Русия и България: не туристите, а газът

Кремъл

Русия и България: не туристите, а газът

България засега потвърждава прозападната си позиция, но си остава все така зависима енергийно от Русия

Деян Димитров, Ивайло Станчев
7578 прочитания

Кремъл

© Кремъл


На пръв поглед това е странна група. САЩ, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Великобритания, Грузия, Украйна, Австралия и България. Последният път, когато страната ни попадна в подобна формация, беше в "коалицията на желаещите" която подкрепи инвазията в Ирак.

Този път можем да кръстим групата "коалицията на нежелаещите" - или онези, които не са съгласни да оставят Русия да разиграва безнаказано смъртоносни акции на собствената им територия. Всички тези държави са част от списъка на "неприятелски страни на Русия", появил се на екрана зад водещия Евгений Попов на 29 април в телевизионното предаване "60 минути" на държавната телевизия "Россия 1".

Списъкът е неофициален, но е част от по-голяма медийна кампания на руските официози, в която зрителите, или водещите посочват страни, навредили на руските интереси. "Наказанията", които се предлагат за тези страни са най-различни, включително да се спре газта или да се забранят пътуванията.

Този тип "риалити геополитика" все още е само на екран - нищо такова не се е случило на официално ниво. Много вероятно е сегашните изявления да са за изцяло за вътрешно ползване - режимът на Путин, изправен пред падаща популярност и слаба рубла, да използва както винаги външни врагове, за да консолидира подкрепа.

Защо обаче в този списък е и България? По време на 11-годишното управление на Бойко Борисов той направи всичко възможно с нищо да не настъпва руските енергийни интереси на Балканите, дори напротив:

  • Продължението на "Турски поток" през България беше построено с рекордна скорост и бяха приети всички условия на Москва. В момента по него може да тече само руска газ и то само транзитна - нищо от количествата не остава в България.
  • Дълги години само се имитираше диверсификация на газовите доставки
  • Скандалният случаи с отравянето на оръжейния производител Емилиян Гебрев, синът му и още един човек не беше разследван, докато силният международен натиск не принуди правителството да направи поне имитация на реакция

Причината кремълската пропаганда да вкара България в тази група е демонстрираната в последната една година твърда линия, започнала с изхвърлянето на няколко руски дипломата, продължила с обвинения за шпионска мрежа и завършила с изказване на външния министър, който обвини директно Москва в диверсия на българска територия и опит за убийство на български гражданин (въпросният Гебрев).

Последните събития в Чехия провокираха част от това втвърдяване. Но голяма част от причината е вътрешнополитическа - Борисов иска да се позиционира като прозападен политик, за да контрастира на основния си конкурент - президента Радев.

Въпреки че повечето от реториката е само за шоу и от нея не следва нищо, Москва няма традиция да оставя неотговорени предизвикателства и ще втвърди малко тона към София. Въпросът е дали дрънкането на пропагандни оръжия ще доведе до някакви реални последствия.

Чешкият катализатор

В средата на април Чехия обвини Русия, че агенти на ГРУ са отговорни за взривени оръжейни складове във Врбетице през октомври 2014 г. и изгони 18 руски дипломати. Това доведе до най-големия разпад на дипломатически отношения между Чехия и Русия за последните 30 години - руснаците изгониха 20 чешки дипломати от Москва, Екатерининбург и Санкт Петербург, което на практика доведе до невъзможност на чешкото посолство да извършва базовите си функции.

Заемането на позиция срещу Русия от страна на България в случая се оказа неизбежно - чешките власти свързаха взривените оръжейни складове във Врбетице с отравянето на Емилиян Гебрев 6 месеца по-късно. В края на април прокуратурата пък изведнъж откри взаимовръзка и с взривове на военни заводи и складове в България между 2011 г. и 2020 г. В резултат, на 29 април България също изгони руски дипломат в солидарност с Чехия, пореден за последната година, след като през март бяха изгонени други двама руски дипломати покрай разследване на прокуратурата за шпионаж във военното министерство.

Въпреки че не го обяви публично в медиите, поради което по-късно беше разкритикуван от ГЕРБ, президентът Румен Радев тази седмица се присъедини към декларация, заклеймяваща саботажите на Русия в България и Чехия във формата Б-9, в който участват президентите на България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Унгария, а на срещата виртуално е присъствал и американският президент Джо Байдън.

Чешките разкрития от април не оставят избор за страните от Източна Европа да останат неутрални. И поне засега България, дори с известно нежелание, потвърждава съюзническата си позиция. Което и ядосва Русия толкова много.

Заплахата от Москва

Говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков, цитиран от "Свободна Европа", казва че Русия "няма намерение да търпи отношението, което демонстрират ръководителите на Чехия, България и няколко други държави, включително балтийските". По този начин Песков и руските медии включват България към списъка със Западните врагове.

"Втвърдяването на тона и търсенето на конфронтация между Вашингтон и Москва се премества като сцена на конфликт в Източна Европа", коментира пред БНР в края на април бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев и обяснява руския гняв към България с това, че "Москва се опитва всячески да ограничи достъпа на оръжие към украинската армия, тъй като 75% от въоръжението, с което разполага Украйна, е старо съветско производство. ... България, като държава, която продължава да произвежда такъв тип оръжия, е част от една мрежа за снабдяване на украинската армия с необходимите ѝ боеприпаси."

Което са и мотивите давани от чешките власти за атентатите във Врбетице и връзката им с отравянето на Емилиян Гебрев.

Да сме приятели с всички

Реалността за отношението на България към Русия през последните години е по-различна от картината, рисувана от руснаците обаче. "Формално България винаги се присъединява към общи позиции на НАТО и ЕС, но неформално дори с липсата на инициатива и липсата на действия за по-сериозен ангажимент с наши съюзници, на наши територии, по отношение двустранни отношения България - Румъния за изграждане на по-тесни връзки между военноморските сили на двете страни, за да се гарантира по-добре сигурността на НАТО в Черно море сме твърде скромни и твърде плахи," обяснява за "Капитал" бившият служебен министър на отбраната проф. Тодор Тагарев.

Според него шумът в руските медии за България като неприятелска страна има двойна цел - вътрешно да втвърди малко подкрепата за Путин и външно да активизира "разни групи, които по един или друг начин считат, че е в интерес на тези държави да защитават отношенията с Русия".

"Главният механизъм за влияние над европейския политически и бизнес елит от страна на Русия е корупцията."

Михаил Ходорковски
Михаил Ходорковски

бизнесменът в изгнание на изслушване пред Европейския парламент

Според политолога проф. Евгени Дайнов от държавите в Европа, в солидарността с Чехия България и Унгария правят абсолютния минимум, за да не изглеждат като че ли се цепят от колектива и напомня, че България не се е задействала в солидарност с Великобритания при отравянето на Сергей Скрипал. "Екипът, който ходи да отравя Скрипал в Англия, който е и екипа, който най-вероятно е взривил тези складове в Чехия, е същият този екип отрови Гебрев, сина му и изпълнителния му директор в България и няколко подозрителни взрива имаше в български оръжейни заводи по същото време. България е полигонът, на който руснаците отиграват онези разрушителни действия - отравяне на хора и взривяване на собственост", коментира Дайнов пред "Капитал" и добавя, че именно България трябва да има най-ясните позиции за прекратяване на подобни подривни дейности от страна на Русия.

"Ние сме част от НАТО и всички проблеми, които имаме и като поддръжка на техника, и като зависимости от Русия, тя ги използва по всякакъв начин и въобще не може да се каже, че се държи или дори се е държала в някакъв момент приятелски към България. Очакваният ефект за мен е отрезняване на българските граждани и разбиране на реалната ситуация - Русия ни счита за враг и трябва да имаме готовност при проява на някакви агресивни действия срещу нас или нашите съюзници, да се защитаваме от тези агресивни действия", смята Тагарев.

Подобни са надеждите за последствията от сегашния епизод и на Дайнов: "Изтрезняване на българските държавници и максимално бързо откачване от всякакви руски зависимости. Време беше."

Русия дълги години получава чадър в страната, тъй като си е напазарувала стратегически позиционирани държавници, смята политологът. Това според него е и най-големият лост, който Русия използва в България.

Тези дни основните притеснения бяха за това, дали руските туристи ще откажат да дойдат на Черноморието заради обтегнатите отношения. Това обаче е доста незначителен лост в сравнение с другия.

Истинският лост на Русия: енергийният контрол

Числата сочат, че главните икономически отношения между България и Русия са основно в сферата на енергетиката и то еднопосочно - страната внася над 85% от природния газ, 90% от нефта и 100% от ядреното гориво. Затова и влиянието на Москва по тази линия е огромно. То, разбира се, не е пряко и видимо, но стои като сянка върху почти всяка една геополитическа проява на българските власти или решение за реализацията на стратегически обекти.

