Прогнозите на двете агенции са много близки за следващите позиции. Третото място е за БСП, а четвъртото - за "Демократична България", следвана от ДПС, като според социолозите за тази подредба роля ще играе и вотът от чужбина, който те не могат да измерят. В парламента се очаква да попадне и "Изправи се! Мутри вън!" и така очакванията са за шест сигурни партии и в следващия парламент. Ситуацията е несигурна за "Българските патриоти", които са на ръба и дали ще са седмата формация в народното събрание ще зависи от избирателната активност.

Според данните на двете агенции обаче въпреки увеличената подкрепа за т.нар. партии на протеста спрямо изборите от 4 април, трите формации едва ли ще успеят да съберат нужните за мнозинство 121 депутатски места. При така посочената прогноза на "Алфа рисърч" те биха имали общо около 107 мандата, а според данните на "Галъп" - 104, тъй според тяхната прогноза в парламента ще попаднат и "патриотите", които ще отнемат мандати от протестните формации.

Данните на "Алфа рисърч" сочат също така и лек спад в избирателна активност, която се очертава да е между 47 и 50%, докато месец по-рано около 53% имаха твърдо намерение да гласуват.

Настоящите избори са вероятно най-голямото предизвикателство пред социолозите от последните години, тъй като редица фактори затрудняват прогнозите. Сред тях са например именно близките позиции на водещите партии, неяснотата ще успеят ли националистите да прескочат все пак 4-процентовата бариера за Народното събрание, сложната и силно динамична политическа ситуация в страната, както и трудно предвидимото поведение на избирателите на партиите без твърди ярда - особено електоратът на Слави Трифонов, голяма част от който решава в последния момент дали да даде подкрепата си. Така неточности, при това съществени, могат да се очакват. Сложна бе ситуацията и през април, когато ИТН се явяваше на избори за пръв път, а "Демократична България" направи отскок напред спрямо позициите си от предходните години. Агенциите обаче не успяха да уловят настроенията в цялост и масово подцениха двете формации, а за сметка на това надцениха ГЕРБ и БСП.

Въпреки това проучванията и на четирите по-големи агенции ("Алфа рисърч", "Маркет линкс", "Галъп" и "Тренд") са, общо взето, в една посока по най-основите пунктове: шест партии в парламента и една на ръба ("Български патриоти), в голяма степен изравнени сили между ГЕРБ и ИТН, близък, но все пак недостатъчен за мнозинство от 121 сбор от потенциалните мандати на трите партии на протеста.

Разместване на върха

В края на предизборната кампания проучването на "Алфа рисърч" констатира, общо взето, изравнена подкрепа за ГЕРБ и "Има такъв народ" (ИТН). "След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край е налице известна мобилизация. ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4 април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ", коментират социолозите. Според тях продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ обаче може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН.

От "Галъп" наблягат на огромната непредвидимост на тези избори. Социолозите отбелязват, че партията на Трифонов е във възход, но е възможно за ГЕРБ да се "крие" потенциален вот поради "непрестижност" - когато хора, които всъщност ще гласуват за дадена партия не го отбелязват в социологическо проучване, тъй като изборът им е непопулярен или непрестижен спрямо обществените настроения.

Колко партии ще има в парламента

БСП подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16.4% от твърдо решилите да гласуват, сочат резултатите на "Алфа рисърч". Според агенцията мобилизацията на избирателите на левицата, както и желанието на левите симпатизанти да бъде оползотворен вотът им, ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации според социолозите, които смятат, че БСП има всички шансове да подобри резултата си от 4 април. Риск пред подкрепата ѝ изследователите виждат във високия дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.

Прогнозата на "Галъп" за лявата партията пък е малко по-ниска - 15.9%, и остава непроменена спрямо последното изследване на агенцията. Към момента "Демократична България" е четвърта с 12.0% (според "Галъп" 12.2%) от твърдо решилите да гласуват, сочи изследването на "Алфа рисърч"). Така тя затвърждава позициите си от началото на кампанията, като важен фактор за нейния резултат според социолозите отново ще бъде вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете. В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11.1% (според "Галъп" 11.5%).

Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и "Изправи се! Мутри вън!", достигайки 5.4% от вота (6.1 според "Галъп"). Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията, коментират изследователите.

Към момента "Българските патриоти" (3.8%) остават малко под изборната бариера според "Алфа рисърч", но според "Галъп" са точно на нея (4%). Така влизането на патриотите ще зависи от активността на изборите - колкото е по-ниска, толкова е по-голям шансът им все пак да влязат в 46-то Народно събрание поради по-ниската летва.

Под чертата е и "Възраждане" (3.2% според "Алфа рисърч" и 3.1% според "Галъп"), но тя също може да повиши резултата си с гласовете от чужбина. Партията на Костадин Костадинов всъщност отбелязва ръст от близо половин процент за месец (според предишното проучване на "Алфа рисърч", партията събираше 2.8% подкрепа) и е потенциално способна да произведе изненада. Още повече че на предните избори получи солидна подкрепа от българи зад граница.

Неизвестните

Около 10% от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки: първо, да определи победителя от изборите и второ, да "вкара", или да "изкара" някои партии от парламента, смятат от "Алфа рисърч".

Избирателната активност също ще играе много важна роля. Между 47 и 50 на сто от анкетираните заявяват твърда готовност да гласуват на изборите в неделя - спад спрямо 53% от предходното проучване. Това означава до урните да отидат между 3.1 млн. и 3.3 млн. души. За сравнение, на предходните избори гласуваха 50.6% от избирателите.

Мобилизиращ фактор е желанието на всяка от двете основни групи избиратели - от една страна, симпатизантите на ГЕРБ, от друга, на протестните партии - с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили. В противоположна посока действат пък притесненията от машинното гласуване, които могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите - особено тези на БСП и ДПС (виж графиката).

Както и на предишните избори, възможни са по-големи амплитуди на избирателната активност, не на последно място и заради разширените възможности на вота от чужбина, отбелязват от "Алфа рисърч".