В тези числа, разбира се, няма нищо нормално. Те са показателни за секциите с най-екстремни стойности в страната - там, където изборите трудно могат да се нарекат свободни или честни. Долни Цибър е интересен случай, защото тази година ГЕРБ и ДПС са си поделили селото - обичайно то е изцяло територия на ГЕРБ. Интересен случай е и по друга причина - на парламентарните избори през 2014 г. там гласуват общо 8 (осем) души.

Село Долни Цибър с лекота попада в списъка на "Капитал" със секциите с най-екстремните стойности на гласуване в страната. Моделът е направен от "Капитал" и организация "Данни за добро". Той е силно консервативен и разглежда само секции, в които са гласували над 50 души и където победителят е спечелил над 70% от гласовете (вижте таблицата, където има и съпоставка с предишни избори). Такива секции в страната са общо над 650 - и почти всички от тях принадлежат на ДПС и ГЕРБ. В целия списък има общо десет секции, които са на други партии - седем на БСП (четири от които в Ямбол), една на ВМРО (в Ласкарево, Сандански), една на ВОЛЯ - НФСБ (в Полски Тръмбеш) и една на "Демократична България" (в София).

Забележка: За историческото сравнение на данните са използвани секционните номера, взети от ЦИК. В повечето случаи те са статични, но са възможни промени и съответно грешки в списъка, като при резултатите от местните избори рискът е по-висок, защото се гласува с най-много бюлетини за различни обществени позиции. За референция моделът използва номерата на секциите от парламентарните избори през април 2021 г.

Подобно на други модели за регистриране на нечист вот (като картата с рискови секции на Антикорупционния фонд), той има една слабост - че хваща в себе си и етническия вот, който, макар и добре организиран, в повечето случаи не е купен. Моделът също така рядко улавя купения вот в ромските квартали на големите градове, където от години той е разпределен така, че да няма екстремни стойности.

Точно един месец преди изборите през юли екип на "Капитал" обиколи няколко населени места в четири различни области на страната, където има екстремен вот - и където няма географско или етническо обяснение за резултатите. Едно от тях например е село Чолакова, Пазарджик, където на последните избори ГЕРБ печели 87.5% от гласовете, макар населението да е изцяло мюсюлманско. Четири години по-рано, на парламентарните избори през 2017 г., победител е БСП - с почти толкова впечатляващ резултат, 70.8%. Едва на няколко километра от Чолакова се намира село Медени поляни - истински еднорог, където в една от двете секции ДПС печели 100% от гласовете през април.

Макар статистиката сама по себе си да е красноречива, срещите от първо лице с жителите на тези села разказват различни истории. В селата около Пазарджик всеки може да познае коя точно партия ще вземе огромната част от гласовете само според това каква е принадлежността на кмета. Голяма част от тях са обезлюдени, някои са като застинали в края на XIX век. Хората не обичат да говорят за купуване на гласове или как става организацията на изборите.

В Северозападна България е различно. Там открито се говори за купуване на гласове като съвсем битова индустрия - кой купува, от кого купува, срещу колко пари и кога се раздават. Времето за раздаване на пари е любопитна подробност. Докато в ромската махала в Ихтиман например това се случва в деня на изборите или най-рано ден преди това, в Монтана и Враца парите се раздават цяла седмица преди деня на гласуване.

Общата картина е, меко казано, притеснителна. На практика цели области в България са поделени между две партии, а ако се разчертаят отделните общини, където има подобни концентрации, картата би заприличала повече на колониална Африка, отколкото на държава в Европейския съюз. Екстремните стойности за различни партии (които на теория са опозиция една на друга) в съседни села, гарнирани с впечатляващо високия брой преференции на места, показва, че организацията е в някои случаи дори на микрониво. Няколко източници, с които "Капитал" се срещна, говорят открито за това, че преди изборите идват заръки не само за коя партия да се гласува, но и "с коя преференция ще работим".

През идните дни "Капитал" ще публикува няколко репортажа от села в различни области в България, които попадат в модела на секциите с екстремни стойности. В някои от тях подходът е различен, но крайният резултат е един и същ. Всички те свидетелстват за една паралелна България, в която две партии си поделят десетки или дори стотици хиляди гласове - там, където има само ГЕРБ и ДПС.