Развитие на политическата среда занапред определено ще има. Вече виждаме, че достъпът до националните медии се демократизира и се търси баланс. Мисля, че тази тенденция ще остане и ще повлияе много позитивно на политическия плурализъм в страната. В тази посока ще се появи интересно предизвикателство - следващата вълна антисистемни политически играчи, които ще настояват за своите 5 минути слава.

На централно ниво досегашното статукво е под много тежък натиск от вътрешнополитически, но и външни, геополитически фактори. То остава силно в държавната и местната администрация и там ще бъде битката на тези, които работят за промяната на българското общество.

Бъдещето на ГЕРБ до голяма степен зависи от бъдещето на Борисов. Що се отнася до предстоящите президентски избори наесен, то общото с настоящите избори е в ангажираността на президента с демонтирането на модела ГЕРБ. Процесът на формиране на следващия кабинет и неговите първи 100 дни ще имат известно отражение върху представянето на Радев, но дори при сценарий с неуспешно съставяне на кабинет, подкрепен от протестните партии, не мисля, че ще се стигне до съществено свиване на електоралната подкрепа за него. Политическият капитал на президента е достигнал нива, много над нужната критична маса за спечелване на избори.

Има пречупване на политическата ситуация

Живко Георгиев, социолог

За два месеца не могат да се случат прекалено радикални размествания, но това не означава, че не могат да се случат изненади. Другата оптика е, че за пръв път имаме служебно правителство, което е сериозно ангажирано с каузата за ревизия на продължилото доста дълго управление на ГЕРБ, както и да редуцира порочни практики от предишни избори, от които хронично страдат българската демокрация и изборният процес. Това навярно ще се отрази върху цялостната атмосфера и резултатите.

Самите играчи с малки изключения вече са доста по-ясни, отколкото на предишните избори. В тази кампания много по-усилено новите партии комуникират позитивните елементи в програмите си - това дава възможност на избирателите в по-голяма степен да се определят, особено колебаещите се. Ще има някакво разместване на пластовете в рамките на приблизително същата активност. Имаше много избиратели, които бяха възпрепятствани от ковид ограниченията и навярно сега ще излязат да гласуват. Има го обаче и риска по-младите и не така силно политизирани избиратели да не гласуват.

Вариантите след изборите са или коалиционно правителство в един или друг формат, или излъчен кабинет с мандата на една формация, но подкрепен от още две-три парламентарно представени сили. А може и програмно правителство или експертно надпартийно, каквото е служебното. Не е ясно дали ще има твърда коалиция, или ще бъде без коалиционен ангажимент.

Последните години бяха изпитание и за президента. Той показа, първо, че умее да се учи, че е боец, не е склонен на задкулисни договорености и, общо взето, позициите му в голямата си част съвпадат с това, което обществото очаква. Показа също, че тази на пръв поглед натоварена с минимални отговорности и възможности институция може да се окаже последната защита за запазването на остатъците от държавност в страната.

Безспорно има пречупване на политическата ситуация. ГЕРБ, която беше хегемон, партия-държава, партия на властта, е изтикана в ъгъла. Разбира се, тя няма да рухне тутакси. Но виждаме, че в новата ситуация подкрепата за нея вече клони към 20%, което я прави неспособна да бъде генератор на управляващи формули. За останалите партии тя е еднозначно изпратена в миналото, където й е мястото.

Бъдещето на ГЕРБ и Борисов зависи от това как ще си свършат работата новите управляващи. Не просто негативната програма за демонтаж на този модел, а и позитивната - обществото влиза в нелека социално-икономическа фаза и ние тепърва ще берем плодовете на това безобразно, разрушило българската държава управление. Няма да е лека тази терапия, която трябва да изкорени първо практиките и хората, които ги персонифицират и ги правят възможни, ако щете, и менталността на имащите власт, за да сме сигурни, че няма да има рецидиви. Ако бъдещите управляващи все пак се справят с трудните задачи на добро равнище, трябва да дочакаме и следващите местни избори, защото устойчивостта на проекта ГЕРБ до голяма степен беше възможна заради вкореняването в местната власт, която все още е непокътната.

Служебното правителство е формула за редовното

Милен Любенов, политолог, СУ "Св. Климент Охридски"

Очакването ми е след изборите да видим по-различна картина. Основният залог е колко ще е фрагментиран парламентът - от това ще зависи до голяма степен какво правителство можем да очакваме. Има два основни варианта. Ако е 6-партиен като на миналите избори, твърде е възможно трите "партии на промяната" да достигнат гласовете за самостоятелно мнозинство. Ако не ги достигнат, могат да създадат правителство на малцинството с подкрепа най-вероятно от БСП. За коалиционната формула е важно какви са съотношенията между партиите, доколко те са с близки позиции и склонни на диалог помежду си.

При 7- или 8-партиен парламент ще се изправим пред много по-сложна ситуация за намиране на удачна коалиционна формула. Тогава ще са необходими не три, а четири политически партии минимум. И със сигурност не може да се мине без подкрепата на БСП, от която "Има такъв народ" много остро и силно се разграничава.

Много зависи от избирателната активност колко партии ще минат парламентарната бариера. Аз изключвам вариант за влизане на патриотите в парламента, но ако някъде има преливане на националистически вот, по-вероятно е да е към "Възраждане". Не бива да се подценява и партията на Божков - виждаме, че има определен нишов електорат, който гласува за него чисто протестно, а също и млади хора, дистанцирани политически.

Както и много други колеги, аз също споделям мнението, че служебното правителство, което предложи президентът Радев, е формулата на неслучилото се правителство след предишните избори. Това може да е формулата на следващото правителство. Можем да очакваме част от тези министри да продължат своята работа и в редовното. Виждали сме го - кабинетът "Близнашки" от 2014 г. беше замислен по подобен начин като коалиционна формула на бъдещо управление между ГЕРБ и тогава Реформаторския блок.

Ако не стигнат гласовете на трите формации, от които очакваме да формират правителство, няма как да минат без подкрепата на БСП, още повече че предлагат много амбициозни реформи, включително на конституцията. Колкото до ГЕРБ, това е персоналистка партия и въпросът е дали ще има такава партия изобщо след Борисов. През последните години водещите й лица са откровени политически ренегати, минали през няколко партии - те първи ще напуснат потъващия кораб. Интересно е и друго. Когато в началото на 90-те години в Италия започна операция "Чисти ръце", на водещи политици от християндемократическата партия, управлявала без прекъсване от 1946 г. до 1992 г., бяха повдигнати обвинения и тази партия просто изчезна от политическата сцена. Можем да го видим и в България, ако, разбира се, има наистина независима и обективна прокуратура, която да работи според закона.

Затова е важно тези партии, които претендират, че искат промяна на модела ГЕРБ, да се разберат по няколко важни теми, да направят тази конституционна реформа, за да може България наистина да излезе начисто, а не да останем с тази тежко увредена репутация, от която много трудно се излиза. Трябва много работа и това няма да стане за година-две, а ще изисква усилия на не едно и две правителства в бъдеще.

Силен попътен вятър за президента Радев

Първан Симеонов, политолог, "Галъп интернешънъл"

След 11 юли можем да очакваме по-различна картина, защото се предполага, че този път вече може да има нов победител - "Има такъв народ", ако стане. Това би имало символно значение, тъй като поредицата победи на ГЕРБ може да приключи. Целта след това ще е тази амалгама около т.нар. партии на протеста да се претвори в някаква форма на управление, може би ще е нужно то да е подкрепено от още някой. Най-големият въпрос е ще имат ли трите партии мнозинство. За момента още не, но не е изключено.

Върви се към някаква форма тази добра чернова, каквато е служебното правителство, да се претвори по някакъв начин в редовно. Пак ще има експертен характер, пак ще е сложна договорка. Строго погледнато, може да има и правителство на малцинството, което да се самоограничи във времето.

Във всеки случай има много силен попътен вятър за президента Радев, който може да направи така, че част от служебното правителство да бъде припозната от мандатоносителя, който и да е той. Това е логичният ход, а и "обществената поръчка". По този начин би се решил и големият въпрос на Слави Трифонов - не би се наложило да прави цяло правителство, както и да решава казуса с БСП. БСП някак си деликатно е вече в правителството и не е точно Корнелия Нинова.

По нашите измервания при въпрос за служебното правителство съотношението е 2 към 1 в полза на добрата оценка. Ако въпросът е за правителството на Румен Радев, последния път съотношението беше около 60 към 30 на сто одобрение. Тоест обществената поръчка за промяна се изпълнява. Така Радев получава нелош финален спринт към президентските избори наесен.

За резултатите от изборите е по-добре да не говорим предварително, тъй като въобще нищо не знаем този път - не се знае за избирателната активност, за бариерата, за първото, четвъртото и петото място, даже за третото не сме сигурни.

Една епоха - на ГЕРБ, свършва и се видя, че те могат да загубят, когато опозиционни течения се съберат. Знаеше се, че рано или късно ще стане. Даже имах чувството, че и Борисов го знае, но сега не му личи много. Но очевидно приключва някакъв етап.

Разговорите водиха Ани Коджаиванова, Велина Господинова и Деян Димитров