Русия няма да си помисли да предприема агресивни действия спрямо цялостната територия на страната. Опасенията са, че в момента, в който това вече не е факт, и тогава, когато Русия има обходни маршрути за доставка на газ към Европа, Москва вече ще бъде склонна да търси някакви по-крайни решения на ситуацията, която беше създадена под нейна диктовка. Сега вече имаме "Северен поток 1", има вече "Южен/Балкански/Турски поток", който е сравнително малък, но въпреки това също допринася за заобикалянето на Украйна. Остава съвсем малко, за да бъде построен "Северен поток 2".

Имаме и по-скорошни събития, които допринасят за сегашната ситуация. Президентът Зеленски, който дойде на власт с идеята, че може да бъде потърсено дипломатическо и политическо решение на ситуацията в Югоизточна Украйна, вече очевидно е разбрал, че това няма как да бъде постигнато. Наскоро той предприе ходове за ограничаване на руското пропагандно влияние в украинското общество, като спря излъчването на няколко проруски телевизионни канала. Те се оказват собственост на украински олигарх, за когото се твърди, че е в приятелски отношения с президента Путин.

Съществува и вътрешноруският проблем с опита за отравяне и впоследствие арестуването и изпращането в наказателна колония на Алексей Навални. По този въпрос западни правителства в някакъв смисъл заеха сравними, ако не и по-твърди позиции спрямо Русия, отколкото при анексирането на Крим. Знаете, че американският и литовският президент директно нарекоха Владимир Путин "убиец". И може би в този комплекс от обстоятелства Русия търси начин да намери по-добро развитие на този възел от проблеми. Това не означава, че тя непременно ще предприеме мащабни военни действия.

Какви са най-сериозните заплахи за България, които евентуална ескалация може да провокира?

Евентуално ескалиране на конфликта и утвърждаване на руските позиции в Украйна, съответно и върху политиката на страната, ще има трайни последствия върху стратегическата обстановка. Това ще има пряко влияние върху нашата сигурност.

Непосредствени заплахи за България за момента не виждам. Счита се, че при военен конфликт евентуални проблеми за Европа може да създаде мигрантски поток от кризисните зони. Основно той би бил насочен към Полша и Западна Европа. Някаква част от него обаче би могла да се насочи и по посока към България.

Каква е вероятността на територията на България и Румъния да бъдат разположени допълнителни сили на САЩ или други държави от НАТО с оглед на настоящата криза?

Това зависи от поведението на Кремъл. Ако Русия продължи с агресивната реторика и със струпване на войски по границата с Украйна под какъвто и да е претекст, предполагам, вероятността ще нарасне много. За това не е необходимо да се прави нещо допълнително - ние имаме т.нар. съвместни съоръжения със САЩ, в които могат да бъдат разположени до около 2500 американски военнослужещи. Това би бил знак за солидарност с Украйна.

По принцип има нужда от разполагане на съюзни структури на наша територия. Изоставаме много с подобни структури - NFIU и морският координационен център са единствените такива, но те са все пак щабни елементи, а не става дума за реална войска. Повече съюзни сили на наша територия означава увеличаване равнището на сигурността.

Какъв е оптимистичният сценарий за развитието на кризата?

В оптимистичния вариант няма да има военна ескалация на конфликта, макар че всяка пролет се наблюдава известно покачване на напрежението в Югоизточна Украйна. Но той все пак остава в някакви рамки, които не бих казал, че са приети, но с които в известна степен сме свикнали.

При един още по-оптимистичен сценарий този консолидиран натиск ще даде резултат - имаше изявление на министрите на външните работи на страните от Г-7, че провокативните действия на Русия спрямо Украйна са напълно неприемливи. Натискът върви по няколко линии - със спиране на "Северен поток 2" и с разширяване на санкции както във връзка с Украйна, така и заради Навални. Това може да направи Русия по-отстъпчива.

Но през 2014 г. "изразяването на загриженост" от западните държави не спря Русия да анексира Крим.

Абсолютно. Русия не бе спряна и от т.нар. Мински споразумения, които на практика се оказаха с много ограничен ефект. Европа не можа да демонстрира стратегическо лидерство във формата Русия, Украйна, Германия и Франция. И не е случайно, че САЩ вече се намесват много сериозно. НАТО също излезе с позиция - засега предимно на думи, но не само. Добре известно е, че САЩ снабдяват Украйна със съвременни противотанкови ракетни системи, указват и други видове поддръжка, излязоха с декларации, проведоха се телефонни разговори на всички равнища САЩ - Русия, в които САЩ предупреждават директно Москва да не ескалира конфликта.

