Какво ще става в БСП

Корнелия Нинова

Какво ще става в БСП

В най-бедната страна в ЕС и без конкуренция в лявото пространство загубата на гласове говори за екзистенциален проблем

Деян Димитров
6863 прочитания

Корнелия Нинова

© Юлия Лазарова


В новия парламент, колкото и дълго или кратко да просъществува той, БСП ще има 43-ма депутати. От гледната точка на броя им това не е най-лошата загуба на социалистическата партия - след изборите през 2009 г., когато приключи мандатът на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС с правителството на Сергей Станишев, партията спечели само 40 места в парламента. А през 2014 г., след краткото, но катастрофално управление на кабинета "Орешарски", излъчен от БСП и ДПС - остана с 39 депутати.

Резултатът от вота на 4 април обаче е исторически най-слабият резултат на социалистическата партия - подкрепиха я 480 хил. души, което в абсолютна стойност е по-малко дори от 2014 г. И това се случи не след участие в управленски мандат, а при условие че в последния парламент БСП играеше ролята на единствената на практика опозиция на правителството на ГЕРБ. "Възприети сме за част от статуквото. Това е голямата ни грешка и вина - не можахме последните години да докажем, че сме част от алтернативата", каза лидерът Корнелия Нинова в деня след изборите.

Въпреки това признание тя не подаде оставка. Колективна отговорност пое тясното ръководство на партията - Изпълнителното бюро, но Нинова остана на поста си, за да не хвърли по думите й партията в допълнителен хаос. След относителното стабилизиране, последвало продължителния период на изтощителни вътрешнопартийни битки, в БСП отново се надигат гласове за оставката на лидера и тревога накъде всъщност отива партията. "Сега и в близко време се решава въпросът дали БСП ще остане първостепенна политическа сила. Тя все още може съществено да влияе върху управлението и да бъде основен опозиционен фактор", каза пред bTV Янаки Стоилов, който отговаряше за идейната политика на БСП в подалото оставка Изпълнително бюро.

При грешките - отложената подкрепа за президента

"Някъде се губят едни 100 000 гласа за БСП. Цяла кампания говорим, че COVID-19 ще бъде определящият фактор на тема активност и че спадът ще е най-вече при възрастните електорати. Съответно така и стана", коментира през "Капитал" изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Не е тайна, че ядрото на електората на БСП е силно застаряващо - 33% от гласувалите за партията на тези избори са над 60- годишна възраст, сочат данните на "Галъп". Силен фактор за слабия резултат се оказаха и формациите на Слави Трифонов и Мая Манолова, които привлякоха протестен анти-ГЕРБ вот от левия политически спектър. Според екзит половете от гласувалите на миналите избори за БСП сега около 50 хил. души са дали гласа си за "Има такъв народ", а Мая Манолова е успяла да привлече около 40 000 потенциални гласа за БСП.

Наблюдатели посочват като причини за ниския резултат и конфликтите между партийното ръководство и силни местни структури като тези в Пловдив и в Перник. Не е сигурно обаче дали това е причината, тъй като Нинова получи широка подкрепа от партията си в директния сблъсък с пловдивския бизнесмен и дългогодишен лидер на БСП в града Георги Гергов, който открито работеше за колаборация с ГЕРБ. По същата причина Нинова обтегна отношенията си и с кмета на Перник Станислав Владимиров.

По-голям проблем на партията обаче може би е донесла създадената от лидера Корнелия Нинова неяснота за отношението на партията към официално огласената през февруари кандидатура на президента Румен Радев за втори мандат. Тогава БСП реши да изчака да минат парламентарните избори, за да обяви дали ще я подкрепи, и не застана официално зад Радев - Йотова с обяснението, че такава била партийната процедура. Но предвид популярността на Радев, който към момента е единственият политик с положителен рейтинг, това едва ли е било най-правилното решение.

"Не можеш да влезеш в такава противоречива роля по отношение на президента, който освен това е олицетворение на единствената ти победа през последните години", смята и Първан Симеонов от "Галъп". Критики за неясната позиция спрямо президента дойдоха и от Крум Зарков, който след изборите коментира пред БНР: "Ние трябваше еднозначно да заявим нашата подкрепа към президента не защото е наш президент, а защото олицетворява онова искане за промяна, което нахлу и по площадите и към което ние се солидаризирахме. Позицията ни внесе съмнения по отношение на нашата идентичност спрямо сегашното статукво и това беше голяма грешка."

В събота, 17 април, когато се проведе заседание на разширеното ръководство на партията - Националния съвет, Корнелия Нинова съобщи, че предложението на Изпълнителното бюро за подкрепа на президентската двойка Румен Радев и Илияна Йотова за втори мандат е прието със 122 гласа "за" и 9 въздържали се.

Подкрепата за мандат на "Има такъв народ"

Също в събота лидерът на БСП обяви и условията за подкрепа на евентуален кабинет на "Има такъв народ", ако партията на Слави Трифонов реши да приеме мандата в започващата в понеделник "въртележка" при президента Радев. Този въпрос също се оказа спорен, след като Корнелия Нинова изненадващо веднага след изборите предложи подкрепата си за излязлата на второ място във вота формация на Трифонов.

"Четири години бяхме категорична опозиция. Бяхме сами в парламента и не успяхме. Сега в парламента влязоха други партии и сме повече. Може и да се съберем по политики. Слави Трифонов, ако предложи кабинет, когато му дадат мандат и му е необходима нашата подкрепа, ние ще дадем нашите гласове за политики", каза тогава Нинова. Подобно решение обаче не е било обсъдено или одобрено от Националния съвет, а преди изборите Нинова обеща, че всякакви коалиции ще бъдат решени единствено след вътрешно допитване в партията.

Според Крум Зарков заявката за подкрепата за ИТН е била непремерена и защото БСП трябва да включва политиките, за които са гласували избирателите на партията. Янаки Стоилов също изрази учудване от изявлението на лидера. По думите му програмата на "Има такъв народ" "в политическо отношение, а и като представителство е по-близка до ГЕРБ". Според него, ако БСП оказва подкрепа за формиране на управление в този парламент, то трябва да е при съвсем ограничени задачи и времеви хоризонт до президентските избори.

Според Първан Симеонов заявената ранна подкрепа за "Има такъв народ" е лесно обяснима. "Всеки, който се занимава с трендови изследвания, знае, че обикновено в едни избори като спечелиш, после още един-два месеца продължаваш да растеш. Общественото мнение е конформистко и обича победителите. И обратното - който потъне, в следващите месеци продължава да потъва. Логиката казва, че ако сега има нови избори, БСП е доста застрашена. На теория БСП има какво да губи и се вижда, че Нинова буквално бяга от тази тема", коментира той пред "Капитал".

След съботното заседание на Националния съвет БСП обяви петте условия, при които социалистическата партия ще подкрепи правителство на "Има такъв народ", дори и да не участва в него:

  • бързи и последователни действия за овладяване на пандемията и смекчаване на нейните социални и икономически последици;
  • борба с корупцията, укрепване на независимата съдебна система и медиите и възстановяване на парламентаризма;
  • обективна и задълбочена ревизия на състоянието на бюджета, на задълженията на България, на европейските ресурси и на системата за управление на оперативните програми, на реализацията на инвестиционните проекти в инфраструктурата, енергетиката и отбраната;
  • прозрачност на процеса на договаряне на оперативните програми на ЕС за периода 2021 -2027 г. и представяне на преработен Национален план за възстановяване и устойчивост;
  • изменения в изборното законодателство с цел достоверно отчитане на гласа на всеки избирател и предприемане на оперативни мерки за рязкото ограничаване на купения и корпоративния вот.

Към тези ангажименти е добавена и уговорката, че подкрепа няма да се дава, "ако се инициират действия, които противоречат на основните политически ориентири и ангажименти на БСП".

Ще има ли пак лидерски въпрос

Бившият председател на БСП и представител на вътрешната опозиция Михаил Миков изнесе пред медиите, че на закрито заседание на Изпълнителното бюро след обявяване на резултатите от вота Крум Зарков и Янаки Стоилов са предложили колективна оставка на ръководството и председателя на партията.

Самият Зарков се разграничава от вътрешнопартийната опозиция на Нинова и защитава извършените от нея реформи. "Трябва да е ясно, че Нинова не може да бъде сменена тук и сега. Има процедура и има пряк избор, от който ние не бива да отстъпваме. Необходимо е всички да разберат, тя да разбере ситуацията, в която се намира, и отговорно да се отнесе с избора на следващото бюро, което да се заеме с консолидация на партията", смята той. Според него реформите на Нинова са важни и не бива да стават обект на атаки, а борбата за незабавната й оставка само би отворила нов вътрешен фронт в момент на политическа криза.

Засега смяната на лидера е малко вероятна - позициите на Нинова в Националния съвет все още са силни. Същото важи и за популярността й сред редовите членове - тя беше преизбранa за втори мандат с над 80% от гласовете на партийните членове само преди шест месеца. На практика, ако не подаде оставка сама, може да бъде свалена единствено по решение на конгреса на партията след промяна в устава. Заради сложната политическа ситуация обаче подобна стъпка в близките месеци не изглежда възможна или желателна за партията.

Освен това Нинова се ползва от подкрепата на почти всички от 43-ата депутати в новото Народно събрание. Така в този парламент, колкото и да просъществува, няма опасност да се стигне до разцепление като това през декември 2019 г., когато при гласуването на Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ над половината от групата на БСП се въздържа или гласува за него въпреки решението на ръководството да се гласува против.

В партията обаче проличават разочарованието от изборния резултат и провала на БСП да се докаже като алтернатива на ГЕРБ в очите на избирателите. Най-често използваната дума сега е консолидация. "Политическото време не е същото като календарното време. Политическият мандат може да е календарно 4 години, но чисто политически той може вече да е изчерпан", каза Румен Овчаров, който е сред влиятелните поддръжници в партията на сегашния лидер, пред bTV. По думите му, ако Нинова продължава да води битки с всички, вместо да се опитва да консолидира левицата, нейното политическо време скоро ще свърши.

Може ли БСП да стане модерна европейска левица

Видимият проблем на БСП не е само, че не успя да се докаже като единствената парламентарно представена опозиция за последните 4 години. Парадоксално е, че в лявото политическо пространство партията е почти сама и не успява да оползотвори този шанс. "БСП трябва да си измисли нова задача. Първата авторска идея от много дълги години насам беше при Корнелия Нинова партията да се върне при корените си, да спре да се срамува от себе си и да каже "Ние сме консервативна възрастна партия". Но това не може да продължава вечно", смята Първан Симеонов.

Според него консервативният уклон, прокаран от Нинова, е бил достатъчен, за да стегне редиците й след председателството на Михаил Миков, но също така е капсулирал партията. "БСП някак си се самозатваря. За реална левица в най-бедната страна в ЕС има много голяма социална база, но БСП като че ли не посяга към нея. В едно общество, където имаме сериозно социално разслояване, сериозни регионални различия, силно усещане за несправедливост, се оказва, че левият етикет не е предпочитан. В едно от най-бедните общества в ЕС да няма силна левица е абсурд - това означава, че тази левица не умее да си говори с онези, които би трябвало да представлява", посочва политологът.

След 30 години БСП не успява да привлече избиратели с идеи и обликът й се различава от модерните европейски леви формации, които са силно либерални и сформирани от активистки мрежи. "На Балканите е трудно да си особено прогресивистки и либерално настроен. Но трябва да си поне работнически солидарен. Трябва да си поне активен и вдъхновяващ, което е характерно за левите. Трябва да си млад, което би трябвало да е характерно за левите. Отсъстват тези неща и пред БСП стои въпрос за идеологическото позициониране - не може партията да бъде винаги наследство, тя трябва да се пробва да бъде бъдеще. И ако не става, не става. Когато си свършиш историческата работа и не можеш да си намериш нова, загиваш като партия, както се случи със СДС", смята Първан Симеонов.

В новия парламент, колкото и дълго или кратко да просъществува той, БСП ще има 43-ма депутати. От гледната точка на броя им това не е най-лошата загуба на социалистическата партия - след изборите през 2009 г., когато приключи мандатът на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС с правителството на Сергей Станишев, партията спечели само 40 места в парламента. А през 2014 г., след краткото, но катастрофално управление на кабинета "Орешарски", излъчен от БСП и ДПС - остана с 39 депутати.

Резултатът от вота на 4 април обаче е исторически най-слабият резултат на социалистическата партия - подкрепиха я 480 хил. души, което в абсолютна стойност е по-малко дори от 2014 г. И това се случи не след участие в управленски мандат, а при условие че в последния парламент БСП играеше ролята на единствената на практика опозиция на правителството на ГЕРБ. "Възприети сме за част от статуквото. Това е голямата ни грешка и вина - не можахме последните години да докажем, че сме част от алтернативата", каза лидерът Корнелия Нинова в деня след изборите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    silverman avatar :-|
    silverman

    На кой му пука какво става в БСП! Корнелия е напът да постигне целта си - партия с твърда подкрепа около 10-те % и да се бутоните в това положение за години напред. Така хем си фактор в политиката, хем не ти се налага да правиш политика!

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Освен силно застаряващ електорат, кебапчетата и знаменцата по махалите вече са твърдо в ръцете на ГЕРБ и ДПС. Опитът на Нинова да се конситуира като опозиция беше повлиян от предателите, които гласуваха за "Цацаров е радост" и избора на ноторни личности от парламентарната квота във ВСС, който по-късно излъчи прокурора Гешев. Също така, по време на протестите лятото БСП нямаше категорична позиция анти-Гешев и анти-Пеевски. Това направи президентът с "Мутри, вън!", който стана лозунг на цялата нация.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Разбира се, ако се познаваха по-задълбочено и процесите в БГ политическото пространство, и тези в БСП в частност, част от закономерностите щяха да обяснят необяснимото, което сега се обяснява с "...конфликтите между партийното ръководство и силни местни структури като тези в Пловдив и в Перник"...

    Че колко пък да е силна тая пуста структура в Перник?!
    Имат един червен кмет, който при сушата си глътна езика и целува ръка на баце за абсолютно безсмислено закопани 20 млн. лв. във водопровод от яз. Бели Искър, който не докара до Перник и кофа вода.

    В БСП от 90-те години насам съществуват отчетливи цикли на смяна на елитите, които винаги - без пропуск досега! - водят до вътрешни сътресения и последваща загуба на парламентарни избори. Винаги!

    През 1991 г в резултат на победата на крилото на Лилов над това на Луканов за председател на НС на БСП бе избран 30-годишният Жан Виденов. Разчистването на Лукановия партиен елит довежда до първите трусове в партията, които въпреки 125-те червени депутати в 37-ото НС, завършват с падането от власт през 1997 г.

    Новият председател на НС на БСП - Георги Първанов прогонва Жан Виденовистите и ги заменя с хора от своя кръг. И през 2001 г в 39-ото НС БСП пада до трета политическа сила с 48 мандата.

    През 2005 г. Сергей Станишев сменя Първанов като председател на БСП и започва да изхвърля хората му от ръководните им позиции в партията. Това в комбинация с недъгавото управление наТройната коалиция довежда до краха на БСП на изборите през 2009 г, когато БСП има едва 40 мандата.

    През 2014 г на мястото на Станишев е избран станишевистът Мишо Миков. Няма чистки на станишевисти, но няма и промяна на тенденцията БСП да губи всички възможни избори.

    Сега Нинова изчегъртва до кокъл станишевото наследство. И суматохата в партията отново и логично води до нисък изборен резултат.

    Нинова направи две надпартийни неща, които трябва да й признаят:
    1. През тези 4 г. нито за миг не прояви и намек за колаборация с Герб;
    2. С цената дори на разцепление в партията изхвърли станишевистките гебромани и опази страната от вечното управление на Герб и червените му васали Гергов, Станишев, Найденов, Божинов, Пирински, Мерджанов, Кутев, Миков, Ч.Добрев, Дъбов...

    И последно - "модерна европейска левица" е също толкова мръсна дума, колкото и "евроатлантическите ценности". Модерното евроляво е някакъв недоклатен неотроцкистки интернационал (начело със Станишев...), който се отъждествява единствено със закрила на измислени кулинарни и психологически малцинства, пробутване на измамната Истанбулска конвенция и глобалистки неолиберални бъркочи.

    Та в този ред на мисли - Нинова може и да не е най-прекрасния председател на БСП, но на този етап е най-нужния, за да не управлява синьо-червената мъгла и внуците ни.

  • 4
    tacheaux avatar :-|
    tacheaux

    Първан Симеонов ако е честен трябва да каже , че не може да има бъдеще партия , която не само не се е отрекла , но се гордее със своето престъпно минало.

  • 5
    sfasaf avatar :-P
    sfasaf

    На Доктора си му харесва. Той нали е умен, не е сред любимите 80%.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход