Твърде частни спецслужби

В сектора за сигурност се харчат огромно количество пари на данъкоплатците, а те се използват за политически поръчки и саморазправа с опоненти

Със сигурност скандалите от подслушванията през последните 30 години напълно са изчерпали метафорите, игрите с думи, аналогиите с филми и шпионски романи. Умората от тази тема е толкова голяма, че много хора махат с ръка и си казват: "Нека да слушат, няма какво да крия." Другите скептици пък казват: какво толкова, технологиите са толкова напреднали, че всеки що-годе грамотен човек, ако иска да каже нещо тайно, ще използва поредния ап на телефона си. Това разбиране за несвобода обаче е напълно погрешно в държава, която има претенциите да бъде демократична. Повторението на сюжета с подслушванията всъщност показва пълния провал на опитите върху работата на службите да има нормален граждански контрол. В неговото отсъствие сега, както и през последните години, те на практика са превзети - управляват се от тези интереси, срещу които има най-голяма нужда да се борят. В сегашното си състояние те не могат да защитават свободата, демокрацията и правата на хората, нито да се борят с корупцията. Даже напротив - те мачкат свободата, заплашват демокрацията, нарушават правата на хората и пазят корупцията.

Два сюжета от последните дни показаха колко голям е проблемът в сектора "Сигурност":


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се