Маргрете Вестагер: Европа се провали в това да предостави истински единен пазар и капитал

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по конкуренцията пред "Капитал"

"Смисълът на законодателството не е големите технологични компании да го харесват, а пазарът да се отвори."

Калина Горанова

"Смисълът на законодателството не е големите технологични компании да го харесват, а пазарът да се отвори." © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Маргрете Вестагер е изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия от 2019 г. с ресор "Европа, подготвена за цифровата ера и конкуренцията". За периода 2014 - 2019 г. тя също заема поста еврокомисар по конкуренцията. Вестагер започва политическата си кариера в Дания. Министър е на образование за периода 2000-2001 г. Лидер е на датската социално-либерална партия в периода 2007 - 2014 г. , а от 2011 г. до 2014 г. е и министър на икономиката и на вътрешните работи.

Тук сте за инициативата "Три морета". Какви дигитални проекти бихте искали да видите, които биха имали най-голям ефект за региона?

- Има две неща, които наистина са интригуващи за мен в инициативата "Три морета". Първото е капацитетът да се развиват трансгранични проекти, защото винаги е много по-сложно да развиеш нещо трансгранично, отколкото проект в рамките на една държава членка. Имаме нужда от трансгранична свързаност, имаме нужда от трансгранично 5G, имаме нужда от оптична мрежа, така че хората в граничните региони да се чувстват колкото е възможно по-интегрирани и включени. Свързаността като 5G или мобилната или оптичната мрежа е наистина добре дошла при този регионален подход. Втората интеграция е, където публичното и частното финансиране могат да се заместват едно друго.

Производството на микрочипове например?

- Това важи за целия Европейски съюз.

Обявихте голяма глоба за производителите на автомобили. На европейско ниво нещата с регулирането се случват. По места на национално ниво обаче има проблеми с антомонополните регулатори. България е добър пример. Комисията за защита на конкуренцията е слаба, взима често противоречиви решения и е политически зависима. Какъв е вашият съвет и какво може да бъде направено в случаите, в които по-големият проблем е самият регулатор?

- Най-важната първа стъпка е направена и това е законодателството за ECN (European Competition Network). Направихме анализ в началото на миналия мандат и той показа, че липсата на достатъчно независимост и липсата на достатъчно ресурси, за да си свършиш работата, са проблем. Нещата не са приключени с приемането на законодателството, но с него ще имаме лост, който ще ни помогне да сме сигурни, че въпросните институции ще имат нужната независимост от политическа намеса и ресурси.

По отношение на предложенията ви за регулация на дигиталните услуги и дигиталния пазар, които представихте, предполагам, вече са се очертали основните позиции от страна на големите технологични компании и САЩ. Кои според вас са най-уязвимите моменти в предложенията и реалистично кои от тях имат шанс да се превърнат в законодателство?

- Мисля, че имахме доста конструктивен диалог с американските партньори. Някои от технологичните компании не харесаха някои специфични неща, но смисълът на законодателството не е това големите технологични компании да го харесват. Смисълът е пазарът да се отвори. Едно от нещата, на които настоявам, е, че не става въпрос за тази или онази компания, а за регламентиране при каква пазарна сила е нужно да се наложат определени задължения и също определени неща, които не могат да се правят.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

3 коментара

Най-харесваните
Най-новите
Най-старите

1
:-|
Grainis ltd Hydrogen Bulgaria 07:02, 17 юли 21 , Неутрално
Проектът "Зелен Трилионен Фонд" - https://geen-trillion.alle.bg , подобен на ЕвроПроекта Зелена Сделка , ще генерира гигантски, мулти-трилионни средства за поетапно акселераторно грантово финансиране на всякакви местни и международни иновационни Проекти, без оглед на мащаба им, без никакво участие на чужди инвеститори и банки, и без помен от тежките бюрократични процедури, обезпечения и т.н. съществуващи в момента. Всъщност, този Проект е началото на ликвидиране на цялата уродлива Банкова Система, във вида в който я знаем днес. Финансирането на Фонда ще се става с част от приходите, генерирани прогресивно от Технологични Клъстери като Водородна Икономика - https://hydrogen-economy.alle.bg , и Бамбукова Икономика - https://vertikalna-ferma.alle.bg .
България и страните от Източна Европа ще могат да умножат многократно своите БВП и да се наредят сред най-богатите страни в света, в рамките на десетина години.

Нередност?
2
:[email protected]
Технолог 23:12, 17 юли 21 , Гневно
- + 1
Бюрократка, която смята, че с регулации може да направи конкурентен ЕС. Бизнеса иска свобода, а не регулации. Сферите в които има много регулации не са атрактивни за малките компании.
Преговаряли са с големите американски компании и те не харесали някои неща. Ако бяха проучили малките европейски предприемачи, щяха да разберат, че много повече неща не харесваме в брюкселските бюрократи.

Нередност?
3
:-|
Ivan Mitev 10:51, 19 юли 21 , Неутрално
Въведеното неправилно европейско управление на ползване на евра е важна причина за неограничени щети.
Европейският съюз пренебрегва злокобната парична процедура. Ако не е грешката на Европейската централна банка (ЕЦБ), държавите от еврозоната няма да имат сегашни дългове.
За отлагане на държавен крах, правителствата от еврозоната взимат заеми да плащат щети от работата на ЕЦБ.
ЕЦБ е жертва на паричната грешка. При запазване на сгрешеното европейско поведение е невъзможно спасение на еврозоната от нови щети. За временно подпомагане на правителството да ползва заеми, ЕЦБ намали основната лихва за евра – за сметка на бъдещи завишени щети.
Лошата употреба на евра сътворява заплаха за катастрофална европейска криза.
За устойчиво европейско развитие е необходимо със защита срещу щети подобрение на европейското управление на употреба на евра.

Нередност?