Мислите ли, че НАТО и САЩ биха могли да се намесят или да бъдат въвлечени пряко в този конфликт?

Пряка военна намеса не можем да очакваме, но ако се наложи, ще бъдат приложени най-различни други форми за подкрепа на Украйна - на дипломатическо равнище, на равнище по-сериозни санкции, с присъствие на военни сили в района, които дори да не се намесват пряко в кинетичните действия, като минимум ще отвличат част от вниманието на Русия. Вероятно те ще се опитат да поддържат украинските военни с разузнавателна информация и по други подобни начини. Вероятно ще видим и по-високо равнище на склонност на западните страни да доставят на Украйна летални оръжия.

Според вас какъв е оптималният курс на действие в настоящата ситуация за България, за ЕС и в по-широк план за трансатлантическия съюз като цяло?

Опитът от последните години с Русия показва, че когато тя вече се е намесила в даден конфликт и е завзела някакви позиции, е практически невъзможно да бъде принудена да отстъпи от тях. Така че оптималният курс на действие е възпирането на агресивни действия и на ескалация на конфликта. Трябва да се приложи целият комплект от политически и дипломатически мерки, заплахи за много по-широк спектър от санкции, не само спрямо отделни официални лица и олигарси, а санкции, които ще окажат влияние върху цялата руска икономика. Съответно и военната подкрепа за Украйна, за която говорихме, без да предвиждаме пряка намеса на въоръжени сили на страни от НАТО.

Какви са най-вероятни цели на Русия в настоящия конфликт? Възможно ли е да се преследват чисто вътрешнополитически дневен ред, например мобилизация на населението преди парламентарните избори?

Съвсем спокойно може да разглеждаме това като търсен ефект от страна на Кремъл дори само покрай демонстрацията на възможност за предприемане на агресивни действия. Самият факт, че тези действия успяват да обединят толкова много страни и интереси срещу себе си, предполагам, за масовия руски гражданин означава, че Путин е все още силен, че не е загубил позиции. Това може да му донесе победа на избори. Това обаче е чисто тактически ход, стратегията тук се губи тотално.

Ако говорим за по-сериозни действия - онлайн се разпространяват някакви карти как ще стигне едва ли не до Днепър, ще завземе Одеса и т.н., според мен това не е реалистично. Навремето авантюрата на Брежнев в Афганистан беше един от факторите за разпада на СССР. Една евентуална агресия срещу Украйна ще завърши по същия начин за Руската федерация. Просто украинското общество в такава степен е сплотено и ангажирано със защитата на своя суверенитет, че Русия първоначално дори да постигне някакъв военен успех, той ще бъде само временен. Затова не разглеждам този вариант за масирана агресия спрямо Украйна като реалистичен.

Ако изобщо се тръгне към ескалация на напрежението, това ще бъде с използване на хибриден инструментариум, при който Русия ще бъде "принудена" да окаже помощ на своите сънародници в Югоизточна Украйна. Знае се, че руснаците са раздали няколкостотин хиляди паспорти на граждани на региона и вече могат да ги обявят за свои сънародници. И така, както направи в Приднестровието и в Южна Осетия, Москва може да вкара по свое собствено решение и без никакъв международен мандат "миротворци". По този начин това ще стане замразен конфликт, който за десетилетия ще ограничи опциите на Украйна за влизане в НАТО или ЕС. Това е максимумът, към който би се стремил Путин.

Тоест да замени сегашните опълченци с редовна руска армия?

Тези доброволци и местните сепаратисти нямаше как да издържат вече седма година срещу редовна армия, ако нямат материална и разузнавателна поддръжка с най-различни съвременни оръжейни системи, както и ако техните действия не са съчетани с трайна и мощна руска пропаганда, опити за подриване на украинските действия и въобще на нагласите в обществото.

Това, което е притеснително в момента, не са толкова тези хиляди войници по границата плюс тези в Крим, а това, че утвърдени експерти по информационни и психологически операции вече се намират в Югоизточна Украйна. Те започнаха пропагандни и дезинформационни атаки спрямо Украйна и не е ясно какъв ще бъде ефектът. Спомням си през 2014 г. една подобна операция: как се разпространяваха снимки на 3-годишно момченце, уж разпънато на кръст, уж от украинската войска в Славянск. Тук виждаме някаква аналогия: тези дни циркулира усилено "новината", че украинците са убили с дрон някакво момче вкъщи. Тя бе опровергана като фалшива от контрадезинформационните служби, но подобни провокации ще нарастват с времето.

Има ли вероятност да се направи постановка на инцидент или псевдоинцидент с цел ескалация?

Това не е само възможно, а гарантирано. Ако има ескалация на конфликта, тя няма да тръгне с нахлуване на танкови бригади, а с провокации, в които руснаците демонстрират, че са майстори. И то много сериозни провокации, които ще бъдат предназначени и за украинското обществено мнение, и за руското, и за Запада. Ще станем свидетели на много ефектни неща, макар да не може да прогнозираме точно какви.

Това е начинът, по който този конфликт би се развил, ако се тръгне към ескалация, а не като чисто конвенционален военен сблъсък. След 2014 г. Украйна инвестира много в своята армия и конвенционална война едва ли е възможна, освен ако цялата руска армия не бъде използвана, което не ми се вижда реалистично. С мощен хибриден инструментариум Русия може да постигне свои ограничени цели - създаване на райони, които са изцяло извън контрола на централното правителство, подобно на Приднестровието и Южна Осетия. Това би спряло Украйна задълго да се присъедини към демократичната общност.

Интервюто взе Момчил Милев

Визитка

Проф. Тодор Тагарев е дългогодишен изследовател в сферата на сигурността и отбраната. Оглавява дирекциите "Планиране на отбраната" и "Политика по въоръженията" в правителството на Иван Костов и е една от ключовите фигури при реформирането на българската армия по стандартите на НАТО. През 2013 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Марин Райков, а през 2016-2017 г. оглавява Института по отбрана.

Ескалацията на напрежението в Източна Украйна през последните седмици изглежда някак неочаквана и свръхинтензивна? От какво според вас е провокирана тя?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Целта на подобни "експерти" е да поготвят психологически публиката за така нужната на Америка далечна от нея война, в която не янки, а европейци и БГ юноши да оставят кости по украинските степи.
    И те няма да имат там гробове, както нямат нацистките рицари и сателитите им от Румъния, Италия и Унгария, които бяха тръгнали там на последната победна война по стъпките на Великата армия на Наполеон. Всъщност и нейните стотици хиляди трупове нямат гробове....

    Като да идиоти е аналогията между "...руска инвазия в Украйна...и авантюрата... в Афганистан" Нищо общо няма между двете и Тагарев няма как да не го съзнава. Но целта е чрез наблягане на лозунги и крилати пропагандни фрази да се замете под килима всеизвестна фактология:

    1. Няма споменаване дори на т.н. Мински споразумения от 2016 г. между официалната власт в Киев и от Донецката и Луганската народни републики, с които се установяват мерки за недопускане на ескалация на конфликта. Страни-гаранти на тези споразумения са Германия и Франция. Преди седмица и Берлин, и Париж реагираха остро, че Киев не спазва договореностите и прехвърля над 200 единици тежка бронетанкова техника и военни части (с британски военни съветници!) към линията на конфликта;
    2. Няма споменаване на т.н. Нормандски формат (Украйна, Германия, Франция, Русия и САЩ), на чиито заседания бяха постигнати договорености за промяна на украинската конституция в посока по-голяма автономия на двата района, размяна на пленници и туширане на напрежението. Като изключим пленниците, останалото остана само на хартия.
    3. Няма споменаване, че в Донецката и Луганската ПР живеят над 500 000 етнически руснаци, които са граждани на Руската федерация. И е повече от нормално Москва да има грижата за своите граждани.

    Скучно, Тагарев.
    Само толкова ли можеш?...

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    И един анализ по темата, пред който съчинението на Тагарев изглежда забележително комично:

    https://www.unz.com/tsaker/understanding-anti-putin-psyops-preparing-for-war/

  • 3
    hgr36472268 avatar :-|
    Георги Христов

    Това не е анализ, откровена руска пропаганда за англоговорящи.
    До коментар [#] от "":

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Всичко е заради монопола на един газопровод, по една "случайност" станал американски. Не може да има конкуренция на този газопровод и това е. Не е демократично.

  • 5
    coffee.bean avatar :-|
    coffee.bean

    Няма такова нещо - да бъде авантюра като в Афганистан.Няма място за сравнение. Тук говорим за Украйна, която е християнска страна. Изключително добре позната на русканците (като бивша съветска република). Онова Афганистан, с муджахидините, талибаните и друга подобна паплач - няма такова чудо в света.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.