Голямата изборна интрига: ще имат ли протестните партии мнозинство

Христо Иванов: Ако си отвоюваме държавата, ще се окаже, че тя е богата

Христо Иванов: Ако си отвоюваме държавата, ще се окаже, че тя е богата

Съпредседателят на "Демократична България" разказва какво трябва да се случи след изборите и от какво зависи дали ще има правителство

Алексей Лазаров
17083 прочитания

© Цветелина Белутова


Това е първото от серия интервюта с лидерите на трите партии, които в краткия живот на предишния парламент се очертаха като алтернатива на 12-годишната доминация на ГЕРБ и БСП. "Капитал" разговаря освен с Христо Иванов и с Мая Манолова от "Изправи се! Мутри вън!", както и с Тошко Йорданов от "Има такъв народ". В трите интервюта се очертаха няколко общи цели:

  • Тотална реформа в прокуратурата и съдебната система като цяло
  • Пълна промяна в службите, включително преназначаване на всички служители
  • Нов фокус за огромните парични потоци от ЕС, които ще влязат през идващите години


Всичко това обаче ще може да се случи само ако трите партии имат мнозинство в следващия парламент - нещо, което ще се реши на изборите в неделя.

Какво ще стане след изборите?

Това в огромна степен зависи от това как ще гласуват хората - накъде ще отлее протестния вот, тоест на кого избирателите ще възложат задачата да бъде в основата на управлението, което ще замести ГЕРБ, ще предопредели и конструкцията на следващата власт. Ние разбираме, че за да бъдат ГЕРБ отстранени трайно от властта, на избирателите трябва да им бъде предложена определена сигурност, че има алтернатива. Същевременно между нас и останалите партии на протеста, както те бяха пакетирани, има една съществена разлика, поради която ние не можем да приемем докрай това пакетиране. Тази много важна разлика е в отношението към ДПС. Ако българските избиратели искат да са сигурни, че не просто ще има управление, различно от ГЕРБ, но че ще има управление с волята трайно да отстрани "Сарая" от възможности за влияние върху изпълнителната власт, те е добре да гласуват за "Демократична България", защото това е единствената политическа сила, която може да го гарантира.

Ние, въпреки няколкото опита да започнем разговори с ИТН поне по политики, за да сме сигурни какво ще е съдържанието на бъдещето управление, към момента, няколко дни преди изборите не можем да кажем, че сме започнали такъв разговор. Това може да означава две неща - или доста авантюристичен подход по отношение на това как ще се формулира управление оттук нататък, или че такъв разговор се води с някой друг. "Демократична България" много ясно разбира, че не можем да позволим на страната да влезе в спирала от избори и че управление трябва да има. Готови сме да поемем своята роля и отговорност. Но не сме готови и няма да бъдем смокинов лист за поредното управление, в което сараят на Доган има златни акции. Някаква конструкция от сорта на управлението с Царя не е нещо, в което ще участваме. Това са съществени трудности пред бъдещия парламент и политическата ситуация, за които аз искам да съм пределно честен с хората.

Има един-единствен начин следващото управление не просто да го има и да бъде различно от ГЕРБ, но и да си гарантираме, че то няма да бъде в зависимост от ДПС и от Сарая. Че няма да бъде поредния кабинет a la Симеон Втори - господар на мълчанието, който всъщност си говори основно с Доган. Начинът това да не се случи е да се гласува за "Демократична България", така че тя да бъде в първите три партии и да претендира да бъде легитимен носител на управленския мандат. Това е възможно и е въпрос просто на мобилизация в последните дни.

Кои са маркерите, по които ще съдите дали някой от потенциалните ви партньори не е свързан с Доган?

Маркерите са свързани с това как ще се прави неизбежна съдебна реформа и до каква степен тя ще бъде насочена към елиминиране на капиите на ДПС там. Това изобщо не се свежда вече само до одиозната фигура на Гешев, която съм сигурен, че вече и ДПС са готови да пожертват в името на това да я сменят с някого, който изглежда по-добре. Важен маркер ще бъде и кадровата политика - не просто по министерските позиции, а и в службите, регулаторите. Например хора като сегашния транспортен министър, който през цялото време е гравитирал около интересите на Доган, са много сигурна индикация за опасни връзки. Голямо значение ще има и как се конструира мнозинството, до каква степен то може да бъде самостоятелно. Едно моментно мнозинство, което е достатъчно да избере веднъж управление и след това да планира върху парламентарната повърхност и да разчита за ключови решения на ДПС или други формации, е рецепта за зависимост.

Това е разликата между това да седнем да говорим за политики, екипи и да знаем кои хора какво ще правят, за да конструираме съзнателно и дълготрайно мнозинство, и от друга страна, в един момент някой да изкара някакъв състав на Министерския съвет и да каже: "Или поемете отговорността затова, че и този път няма да има управление, или ни гласувайте еднократно, а после не ни пука кой ще ни подкрепя." За мен липсата на такъв разговор по същество е притеснителен. Когато настояваме за разговор по политики, го правим, включително бидейки готови да имаме ограничени кадрови претенции, за да не ни подозира някой, че се опитваме да се доберем до прословутата консумация на власт. Не ни е това целта. Целта ни е да осигурим на страната а) управление, b) управление, което е различно от ГЕРБ, но и c) което е за нас е важно, може би повече отколкото за останалите колеги - това управление да бъде напълно независимо от ДПС. Това е възможно само ако се конструира трайно, програмно мнозинство, което взаимно да се обвърже с трайни мнозинства за взимане на решения. Ако това ще бъде управление на опортюнистичните мнозинства, това е вратата, през която ДПС ще влезе обратно в консумацията на власт.

ДПС в последните години успя да конструира схема около и във властта, така че да контролира разпределението на максимално много публични ресурси, основно еврофондове, но не само. През следващите няколко години размерът на отпуснати еврофондове ще бъде по-голям, отколкото в последните години. Да приемем, че вие направи мнозинство, което успява да елиминира корупцията от разпределението на тези средства. Има обаче голямо значение и точно как ще бъдат инвестирани те...

Въпросът не е само в парите. Когато говорим за сараите, парите са просто бакшиш. Влиянието на сарайския модел върху властта осигурява привързването на България към едни каруци, за които не съм сигурен, че българското общество иска да бъде привързано - каруците на Путин и все повече Ердоган. Фактът, че паникьосаният Борисов отиде да търси благословия от Ердоган, който сам го нарече свой приятел, именно на национална конференция на ДПС, показва, че Борисов разбира, че за да си гарантира да не бъде вкаран в затвора, той трябва да преговаря с тези, които държат съдебната власт в България - ДПС, и съответно с Ердоган. Очевидно в неговите очи те ще имат фатално влияние върху следващото управление. Снимката на ошашавения Борисов в разкоша около Ердоган е снимка на това как българската национална сигурност и политика все повече затъват в орбитата на Ердоган. Тоест краденето на пари е по-малкият проблем. Едрият е, че в българската политика, в конструирането на българската власт, все по-голяма роля започват да играят фактори извън ЕС, които са извън световното демократично пространство. Това предопределя траекторията, по която може да се развива една страна, която е като балонче, чието въженце е в ръцете на диктатори. Това е нашето много дълбоко притеснение.

Що се отнася до това къде трябва да отидат парите, областите са зададени от приоритетите на Европейската комисия и от големия проблем на България - липсата на човешки капитал. Когато служебното правителство ще представи своята версия на плана, ние ще очакваме да видим там сериозно инвестиции не в стиропор или инфраструктура (не, че те не са важни), а в човешки капитал. Другото нещо е до каква степен парите ще се отпускат по начин, по който да се създават самостоятелни, конкурентоспособни субекти на частното предприемачество. Ние по никакъв начин не можем да позволим страничният ефект от тази инвестиция да създава ситуация в България, в която все повече сектори не могат да съществуват без държавата - без държавни трансфери и обществени поръчки и публични средства. Това е и причината да се случват толкова много нерегламентирани влияния. Там, където България преразпределя нарастващ процент от БВП, всякакви фактори, включително от чужбина, могат да поръчват музиката. Пътят към свободата върви през целенасоченото ограничаване на неконкурентоспособността и зависимостта на цели сектори от публични средства. Моя призив към служебното правителство и следващото управление е да се мисли сериозно за финансови инструменти, които да гарантират постепенното разкачване на такива субекти, а не още по-голямо затъване.

Корупционната икономика през последните години заемаше все по-голяма част от стопанския оборот. Дори да приемем, че следващото управление елиминира по някакъв начин корупцията, парите от корупционната икономика остават. Има ли какво да се направи, за да се извадят от икономиката?

Едно управление, което има волята да скъса пъпната връв, през която влиза тази замърсена кръв, има достатъчно средства да отстрани този корупционен капитал от участие в националното кръвообращение. Една смела реформа на финансовото разузнаване, комбинирана с прилагане на вече съществуващи инструменти за мерки срещу изпирането на пари, наистина би могла да даде ясен сигнал, включително на банките, да спрат да оперират с определен тип актьори, известни на всички. Това бързо може да ги постави във финансова карантина. Въпросът е дали има политическа воля, или следващото управление ще е базирано на това всички да си продължават постарому, само Борисов да е сменен. Затова е моята загриженост днес. Разликата между промяна и подмяна минава през това до каква степен има решителност за конструиране на мнозинство, което е самодостатъчно, независимо трайно от сараите и решено да обърне страницата. Това трябва да стане с прекъсване на всички форми на геополитическа, икономическа и корупционна зависимост, които в момента съществуват. Това не е лесно. И изисква нива на амбиция и поемане на риск, които много хора не са си представяли. Или са си представяли, че шоуто ще продължи, само че на политически терен. Само че е въпрос на историческа отговорност.

Кой друг освен партиите на протеста виждате в едно стабилно мнозинство?

За мен пакетирането на "партиите на протеста" е донякъде проблем. То се наложи, защото за хората трябва да се очертае алтернатива, за да посмеят да гласуват срещу статуквото. Искам да кажа: единственото нещо, за което мога да гарантирам, е "Демократична България". Мога да поема ангажимент само за неща, за които осъзнато сме преговаряли и имаме степен на програмен контрол. Извън това въпросът до каква степен БСП и ГЕРБ са готови да се еманципират от досегашното си съществуване е сложен въпрос, който не е насочен към нас. Виждам, че в БСП започва да се говори за промени в конституцията. Това е стъпка в правилна посока. Трябва да видим какви точни промени, какви точно кадрови решения са готови да подкрепят при смяната на ВСС, готови ли са да подкрепят лустрация. Не просто като исторически фетиш, а като ясно и трезво политическо осъзнаване, че и днес в листите има твърде много хора, свързани с ДС.

Лустрацията не е просто изчистване на хора, свързани с предишния режим по начин, по който ги компрометира, но и с всички хора, които са свързани с бандитския преход. Изчистване на службите, прилагане на решителна политика по тестване и реподбор на хората в службите и прокуратурата. Това са неща, които следват една конституционна промяна, но не са директно следствие от нея, някой трябва да има политическата воля и визия да ги направи. Тук идва моят призив към хората в БСП, които са в състояние да мислят трезво за бъдещето, а не просто за политическото си оцеляване, защото например г-жа Нинова не съм сигурен, че е способна наистина да мисли за бъдещото на страната - да си спомнят, че законовото разсекретяване на документи от ДС, доколкото го имаме днес, беше инициирано от БСП. Не е страшно БСП да мисли за лустрация. Кадровата политика, която те са готови да прилагат, за нас ще бъде тест къде стоят по отношение на реалното разделение статукво - промяна. Има опасност това разделение да преминава и през "партиите на протеста". Ние разбираме своята отговорност страната да има управление, но разбираме и отговорността това управление да бъде управление на промяната и искам да споделя това наше затруднение с вашите читатели. Нямам готови прости отговори, имам само един отговор - ако искате наистина управление на промяната - гласувайте за "Демократична България", за да няма после неприятни изненади.

Как бихте приоритизирали стъпките на промяната, кое е най-спешното нещо?

