Хората се страхуват да съобщават за корупция, затова подкрепят анонимните сигнали

Хората се страхуват да съобщават за корупция, затова подкрепят анонимните сигнали

Основната причина да няма сигнали за корупция е страхът от отмъщение, показва изследване на "Глобал метрикс" в рамките на проект на Българския институт за правни инициативи

4272 прочитания

© shutterstock


Основният проблем пред подаването на сигнали за корупция на работното място в България е страхът от неблагоприятни последици и отмъщение. Над 90% от българските граждани смятат, че принципно хората трябва да подават сигнали, ако забележат случаи на корупция или конфликт на интереси в работата си. Същевременно под 50% са тези, които биха подали сигнал за такова нещо - от страх и от недоверие, че ще има резултат. Огромната част от хората, които казват, че не биха подали сигнал, ако станат свидетели на корупция или конфликт на интереси в работата, сочат като причина страха от ответна реакция и усещането, че не са защитени. Всичко това обяснява защо българските граждани горещо подкрепят въвеждането на възможност за подаване на анонимни сигнали за корупция и конфликт на интереси.

Това са данни от представително социологическо изследване за обществените нагласи към корупцията на работното място, направено от "Глобал метрикс" ЕООД по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Изследването е в рамките на проект на БИПИ за поставяне на основите на защитата на подаващите сигнали (т.нар. whistleblowers), а конкретният повод е изтичащият срок за транспониране на европейската Директива 2019/1937 за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Тя трябва да бъде транспонирана в българското право до 17 декември 2021 г., но в момента няма действия в тази насока, каза изпълнителният директор на БИПИ Биляна Гяурова Вегертседер при представянето на изследването.

Директивата въвежда минимални стандарти за защита на подаващите сигнали, които работят не само в публичния сектор, но и в частния. За борбата с корупцията подаването на сигнали е от ключово значение, без сигнали тя просто не може да бъде ефективна, заяви Цветомир Тодоров, юрист и експерт към БИПИ.

Същевременно това означава тези хора не само да имат защита, но и да имат доверие на институциите, до които подават сигнали, да смятат, че на техния сигнал ще бъде обърнато внимание, той няма да бъде потулен и ще има резултат. Доколкото директивата се прилага както за публичния, така и за частния сектор, държавите трябва да гарантират, че в тези предприятия ще има канали и процедури за вътрешно подаване на сигнали, което за частния сектор ще бъде абсолютна правна новост. Изключение е за предприятия под 50 души персонал и общини под 10 000 население, уточняват авторите от БИПИ.

Сигнализиращите имат право на защита съобразно директивата, при условие че са имали основателни причини да смятат, че подадената информация за нарушения е била вярна към момента на подаването ѝ и тя попада в обхвата на директивата - обществени поръчки, финансови услуги, противодействие на прането на пари, екология, безопасност на храните, обществено здраве, защита на потребителите и др. Защитата на подателите на сигнали се извършва в няколко насоки:

  • забрана за ответни действия с цел отмъщение - уволнение, понижаване в длъжност или забавяне на повишение, промяна на условията на работа, отказ от обучение, дисциплинарни санкции, принуда, сплашване, тормоз, дискриминация, репутационни вреди, финансови загуби и др.;
  • мерки за подкрепа - изчерпателна информация, правна помощ, включително финансова подкрепа;
  • санкции за лица, които препятстват подаването на сигнала, предприемат ответни мерки, нарушават задължението за запазване на поверителността на личните данни на подателя на сигнала;
  • мерки за защита срещу отмъщение - забрана за търсене на отговорност, презумпция, че претърпяната вреда е нанесена с цел отмъщение, и др.

Българската правна рамка за подаване на сигнали е хаотична, разпокъсана и непълна, каза Цветомир Тодоров. Тя не предлага най-доброто за защита на подателите на сигнали, изтъкна той.

Обществени нагласи: Хората осъзнават, че е правилно да подават сигнали, но се страхуват и затова искат да могат да го правят анонимно

Изследването на нагласите показва, че хората ясно осъзнават, че трябва да подават сигнали за корупция и конфликт на интереси, но две са основните причини да не го правят - на първо място, страх, а на второ, недоверие, че би се стигнало до някакъв резултат, включително и поради това, че на сигнала няма да бъде обърнато внимание или ще бъде потулен.

Близо половината от анкетираните - 49.3%, споделят готовността си да подадат сигнал, ако станат свидетели на случай на корупция на работното си място. Не биха подали сигнал 29.8%, а 20.8% отказват да отговорят на въпроса или не могат да преценят. Мъжете по-често отговарят, че биха подали сигнал за корупция на работното място. Хората над 50 години са по-малко склонни да подават сигнал, както и тези с основно или по-ниско образование. Жителите на столицата по-често посочват, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на корупция на работното място.

Когато става въпрос за конфликт на интереси, 50.7% декларират, че биха подали сигнал, а 29.2% казват, че не биха подали. Голям остава процентът на хората, които не искат или не могат да отговорят - 20.2%.

Страхът от ответни действия (отмъщение) и липсата на усещане за защита е най-често сочената причина за неподаване на сигнал - 64.3% от респондентите, които не биха подали сигнал, сочат именно това като основна причина. Любопитно е, че близо една четвърт (23%) от хората, които не биха сигнализирали, сочат като причина и факта, че "това постоянно се случва и никой не му обръща внимание", т.е. корупцията се е банализирала до степен да се превърне в ежедневие.

Жените по-често се опасяват, че подаването на сигнал може да се обърне срещу тях, а сигналът да бъде потулен. Хората над 60 години, както и тези от селата също не вярват, че може да има резултат, включително и заради потулване на сигнала. Именно в тази възрастова група е и най-висок делът на незнаещите как да сигнализират. При работещите в държавния сектор е силно застъпено опасението, че не са защитени и може да пострадат, а хората на изпълнителска позиция споделят всяко от опасенията, изложени във въпроса, което пък показва и насоките, в които трябва да се работи.

Страхът от подаването на сигнали може да бъде разчетен и във високата подкрепа за възможността да се подават анонимни сигнали - над 73% от анкетираните, като и тук е много висок процентът на хората, които не могат да преценят - 17.6%. Само 9% са против анонимните сигнали, като това се предимно хора, живеещи извън столицата и такива на възраст между 40 и 50 години. "Възможна хипотеза, която трябва да бъде допълнително изследвана, би била, че анонимният сигнал е потенциален инструмент и за злоупотреба, и вътрешноадминистративна саморазправа", т.е. анонимността на сигнала може да се привижда и като нож с две остриета, се казва в анализа на изследването.

В пряка връзка с тези констатации са отговорите на анкетираните (онези от тях, които са заявили, че биха подали сигнал) на въпроса към кого биха се обърнали, ако станат свидетел на случай на корупция или конфликт на интереси на работното място. Най-голям дял (47.8%) заявяват, че ще се обърнат към някой от ръководството на фирмата или институцията, в която работят, на второ място (37.9%) е полицията, на трето място (33.5%) са медиите. Едва след това и със значителна разлика идват КПКОНПИ (25.9%) и прокуратурата (21.6%).

Директивата не задължава да се въведат анонимни сигнали

Директива 2019/1937 не задължава държавите членки да създадат условия за приемането на анонимни сигнали, но въвежда висока степен на поверителност при боравенето със сигнали, се казва в правния анализ на БИПИ за проблема със защитата на свидетелите. В него се казва, че доколкото точно липсата на доверие в конфиденциалността е в основата на страха за подаване на сигнали, то възприемането на вариант за анонимни сигнали и е начин за ефективно и бързо туширане на проблема. "На ревизия следва да бъде подложен двойният стандарт, който позволява на институциите да се сезират по неподписани, т.е. анонимни, публикации в медиите, докато това се забранява изрично за сигналите на гражданите", се казва в изследването, макар че принципно на сигналите в медиите не може да се гледа като на анонимни - зад тях стои самата медия и би следвало да носи отговорност за тях. Специфичният проблем в България идва от съществуването на множество медии с неидентифициран и неидентифицируем собственик, а дори и персонал, които са създадени с единствената цел да публикуват фалшиви новини с цел нанасяне на вреда на конкретни хора и фирми. Тези "медии" включително се използват и за публикуване на скалъпени компромати с единствената цел да послужат на прокуратурата и другите правоохранителни органи като повод да започнат проверка и разследване, отново за публична употреба.

Законодателна новост - вътрешни канали за подаване на сигнали както в публичния, така и в частния сектор

Задължението за създаване на вътрешни канали за подаване на сигнали важи както за субектите в публичния сектор, така и в частния сектор, се казва в анализа на БИПИ. Директивата дава приоритет на вътрешните канали за подаване на сигнали пред външните и държавите членки трябва да създадат процедури, с които да насърчават вътрешното сигнализиране. За огромна част от субектите в частния сектор изискването за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали ще бъде абсолютна правна новост. Към момента подобни законодателни изисквания са по-скоро екзотично изключение за субектите в едва няколко сектора на икономиката. Затова в анализа се препоръчва в най-скоро време започването на консултации със социалните партньори.

Основният проблем пред подаването на сигнали за корупция на работното място в България е страхът от неблагоприятни последици и отмъщение. Над 90% от българските граждани смятат, че принципно хората трябва да подават сигнали, ако забележат случаи на корупция или конфликт на интереси в работата си. Същевременно под 50% са тези, които биха подали сигнал за такова нещо - от страх и от недоверие, че ще има резултат. Огромната част от хората, които казват, че не биха подали сигнал, ако станат свидетели на корупция или конфликт на интереси в работата, сочат като причина страха от ответна реакция и усещането, че не са защитени. Всичко това обяснява защо българските граждани горещо подкрепят въвеждането на възможност за подаване на анонимни сигнали за корупция и конфликт на интереси.

Това са данни от представително социологическо изследване за обществените нагласи към корупцията на работното място, направено от "Глобал метрикс" ЕООД по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Изследването е в рамките на проект на БИПИ за поставяне на основите на защитата на подаващите сигнали (т.нар. whistleblowers), а конкретният повод е изтичащият срок за транспониране на европейската Директива 2019/1937 за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Тя трябва да бъде транспонирана в българското право до 17 декември 2021 г., но в момента няма действия в тази насока, каза изпълнителният директор на БИПИ Биляна Гяурова Вегертседер при представянето на изследването.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход