Маргинализираната тема за съдебната реформа, която стана централна

Темата за съдебната реформа и за статута на главния прокурор дълго оставаше неразбрана от обществото. Задкулисното овладяване на възлови звена на прокуратурата и съда нямаше как да се осъществи докато към тези институции е насочено общественото внимание, затова всякакъв опит да се ангажира публичното пространство с проблемите на правосъдието биваше представено като битка за власт между различни лобита вън и вътре в системата.

Докато през лятото на м.г. България се превърна в първата държава в световната история, където политически протест издигна основно искане за оставката на главния прокурор. Това беше ясен знак, че съдебната реформа е влязла в дневния ред на обществото и в политическия дневен ред и от маргинална някак неусетно се превърнала в централна. Заслугата за това е последователната дейност на извънпарламентарната опозиция (и никога на парламентарната) и на част от неправителствения сектор, които през годините успяха да обяснят колко е важно работещото правосъдие за демокрацията и просперитета на обществото.

Публиката обаче продължи да пита за конкретните решения. Преди година и половина президентът Радев обяви, че започва консултации за промени в основния закон и за съдебна реформа, но така и не намери подходящо време да представи проект. Проектът на ГЕРБ за промени в Конституцията от миналата есен, с който Борисов се опита да отбие исканията за неговата оставка, дори не си заслужава да се коментира.

В този контекст още в първия ден на новия парламент "Демократична България" депозира пакет от законопроекти за съдебна реформа и реформа в КПКОНПИ. Първият от тези проекти е за промяна в Конституцията, който всъщност не е официално внесен, защото няма необходимите поне 60 подписа, а шансът да бъде придвижен в този парламент е нищожен и зависи от много фактори. Сред другите предложения има такива, които могат бързо да бъдат реализирани, ако наистина има съгласие в опозицията, като например премахване на спецсъдилищата и спецпрокуратурите, а има и такива, които не търпят отлагане, защото диагностицират сериозна заплаха за правата на гражданите, като реформата на КПКОНПИ.

С този ход ДБ показва, първо, че залага на дълъг хоризонт и, второ, още в началото постави на масата целите, от които няма да отстъпи. "Това ще бъде най-важната демаркационна линия в този парламент. От нея ще се определи дали този парламент има шанс да живее дълго или не. Дали той ще може да реши този наистина фундаментален проблем за българската държавност", заяви Христо Иванов.

Дали проектът за промени в Конституцията ще събере достатъчно подписи за внасянето му - това ще бъде най-важната демаркационна линия на този парламент и от нея ще се определи дали той има шанс да живее дълго или не, коментира съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Фотограф: Юлия Лазарова

Очаквано, предложенията не се оценяват еднозначно, веднага се появиха разнопосочни критики, включително и концептуални, но така или иначе това провокира конкретния дебат.

Пълно разделение на съд и прокуратура, но в рамките на съдебната власт

Прокуратурата да остане в съдебната власт, но административно напълно отделена от съда, за сметка на това изпълнителната и законодателната власт да получат лостове за контрол върху нея. Изцяло нови правила за избиране и освобождаване на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Редуциране на правомощията на прокуратурата само до наказателния процес и отпадане на т.нар. общ надзор за законност. Последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокурора, отнасящи се до съществените етапи от наказателното производство. Това са основните жалони на съдебната реформа в проекта за промени в Конституцията.

В него се предлага ВСС да остане кадрови и административен орган само за съдиите, като съставът му се редуцира до 15 членове - 8 избрани от съдиите, а пет от Народното събрание с мнозинство от 2/3 от всички народни представители (160 души) плюс двамата председатели на върховните съдилища. В момента Съдийската колегия на ВСС e от 14 членове, като съдиите, избрани пряко от съдии са шестима, колкото е и парламентарната/политическата квота. Проектът предлага също така съдиите, избрани за членове на съвета, да останат действащи съдии при съобразяване на тяхното натоварване, което всъщност връща предишното положение, съществувало до есента на 2007 г. Основното предимство на тази система е, че се запазва връзката на членовете на съвета с техните колеги магистрати, вместо да се превърнат в скъпоплатени бюрократи с мания за богоизбрани.

Кадруването в прокуратурата да се извършва от Прокурорски съвет от 11 членове заедно с главния прокурор, но съотношението на избрани от колегията и избрани от парламента да е точно обратното на това във ВСС: четирима, избрани пряко от прокурорите, петима - от Народното събрание с мнозинство от ⅔, главният прокурор по право, както и министърът на правосъдието с право на глас. За членовете на Прокурорския съвет обаче не е предвидено да са едновременно и действащи прокурори по една проста логика - докато съдиите по условие нямат началници и не са подчинени на никаква йерархия, то прокурорите в системата са йерархично подчинени на главния прокурор.

Принципът, който проектът следва: независимост за съда, отчетност и отговорност за прокуратурата. Затова Прокурорският съвет, доминиран от представителите на парламентарната (обществената) квота, при участието и на министъра, е гаранция срещу концентрацията на власт от главния прокурор.

Подходът на разграничаване на съда от прокуратурата е прокаран и в предложения нов ред за назначаване и освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Запазва се сегашното положение, че председателите на ВКС и на ВАС се назначават от президента по предложение на ВСС за срок от седем години без право на повторно избиране, като президентът не може да върне една кандидатура втори път. Новото е, че за председатели на ВКС и ВАС могат да бъдат предлагани само действащи в съответния съд съдии.

Другата новост е идеята двамата председатели да се освобождават от Конституционния съд по предложение на ВСС, което според мотивите ще гарантира "справедлив съдебен процес като превенция срещу политически мотивирани инициативи за освобождаване".

Съвсем различна процедура се предлага за главния прокурор - той да се назначава и освобождава от президента по предложение на Народното събрание, прието с мнозинство от три пети от всички народни представители (144 депутати). Номинация може да издига министърът на правосъдието или една пета от народните представители (48 души). Мандатът на главния прокурор да се намали от седем на пет години. В мотивите не се обяснява защо главният прокурор трябва да се избира с по-ниско мнозинство от членовете на ВСС.

И се стига до преходната разпоредба, която предвижда, че в шестмесечен срок от влизането в сила на промените се организира избор на Висш съдебен съвет, Прокурорски съвет и нов главен прокурор.

Основната концептуална критика срещу тази постановка е, че тя налага политически контрол върху прокуратурата. Подобен механизъм може да действа успешно в много демократични страни, но в България той всъщност само ще формализира неформалното политическо влияние върху прокуратурата, коментират опонентите. Българският главен прокурор и самата прокуратура не осъществяват наказателна политика, за да се отчитат в парламента, за разлика от други системи. По нашия закон прокуратурата е длъжна да прилага закона неизбирателно и такъв, какъвто е, към всички деяния, които осъществяват престъпления. Според опонентите решението по-скоро трябва да се търси в разширяването на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата и съвместно управление на системата, но със силен превес на съдиите в него.

Реформата на КПКОНПИ

Проектът за промени в антикорупционния закон не просто предлага разделянето на сегашната комисия на два нови органа - съответно Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси и Комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество (КУОНПИ), но и редица гаранции за правата на гражданите в производството по гражданска конфискация.

В края на февруари т.г. депутатите от 44-то Народното събрание приеха доклада за дейността на антикорупционната комисия КПКОНПИ за 2020 г., без да изслушат председателя Сотир Цацаров, без въпроси и без дебат, въпреки многото проблеми, които се сочат в дейността й.

Фотограф: Юлия Лазарова

На първо място, предлага се дефиниция на "незаконно придобито имущество" - не такова, за което не може да се докаже произходът му, ако гражданинът не си е водил собствено деловодство през всичките години, а имущество, което представлява средство или облага от незаконни дейности, което пък трябва да се обоснове, а не просто да се твърди. Съответно се предлага и определение на "незаконна дейност", както и на "средства за извършване незаконна дейност". Липсата на такива дефиниции в момента позволява на КПКОНПИ да си запълва тези понятия в закона с каквото си иска съдържание.

На второ място, създава се възможност за обжалване на актовете на КПКОНПИ пред съда. Изрично се записва, че производство за отнемане на незаконно придобито имущество се започва само при подробно мотивирано обосновано предположение, че конкретни имуществени права са средства и облаги от незаконни дейности. Предлага се да отпаднат от закона текстовете, които сега предвиждат, че производството по конфискация продължава дори когато наказателното дело, по повод на което то е образувано, е прекратено или пък подсъдимият е признат за невинен. Изяснява се как се преценява "несъответствието" в имуществото на проверяваното лице, а именно разликата между действителната стойност на придобитите имуществени права и нетния доход. Разграничава се гражданската конфискация от тази в наказателното производство или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Урежда се спиране на всички висящи производства по отнемане на имущество докато не бъде издадена наредба за реда за извършване на проверките, както и на методика за оценка на съответствието между имущество и доходи.

Проектът предвижда закриване на КПКОНПИ до един месец след приемане на закона и нов избор на членове на двете нови комисии, създадени на нейно място.

Закриване на спецсъда

Може би най-консенсесната част от предлаганите от ДБ промени е закриването на специализираните съдилища и прокуратури, като магистратите в тях или се възстановяват на предишните си длъжности или пък се преназначават в съдилища и прокуратури по списък, утвърден от ВСС. Висящите дела да се разпределят по подсъдност на компетентните съдилища, и по възможност при същия съдебен състав, предвижда проектът за промени в съдебния закон и НПК. По тази тема като че ли има най-голямо съгласие в опозицията, а и технически тези промени могат да се вместят, колкото и кратък да е животът на този парламент.