Голямата картина. Какво се вижда зад резултатите от вота

Голямата картина. Какво се вижда зад резултатите от вота

Партиите на статуквото загубиха общо почти половин милион гласа във вот с безпрецедентно ниска активнос, а Избирателната активност е безпрецедентно ниска, а част от обяснението са и мерките срещу контролирания вот

Ани Коджаиванова
6996 прочитания

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Партиите на статуквото загубиха общо почти половин милион гласа, докато "Има такъв народ" и "Демократична България" значително увеличиха гласовете си.
  • Избирателната активност е безпрецедентно ниска, а част от обяснението освен лятната апатия са и мерките срещу контролирания вот.
  • Ромският вот този път силно се свива, а спадът в подкрепата за ГЕРБ в ромските секции е силно изразен.

Малко повече от 48 часа след края на изборния ден крайните резултати бяха ясни (сравнително бързо благодарение на машинния вот) - "Има такъв народ" е първа сила и в страната, и в чужбина, като добавя над 92 хил. гласа в резултата си спрямо април. След като няколко пъти разменяха местата си при броенето на гласовете, в крайна сметка фотофинишът даде над половин процент преднина за формацията на Трифонов пред ГЕРБ, а тя пък бе достатъчна, за да осигури един екстра мандат за партията на Трифонов, и така съотношението на местата в парламента в последния момент стана 65:63 в полза на ИТН. Освен че е удар по самочувствието на Борисов, този факт гарантира на ИТН и първия мандат.

"Демократична България" остана четвърта, много близо до БСП, но дясното обединение е другият победител в тези избори, като също успя да разшири с 43 хил. гласа електоралния си обхват - особено в по-големите градове. Обединението отново е първа сила в София с победа в два от трите избирателни района на столицата (23-ти и 24-ти МИР) и втора сила в чужбина.

Двете формации са и единствените, които увеличават, и то значително, гласовете си на фона на рекордно ниска избирателна активност. Тя този път е едва 42%, или под 2.8 млн. гласували, което означава над 550 хил. избиратели по-малко в сравнение с април.

Всички останали партии губят избиратели, а най-много т.нар. партии на статуквото - ГЕРБ, БСП, ДПС и новото обединение на "патриотите", които общо отчитат цели над 460 хил. гласа по-малко. Вотът от чужбина остава, общо взето, същият - около 170 хил. гласа, така че понижението идва изцяло от избирателите в страната.

Именно фактът, че най-големите губещи са партиите с най-твърди електорални ярда, показва, че ниската избирателна активност не идва просто от лятна апатия и умора от повторния вот. Тези фактори съществуват, разбира се, но данните разкриват и други тенденции - органична загуба на електорат, за което говорят и общите настроения в обществото в последната година, преориентиране на симпатизанти от едни партии към други. Но силен, изглежда, е и ефектът от усилията на служебния кабинет за противодействие на купения вот. Динамиката на вота в чужбина също е малко по-различна този път.

Статуквото загуби близо половин милион гласа

Номинално ГЕРБ е загубила най-голям брой избиратели - почти 200 хиляди спрямо вота през април. Така партията на Борисов достига историческо електорално дъно от малко над 640 хил. избиратели. Отдръпването е най-вече от избиратели в страната, докато в чужбина партията отчита сравнително близък до априлския резултат.

БСП, която на предния вот се представи изключително слабо, сега регистрира още по-голям срив - тя е загубила над 115 хил. гласа и се свива също до рекордно поне за последните 20 години ниво от едва 365 хил. избиратели. Наполовина са се сринали и гласовете за партията от чужбина, които обаче така или иначе не са значителен дял.

Тотален крах преживяват новообединенените "патриоти" (ВМРО, НФСБ и "Воля"), чиито гласове заедно сега падат наполовина спрямо сбора от резултатите им поотделно през април - в номинална стойност това са над 100 хил. гласа по-малко. Към момента едва ли е е пресилено да се каже, че "Български патриоти" са маргинална формация, което обаче не означава, че някои от съставните й части (най-вече ВМРО) нямат потенциал да "възкръснат" в подходящ момент.

Вот губи и ДПС - почти 44 хил. гласа, въпреки по-добрия резултат в Турция спрямо април. Таванът за броя секции в страните извън ЕС отпадна и този път в в южната ни съседка бяха отворени цели 112 секции, но резултатът съвсем не е правопропорционален на високия им брой - вотът в Турция е нараснал от 22 на 29 хил. гласа. На практика движението увеличава гласовете си в чужбина с близо 6 хил. гласа, което означава че е загубила 50 хил. гласа в България. Това не е обичайно за дисциплинирана партия с толкова високо мобилизирани избиратели като ДПС и логично може да се предположи, че роля за това имат мерките срещу контролирания вот (за това малко по-долу).

Очакванията за вота в чужбина този път всъщност бяха много високи, след като през април рекордно много българи зад граница отидоха да гласуват - над 170 хиляди. Сега рекордно много бяха и секциите навън - 782 в 68 държави, което се предполагаше, че ще мотивира избирателите, още повече че за големите секции в Германия и Великобритания, където най-често се формират големи опашки, сега имаше машини и вотът вървеше много по-бързо и безпроблемно.

Тези очаквания обаче не се сбъднаха съвсем, като провеждането на вота дълбоко в летния сезон даде своя ефект - както отбелязаха наблюдатели от секции в големите градове, профилът на гласувалите този път е различен: нямаше ги студентите, които са във ваканция, както и много от работещите, които традиционно лятото се връщат за почивка в България. Голяма част от гласуващите този път са били сезонни работници, както и част от трайно уседналите в чужбина. Малка компенсация бе голямата активност на почиващите в Гърция, но тя сама по себе си не променя съществено нещата - от южната ни съседка идват общо само около 9300 гласа, или 5-6% от всички.

В крайна сметка резултатът не е по-висок, но е много сходен с този от предишните избори, което все пак говори за известна мобилизация на българите зад граница. Прави впечатление също, че "протестният" вот в чужбина този път е по-канализиран - основно към ИТН, която увеличава резултата си с още 8 хил. гласа (ръст от 15%), а по-малко е увеличението на гласовете за ДБ (около 6%). Но формации като тази на Васил Божков, "Възраждане" и други по-малки играчи събират значително по-малко гласове, включително по-нисък е резултат и на "Изправи се, мутри вън!".

Къде отидоха загубените гласове?

Отговорът е комплексен. Част от обяснението е фактът, че някои симпатизанти на партии са предпочели да гласуват за други формации. От данните на "Алфа рисърч" например (виж графиката) се вижда, че около 8% от хората, гласували през април за ГЕРБ (към 65 хил души), сега са се пръснали към ИТН, ДБ, ДПС и други. Подобна е тенденцията и при други партии - средно 7-10% от избирателите сменят избора си, като тенденцията е много по-голяма при видимо разпадащия се електорат на "патриотите".

Именно националистите, както и БСП и ГЕРБ са големи "донори" на гласове за партията на Трифонов - около 30 хиляди според "Галъп" от гласувалите за левицата преди 2 месеца сега са избрали "Има такъв народ", още 15 хил. са дошли от трите националистически формации. Те обаче са дали още толкова и на ГЕРБ, а в по-малка степен симпатизантите им са гласували и за "Демократична България" , ИСМВ, както и за други формации със сходен на техния профил - например "Възраждане".

"Има такъв народ" очаквано е повече реципиент на чужди избиратели, но според анализ на "Галъп" най-голямата част от новите гласове на ИТН сега идват от хора, които предишния път не са гласували или са гласували с "Не подкрепям никого" (над 60 хиляди). Ръстът в гласовете на "Демократична България" също в голямата си част идва от хора, които не са гласували на 4 април - над 25 хиляди гласа според "Галъп", освен че обединението е привлякло и немалко гласове от ГЕРБ (около 15 до 20 хил.), както и по-малко от други формации.

Така, макар преориентиране на избиратели да има, то е малка част от обяснението за загубените гласове на партиите от статуквото. Огромна част от липсващите им избиратели просто не са отишли да гласуват. Разбира се, има и автентично разочаровани от партиите симпатизанти, както и такива, които са жертвали изборите заради лятна почивка. Но според мнозина наблюдатели сред основните причини голяма част от гласувалите през април сега да не стигнат до урните е битката с купения вот, в която служебният кабинет вложи значителни усилия.

Ефектът на битката с купения вот

Колко голям е купеният вот в България едва ли някой може да каже точно. Служебният министър Бойко Рашков в медийните си изяви в последните седмици го описа като масово явление, с изключително добре смазани механизми, в което активна страна са дори в някои случаи и местните власти и други длъжностни лица. Според скорошен анализ на "Антикорупционния фонд" поне 5% от гласовете средно на избори в България са от "високорискови" секции, или около 170 хил. гласа. Това може да се приеме като долния праг на купения вот. Максимумът му според организацията има потенциал да скочи до 700 хил. гласа.

Истината вероятно е някъде по средата. Според дългогодишни наблюдатели на изборния процес поне половината от спада на избирателната активност сега спрямо април - или загубата на около 275 хиляди гласа, се дължи на битката с купения вот. Той, разбира се, не е напълно ограничен, но е значително намален.

За никого не е тайна, че контролираният вот е съсредоточен в голямата си част в ромските квартали и села. На фона на ниската избирателна активност в страната още в изборния ден репортажи показаха, че в ромските квартали на Пловдив и София например тя е още по-ниска - поне два или дори три пъти под средната за страната. Обобщени данни от ЦИК още няма, но с проверка на някои протоколи в най-рисковите секции може да се направят известни изводи.

Накратко: ромският вот намалява като цяло - в столичния квартал "Христо Ботев" например при 4600 гласували през април сега са гласували само малко над 880 души, което е 80% спад; отстъплението от ГЕРБ е силно изразено; подкрепата към други партии е по-скоро спорадична, на определени места.

Защо ромите вече не харесват ГЕРБ

"Бойко Рашков направи параван на ИТН и на още някои. Циганската махала в Гоце Делчев мога да дам за пример и мога много други да дам за пример. Ако видите как си размениха с ДПС представителите в секциите и комисиите и как примерно там, където са имали 12 хил. гласа ДПС, сега имат 6 хил., а те са отишли при ИТН." Това каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов още при първото си изявление след изборите и зададе тона на анализа на изборните резултати и проверката на това как са се променили избирателните нагласи в някои от т.нар. най-рискови секции.

В Гоце Делчев има три ромски секции - всичките в квартал "Комсала" (виж графиките). Сравнението на резултатите между април и сега показва ясен извод. ГЕРБ губят 80% от гласоподавателите си, но хипотезата за преливане на гласове от ДПС към ИТН не се потвърждава. Загубата на подкрепа за ГЕРБ е най-очевидна в една от секциите в Гоце Делчев. Там избирателите на ГЕРБ падат от 323 през април на 20 сега. Междувременно резултатът на ДПС и ИТН е почти същият. Подобна е ситуацията и в другите секции в града.

На практика в повечето секции с ромски вот се наблюдава не преливане, а просто ударно по-ниска избирателна активност. Това наблюдение се подкрепя и от множество репортажи, в които гражданите се оплакват, че никой не ги е агитирал, а в някои случаи - и че не им е било платено, както при предишни избори. Датата на изборите също не работи за насърчаване на ромския вот, защото лятото много хора от общността работят сезонно в чужбина.

Има и други примери обаче. В монтанското село Долни Цибър например през април над 90% от гласовете в една от секциите бяха за ГЕРБ, а почти 75% от тези в друга секция - за ДПС. Сега обаче мнозинството от избирателите, които преди бяха гласували масово за ГЕРБ, са подкрепили ДПС.

В съседното монтанско село Габровница, откъдето "Капитал" направи репортаж през юни, резултатът на ГЕРБ се срива от 81.6% до 31.8%. В абсолютен брой гласове това е четирикратно понижение - от 413 до 104 гласа.

Подобни сривове се забелязват много по-често в по-големите секции, т.е. там, където се гласува с машини. Във врачанското село Тлачене например, където гласуването е с бюлетини, ГЕРБ остава доминантна сила с над 80% от гласовете, като се повтаря и друг феномен - всички бюлетини са с преференция 102, зад която стои главният секретар на СДС Илия Лазаров. Това ясно показва важната роля, която машините изиграха за елиминирането на част от контролирания вот.

Друго място, от което "Капитал" прави репортаж преди изборите - ромската махала в Ихтиман, показва спад, но не срив в подкрепата на ГЕРБ (от средно 88% до средно 65%), и срив наполовина в броя гласове за партията - 700 през юли спрямо 1400 през април.

Разбира се, нищо от това не може да докаже категорично, че ГЕРБ, ДПС или която и да е друга партия са купували гласове в тези райони и респектиращите акции на МВР от последните седмици са попречили на тази практика. Вероятно ромите на някои места просто са харесвали партия ГЕРБ. Видимо е обаче, че много от тях вече не я харесват.

По темата работиха и Веселин Нанов и Йоан Запрянов

Темата накратко
  • Партиите на статуквото загубиха общо почти половин милион гласа, докато "Има такъв народ" и "Демократична България" значително увеличиха гласовете си.
  • Избирателната активност е безпрецедентно ниска, а част от обяснението освен лятната апатия са и мерките срещу контролирания вот.
  • Ромският вот този път силно се свива, а спадът в подкрепата за ГЕРБ в ромските секции е силно изразен.

Малко повече от 48 часа след края на изборния ден крайните резултати бяха ясни (сравнително бързо благодарение на машинния вот) - "Има такъв народ" е първа сила и в страната, и в чужбина, като добавя над 92 хил. гласа в резултата си спрямо април. След като няколко пъти разменяха местата си при броенето на гласовете, в крайна сметка фотофинишът даде над половин процент преднина за формацията на Трифонов пред ГЕРБ, а тя пък бе достатъчна, за да осигури един екстра мандат за партията на Трифонов, и така съотношението на местата в парламента в последния момент стана 65:63 в полза на ИТН. Освен че е удар по самочувствието на Борисов, този факт гарантира на ИТН и първия мандат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    crusible avatar :-|
    crusible

    Описаните тенденции са повече от положителни. Купени вот е огромен и усилията на МВР дадоха резултат. Ако се премахне ще се окаже, че Герб са далеч не толкова популярни. Уви, в малките градове работодатели натискат много служителите си пак полза на Герб със заплахи. Знам за случаи в Гоцев Делчев, но и на това ще му се види края.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход