Общественият съвет на БНР поиска мораториум върху орязването на бюджета на медията

Общественият съвет на БНР поиска мораториум върху орязването на бюджета на медията

Свиването на средствата е опит за налагане на политически натиск и контрол върху медията с най-високо доверие, казват от съвета

6417 прочитания

© Надежда Чипева


Мораториум върху намаляването на средствата за Българското национално радио (БНР) поискаха членовете на Обществения съвет на медията в писмо до президента, Народното събрание, Министерския съвет и Съвета за електронни медии. В него те настояват да бъде възстановена бюджетната субсидия в първоначалния ѝ размер.

Политиката към БНР - "тенденциозна и преднамерена"

Преди дни генералният директор на БНР Андон Балтаков изпрати официално искане до парламентарната бюджетна комисия да бъде променен текстът от Закона за държавния бюджет, който позволява на Министерския съвет да орязва финансирането на общественото радио. Причина за искането е, че бюджетът на БНР за тази година е намален с близо 1 млн. лева с последното постановление на правителството в оставка, за което радиото е уведомено на 5 май. Това налага да бъдат намалявани оперативни разходи и поставя под заплаха нормалното изпълнение на обществената мисия на радиото, посочва Балтаков.

Бюджетът на БНР за тази година е 54 млн. лева при необходими според ръководството 57 млн. лева. Институцията има наследените огромни дългове към БТК (компанията, която управлява радиопредавателите), както и задължения, неплащани от минали ръководства по отношение на местни данъци и такси. Освен това разходите за организациите, които управляват авторските права, нарастват рязко с всяка година, обяснява Балтаков.

На 29 март бюджетът на радиото вече беше намален 450 хил. лева, мотивирано с държавни разходи заради пандемията. Парите са предоставени на НЗОК за купуването на ремдесивир за лекуването на ковид-19. Тогава генералният директор на БНР изпрати писмо и до министър-председателя с питане защо бюджетът на общественото радио е намален, докато в същото време са одобрени трансфери към Българската национална телевизия от 20 млн. лева за покриване на просрочени задължения и към Българската телеграфна агенция от близо 3 млн. лева.

Андон Балтаков определи подобна политика спрямо БНР като "тенденциозна и преднамерена". Той посочва също, че радиото е журналистическата организация с най-голямо доверие в обществото, а в условията на криза ръководството на обществената медия успява да изчисти над 5.5 млн. лева дефицит.

Опит за политически натиск и контрол?

Членовете на Обществения съвет на БНР се солидаризират с писмото на генералния директор и обявяват, че държат да бъде възстановена бюджетната субсидия в първоначалния й размер, както и да бъде обяснено какво е наложило нейното намаление. "В противен случай приемаме това действие като санкция и опит за налагане на политически натиск и контрол", се казва в писмото.

Според членовете на Обществения съвет "като обществена медия с авторитет и най-високо доверие БНР ще е много по-полезно с работата си, а не с покорното приемане на поредната рестрикция, която представлява финансов натиск върху медията".

"Въпрос на национален интерес е да бъде инвестирано в качествена, независима и професионална журналистика и е недопустимо да бъде финансово дестабилизирана именно медията, която осигурява на обществото достоверна, надеждна информация и плурализъм на гледните точки, и то в момент, в който сме изправени пред агресивна, хибридна война, а информационният поток е залят от фалшиви новини", се отбелязва в писмото.

Членове на Обществения съвет на БНР са: оперната певица Александрина Пендачанска, Георги Текев - изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, дългогодишният журналист в БНР Еди Емирян, директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова, писателката Людмила Филипова, бизнесменът и председател на фондация "Българска памет" д-р Милен Врабевски, радиожурналистът Петко Георгиев, художникът Петко Дурмана, журналистката Светла Петрова, преподавателката във ФЖМК проф. Снежана Попова и кинорежисьорът Стефан Командарев.

Мораториум върху намаляването на средствата за Българското национално радио (БНР) поискаха членовете на Обществения съвет на медията в писмо до президента, Народното събрание, Министерския съвет и Съвета за електронни медии. В него те настояват да бъде възстановена бюджетната субсидия в първоначалния ѝ размер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    Държавните радио и телевизия ще станат независими обществени медии само тогава, когато започнат да получават финансирането си директно от потребителски такси от всеки български данъкоплатец, без тези пари първо да минават през правителството и да бъдат разпределяни от този, който е на власт. Това нещо го повтарям от години, а Ганьо цъка минуси, докато в същото време реве защо медиите били на 112-то място по свобода.

    Таксите за радио/телевизия могат да се събират от специално направен за това орган, който да бъде контролиран от БНТ/БНР. Така е Германия, Великобритания, Холандия, Франция и много други държави, които ние наричаме "нормални". В българския парламент ВСИЧКИ ПАРТИИ много добре знаят това, но упорито продължават да се правят на приятно разсеяни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход