Идва ли инфлация след пандемията

Ще се събуди ли звярът Инфлация

Ще се събуди ли звярът Инфлация

Прогнозите са тази година да няма рязък скок, но опасенията са, че може да последва дълъг период на хронично високи нива

Николай Стоянов
28248 прочитания

Темата накратко
  • Мащабните фискални и парични стимули за справяне с пандемията пораждат опасения за глобален ръст на цените.
  • Те засега не се покачват главоломно, а по-скоро се виждат борсови балони, оскъпяване на жилищата и стопяване на спестяванията.
  • Дългосрочно обаче може да последва хронично висока инфлация, която централните банки все по-трудно ще могат да контролират.

"Инфлацията е като пастата за зъби - ако веднъж излезе, трудно можеш да я прибереш. Затова най-добре да не стискаме твърде много тубичката." Това са думи на германския икономист и президент на Bundesbank от 1980 дo 1991 г. Карл Ото Пол, който макар и шеговито говори не само от експертен, а и от личен опит като един от участвалите в укротяването на цените през 70-те.

В последните години определено правителствата и централните банки опитват отвсякъде да изцедят ресурс за икономически растеж. Тубичката като че ли е под постоянна преса от 2008 г. насам, когато в отговор на Световната криза централните банки започнаха да изливат ликвидност - лихвите им стигнаха до и под нулата, а печатането на пари е в безпрецедентни мащаби. Това естествено пораждаше опасения, че инфлацията неизменно ще се появи. През 2008 г. Уорън Бъфет предупреждава, че лекарството, което преди е давано в чашки, сега се излива с варели. "Тези някога немислими дози почти сигурно ще предизвикат странични ефекти. Под каква форма можем само да гадаем, но едно вероятно следствие е нашествие на инфлацията", пише той в годишното писмо до акционерите в Berkshire Hathaway.

Е, тази прогноза на легендарния инвеститор не се сбъдна - макар днес за справянето с пандемията лекарството вече да се излива с цистерни, индексите на потребителските цени не само не скачат заплашително, но и остават на по-ниски нива дори от дългосрочните си средни. И паричната, и фискалната политика на всички държави бяха включени на предавки, до каквито се е прибягвало исторически само при войни, и то за кратко. Справянето със здравната и икономическата криза, разбира се, изискваше смели и бързи мерки, но с тях идват и страховете, че може да са били неразчетени и да се изпусне контролът над ценовата стабилност.

Със сигурност инфлацията не е най-непосредствено надвисналата опасност над глобалната икономика. Повечето прогнози за тази година са за ускоряване, но не и за нещо тревожно, надхвърлящо целевите нива на централните банки. Индикаторите за инфлационни очаквания също не светят в червено, а като канарче в мината се следят дълговите пазари. Например покачването на доходността по десетгодишните американски ДЦК (до нива около 1.6%, при под 1% в края на 2020 г. и под 0.6% година по-рано) в последните месеци е знак, че инвеститорите искат по-голяма доходност заради бъдеща инфлация. Или поне заради несигурността и риска, че такава може да последва.

По-дългосрочно обаче опасенията са, че при ценови шок те ще бъдат с много по-вързани ръце да го овладеят, тъй като всичките им инструменти са подчинени на друга цел. А именно да поддържат правителствата платежоспособни, да могат те лесно и евтино да финансират засилените си разходи и съответно затягането на паричната политика ще е невъзможно, без да се застраши възстановяването от кризата.

Къде потъва инфлацията

Икономическата теория е доста единодушна за връзката между паричното предлагане и инфлацията. Печатането на пари и ниските лихви би трябвало да произведат покачване на цените и фактът, че такова не се вижда на повърхността от години, предизвиква дебат на какво се дължи това.

Различните школи имат различни обяснения. Една възможна хипотеза е, че просто дефлационните сили са прекалено силни и дори и мащабната монетарна експанзия (само в отговор на пандемията балансите на основните централни банки се увеличават за година с над 9 трлн. долара до 29 трлн. долара) не може да ги компенсира.

Друга е, че всъщност трябва да уточним какво мерим. Класическите индекси на потребителските цени следят кошница от продукти, като се опитват да възпроизведат съотношенията, в които домакинствата ги потребяват. Затова и в тях голяма тежест имат неща като храни, електроенергия, горива... Някои от поскъпващите стоки и услуги обаче са с по-малко тегло и така не могат да повлияят на индекса.

А има и много неща, които въобще не влизат в мерките за инфлация или се отразяват там само косвено. Всъщност в последните години на много места се наблюдават драматични покачвания на такива цени - например имоти, акции, борсови стоки и всякакви други активи. Или накратко, вместо в класическа инфлация разхлабената парична политика се пренася в разнообразни балони на различни места по света.

Причината за това е, че напечатаните пари обичайно се озовават в банковата система, която би трябвало да работи като трансмисия. Идеята е, че те ще кредитират или по друг начин парите ще стигнат до крайните потребители. Сравнително малките бариери пред капитала в исторически план правят лесно днес той да прекосява границите в търсене на доходност. И така ЕЦБ, Федералният резерв или която и да е централна банка много по-трудно може да калибрират политиката си и да знаят какъв ефект ще произведе тя в местната икономика и къде ще надуе балон.

Големият сблъсък на факторите

Задачата пред централните банкери е още по-трудна, защото за да преценят какво да правят, те трябва да претеглят и дългосрочните структурни фактори, които действат дефлационно или инфлационно. Повечето от тях са ясни, но за магнитуда им може да се спори.

Например в последните десетилетия като основен дефлационен фактор се приемаше глобализацията. Възможността да се произвежда и доставя от страни, където разходите за труд (но не само, а и екологични, и всякакви други регулации) са по-ниски, позволяваше цените на потребителските стоки да се понижават. Естествен голям "износител" на дефлация беше Китай, а въобще и целият азиатски регион. Сега обаче светът по-скоро се деглобализира и търговските войни, инициирани от администрацията на Доналд Тръмп, бяха само най-видимата част. Геополитически фрактури има и по много други линии и това със сигурност ще затормозява и веригите на доставки на суровини и компоненти. Отделно и Китай все повече демонстрира нежелание да участва при досегашните условия, като ограничава вноса на отпадъци и износа на добивани с цената на сериозни екологични щети суровини.

Друг голям фактор е демографията. Растящото население и миграцията спомагаха за поддържане на ниски разходи за труд на глобално ниво. Все повече обаче картината се превръща в застаряващо население, което води със себе си свиване на работната сила, а и повече съвкупни разходи, тъй като поне в развитите страни хората в пенсионна възраст имат спестявания, които започват да харчат. Към това се добавят и ограничения пред свободното движение на хора, като ковид допълнително изостря проблемът. Така и този глобален източник на ниски цени би могъл да е към края си и да се превърне в генератор на инфлация.

Развитието на технологиите и автоматизацията също е постоянен дефлационен фактор още от времето на индустриалната революция. Сега заместването на човешки труд с дигитализация, автоматизация и изкуствен интелект определено намалява разходи за много индустрии и услуги. В тази посока има много очаквания и анализи как в близките години различни професии ще бъдат изцяло превзети от компютри, роботи, самоуправляващи се автомобили и т.н. Темпът, с който това се случва обаче, често се разминава с прогнозите.

Отвъд видимото

Ако се гледат просто данните към момента, те не сигнализират нещо тревожно. Нито в САЩ, нито в Еврозоната текущите отчетени нива на инфлация са притеснителни. Измерителите за инфлационни очаквания също не светят в червено. Например един от следените 5y5y swaps (петгодишните суапове между доходността по държавните ценни книжа с фиксиран купон и тези със защита на инфлацията) се покачват от дъната в началото на пандемията, но не и над тези от 2019 г. И като цяло остават в рамките на 2%. Много икономисти обаче предупреждават, че това може и да е подвеждащо, тъй като способността на пазарите да предвиждат е доста накърнена от потопа от свръхликвидност.

Краткосрочно обаче има фактори, които могат да генерират покачване на цените в различни сегменти. Например цената на ключови суровини като петрола и медта се покачва. Последната е на най-високи нива от 2011 г. Всякакви временни сътресения като недостига на полупроводници, блокажите в морския транспорт и оскъпяването му също могат да се пренесат в крайните цени на почти всички потребителски стоки.

Логично продължават да стоят и всички неясноти около темпа и обхвата на ваксинацията и съответно дали ще има нови вълни на епидемията, кога ще се съживи туризмът и т.н.

Засега продължават да надделяват очакванията, че в близко бъдеще дефлационният натиск на кризата ще е по-силен от всичко изброено, още повече че много от негативните й ефекти бяха отложени за тази година. Същевременно има причини да се мисли, че този път за разлика от 2008 г. може да е различно. Най-малкото напечатани пари сега се раздават и директно на домакинствата и пътят им до това да се превърнат в потребление е съкратен до минимум.

Наскоро в своя реч главният икономист на Bank of England Анди Халдейн изтъкна, че сега може психологическият белег от кризата да е много по-слаб, тъй като финансовият сектор е по-здрав и няма да има толкова нужда да се попълват дупки в балансите на банките. "При Глобалната финансова криза, както и при Голямата депресия, апетитът за риск на хората беше притъпен за дълъг период. Мисля, че поведението в отговор на ковид кризата ще е различно. Ниският апетит за риск след глобалната финансова криза беше корекция на прекомерно поетите рискове преди нея. При ковид кризата е точно обратното - апетитът на хората да харчат и да се социализират беше изкуствено потиснат. Това увеличава вероятността те да се засилят, след като ограниченията отпаднат", предвижда Халдейн. В речта си той прави алюзия към нобеловия лауреат Фридрих Хайек, който оприличава контролирането на инфлацията от централните банки на това да държиш тигър за опашката. И заключението му е, че тигърът е събуден от събитията в последната година и може да се окаже трудно да бъде укротен отново.

Завързаните звероукротители

Това, което Халдейн не назовава експлицитно, е опасността централните банкери напълно да изпуснат опашката на звяра. Наскоро в интервю за "Капитал" подуправителят на БНБ Калин Христов заяви, че според него вече централните банки са заложник на фискалната политика на правителствата и циклично губят дадената им независимост в началото на 80-те години на миналия век именно за да се справят с високата инфлация. "Днес мнозина си представят, че тази независимост е историческа даденост, но това не е така. Явлението е циклично. Логичният резултат от едно завръщане и значително ускоряване на инфлацията ще бъде повод за възстановяване на независимостта на централните банки", обяснява той.

И преди ковид паричната политика в продължителен период беше подчинена на това да осигури устойчивост на публичните финанси. Това беше особено видимо в Европа, където дълговата криза на част от южните страни беше решена с отрицателните лихви и покупките на техните книжа от ЕЦБ.

Сега за справяне с кризата, причинена от пандемията, всички преминаха на режим на дефицити, финансирани с дълг. И това е практически възможно единствено благодарение на включеното отново на невиждани обороти печатане на пари. По идея дефицитите и извънредните мерки са временни, но излизането от тях няма да е лесно и вероятно ще отнеме години. В еврозоната вече съотношението дълг/БВП е практически 100%, което исторически е приемано за своеобразен праг, над който държавните финанси стават неустойчиви. В Гърция то отново е 200%, колкото беше преди всичките болезнени реформи и подстригването на част от дълга, държан от частни инвеститори. В Италия е близо до 160% - на рекордни нива от Втората световна война насам. В САЩ съотношението скочи до 125%, но с уговорката, че за разлика от много други държави тя задлъжнява само в собствените си долари, които продължават да са водещата световна резервна валута.

При тези показатели финансирането на правителствата от пазарите е възможно единствено благодарение на неспирната подкрепа от паричната политика. Това обаче означава, че при какъвто и да било инфлационен шок за централните банки ще е много по-трудно да противодействат. Затягането на политиката им не само рискува да задуши възстановяването след пандемията, но и да изправи някои държави пред реален риск от неплатежоспособност или поне сериозно оскъпяване на финансирането им. А обратното, толерирането на по-висока инфлация помага да се реши проблемът с дълговете, като те поне частично се обезценят. И определено помага в по-малка степен да се прибягва до другото непопулярно решение за финансиране на правителствата - вдигане на данъците.

Така дори и без за момента да се очертава някакво драматично събитие, което да събуди ваймарски или виденови спомени, всички индикации са, че по-скоро ни предстои период на хронично по-висока инфлация. При това съчетана с ниски лихви и далеч не звезден растеж.

Какви биха били ефектите

Инфлацията, макар обикновено да навява неприятни асоциации, далеч не се отразява еднозначно. Определено има и печеливши от нея - тя прави живота за всички длъжници, а и на финансовия министър, по-лек. Все пак негативните ефекти определено са повече:

1. Все по-отрицателни лихви по депозити. Те са факт от години за фирми, а вече реално и за физически лица дори в България. Формално тарифите на водещите банки в страната показват почти само 0% за практически всички видове сметки и депозити. Ако към тях обаче се добавят и различни видове такси реално може да се окаже, че спестяванията се стопяват. Някои институции въвеждат (или увеличават) такси за теглене, достигащи до 0.5 и дори 0.7% от сумата. Има и такива с такса за поддържане на големи наличности. Доколкото засега индикациите от ЕЦБ са, че паричната политика няма да се затяга поне до 2022 г., покачване едва ли може да се очаква - напротив изтъняващите приходи на банките може да ги принудят да покачват още таксите. Инфлацията прави отрицателните лихви в реално изражение още по-големи и стопяването на покупателната сила на спестявания се засилва.

2. Раздуване на нови балони. Инфлацията и най-вече ограничената възможност на централните банки да й противодействат традиционно подкрепя пазарите на акции. По много метрики те вече са балонизирани - въпреки че светът преминава през една от най-дълбоките си и синхронизирани рецесии, борсите не само се отърсиха от първоначалния спад при старта на пандемията, но се изкачиха до нови рекордни нива. Все повече двигател за решенията на инвеститорите са не здравето на икономиката и бизнес моделите на компаниите, а държавната подкрепа за тях. Търсенето на доходност, която да компенсира инфлацията, би могло да тласне инвеститорите към все по-рискови и спекулативни активи. Това, както и допълнителното раздуване на борсовите индекси обаче, може в един момент да донесе солидни и резки загуби.

3. Стопяващи се инвестиции и пенсионни спестявания. Консервативната част от инвестициите ще бъде губеща от постепенната ерозия на покупателната способност на парите. Пенсионните системи и сега са под натиск, особено в САЩ. Това не означава, че пенсионните фондове непременно ще губят пари, но изкарването на доходност при приемлив риск ще е все по-сложно. Фондове в Европа инвестират в 50-, 100-годишни книжа при много ниска доходност. Евентуалното покачване на доходността и съответно спад на цените им ще означава загуби, ако се налага да бъдат продавани.

4. Масово недостъпни цени на жилищата. В много страни жилищата вече поскъпнаха в годината на пандемия, а коронавирусът сложи началото на търсене на повече пространство, което може и да е трайно. Цените на жилищата в САЩ се повишиха с 11% през януари на годишна база, което е най-бързият темп от 15 години. Тези във Великобритания нараснаха с 8% през миналата година, а в Германия - с 9%. В 25 развити страни, проследявани от The Economist, реалните цени на жилищата са се повишили средно с 5% през последния 12-месечен период. Масивните фискални стимули този път ограничиха вредите върху продажбите въпреки кризата, освен това лихвените проценти са свръхниски. Това кара политици и централни банкери да са нащрек. Правителството в Нова Зеландия, където цените се повишават с годишен темп от 22%, предприе стъпки за намаляване на спекулациите. Управителят на Канадската централна банка се притеснява от "прекомерното изобилие" и планира да следи внимателно жилищния пазар. Проблемът има и поколенческо измерение - в някои градове покачващите се цени се отразяват и на наемите, което, съчетано с по-предизвикателния пазар на труда, означава за младите (които по презумпция нямат много спестявания) да заделят по-голям дял дохода си за целта и все по-трудно да могат да пристъпят към покупка на собствено жилище.
Темата накратко
  • Мащабните фискални и парични стимули за справяне с пандемията пораждат опасения за глобален ръст на цените.
  • Те засега не се покачват главоломно, а по-скоро се виждат борсови балони, оскъпяване на жилищата и стопяване на спестяванията.
  • Дългосрочно обаче може да последва хронично висока инфлация, която централните банки все по-трудно ще могат да контролират.

"Инфлацията е като пастата за зъби - ако веднъж излезе, трудно можеш да я прибереш. Затова най-добре да не стискаме твърде много тубичката." Това са думи на германския икономист и президент на Bundesbank от 1980 дo 1991 г. Карл Ото Пол, който макар и шеговито говори не само от експертен, а и от личен опит като един от участвалите в укротяването на цените през 70-те.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby

    Сега се сетихте, че става страшно. Като манипулирте славитрифоновците и младите полезни идиоти, че правителството е корумпирано, че ги краде, глупотевините, че няма свобода на словото, че всичките им проблеми и неволи идват от политиците и по точно от този кръволак Боко. В момента адвокатската мафия, която вкарахте в парламента пуска закон тип Ванко 1 с коята да оневини олигархията и организираната престъпност от наказателна отговорност. Но тези младите полезни идиоти, които взимат добри заплати сега скоро ще усетят какво са направили когато започнат да им изчезват хубавите коли, когато мутрите започанта да ги бият по улиците, че са им пресекли пътя. Ние много добре помним отвличанията, убийствата, магистралните грабежи, ДДС измамите, рекета по митниците, на какво приличаха градовете ни и т.н. Скоро ще го търсите Боко, но ще е късно!

  • 2
    baj_ganyo avatar :-|
    Бай Ганьо

    До коментар [#] от "":

    Толкова много писано - толкова много лъжи и пълни глупости.
    Бойко мутра ли е - мутра е. Краде ли - краде. Мафия ли ни владее в момента - да.
    На 112то място по свободата на словото ли сме - да.
    Ако трябва да търся Бойко мутрата да ме спасява, по-добре да се спасявам аз от тая тиня.
    А Слави иска едно - волята на народа да се спази. ДБ пък погна ДПС.

  • 3
    scuby avatar :-|
    scuby

    До коментар [#] от "":

    Вземи се замисли дали ти не говориш глупости и лъжи!
    Слави ти мутра ли е? Дай да те чуем? С кое ДБ е погнала ДПС? Дай да те чуем. Дай да те чуем и какво е откраднал мутрата Борисов? Сега ще стош и ще се чешиш по празната кратуна и няма какво да отговориш. Само като те слушам сте толкова манипулирани мозъци, толкова залоба и омраза и то към някой който ти оправи кочината последните години. Млади сте, зелени сте, не помните какво е било, кой кой е, какво е правил. За това пак ни натресохте Мая ви Манолова и Татяна Дончева. Вие не знаете какво правите!

  • 6
    ss avatar :-P
    SS

    Че ще има инфлация , ще ! Ама да не е хипер или стаг ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход