Три морета и три приоритета

България е домакин на годишната среща на инициативата, която докара президенти и конгресмени в София

Президентство на Република България
Президентство на Република България    ©  Президентство на Република България
Президентство на Република България
Президентство на Република България    ©  Президентство на Република България

Енергетика, транспорт и дигитална свързаност. Това са секторите във фокуса на първата среща в София на инициативата "Три морета", която обединява в себе си 11 страни членки на Европейския съюз от Централна и Източна Европа.

Макар да остана в сянката на парламентарните избори в неделя, това е срещата с най-широкото представителство на държавни глави в България поне от 2018 г. насам, когато бе българското председателство на Европейския съвет.

Румен Радев и неговото служебно правителство посрещнаха шестима президенти (на Естония, Латвия, Полша и Словения, които са част от инициативата, и на Германия и Гърция, които не са), както и трима заместник-премиери и министри (на Чехия, Словакия и Австрия), заедно с управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

В началото на срещата чрез видеозапис се включи и американският президент Джо Байдън. "САЩ подкрепя "Три морета". Като работите заедно, ще увеличите суверенитета си и енергийната си независимост. Не трябва да има държави, които саботират други държави чрез кибератаки", каза той, като вметката за кибератаките бе очевиден намек към Русия.

Това е важна външна инициатива, но играе немалка роля и на вътрешната политическа сцена. От една страна, по този начин Радев директно контрира твърденията на ГЕРБ и близките до партията, че бившият премиер Бойко Борисов е единственият уважаван в международното пространство български лидер. От друга, президентът удря чрез инициативата и по опорната точка, че е приближен до Русия, а не до Европа и САЩ. Преди изборите тези две послания ще резонират особено силно.

Интересното за после

Президентският панел - официалното откриване - продължи над два часа, но на практика не произведе никакви новини. Целта на събирането обаче така или иначе не е толкова да произведе заглавия, колкото да сближи бизнесите и отделните правителства, като за тази цел има и панели по енергия, иновации, транспорт, дигитализация и инвестиране, които ще се проведат днес и утре.

Сама по себе си инициативата не носи със себе си голям финансов ресурс. Към "Три морета" има и фонд, който инвестира в инфраструктурни проекти. Неговият размер към момента е около 930 милион евро, което е в много пъти по-малко от подобните фондове в ЕС.

Целта е по-скоро да бъде създаден политически и икономически блок сред държавите от ЦИЕ, който да има свой дневен ред и да се ползва с подкрепата на САЩ. Поне до момента изглежда, че инициативата не е контролирана от Брюксел и е независима от другите две големи сили, които имат интереси в региона - Китай и Русия.

На живо в София гостуваха и няколко американски конгресмени. Бившият американски президент Доналд Тръмп също подкрепяше инициативата, като гостува на срещата през 2017 г., а през 2018 и 2019 г. изпрати енергийния си секретар Рик Пери.

Конвергенция в конвергенцията

Един от важните детайли по време на президентския панел бе разговорът за конвергенция и помощ между различните страни. Досега повечето държави от ЦИЕ искаха конвергенция, т.е. финансова и организационна помощ, но стриктно от богатите членове на ЕС в Западна Европа. Малко по малко "Три морета" поставя въпроса и дали самите страни от ЦИЕ да не започнат подобни инициативи помежду си, при това в момент, в който всички те очакват огромни суми по еврофондове.

Дори в този формат обаче България е в неизгодна позиция. Страната няма големи проекти, които да могат да влязат например във фонда на инициативата. Във всеки от обсъжданите приоритети - енергетика, киберсигурност, транспорт и дигитализация, България изостава от останалите страни в инициативата - в някои значително. Така това със сигурност трябва да подейства като събуждане за политиците тук и бъдещото правителство.