Но най-изтормозено остава служебното правителство, което така и не успява да постави под контрол службите. След като един от лидерите на Демократична България - Атанас Атанасов, заяви, че службите са подслушвали незаконно лидерите на опозицията, неговите думи първо бяха потвърдени от служебния вътрешен министър Бойко Рашков, а после и от премиера Стефан Янев. В края на серията почивни дни изглежда, че скандалът затихна, но през следващата седмица вероятно ще продължи с нова сила.

Шефовете на службите отказват да се подчинят на правителството

Шефовете на ДАНС и външното разузнаване (на снимката) засега категорично отказват да си подадат оставките, въпреки ясния призив на служебния премиер да го направят. Правителството и президента обаче няма да спрат усилията си да поемат контрола над специалните служби.

Защо това е важно? Със серия от действия през последните дни службите и техните шефове показаха, че лоялността им не е към законните държавни институции, а към политиците, които са ги назначили, в случая - Бойко Борисов и ГЕРБ. Това създава изключително опасен прецедент и поставя под въпрос фокуса на работата им през следващите месеци, особено предвид сериозните съмнения, че те са подслушвали опозиционни политици.

Как се стигна дотук? Няколко събития през последните дни доведоха до публичното напрежение около специалните служби:

• След встъпването в длъжност на служебното правителство се оказа, че шефовете на ДАНС и външното разузнаване са излезли в неплатен отпуск за толкова време, че да прескочат мандата на служебното правителство.
• Идеята на този ход вероятно е била да не могат да бъдат сменени.
• Шефовете на ДАНС през последните години са изключително близки на Бойко Борисов и/или Делян Пеевски, тъй като това е основната специална служба, която трябва да се бори с корупцията, да следи прането на пари и контрабандата.
• Външното разузнаване винаги е стояло извън публичното внимание, но тази служба има право да подслушва в България, както и има достъп до информация от партньорските служби.

Защо служебното правителство иска да махне шефовете на службите? Отговорът на този въпрос е донякъде очевиден. За Румен Радев и неговото правителство това е една от крепостите на пленената държава, без която управлението в интерес на хората ще е изключително трудно.

Какво предстои тази седмица? Твърде вероятно временният кабинет ще се опита да отстрани ръководствата на ДАНС и разузнаването по друг начин. В интервю за "Панорама" в петък служебният премиер Стефан Янев заяви: "Ще търсим вариант за тяхното отстраняване и съответно поставяне началото на ново ръководство и започване на тези служби да работят в интерес на гражданите, в интерес на държавата, а не в нечий чужди интереси, каквито и да бъдат те. Чужди не на чужда държава, а предполагаемо на политически или други интереси."

Радев в Брюксел: Русия, Беларус и още нещо

24 и 25 май са дните за неформална среща на върха в европейската столица, където ръководителите на страните от съюза обсъждат въпроса как да подходят към Русия. По традиция от последните години, когато има служебно правителство (а такова вече има за четвърти път в последното десетилетие), вместо премиерът в Брюксел отива президентът. Така Румен Радев пристигна в белгийската столица за първи път от 2017 г. насам.

Защо е важно? Вътрешнополитически това е първото появяване на президента на европейска сцена, откакто скъса с правителството на Борисов и подкрепи протестите. Партньорите на България вероятно ще искат отговори какво се случва в страната и как да тълкуват резките ходове от последните дни.

Външнополитически темата на Съвета е от ключова важност за България. По инициатива на президента Шарл Мишел 27-те обсъждат какво да предприемат, след като Чехия и Русия на практика скъсаха дипломатически отношения заради атентат, извършен през 2014 г. от руски специални агенти на чешка територия. България е силно замесена в историята: според чешките служби мишена на атентата е била продукция на българската оръжейна компания "Емко", чийто собственик Емилиян Гебрев пък беше отровен от същите руски агенти година по-късно.

Още нещо: допълнително масло в огъня наляха действията на Беларус снощи, когато изтребител принуди полет на RyanAir, летящ от Атина за Вилнюс да кацне в Минск. Там беше свален от борда и арестуван Роман Протасевич - един от основателите на Телеграм канала Nexta - основен опозиционен източник за новини от Беларус. Заедно с него от борда са слезли и четирима руснаци, което потвърди подозренията, че Александър Лукашенко е решил да предприеме този рискован ход с подкрепата на Москва.

"Не правете това, те ще ме убият. Аз съм бежанец", са били думите на Протасевич към стюардите на борда, когато е станало ясно, че полетът се насочва към Минск.

Какво ще се случи? Според EurActiv, заключението на Съвета ще бъде, че се заклеймяват "нелегалните и провокативни действия на Русия в ЕС и другаде", както и "подкрепа за източните партньори". Най-вероятно обаче няма да бъде решено нищо за новия пакет санкции, тъй като ще се чака доклад за връзките с Москва, който ще бъде възложен на външната служба на ЕС.

По-спешно изглежда решението какво да се прави с Беларус - сред вероятните действия, които могат да се предприемат е забрана за полети към ЕС на беларуските авиолинии Белавия, спиране на полетите над беларуска територия и дори прекратяване на сухопътния транзит през страната.

Татяна Дончева остава с Манолова, Нинова - с Румен Петков и Кадиев

Споразуменията за лява коалиция, които лидерът на БСП Корнелия подписа в събота, не променят разположението на основните политически сили за изборите на 11 юли. По-рано Нинова обяви, че БСП е започнала преговори за сформиране на "голяма лява коалиция" и разширяване на взаимодействието с формациите от център-ляво.

"В най-голяма степен на готовност сме с АБВ, "Движение 21" и платформата "Нормална държава" на Георги Кадиев", каза лидерът на БСП и уточни, че не предвижда преговори с Мая Манолова - инициатор на коалиционното обединение "Изправи се! Мутри вън!", което влезе в парламента след изборите на 4 април. В него участва и партията "Движение 21" с лидер Татяна Дончева.

Имаше ли интрига? Основната интрига щеше да се състои, ако Дончева се беше включила в предложената от Нинова широка лява коалиция. С нея БСП ще се опита да подобри резултата си от последните избори, с който изгуби позицията си на втора политическа сила след ГЕРБ. Това със сигурност щеше да отслаби шансовете на протестното обединение около Мая Манолова и вероятно да подсили тези на националистическата коалиция, която в четвъртък обявиха Красимир Каракачанов, Веселин Марешки и Валери Симеонов.

В събота обаче Корнелия Нинова подписа споразумения само с Румен Петков и Георги Кадиев, а в неделя стана ясно, че Дончева остава в коалицията "Изправи се! Мутри вън!", след като участниците в обединението, получило 4.72% на изборите на 4 април, преподписаха споразумението си да се явят в същия формат и същото име на предсрочните избори на 11 юли.

Кой ще прескочи бариерата? Срокът за регистрирането на партиите и коалициите за тях изтича на 26 май, в сряда. Обединението на ВМРО, "Воля" и НФСБ ще върне въпроса за това кой ще прескочи 4-процентната бариера. На предишните до последно не се знаеше дали ще е самостоятелно явилата се ВМРО или "Изправи се! Мутри вън". Тогава партията на Красимир Каракачанов получи 3.64 % от гласовете, а "Патриотичната коалиция - "Воля и НФСБ" - 2.37%.

Близо 3 на сто от вота на 4 април получи партията на укриващия се в Дубай Васил Божков, която на предстоящите избори ще участва с името си "Българско лято", а не с името на друга партия - БНО, което беше принудена да използва след забавената съдебна регистрация. Разликата с под 1 процент с ВМРО допълнително ще засили неяснотата за състава на следващия парламент.