България на три морета

Няколко въпроса и отговора за събитието, което заля София миналата седмица и останалото след него

Като имиджово упражнение, това беше идеалната възможност за Румен Радев и служебния кабинет
Като имиджово упражнение, това беше идеалната възможност за Румен Радев и служебния кабинет    ©  BTA/3SI
Като имиджово упражнение, това беше идеалната възможност за Румен Радев и служебния кабинет
Като имиджово упражнение, това беше идеалната възможност за Румен Радев и служебния кабинет    ©  BTA/3SI
Темата накратко
  • Инициативата беше добре дошла за Румен Радев и служебния кабинет като имиджово упражнение.
  • Няколко важни частни сделки бяха подписани в София.
  • Проблемите с "Три морета" обаче са по-фундаментални - тя остава церемониална инициатива без реални лостове за въздействие.

Говорейки пред публика в София, полският президент Анджей Дуда си спомни за едно лято преди десетина години. Тогава, разказа Дуда, натоварени в автомобил, той и цялото му семейство пътували дълго и доста тежко през половин Европа, от Краков до гръцкото море. Макар полският президент да не каза, че това е вдъхновило решението му няколко години по-късно да положи началото на инициативата "Три морета", със сигурност желанието на огромен брой централно- и източноевропейци да стигнат бързо до мечтания морски бряг е добра първа обща цел.

"Три морета", която започва от съвместна идея на Дуда, хърватския президент Колинда Грабар-Китарович, президента на Румъния Клаус Йоханис и президента на България Росен Плевнелиев* е именно такова обещание: 12 държави от ЕС между Адриатика, Черно море и Балтика да говорят помежду си и да намерят общи цели и проекти. Тази година инициативата (и целият керван около нея) стигна до София. За два дни българската столица видя наплив от държавни глави, министри, еврокомисари и представители на бизнеса, които напомниха за времето на председателството на ЕС. Поне за уикенд градът се чувстваше част от живата, ежедневна бизнес среда на Европа, където неща се обсъждат, решават, договарят.

Това изигра чудесна имиджова роля за Румен Радев, който беше домакин на инициатива (тя е президентска), и за служебното правителство, което получи възможност да блесне точно преди изборите с добрата организация. Що се отнася до реалните, дълготрайни резултати от "Три морета", там, уви, нещата изглеждат малко по-... обтекаеми.

Какви са тези три морета

Три морета в цифри

12 държави

111 милиона жители

3.8% среден ръст за периода 2015 - 2019 г.

2.1% среден ръст на ЕС за периода

Това е въпросът, който неизбежно са си задавали хиляди хора в София, блокирани в колите си, както и всеки незаинтересован от геополитика, но видял кръжащия хеликоптер над центъра на града. За да илюстрираме какво точно се опитва да постигне инициативата, ето просто сравнение. От Варшава до София са около 1500 км. Разстоянието се взима с кола за между 17 и 18 часа. От полската столица до Париж разстоянието е горе-долу същото - около 1600 км. Същото горе-долу е и времето, за което може да се стигне с кола - 17 часа. Но когато се качите на влак, изведнъж дистанциите се смаляват: пътуването до френската столица ще ви отнеме горе-долу колкото и това с кола - около 18 часа. Пътуването до българската, от друга страна, ще отнеме 29 часа, при това, ако сте късметлии.

Източната част на ЕС е много по-разединена от западната. Това е наследство както на комунизма, който умишлено разкъсваше връзки между държавите, така и на следващите две десетилетия, в които всичко беше насочено към връзването със Запада. Затова вертикалната свързаност на държавите между Балтика, Адриатика и Черно море е слаба, откъслечна, западнала. Именно това иска да преодолее "Три морета". Основните цели на инициативата са енергийна, транспортна и цифрова свързаност.

Един от проектите, които са нещо като знаме на инициативата, е "Виа Карпатия" - магистрала, която трябва да минава от Балтийско море до Гърция.

Чакай, а ЕС

Правилно. Държавите в региона вече са част от наднационална организация, която има специален бюджет за инфраструктура и сближаване. Нейната централа обаче е в Брюксел, а големите играчи там се намират на запад от Виена. "Три морета" е един от много малкото форуми, на който държавите от региона, с приблизително еднакви проблеми, минало и развитие, могат да говорят заедно и да търсят общи решения.

Между двете естествено има припокриване - Германия и Австрия са партньори на инициативата, а бундеспрезидентът дори беше гост в София. Когато например се говори за големи проекти по "Три морета", парите за тях идват от ЕС. Инициативата има собствен фонд, който трябва да финансира проекти, но той е с размер малко над 1 млрд. евро. Това е много малка сума на фона на парите, които идват от Брюксел, и буквално смешна на фона на инфраструктурните нужди на региона, които по различни изчисления варират от 600 млрд. до над трилион евро.

С две думи, разговорите в София са полезно политическо упражнение, но истинската финансова мощ зад тази инициатива все още е базирана на Запад.

Какво стана всъщност в София

Най-интересното в София обаче бе оставено извън камерите, а заради недопускането на журналисти до повечето панели - и извън директното полезрение на медиите. Президентският панел, с който бе открит форумът, бе дълго упражнение по говорене, без да се казва нищо ново. Заявките бяха за разширение и засилване на инициативата, но до голяма степен без конкретика. Доколкото такава имаше, тя дойде от един от гостите, президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу. Тя заяви, че Гърция би могла да се включи и да вкара "четвърто море" в инициативата. Секунди по-късно обаче добави: "Но в момента вече има много фондове и много проблеми."

Доколкото бяха произведени новини, те дойдоха от частни компании. Американската Linden Energy взима 50% от собствеността на българската "Овергаз инк", част от холдинговата структура на Сашо Дончев. Това прехвърляне на компания, дълго свързана с "Газпром", към американски енергиен играч беше доста символично (виж повече тук). Енергийната (не)зависимост на региона бе постоянна тема на разговор и през двата дни.

Друга голяма сделка беше отново свързана с енергийна компания с интереси в България - Enery Development GmbH (Enery). Фондът на "Три морета" придоби официално 75% от компанията, която е базирана в Австрия. От миналата година тя притежава най-големия соларен парк в България - този край Караджалово с инсталирана мощност 60 мегавата, а също така обяви планове за гигантска инвестиция в нова фотоволтаична централа край Хасково. Размерът на инвестицията не беше обявен, но в интервю за "Капитал" управителят на фонда Джо Филипс съобщи, че минималният размер на тяхното участие в даден проект е 50 млн. евро, а максимумът - 250 млн.

Третият интересен момент бе гостуването на високопоставени представители на Amazon и Google. И тук обаче най-интересното бе оставено далеч от официалните панели. Американските компании отказаха да дават интервюта, а неофициалната причина е, че знаеха какво ще ги питат журналистите - какви са причините да избягват мащабни инвестиции в страни като България. През последните години стана все по-трудно да се отрича реалността, че някои държави от точно този регион са просто черни петна на картата по отношение на инвестиции от технологичните гиганти. Amazon и Google все пак се срещнаха с министъра на икономиката Кирил Петков.

От една страна, това може да е добро начало, но, от друга, за момента Петков е само служебен министър, а и основните проблеми пред компаниите най-вероятно са свързани с неща, които стоят извън неговото влияние, като съдебната система и несигурната политическа обстановка. Както и липса на ясна стратегия за зелена енергетика, каквато световните гиганти изискват.

А американците пък защо са тук

САЩ са обявили "Три морета" за стратегическа инициатива. Още предшественика на Джо Байдън Доналд Тръмп е заявявал публично ентусиазма си за идеята, а Вашингтон е обещал вложение от 300 милиона долара в общия фонд. От гледна точка на САЩ това е важен блок - по-лесен е за разговори от ЕС, по-податлив на влияние и изключително видимо бойно поле срещу Русия и Китай. Редица държави в региона са зависими енергийно (и не само) от Москва, а технологично от Китай.

Русия все още не е давала негативни публични сигнали срещу инициативата, защото засега нейните цели не са свързани с отбрана, но този сблъсък е неизбежен: енергийна свързаност ще позволи диверсификация, а дигиталната ще трябва да защитава от кибератаки.

Що се отнася до Китай, дори столиците тук да се опитват да не звучи така, "Три морета" е до голяма степен отговор на инициативата 17+1, която Пекин започна преди няколко години, за да прокара своя нов Път на коприната. По време на нея китайците предложиха лесно финансиране за големи проекти, но не успяха да постигнат особено много.

Значи нещата се движат добре

Силно казано. Срещата в София мина чудесно, в тон на разбирателство, с много срещи, много добро настроение и възхищение от организацията. Частните инвестиции и фондът ще свършат добра работа на гладните за голям капитал обещаващи компании в региона.

Но дълготрайните проблеми на "Три морета" не бяха решени и на нея. Те бяха добре обобщени от журналиста и дългогодишен наблюдател на региона Едуард Лукас в туит. Според него инициативата е твърде плаваща: тя има нужда от секретариат, нови членове, участие на изпълнителната власт, няколко успешни проекта и подкрепа от университети и тинк-танкове.

В момента тя се носи между различните столици, поемана от различните президентства, без да има никаква устойчива администрация и съответно - институционална памет и инерция. Това е като ротационното председателство на ЕС, но без подкрепата на Европейската комисия отзад. За да добиете представа колко трудно е това, помислете си какво щеше да стане, ако България трябваше да управлява съюза без никаква административна подкрепа от Брюксел.

За регион, който плува и между толкова големи акули, и срещу историческата инерция, това е сложна задача. "Капитал" научи, че естонците искат да превърнат инициативата в нещо по-устойчиво и институционално, но това тепърва ще се случва. Или, както един анализатор, пожелал да остане анонимен, каза: "Колкото по-малко знаеш за "Три морета", толкова повече я харесваш."

----

* Статията е променена след писмо от офиса на президента Росен Плевнелиев, в което се прави следното уточнение:

Във връзка със статия "България на три морета" от 16 юли 2021, публикувана в брой 28 на Капитал, бихме искали да направим следното уточнение:

В статията се посочва: "Три морета", която започва от съвместна идея на Дуда и хърватския президент Колинда Грабар-Китарович..." Коректното изнасяне на фактите би следвало да посочи всички инициатори на иницативата, а именно: "Три морета", която започва от съвместна идея на президентитена Полша Дуда, хърватския президент Колинда Грабар-Китарович, президента на Румъния Клаус Йоханис и президента на България Росен Плевнелиев."

Инициативата за свързаност по направлението Север-Юг се обявява на 29 септември 2015 г. в Ню Йорк, в рамките на 70 -та годишна сесия на Общото събрание на ООН, на специална пресконференция, от президентите на България, Хърватия, Румъния, Полша и делегации от 9 държави (прилагаме снимки от събитието).

През 2016 г в Дубровник, Хърватия се провежда първата редовна годишна среща на върха, на която се дава име "Три морета" на инициативат, като се приема Декларацията от Дубровник, в която държавните глави се обединяват относно стратегическата важност на свързаността по направление Север-Юг, за завършване на интегрирания общ пазар на Европейския съюз и подкрепа на свързаността между държавите, разположени на трите морета.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Тъпо е, пичове, да се твърди, че на младини, друсайки се из Европа в полския си фиат с Беата и двете руси ангелчета, едва ли не Анджей случайно е открил топлата вода във вид на Три морета.

    Което абсолютно дословно преповтаря антируския зъмисъл на прочутата из цяла Полша концепция на неговия предшественик между войните маршал Юзеф Пилсудски - Триморие.
    Той пък (благодаря на weiss за препратката) привнася жечпосполитизъм в антируските британски обсесии на един от бащите на геополитиката Халфорд Макиндер.

    Защото новото Три морета е съвременен прочит на великополските (сега със силен американски дъх) стремления Варшава да командва бариерата между Европа и Русия.

    Така че, когато тук се пише за чисто новото Три морета просто се лъже.
    Въпросът е да се разбере защо се лъже.

    Вместо лакърдии кой с какъв влак на пътува, двамцата съчинители можеха да публикуват част от видоеобръщението на ЮЕс президента-старец, в което ясно са посочени целите на заверата: "спиране на вредоносното влияние на Русия и Китай".

    И ако двамата текстописци бяха сериозни журналисти, щяха да кажат:
    1. Защо на Германия е отказано членство?
    2. Защо в София бяха единствено президентите-русофоби на прибалтите, Полша, Румъния и ...на БГ, който сега пое американската любов след баце, а останалите, с по-умерена към Изток политика изпратиха просто зам.-министри?
    3. Дали "развитието на инфраструктурата" в бившите соц не е просто нейното военизиране и откриване достъп до пристанища, летища, ж.п. структури, магистрали на военни кораби, трейлъри с танкове, вноенни бази и поетапно милитаризиране?

    Видимо в часовете по география в училище двамата са се съсредоточавали във вторичните полови белези на съученичките си и са пропуснали да гледат картата. От прибалтийските през Полша, Румъния, БГ до Турция на юг се оформя неподвластен на Брюкселски контрол потенциално милитаризиран от САЩ кордон, разсичащ чисто физически Стара Европа от Русия и Китай.

    На САЩ Европа видимо не му трябва като търговски партньор. Нужна му е като театър на потенциалните военни действия срещу Русия.

    За разлика от цар Борис ІІІ, който дори като съюзник на Хитлер единствен от съюзниците не изпраща българи да мрат на Източния фронт и се отървава с един медицински влак, Радев дърпа войната у нас си.
    Заради едната прегтръдка на Ахмед дали си струва?

  • 2
    grainis avatar :-|
    Grainis ltd Hydrogen Bulgaria

    К. Петков: Предлагаме специален иновационен фонд в рамките на "Три морета"
    08 юли 2021, 23.12ч.
    Проектът "Зелен Трилионен Фонд" - https://geen-trillion.alle.bg , подобен на ЕвроПроекта Зелена Сделка , ще генерира гигантски, мулти-трилионни средства за поетапно акселераторно грантово финансиране на всякакви местни и международни иновационни проекти, без оглед на мащаба им, без никакво участие на чужди инвеститори и банки, и без помен от тежките бюрократични процедури, обезпечения и т.н. съществуващи в момента. Всъщност, този проект е началото на ликвидиране на цялата уродлива банкова система във вида в който я знаем днес. Финансирането на Фонда ще се става с част от приходите, генерирани прогресивно от технологични клъстери като Водородна Икономика - https://hydrogen-economy.alle.bg и Бамбукова Икономика - https://vertikalna-ferma.alle.bg .
    България и страните от Източна Европа ще могат да умножат многократно своите БВП и да се наредят сред най-богатите страни в света, в рамките на десетина години.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход