Дванадесет години след встъпването за първи път на власт на ГЕРБ, наследството, което оставя партията в много случаи е ясно измеримо през световните класации по образование, растеж на БВП, качество на инфраструктурата, свобода на слово и т.н. Ето какво е то.
Преди десетилетие българската икономика беше най-слабата в ЕС. Въпреки че през годините показателите й се подобряват, това се случва бавно. Така например през 2008 г. БВП на човек от населението на България е на 43% от средноевропейското ниво, а до 2019 г. увеличението е с 10 пункта. През това време сходни икономики са успели да се приближат до средноевропейските нива значително по-бързо, въпреки че започват от по-висока база. През 2020 г. България все още е на опашката на ЕС с БВП на човек от едва 6.6 хил. евро при над 26 хил. в съюза.
През 2020 г. работещите бедни (хората с работа, но с недостатъчни доходи въпреки това) в България нарастват до 9.6% от заетите в страната при 8.9% година по-рано и 7.5% през 2008 г. Това е близо до средните нива на ЕС, но показателят се изчислява спрямо националния среден доход, а не общо европейско ниво. От друга страна, по други показатели на Евростат - като например този за дял хора в риск от бедност и социално изключване, страната е сред "лидерите" с близо една трета от населението в групата при последни данни.
През 2013 г. минималната работна заплата в България е 158 евро, докато в Румъния е 157 евро. През 2021 г. съотношенето е 332 срещу 458 евро.
Според годишната класация Doing Business българските условия за правене на бизнес класират страната на 61-а позиция сред 190 икономики по света. Сравнение по години е трудно, тъй като Световната банка (която изготвя докладите) често променя драстично методологията, както е и видимо от големите изменения в класирането. Като цяло България остава назад спрямо други страни по света при сравнение на процедурите, необходими за стартиране на бизнес, за получаване на разрешителни за строеж, за кредит и достъп до електричество, признаване на изпадането в неплатежоспособност и плащането на данъци.
През последното десетилетие България бавно се изкачва в класацията за конкурентоспособност на Световния икономически форум - от 76-а позиция през 2009-10 до 49-а през 2019 г. Силно впечатление прави подобрението при показателите за институции в страната. Те се дължат на по-добри резултати при "социалния капитал" (което отчита силата на взаимоотношенията в обществото, гражданското участие и социалните норми), докато в борбата с организираната престъпност страната е на 111-о място в света, а защитата на собствеността не остава много по-назад. Страната подобрява представянето си по отношение на бизнес средата и капацитета за иновации, но остава назад в класацията спрямо други европейски държави.
Вместо да намаляват, хората, които получават енергийни помощи се увеличават, което е знак, че доходите им остават достатъчно ниски, за да покриват критериите за тези помощи.
За 10 години България успява да настигне, но не и да изпревари Сърбия по този показател, въпреки че разполагаше с милиарди за пътища от еврофондовете, а през последните 3 години и още 5 млрд. лв. от бюджета за тази цел.
Възприятието за нивото на корупция в България, измерено през оценката на нейните граждани и престижни международни институти, е най-високо в ЕС и на практика не се променя в последните осем години. В последния доклад на организацията "Трансперънси интернешънъл" резултатът на България - 44 точки, я позиционира някъде между Суринам и Ямайка.За сравнение средните нива за ЕС и Западна Европа са около 65-66 пункта. А стойности на индекса под 50 пункта, каквито трайно поддържа страната ни, са показател за "систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба с корупцията".
Най-добрите си позиции в класцията за свобода на словото - 34-38 място, България поддържа в периода преди присъединяването си към ЕС през 2006 г. В края на управлението на Станишев е отчетен сериозен спад до 59-та позиция. При последвалите три мандата на Борисов и ГЕРБ обаче страната ни влиза в свободното падане по свобода на медиите. През 2016 г сривът стига дъното - 113 позиция, а в следващите пет години страната ни като цяло остава там. През 2021 г България продължава да е на последно място не само в ЕС, но и в Европа - с изключение на Турция.
Резултатите от PISA по бавовите предмети не показват значителен напредък през годините, а при последните тестове има и влошаване. Данните сочат към устойчиво висок дял от ученици през годините под критичното ниво за грамотност. През 2018 г. 31.9% от българските деветокласници не достигат базовото второ равнище по който и да е от трите базови предмета, което ги прави функционално неграмотни. Този резултат означава пропуснати икономически ползи и възможности за икономически растеж за десетилетия напред докато тези ученици са на пазара на труда.
Броят на жертвите на ковид на глава от населението е най-обективният показател за това колко тежко е засегната една страна от епидемията, тъй като броят на случаите зависи от нивата на тестване. С малко над 17 хил официални жертви на болестта до тук, България е в топ пет на тази черна статистика, а според данните за наднормената смъртност (брой починали над средното спрямо минал период) още поне толкова са жертвите на претоварената здравна система.
Ако една страна отчита високата средна продължителност на живота, това обикновено означава, че предлага добри медицински и социално-икономически условия. Показателно е, че в България средна продължителност е най-ниската в ЕС и през 2020 г. В отминалата година показателят намалява видимо във всички държави членки на ЕС заради ефекта на пандемията. Но дори извън ефекта на епидемията, през 2019 г. България (тогава със средна продължителност на живота 75.1 г.) отново е на дъното не само в ЕС, но и в Европа, а пред нея са държави като Сърбия (76), Азербайджан (76.6), Черна гора (76.7), Албания (79.1).
Дванадесет години след встъпването за първи път на власт на ГЕРБ, наследството, което оставя партията в много случаи е ясно измеримо през световните класации по образование, растеж на БВП, качество на инфраструктурата, свобода на слово и т.н. Ето какво е то.
5 коментара
Доста показатели за подобряване...
Избраните цветове за графиките са изключително неподходящи.
До коментар [#] от "":
И аз се подписвам към това мнение. Избраната палитра от отенъци на червено-кафяво правят графиките крайно нечетими. Само от контекста можем да разберем кое е България на повечето от тях.
Може ли поне в бъдеще подобни сравнения да са с по-откроими цветове?
До коментар [#] от "":
Хахахаха
Необяснимо за мен, но от един редизайн преди години, това станаха традиционните цветове в печатното издание - от ранга на бледо жълто на бял фон. Отврат.
Като се купуват гласове и ни управлява един прост човек какво друго да очакваме