Докато играеше със залъгалката АЕЦ "Белене", кабинетът "Борисов" прокара друг, много по-важен стратегически интерес на Москва през България - газопровода "Турски поток". Тази тръба за близо 3 млрд. лв. бе вкарана набързо в енергийната стратегия на страната през 2018 г. и след това построена за рекордно кратко време, като от началото на 2021 се използва за пренос на газ от Турция към Сърбия.

Още по време на провеждането на процедурата по обществената поръчка се видя, че има натиск от Русия да победи определен кандидат. След като заради разразилия се скандал това не стана, свързаните с "Газпром" фирми бяха наети от саудитския консорциум "Аркад", който малко по-късно също мина изцяло под руски контрол.

Продължението на "Турски поток" през България е най-големият инфраструктурен проект, реализиран в страната през последните десетилетия, но от него няма да има нито икономически, нито каквито и да било други ползи за българската икономика поне до 2030 г., когато евентуално би се изплатила инвестицията. И точно тук идва ролята на Русия - всички приходи от газопровода в следващите 20 години ще идват от "Газпром", която пък сега инвестира собствени средства за изграждането на газопровода и "Булгартрансгаз" трябва да ги изплаща (по схема за 120 месеца и годишно оскъпяване от 4.1%). Така Русия стои на входа и изхода - ако руската газова фирма в един момент реши да забави плащанията за транзитни такси, ще постави българското държавно дружество в невъзможност да си обслужва задълженията към същата тази руска фирма.

Основният страх, който цари в общественото съзнание, е от спирането на газа. България вече веднъж е изпадала в тази ситуация - като периферна жертва през 2008 г., когато "Газпром" спря газа за Украйна. Тогава Сергей Станишев тичаше панически между София и Москва, искайки напразно спазване на договори. Дошлият година по-късно Борисов обеща, че страната повече няма да изпада в това положение.

12 години по-късно, България е точно толкова зависима, колкото и тогава.

Докато "Турски поток" стана за година, газовата връзка с Гърция се бави вече 9. Този проект би осигурил реална възможност за диверсификация, но въпреки осигуреното от ЕС финансиране и в пъти по-малкия обем на строителните работи, тръбата няма да е готова за експлоатация и през следващата година. Трудно е да се види каквато и да е друга причина за това, освен влиянието на Русия в българската политика.

Туризмът и износът обаче не са лостове

Русия трудно може да окаже натиск чрез заплахи да спре туристите си или да ограничи търговията с България. Като начало, COVID-19 вече изигра фатална роля при срива на руските туристи в България. Според данни на НСИ през 2020 г. те са били едва 25 хил.

За сравнение България е посетена от над 685 000 граждани на ЕС с цел почивка през 2020 г. и от над 2 млн. и половина чужденци от ЕС общо.

"Отслабването на рублата и намаляването на доходите на руските граждани правят почивката им в чужбина отдалечаваща се цел. Руските собственици продават имотите си по Черноморието, закупени в дните на относително благоденствие преди анексията на Крим. Ако миналият летен сезон е някакъв показател за предстоящия, основният извод е - руските туристи отдавна са престанали да играят някаква критично важна роля", пише в свой анализ в "Алтернативи и анализи" бившият посланик (2000 - 2006) на България в Москва Илиян Василев.

Същото важи и за износа на България към Русия - той вече беше ударен от санкциите покрай Украйна и сега варира между 750 млн. лв. и един млрд. лв. годишно до 2019 г. включително. Така реално Русия е сравнима за българския износ със Сърбия.

На пръв поглед това е странна група. САЩ, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Великобритания, Грузия, Украйна, Австралия и България. Последният път, когато страната ни попадна в подобна формация, беше в "коалицията на желаещите" която подкрепи инвазията в Ирак.

Този път можем да кръстим групата "коалицията на нежелаещите" - или онези, които не са съгласни да оставят Русия да разиграва безнаказано смъртоносни акции на собствената им територия. Всички тези държави са част от списъка на "неприятелски страни на Русия", появил се на екрана зад водещия Евгений Попов на 29 април в телевизионното предаване "60 минути" на държавната телевизия "Россия 1".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход