Асфалт и розово фламинго

Обходът на Бургас, който се строи в момента, може да застрашава бизнеса и екосистемите в Атанасовското езеро, но проблемът се потулва

Малко хора биха предположили, че в България каца и пребивава розово фламинго. Екзотичната птица се появява именно в Атанасовското езеро в Бургас, което е най-богатото на птици място у нас със своите над 330 вида, като там се добиват и сол, луга и лечебна кал от вече около век. Защитената зона на езерото обаче е в опасност, смятат еколози. Причината е изграждането на новия обход на Бургас, който струва 57 млн. лв. Той се строи без оценка за въздействието на околната среда, защото РИОСВ - Бургас, така е преценила. На това решение се противопоставят различни заинтересовани страни по съдебен път, но се блъскат в стена. Рискът за езерото е да се увеличи солеността му, да се разруши екосистемата и цялата хранителна верига.

Едно решение, повече жалби

В Атанасовското езеро има редица световно застрашени видове, сред които видрата, къдроглавият пеликан, най-малкият бозайник в света - етруска земеровка (с размера на човешки пръст) и малък корморан. То е резерват, защитена местност, зона от мрежата "Натура 2000". Там оперира и фирмата "Черноморски солници", която добива ценната суровина.

През август 2019 г. обаче инвестиционното намерение на пътната агенция - северен обход на Бургас, стига до местната екоинспекция. РИОСВ - Бургас, излиза с решение, че не е необходимо да се прави доклад за оценка за въздействието на околната среда (ДОВОС) във връзка с изграждането на обхода. Реално по новия път ще се изнесе целият трафик от автомагистрала "Тракия" в посока Слънчев бряг и Варна и обратно, без да преминава през града.

РИОСВ не е провела обществено обсъждане по казуса, като до редакционното приключване на броя не отговори на въпросите на "Капитал". По онова време екоинспекцията се оглавява от инж. Тонка Атанасова, която е позната с редица други спорни решения - като това да не се прави ОВОС на брегоукрепително съоръжение и ваканционен комплекс на Шофьорския плаж до Алепу. Тя вече е шеф на инспекцията в Хасково.

Източник на "Капитал" с експертиза по темата коментира, че решението е взето "през пръсти" и сякаш в услуга на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Той дава за пример факта, че за обхода на град Оряхово за съвсем "незначително навлизане в защитена територия" е направен цял ДОВОС, а при Атанасовското езеро, където има преки и косвени влияния, такава процедура е пропусната.

Първите, които обжалват решението, са фондация "Биоразнообразие". Те са заинтересована страна първо като експерти, но и защото работят активно по програми за опазване на биоразнообразието на Атанасовското езеро. До 2024 г. например работят по проект по програма LIFE, който популяризира екосистемните услуги от езерото и ползите от "Натура 2000", както и търсене на финансов механизъм, който да гарантира опазването на ресурсите му.

В своята жалба експертите еколози настояват все пак да се изготви ДОВОС, за да се знае какви точно ще са щетите върху зоната. Освен това те изтъкват, че все пак за опазването на защитената местност са вложени много публични средства, чиито резултати могат да се компрометират, ако не са взети под внимание.

Спас Узунов, еколог от фондацията, уточнява пред "Капитал", че те оспорват точно екологичните аргументи на инспекцията. "Ние не искаме да спираме [изграждането на] пътя, защото той трябва да се случи, но искахме да се види какво е въздействието върху околната среда и да се планират мерки как то да се смекчи", казва той. Еколозите уточняват, че преценката на РИОСВ не е достатъчно аргументирана, не включва всички елементи от инвестиционното предложение, но включва и грешни, непълни и неверни факти - например, че инвестиционното предложение не засяга пряко защитени територии", при положение че с него се поставя под въпрос статутът на резервата Атанасовско езеро. Узунов уточнява, че основен проблем е с т.нар. охранителен канал, който се стопанисва от "Черноморски солници", като той спира сладките води от района да нахлуват в езерото. Покрай строителството в региона обаче вече каналът превишава капацитета си и е нужно да има изчисления как водите от обхода, които ще се отводняват пак в същия канал, може съвсем да променят ситуацията. Екологът обяснява, че ако солеността във водоема падне, драстично ще намали и условията в екосистемите, ще услади водите, а всички водни организми са тясно свързани с определен тип соленост. Тази промяна може да доведе до загиване на организмите, които пък са на дъното на хранителната верига на цялата екосистема.

По странно стечение на обстоятелствата делото не се гледа в Бургас, въпреки че се обжалва решение именно на тамошната екоинспекция, а в Административен съд - София-град. Решението на съдия Стефан Станчев е да отхвърли жалбата. Съвсем накратко казано, той казва, че РИОСВ е компетентният орган в случая. От решението, с което "Капитал" разполага, се вижда, че съдът не взима предвид доводите на фондацията, а заявява, че екоинспекцията знае каква е ситуацията най-добре. Фондацията не обжалва на втора инстанция, като Узунов споделя, че им липсва човешки и финансов ресурс да продължат битката, а и са имали съмнения дали ще успеят да победят.

Солен бизнес

Срещу същото решение на екоинспекцията впоследствие застава и компанията, която добива сол в езерото от години - "Черноморски солници". Като действителни собственици в Търговския регистър са посочени Даниела Пиронкова и Минка Николова през дружеството Джи Ем Ви. За 2019 г. компанията има близо 11 млн. лв. приходи и 135 хил. лв. печалба.

В писмо до областния управител от април 2020 г., с което "Капитал" се сдоби през свои източници, от солниците посочват, че има риск за солеността на езерото. Фирмата е собственик на въпросния охранителен канал, чиято цел е да не допуска атмосферни води с езерото. Тази задача е ставала все по-тежка от техническа страна през последните години, защото водният отток се увеличава драстично за последните 15 години, като вероятна причина е увеличената урбанизация на местността. Реално заустването на водите обаче се изпълнява от частната фирма както в неин интерес, така и в обществен. Проблем може да се появи за солодобива и съответно за бизнеса на компанията. От солниците не отговориха на въпросите на "Капитал" какви биха били щетите. "За този проблем многократно са сезирани по надлежния ред съответните държавни и общински органи и институции, но странно защо същите, грубо нарушавайки служебните си задължения, неглижират и отлагат решаването на проблема", пише в писмото до областния управител.

Ключов детайл е, че в свое писмо до РИОСВ - Бургас, Басейнова дирекция - Черноморски район, още през юли 2019 г. бе уточнила, че собственикът на канала трябва да съгласува изграждането на обхода - условие в процедурата е "да се представи съгласие на собственика на съоръжението за ползването му". РИОСВ - Бургас, обаче не взима предвид мнението на компанията и такова съгласие не е имало в нито един момент.

"Черноморски солници" подава жалба по съдебен път, като делото им се разглежда в Пловдив. През юли 2020 г. те го губят. Не обжалват на следваща инстанция. Интересен детайл е, че по време на делото РИОСВ - Бургас, няма представител, а АПИ има и е доста по-активна в защитата на решението вероятно защото от него зависи колко бързо ще започне да се строи обходът.

По време на заседанието свидетелят Николай Пиронков, бивш изпълнителен директор на солниците, споделя, че атмосферните води се отвеждат към морето от помпена станция, строена през 30-те години на ХХ век, и "ако се реализира в този вид инвестиционното намерение, водите от пътя ще натоварят пределно работата на помпата и това увеличава вероятността от преливане на водите".

Съдията обаче отхвърля жалбата и твърди, че "Черноморски солници" не са представили достатъчно доказателства, че решението на РИОСВ е неправомерно. "Ясно е, че при реализацията на проекта ще се събират в определени случаи повече дъждовни води от пътното платно, но това как ще бъдат изведени от района на солниците до акваторията на Черно море е технически въпрос на осигуряване на необходимата техника за поемане и извеждане на тези води", уточнява той.

И сега какво

В момента обходът се строи. По неофициална информация институциите с отношение към казуса със солеността и охранителния канал разглеждат различни варианти. Областната управа на Бургас, общината и "Черноморски солници" може да започнат работа по алтернативно решение, но то може да се появи и доста след изграждането на обхода. А опазването на Атанасовското езеро като източник на бизнес, туризъм и ценна екосистема явно не е било приоритет на нито една от тези институции, когато му е било времето - преди началото на строежа.

Важният проект

Обходът струва 57 млн. лв. с ДДС, като строителството му се финансира с пари изцяло от държавния бюджет. През октомври АПИ сключи договор с компанията "Пътстрой Бургас", собственост на "Хидрострой" на Велико Желев. Той управлява една от най-големите строителни групи в страната. Договорът беше сключен скорострелно - само за седем месеца беше обявена обществена поръчка, офертите бяха разгледани и се стигна до договор, като по принцип този процес отнема година, ако не и доста повече.

Обходът е дълъг 5 км. По план трябва да е готов през 2022 г.