То не е едно нещо и трябва да се започне на много широк фронт и точно затова е проблематично, че няма разговор. Ние трябва да започнем широк фронт на промяна, който включва съдебната власт. Трябва да си дадем сметка, че конституционната промяна е само предпоставка, а не крайна цел. Тя изисква политическо решение за реподбор в прокуратурата. Това ще е трудно политическо решение, ще има огромна съпротива срещу него, но ние трябва да го направим, ако искаме модерна прокуратура, която е способна да прилага закона равно за всички.

Службите - там е нужно сериозно кадрово и структурно преосмисляне. Регулаторите - ние не можем да говорим за реална промяна, без да планираме вълна от промени в ключовите регулатори, така че там да влязат хора, които да прекъснат определени зависимости, парични потоци и регулаторни практики. Изчистването на финансовата сфера - това е един пакет минимум, с който трябва да се започне. И това са само нещата, които са елемент от отвоюването на българската държава. Знам, че за някои хора това не е достатъчно, очакват фокус върху доходи, образование, здравеопазване. Но трябва да разберем нещо - без отвоюването на българската държава ние не можем да гарантираме първо свободата на предприемачеството, което да произведе доходите и благосъстоянието. Това е най-бързият път. Второ - не можем да гарантираме ефективността на публичните разходи, така че когато един лев се инвестира в здравеопазване, той наистина да стигне до хората, а не бъде откраднат. Ако ние си отвоюваме държавата, ще се окаже че тя е една богата държава, която може да бъде среда за висок икономически растеж. Тогава няма да има проблем да поставим за цел в рамките на един мандат да се приближим много до средното европейско ниво на доход. Не защото ще раздаваме пари на калпак, а защото ще създаде условията българският конкурентоспособен, чист бизнес да произведе това благосъстояние.

Кои мислите, че ще са непосредствените кризи, с които ще трябва да се занимава следващото управление?

Трета вълна на COVID-19. България е пред ваксинационна катастрофа. На никого не му се говори за ковид, темата изчезна, но истината е, че ако ние много бързо в кризисен режим не започнем масова ваксинация, следващата зима може да се окаже дори по-тежка от изминалата. На хората трябва да се каже, че нито бизнесът, нито държавата, нито семействата имат ресурс да се справят с още една подобна или дори по-тежка зима. Не искам да плаша никого, но искам да кажа: ваксинирайте се. Няма по-добро средство за справяне с вируса.

Оттам нататък - предизвикателствата по отношение на сигурността в района може много бързо да ескалират. Ние виждаме инциденти, които започват да граничат с нарастващо напрежение в черноморския регион и в други театри около нас и не можем да си затваряме очите за това нещо. Трябва да започнем процеса по регенерация на българската национална сигурност, така че на следващите избори да не виждаме български политици да ходят до Истанбул за протекции. Много е важно това.

Има страшно много структурни проблеми в българската икономика и финансова система, които в контекста на една глобално нестабилна икономическа среда може да се окажат рискови и това изисква управление с трайна идентичност на промяната, а не плувка, която се носи по моментни мнозинства.

Интервюто взе Алексей Лазаров

Това е първото от серия интервюта с лидерите на трите партии, които в краткия живот на предишния парламент се очертаха като алтернатива на 12-годишната доминация на ГЕРБ и БСП. "Капитал" разговаря освен с Христо Иванов и с Мая Манолова от "Изправи се! Мутри вън!", както и с Тошко Йорданов от "Има такъв народ". В трите интервюта се очертаха няколко общи цели:

  • Тотална реформа в прокуратурата и съдебната система като цяло
  • Пълна промяна в службите, включително преназначаване на всички служители
  • Нов фокус за огромните парични потоци от ЕС, които ще влязат през идващите години


Всичко това обаче ще може да се случи само ако трите партии имат мнозинство в следващия парламент - нещо, което ще се реши на изборите в неделя.

Какво ще стане след изборите?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


11 коментара
  • 1
    deeron avatar :-|
    Бай Стоен

    Успех, бат Ицо. Наистина, ако с ресурсите и бюджета, с които разполагаме, ако се харчи и бюджетира правилно, ще има пари за почти всичко - здраве, образование и прочие.

  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Ще си позволя да припомня едно интервю на Кристалина Георгиева от вече далечната 2014 година. Стряскащо е колко актуално е и днес. Реално много малко неща се промениха последните 7 години. Демократична България е партията с ясни приоритети, изглеждаща мотивирана да прекрати безвремието в България.

    https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/10/10/2397577_kristalina_georgieva_nikoga_ne_e_kusno_da_promenim/

    "Възможно ли е да обърнем посоката? Наблюдавам как се променя светът. Ако не се събудим и не правим промени, изоставането ни ще продължи. Но хубавото е, че страните сменят траекторията си - от добро към лошо и от лошо към добро. Никой не ни е обрекъл да сме на опашката в ЕС."

  • 3
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Четох, мислех и разбрах, че ДПС си остават и занапред непреодолим фактор. Защото те контролирали съдебната власт, а оттам и останалите три.

    Няма съмнение, че предстоящите избори ще са повторение на предходните. Народът си иска нови спасители, които продължават да се крият в мълчание прикривайки безполезността си. През това време цените си вървят нагоре и няма как да бъдат спрени!

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-н Лазаров безпардонно обижда интелекта на читателите на Капитал и налага разделение.

    Концепцията, която пробутва в антрето на поредицата интервюта: протестърски vs статуквени партии - априори блокира възможностите за диалог между партийните субекти (които все пак са изразители на убежденията и настроенията в обществото) и е кратък път за разпалване на противопоиставяне в БГ обществото, каквото вече се случи през 90-те.

    Г-н Лазаров странно защо не е етикирал в преелементарната си схема на противопоставяне нито ДПС, нито сбиртока патриоти. Защо? Страхува се да не засегне някого там ли?

    Унизително елементарно за известен медиен началник е и заключението във финала: "Всичко това обаче ще може да се случи само ако трите партии имат мнозинство в следващия парламент..."

    Капитал продължава абсолютно непродуктивно да реди някакъв парламентарен тетрис.
    В края на играта им, обаче, едната част от БГ народа искрено ще мрази другата. Тя ще й отговаря с взаимност. И за разлика от 90-те делението няма да е по оста коменисти vs демократи, а по друга ос: обновители vs статуквеници.

    И търсеният ефект ще е същия: в разделеното мътно общество тарикатите да ловят риба.

    Доста елементарно, Лазоров.

  • 6
    nzs59648673 avatar :-?
    nzs59648673

    "Това е първото от серия интервюта с лидерите на трите партии, които в краткия живот на предишния парламент се очертаха като алтернатива на 12 годишната доминация на ГЕРБ и БСП."

    "Алтернатива" на ГЕРБ, която управляваше заедно с ГЕРБ. Не звучи сериозно. Самият Иванов беше министър в кабинета Борисов 2, ДСБ също имаха министри. Ако това не те прави част от статуквото, не знам кое. Защото и Патриотите управляваха с ГЕРБ и ги водим статукво май?

  • 7
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "Самият Иванов беше министър в кабинета Борисов 2". Хайде, престанете с опорките на патологичния лъжец Борисов! Не Ви ли е срам?!

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Бедспорен неудобен сега факт е, че Хр.Иванов беше вецепремиер и министър в първото служебно на Плевтелиев и министър във второто на баце.
    Прокараната от него конституционна реформа за разделянето на ВСС предопредели избора на удобен на Борисов гл.прокурор.
    Иванов бе последният тласък на кръга Капитал в намерението да управлява зад фасодата на Борисов.
    Кръгът е един от проектантите на Франкенщайна Борисов, но сега не споменават за този срамен период.

  • 9
    vod1547900429596132 avatar :-|
    Joro Rondia

    Не вярвам на г-н Иванов .Този Носко бог го е белязал за лъжливите му обещания като Пинокио ,чийто нос расте с всяка изречена лъжа.Държавата ще се окаже богата заради работата свършена от предишното правителство визирам :
    -добра събираемост на даници.
    -работеща икономика в следствие на много фактори един от които въпросните пътища.
    -ниски данъци на фона на Европейските.

  • rdb41527334

    Ако вземем парите предвидени за магистрали, саниране и околовръстни и ги даде за политиките на зелените фанатици някои сектори може и станат богати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход