АКФ: Борбата с корупцията все по-често стига до оправдателни присъди

АКФ: Борбата с корупцията все по-често стига до оправдателни присъди

Институциите не работят по анализ за оценка на борбата с корупцията, а без това няма как да са ефективни

3415 прочитания

Три осъдителни присъди към тринайсет оправдателни по най-значимите наказателни разследвания с обвинения за корупция по високите етажи на властта.

Това е актуалната равносметка на Антикорупционния фонд (АКФ) в тазгодишния му доклад за проблемите в борбата срещу корупцията в България. В доклада се припомня, че иначе по другите наказателни дела в България процентът на осъдителните присъди клони към 100%, включително и по обвинителните актове за общите корупционни престъпления, които не включват високите етажи.

Същевременно не оправдателните присъди сами по себе си са проблем, защото анализът на тези дела показва сериозни проблеми в работата на прокуратурата. И шестте нови оправдателни решения на съда през тази година например са по причина, че повдигнатото обвинение не е свързано с престъпление. Нещо повече, по четири от шестте казуса самата прокуратура се е съгласила с оправдаването на подсъдимите.

АКФ извършва ежегодно независимо гражданско наблюдение на най-значимите наказателни разследвания на предполагаемо корупционно поведение по високите етажи на властта, като този мониторинг обхваща период от 6 години (2014 - 2020 г.).

Мониторинг, който трябва да правят институциите



"Такъв мониторинг се налага да се прави от нас, защото не го правят институциите, които са натоварени да се борят с корупцията по високите етажи", каза днес при представянето един от авторите на доклада в частта за наказателното преследване Андрей Янкулов - бивш прокурор, бивш зам.-министър на правосъдието и на вътрешните работи, експерт при АКФ. Не е известно прокуратурата да прави такъв анализ, няма критерии, изработени от самите институции, за да следят как тези случаи започват и как завършват. А такъв анализ е необходим, за да се види на какво се дължат пропуските, които съдът констатира в крайните съдебни актове. Освен това, шумното начало на един наказателни процеси контрастира с мълчанието на финала им, а обществото трябва да знае.

Към 40-те наказателни производства, разглеждани миналата година, в новия доклад са добавени още пет. От тези 45 дела, някои от които са за твърдени престъпления, извършени преди повече от 20 години (като например по делото срещу Румен Овчаров, Петър Димитров и Делян Добрев заради безстопанственост в особено големи размери за строителството на АЕЦ "Беленe"), до момента има само три осъдителни присъди, произнесени доста назад във времето - срещу бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, бившия председател на КПУКИ Филип Златанов и директора "Вътрешна сигурност" в МВР (2013-2014) Тодор Костадинов. Същественото е, че и в миналогодишния анализ бяха същите три осъдителни присъди.

Междувременно шест от разгледаните в миналогодишния анализ неприключили казуси приключиха през изминалата година с окончателно влезли в сила оправдателни присъди, при това - мотивирани с липса на извършено престъпление. Другояче казано, повдигнато е обвинение за нещо, което изначално не съставлява престъпление, т.е. погрешно прилагане на Наказателния кодекс от прокурора. Това е делото за продажба на миноритарния дял на държавата в ЕВН - срещу бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков, двете дела срещу бившия министър на отбраната във втория кабинет на ГЕРБ Николай Ненчев и двете дела срещу зам.-министъра на външните работи Христо Ангеличин, делото срещу бившите председатели на Военно апелативния съд Веселин Пенгезов и Петко Петков. По четири от тези обвинения самата прокуратура се е съгласила с оправдаването на подсъдимите и не е протестирала актовете на апелативния съд, поради което не се е стигнало до Върховния касационен съд - срещу Дянков и Трайков, Пенгезов и Петков.

Някои от все още неприключилите казуси страдат от същите видими пороци, подлежащи на идентифициране дори и без да се познава делото, и техният край едва ли ще бъде по-различен, се казва в доклада.

Делото за АЕЦ "Белене" предизвестено ще умре по давност

Обвинителният акт по делото "Белене" е внесен в Специализирания наказателен съд през февруари 2021 г. при пълно мълчание от страна на прокуратурата въпреки големия обществен интерес, качеството на обвиняемите лица и твърдените в обвинението колосални щети за бюджета от около половин милиард лева. По неизвестни причини от обвинителния акт е отпаднал третият министър - Делян Добрев, като след журналистически запитвания прокуратурата обясни единствено, че разследването срещу него продължавало.

"Внасянето на обвинителния акт по наказателното производство за проекта "АЕЦ Белене" е толкова закъсняло, че абсолютната давност за наказателно преследване ще изтече до края на 2021 г. за три от обвиненията и до края на 2022 г. за четвъртото[...]. Необяснимо дълъг период има както между извършване на деянията и привличането на лицата в качеството на обвиняеми, така и между привличането и внасяне на обвинителния акт (деянията са през 2006-2007 г., привличанията са през 2016 г., а обвинителният акт е внесен през 2021 г.).", се казва в доклада.

Един от основните изводи на това състояние на делата срещу високата корупция е за необходимостта от по-ранен контрол от съда по основателността на обвинението - обвиненията са изначално несъставомерни (липсва престъпление), но поради липса на по-ранен контрол е възможно едно такова дело да се точи с години, а през това време лицата търпят наказателно преследване, медийно заклеймяване, коментира Янкулов. Реалната картина на корупцията не се съдържат в тези казуси, по огромната част от тези дела престъпления просто няма.

Същата картина: И разследванията за местната власт са непрозрачни и неефективни

Най-значимите казуси за предполагаема корупция по високите нива на местната власт са довели до незначителен дял осъдителни присъди и то без нито едно ефективно наказание лишаване от свобода. Това сочи анализът на 18 разследвания за корупция на общинско ниво от последните 5 години, включен в годишния доклад на АКФ. В сила са влезли само 2 осъдителни присъди - на кмета на община Карлово Емил Кабаиванов, постигнал споразумение за 6-месечна пробация по дело за безстопанственост, довело до щети от 26 984 лв., и на областния управител на Добрич Динчер Хаджиев, осъден условно на 6 месеца лишаване от свобода и глоба от 2000 лв. за престъпление по служба. Невлезлите в сила присъди са 4, като 3 от тях са изцяло оправдателни, а четвъртата - частично.

Любопитен акцент в доклада е, че 4 от разследваните и съдени за корупция кметове, все още стоят на постовете. Кабаиванов е начело на Карловската община от 2011 г., а преди това в периода 2003-2007 г. В момента той е зам.-председател на СДС. Кметът на Несебър Николай Димитров, обвиняем за купуване на гласове на местните избори 2019 г., бе избран на същите избори и остана на поста си, същото важи за Георги Димов (Божурище) и Алекси Кесяков (Челопеч).

Началото на разследвания по 8 от "кметските" дела е обявено шумно, но след това прокуратурата не предоставя никаква информация за развитието на наказателните производства, което е ясна тенденция от 2019 г. насам. Точно тогава корупционните престъпления, извършени от високопоставени служители в местната власт са прехвърлени към специализираната прокуратура. Знаков за тази практика е случаят с кметовете на Перник Илинка Никифорова и Иван Иванов. През февруари 2018 г. Специализираната прокуратура информира за проведена акция, при която Никифорова и Иванов са задържани. Двамата са разследвани за сключване на неизгодни сделки за сметосъбиране и извозване в размер на 1,7 милиона лева. Независимо от мащаба на щетите, публична информация по движението на казуса няма.

Пет дни преди местните избори през 2019 г. кметът на община Несебър Николай Димитров е задържан по обвинение за купуване на гласове. Димитров печели изборите докато е в ареста, а през януари 2020 г. искането на прокуратурата за временното му отстраняване от поста не е уважено от съда. Акцията по задържането на Димитров получава широк медиен отзвук. И в този случай информация за движение по казуса няма. Специализираната прокуратура не отговаря и на изрично запитване за казуса, отправено от АКФ при подготовката на доклада.

При 3 от случаите в съда е внесен обвинителен акт, но той е върнат на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. По-нататъшна информация за производствата обаче липсва. В тази категория попада казусът с бившия кмет на Пловдив Иван Тотев. Тотев е подсъдим за нарушение на Закона за обществените поръчки с цел набавяне на облага от близо 7 милиона лева за строителен подизпълнител. През юли 2018 г. делото срещу него е върнато от Специализирания наказателен съд на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения в обвинителния акт. Оттогава няма публична информация за движение по казуса.

Антикорупционната комисия се нуждае от сериозна реформа

Докладът идентифицира сериозни пропуски в закона и проблеми в практиката на антикорупционната комисия КПКОНПИ през определени казуси от практиката на комисията, илюстрирани с кратки коментари.

Промяната на характера на общинската собственост от публична в частна и впоследствие разпореждането с нея в полза на частни фирми, свързани с кмета и общински съветници, стана част от упражняването на властта (по случая с кмета на Благоевград Атанас Камбитов, но и много други подобни случаи). Обитаването на чужд имот - безплатно или на занижени цени създава икономически зависимости, но комисията не го отчита (Атанас Камбитов, Владислав Горанов). "Кумството" не се отчита като свързаност, а практиката показва чести случаи на облагодетелстване на кумове. Формален подход на Комисията при установяване на свързаността между лицата - само през проверки в публични регистри, необходимо е разширяване на възможностите за установяване на фактическа свързаност между лицата, в случая между кмета и лица, в чийто имот е адресната му регистрация (кмета на Стражица Румен Павлов). Не се отчита политическа свързаност между лицата на местно ниво отвъд традиционните политически партии - чрез създаване на местни коалиции (кмета на Плевен Георг Спартански).

Прегледът на практиката на КПКОНПИ за 2020 г. показва необходимост от съществени законодателни промени в антикорупционния закон в няколко насоки - както в структурата и функциите на антикорупционната комисия КПКОНПИ, така и в производството по конфликт на интереси и за защитата на подателите на сигнали, се казва в доклада.

За структурата и функциите на КПКОНПИ:

• Създаване на гаранции за независимостта на КПКОНПИ, чийто членове да се избират не само от парламента, но да има квота и на други институции - президент и съдебна власт, както и на неправителствени организации. Изборът да се провежда при условия на публичност, процедурата, политическа неутралност и професионализъм.

• КПКОНПИ не трябва да се превръща в нова служба за сигурност. В тази връзка - да се преосмисли възможността тази комисия да да използва специални разузнавателни средства, тъй като тя няма разследващи функции.

За производството по конфликт на интереси

• Възлагането на инспекторатите или на специални комисии в органите на власт да установяват конфликт на интереси за държавните служители извън кръга на висшите публични длъжности води до противоречива практика и злоупотреба с власт.

• Да се предвиди ограничение за лицата, заемащи публични длъжности, да получават дарове и облаги във връзка със заемането на съответната длъжност и без непосредствена връзка с упражняването на конкретни властнически правомощия, като такова лице да няма право да получава привилегия, предимство, преференциално третиране, имущество или услуги на цени по-ниски от пазарните, дар или друга облага във връзка или по повод заеманата от него длъжност.

• Разширяване на кръга от субекти, които могат да подават сигнали за установяване на конфликт на интереси, като се предвиди изрична възможност и юридически лица да могат да сезират Комисията.

• Разширяване на понятието за "свързани лица", като се включат още родство по сватовство (до четвърта степен включително), кумството, фактическо съжителство, както и децата, внуци, родители на съжителстващия.

Защита на подателите на сигнали

• Да отпадне изискването в подадените сигнали да се посочва ЕГН в подадените сигнали.

• Да се транспонира европейската Директива (ЕС) 2019/1937 за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, чийто срок за транспониране изтича на 17 декември 2021 г., а властите все още не са предприели действия в тази насока.

Докладът на АКФ излиза ден преди откриването на новото Народно събрание и в деня, в който ЕК се очаква да публикува и втория си доклад за върховенството на правото в страните от ЕС.

Три осъдителни присъди към тринайсет оправдателни по най-значимите наказателни разследвания с обвинения за корупция по високите етажи на властта.

Това е актуалната равносметка на Антикорупционния фонд (АКФ) в тазгодишния му доклад за проблемите в борбата срещу корупцията в България. В доклада се припомня, че иначе по другите наказателни дела в България процентът на осъдителните присъди клони към 100%, включително и по обвинителните актове за общите корупционни престъпления, които не включват високите етажи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход