ЦИК предвижда най-малко 502 секции в чужбина

Все още няма яснота как ще се осъществи гласуването с машини зад граница. От МВнР приканват местните български общности към повече инициативност

Гласуване в Берлин на 4 април.
Гласуване в Берлин на 4 април.    ©  Асен Терзи
Гласуване в Берлин на 4 април.
Гласуване в Берлин на 4 април.    ©  Асен Терзи

Централната избирателна комисия обяви местата в чужбина, където ще бъдат образувани избирателни секции за парламентарния вот на 11 юли. По новите правила в Изборния кодекс автоматично ще се разкрият всички секции, в които през последните пет години са гласували най-малко 100 избиратели. Така общият им брой към момента е 502 на 408 различни места, а в скоро време трябва да започне и онлайн кампанията за подаване на заявления за разкриване на допълнителни. С промените в изборния закон заедно с отпадането на ограничението от 35 секции в страни извън ЕС беше намален и броят на заявленията - от 60 на 40, необходими за разкриване на допълнителна секция.

Според приетата от служебното правителство план-сметка за разходите, свързани с изборите, за организацията на вота в чужбина на Министерството на външните работи са отпуснати 6.7 млн. лв., уточниха пред "Капитал" от ведомството.

От падането на тавана за страните извън ЕС най-печеливши ще са българските избиратели във Великобритания. На 4 април те гласуваха в 35 секции при подадени заявления, достатъчни за откриване над 80. Въпреки ограничението от Великобритания дойдоха над 32 хил. гласа, които са вторият по брой вот от чужбина след гласувалите в 69 секции в Германия.

ЦИК планира във Великобритания да се разкрият общо 86 секции, от които 17 в Лондон. По-рано през седмицата от Министерството на външните работи обявиха, че британските власти са дали съгласие за провеждане на избори на 11 юли при спазване на местните противоепидемични мерки, без да налагат ограничения за разкриване на места за гласуване. Така, след като изтече срокът за подаване на заявления, секциите на Острова може да се окажат повече от заложените в момента.

Българите в Турция и САЩ също ще имат достъп до повече секции - сега автоматично са увеличени съответно на 39 и 37 спрямо досегашните 35 с тенденцията да са повече при достатъчно заявления за откриване на нови.

Германия, в която режимът традиционно е разрешителен, даде съгласие за безпрецедентен брой секции за изборите на 4 април - 69 на брой. За там ЦИК предвижда образуването на 75 секции преди подаването на заявления. Важно е да се отбележи обаче, че още няма отговор от страна на германските власти за това колко секции в крайна сметка ще разрешат. В Испания от ЦИК предвиждат броят им да е 58.

Ще има ли нови рекорди?

За редовните избори на 4 април бяха подадени рекорден брой заявления за допълнителни секции - от над 87 000 души. Активността този път най-вероятно ще е по-ниска предвид автоматично отворените секции, прогнозира IT специалистът и граждански активист Боян Юруков. От друга страна, намаленото изискване за 40 заявления ще позволи разкриването на секции по места, които на последните избори са били на ръба. Заявления могат да се подават не по-късно от 25 дни преди изборния ден, като се очаква в близките дни да бъде отворена електронната възможност за това.

На последните избори гласуваха и рекорден брой български граждани в чужбина - над 170 000 спрямо под 120 000 през 2017 г. През април Юруков обясни пред "Капитал", че заради ограничения брой секции в държави като Великобритания и рестрикциите около пандемията вотът в чужбина е имал горна граница на активността от около 20%. С по-големия брой на секциите, в които ще се гласува през юли, се очаква избирателната активност на българите зад граница да е по-висока.

Голяма част от секциите в чужбина традиционно се организират от местни доброволци, които с годините са натрупали опит в това. На последните, след като се очерта по-високата мобилизация за гласуването в чужбина, ГЕРБ и ДПС спешно командироваха хора, които да сменят членовете на някои комисии с партийни, което предизвика напрежение на някои места.

"За организирането на вота зад граница, както и досега, МВнР е заявило готовността си да работи в тясно сътрудничество с българските общности в чужбина. Призоваваме ги да проявяват инициативност и да влязат в контакт с дипломатическите ни мисии, за да се включат активно в процеса. Редица наши посолства вече са в контакт с българските общности по организирането на изборите", казаха от пресцентъра на външното министерство.

От ведомството допълват, че са "в постоянен контакт" с ЦИК и Министерския съвет по въпроса за реда и начините на доставяне на машини за гласуване в избирателните секции в чужбина. Очаква се решение на ЦИК по въпроса. "Когато бъде решено кой и в какви срокове ще доставя машините в избирателни секции в чужбина, МВнР има готовност да изготви логистичен план, ако тези дейности бъдат вменени на министерството, или да помогне с експертиза на този, който е определен да доставя машините", посочват от там..

Въпросът с машините

Най-големият въпрос за вотав чужбина засега е как да ще се осъществи задължителното и там машинно гласуване. В понеделник ЦИК прие решение, с което се утвърждава, че извън страната такова ще има в секции с над 300 подадени заявления за гласуване или в които на последните избори са гласували над 300 души. В секциите, които не отговарят на тези параметри, ще се гласува с хартиена бюлетина.

Машинното гласуване в чужбина създава логистични проблеми - както за доставката и съхранението на машините в чужбина преди деня на изборите, така и с нуждата от охрана и хора, които да отговарят за техническата изправност. Решение на ЦИК предвижда районните избирателни комисии в България заедно с представители на доставчика на устройствата да проведат обучения на СИК. Дали така ще се процедира и с машините за чужбина все още не е ясно.