Партийните идеи за реформи в образованието: повече общи приказки, малко конкретни планове

Партийните идеи за реформи в образованието: повече общи приказки, малко конкретни планове

Повечето формации, от които се очаква да формират правителство, нямат плътни визии за училищното образование. Изключение до голяма степен е "Демократична България"

Деян Димитров
6076 прочитания

© Георги Кожухаров


Когато бизнесът и инвеститорите говорят за трудностите си в България, най-често споменаваният проблем след несигурната правосъдна и законова среда е некачественото образование и все по-острият недостиг на квалифицирани кадри, което е пречка и за дългосрочното увеличение на БВП на страната. Застоят в образованието в България е много ясен и видим: от 2000 г. насам българските ученици почти не регистрират промяна в представянето си на международния тест PISA, който изследва функционалната им грамотност - дали могат да прилагат знанията си в реални житейски ситуации. Последните данни от него от 2018 г. показаха, че 46% от българските деветокласници са функционално неграмотни - стряскащо голям дял.

Въпреки че в последните години правителствата на ГЕРБ провеждаха реформи в посока развитие на т.нар. компетентности сред учениците (комплексни и допълващи се знания и умения, важни и приложими в реалния живот, включително социални, езикови, технологични, творчески, граждански и т.н.), училищното образование все още е насочено към усвояването на предметни знания, показва петият пореден мониторингов доклад на "Образование България 2030".

"Проблемът на бизнеса, който идентифицираме през данните, е, че все още се нуждаят много от работна ръка, която има необходими компетентности, включително технически и професионални, но и другите чисто ключови от сорта на умения за учене, емоционална интелигентност, критично мислене и т.н., за които ние традиционно говорим в нашия доклад. Младите хора в момента не могат да ги получат от образователната система в степен, която да задоволява бизнеса", коментира за "Капитал" Златка Димитрова, координатор на мрежата "Образование България 2030" и един от авторите на годишния доклад на организацията.

Проблемът обаче убягва и от предизборните програми на почти всички политически сили, които твърдят, че искат да преборят досегашното статукво, а много от предложените от тях мерки звучат неясно или самоцелно. Образователните обещания на партиите всъщност силно се различават както по фокус, така и по детайлност на изработените планове. "Някои от партиите са предложили алтернативи на досегашната система, които в много по-голяма степен от други се базират на експертни препоръки и на диалога между заинтересованите страни, който се случва от години", смята Димитрова.

Една от четири

От заявяващите се като антистатукво формации "Демократична България", "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън!", както и БСП, която също се позиционира като алтернатива на досегашното управление, единствено "Демократична България" поставя преминаването към компетентностен модел на обучение като ключова точка в програмата си. Заявката за подобна визия изцяло отсъства от програмите на партията на Слави Трифонов и БСП и е само загатната в програмата на "Изправи се! Мутри вън!, без да е развита в повече детайли. БСП и "Има такъв народ" също споменават реформа на учебните програми, но не са зададени цели и приоритети за тези реформи, нито се споменава модел за развитие на компетентностите. Образователната програма на "Демократична България" е и единствената с ясно изяснена визия за системата, придружена от анализ на съществуващите й проблеми.

"Демократична България" предвижда цялата образователна система да се калибрира на базата на данни и обществено обсъждане с всички заинтересовани страни и експерти в образователната система в посока изграждането на необходимите на българския пазар ключови и професионални умения. Изготвянето на програма за модернизация на системата на предучилищното и училищното образование, насочена към преминаване към компетентностен модел на обучение, е една от предвидените незабавни мерки на партията. Има и ясна заявка за системна реформа - "координация с тези основни цели на всички процеси в предучилищното и училищното образование - структура на отговорностите, организация, стандарти, учебни планове и програми, методи на оценяване, цифровизация". Предвижда се да се премахне и строгият настоящ контрол върху учебните планове и програми, както и върху учебното съдържание. Те биха били заменени с индикативни планове и програми, насочени към развиването на ключови компетентности, докато предоставят гъвкавост на учителите как да постигат тези цели.

Демократичната коалиция предлага и нов механизъм за оценяване на качеството в системата на образованието, включително чрез промяна във външното оценяване, базиран на количествени данни по ключови индикатори и качествени данни от акредитация на място.

Как да се бюджетира образованието

Почти всички формации предлагат увеличение в бюджета за образование като процент от БВП. Това е важна мярка, макар и да не е решение на проблемите сама по себе си. С увеличението на учителските заплати разходите за образование между 2016 и 2020 г. например нараснаха средно до 3.8%, но качествените проблеми останаха.

"Демократична България" обещават увеличение на този процент до 4 за предучилищно и училищно образование, 1% за висшето образование и още 1% от БВП за наука и научни изследвания. От БСП обещават най-малко 5% от БВП за образование и наука, без програмата им да навлиза в детайли. От "Изправи се! Мутри вън!" обещават 4.5% от БВП за предучилищно и училищно образование и още 1% за висшето образование и научни изследвания. Партията на Слави Трифонов не пояснява в какъв размер трябва да бъдат инвестициите.

Важно е обаче и как се разпределят бюджетите. "Има такъв народ" обещава на мястото на делегираните бюджети модел, който гарантира "еднакъв старт в качеството на образованието", и че в рамките на 4 години биха определили модел, "който осигурява финансиране на училището спрямо възможностите му и икономическите интереси на страната", но не става ясно какво би включвала такава реформа.

От БСП директно предлагат отпадане на делегираните бюджети и "бюджетно финансиране само за държавни и общински училища".

В програмата на "Демократична България" делегираните бюджети не се споменават директно, но се предвижда спешен "задълбочен финансов и функционален одит на системата на образованието", както и финансирането на средното образование да се раздели на три стълба - институционално финансиране, основаващо се на реални нужди, институционално финансиране, основаващо се на резултати, и проектно финансиране.

Обединението "Изправи се! Мутри вън!" също предвижда "оценка на въздействието на делегираните бюджети, прилагане на проектно планирани бюджети и бюджети, базирани на оценка на постиженията на научните и учебни заведения и на съотносимост към нуждите на икономиката и обществото" като една от водещите си мерки.

Според Златка Димитрова от "Образование България 2030" е опасно делегираните бюджети да се премахват без задълбочена предварителна оценка. "За да може да се определи нов тип модел на финансиране, е необходимо дълго време диалог със заинтересованите страни, учители, директори. Тази реформа ще е изключително трудна за всеки, който реши да я пипне", каза тя.

Социалните мерки

Редица социални мерки за образованието пък предлагат БСП и "Изправи се! Мутри вън" - сред тях са безплатни детски градини и ясли и подобряване на материалната среда и инфраструктура в училище. Платформата на Манолова предлага и ваучери за частни детски градини при недостиг на места, което според програмата би струвало 200 млн. лв. на година.

"Изправи се! Мутри вън" има засилен фокус върху приобщаващото образование, като обещава създаване на гъвкава система за включване на деца със специални потребности в масовите училища, както и заявява фокус върху задържането на деца в образователната система, включително с въвеждането на стимули за деца и младежи в неравностойно положение.

"Демократична България" също прави заявка за приобщаващо образование - с гарантиране на достъпа до ранна грижа и образование, вкл. приобщаващо образование, за всяко дете от навършване на 12-месечна възраст и гарантиране на достъп до образование по местоживеене за всяко дете с навършени 7 години. Обединението предвижда и държавна политика и координация на достъпни за всички деца извънкласни дейности и извънучебни дейности, "включително осигуряване на свободен или силно облекчен достъп до спорт, култура и др. за всички деца и младежи".

Парите като контрол на качеството

От БСП и "Изправи се! Мутри вън!" обещават и продължаващо увеличение на учителските заплати, като според БСП учителската професия трябва да стане регулирана, т.е. за упражняването й да се изисква задължителна определена професионална квалификация.

Според обединението около Мая Манолова трябва да се продължи "тенденцията за увеличение" на учителските заплати - без да се посочва размер, а от левицата директно обещават ежегодно такова - също без да се посочва в какъв точно размер извън това да се "поддържат над средната работна заплата за страната".

Подобна мярка е привлекателна и лесна за разписване в предизборна програма, но сама по себе си тя също не решава качествените проблеми. "Увеличението на заплатите само по себе си не води до по-качествено образование и повишаване на резултатите. То е фактор за мотивация на хората да се включват в учителската професия, но не и да остават, не и да се развиват. Нямаме данни какво увеличение в заплата би довело до оставането на учители лидери и професионалисти в системата", смята Златка Димитрова. В мониторинговия доклад на организацията за 2020 г. се посочва, че продължава да липсва механизъм, който да следи качеството на учителските квалификации, и реално още не са направени реални стъпки за качествената подготовка на учителите.

От ГЕРБ също се ангажират да продължат да увеличават учителските заплати, така че да остават над 125% от средното за страната. От партията обещават и да продължат модернизацията на педагогическото образование, насочено към променящата се роля на учителя, както и да продължат да стимулират повече студенти в педагогически специалности. По-голямата част от обещанията на ГЕРБ са продължения на досегашните им образователни политики.

Преподавателите засега отсъстват от програмата на "Има такъв народ". Там фокусът пада върху уеднаквяване на учебното съдържание и промяна в учебните програми, без да са предоставени повече детайли. Акцентира се и върху реформа на националното външно оценяване, като в програмата е описано като "насочване на изпитното съдържание към национално и социално значими дисциплини, водени от Български език и литература"; Има и малко странно звучащ фокус върху дисциплината в училище, който предполага и "индивидуално базиран подход, който да посреща поведенческите особености, предлагайки последствия в случаите на отклонения в поведението".

Според "Демократична България" пък е необходимо в дългосрочен план "изцяло да се промени философията на преподаване и да се поднови целият инструментариум от педагогически подходи и практики. Това е мащабен проект, в който МОН ще работи в тясно сътрудничество с педагогическите факултети и катедри в университетите, структурите, предоставящи продължаваща квалификация на преподавателите, неправителствените организации, съсловни организации и др.", се казва в програмата. Партията обещава да намали бюрократичната тежест за учителите и да предлага непрекъснати възможности за повишаване на квалификацията, а по-високото заплащане в училищата би било ясно обвързано с постигнати резултати. В дългосрочен план партията обмисля и нов механизъм за по-бързо придобиване на учителска правоспособност, който партията обещава да е по-качествен за попълване на недостига на кадри в системата.

Когато бизнесът и инвеститорите говорят за трудностите си в България, най-често споменаваният проблем след несигурната правосъдна и законова среда е некачественото образование и все по-острият недостиг на квалифицирани кадри, което е пречка и за дългосрочното увеличение на БВП на страната. Застоят в образованието в България е много ясен и видим: от 2000 г. насам българските ученици почти не регистрират промяна в представянето си на международния тест PISA, който изследва функционалната им грамотност - дали могат да прилагат знанията си в реални житейски ситуации. Последните данни от него от 2018 г. показаха, че 46% от българските деветокласници са функционално неграмотни - стряскащо голям дял.

Въпреки че в последните години правителствата на ГЕРБ провеждаха реформи в посока развитие на т.нар. компетентности сред учениците (комплексни и допълващи се знания и умения, важни и приложими в реалния живот, включително социални, езикови, технологични, творчески, граждански и т.н.), училищното образование все още е насочено към усвояването на предметни знания, показва петият пореден мониторингов доклад на "Образование България 2030".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    uys1511761111541407 avatar :-(
    Emil Dimov

    Партийните идеи за реформи в образованието, ако изобщо има такива това са повече общи приказки и по-малко конкретни планове?!

    Повечето формации, от които се очаква да формират правителство в следващия парламент нямат плътни визии за училищното образование, като изключение до голяма степен прави "Демократична България"!
    А истината е, че на партиите това не им е приоритет и да реформи в образованието трябва да се направят и то генерални, но за това е необходим "човек с топки", който да разгони мунчовчите от МОН най-напред, защото разпада в образованието започва от главата, а тя е увредена!!!
    Трябва да се организират конкурси, но не формални и на шуробаджанашки принцип, като се запазят качествените специалисти доколкото ги има и всички калинки вън!!!
    Същото трябва да се направи и в регионалните инспекторати, които са до голяма степен партийно обвързани и се въведе мандатност при избора на директори на училищата това трябва да стане и с преподавателския състав, така че тези които са за пенсиониране да се освободят, а некадърните да се изгонят, защото училището не институция осигуряваща възможност куцо, кьораво и сакато да е на хранилката и защото да си учител е призвание, а който го няма не му е там мястото!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход