Но този вид корупция не би трябвало да засяга общия темп на икономическия растеж на страната, който се определя от инвестициите в по-голямата част от икономиката, независещи от обществените поръчки. Затова именно превземането на държавата е много по-вредно от обикновената корупция. Ако държавните институции са захванати от престъпни групи, те могат да бъдат използвани за рекетиране на бизнеси. При това положение инвестициите ще спаднат, особено в секторите на отворената икономика, каквито са повечето промишлени и експортни дейности. Превземането на държавата с цел шантажиране и системни плащания за "откупване" в кръга на тези дейности води до структура на икономиката, която е доминирана от потреблението, недвижимите имоти и суровините.

Отвращението от широко разпространената корупция е разбираемо, но акцентът върху нея може да се окаже погрешен.

Различните траектории на икономическия растеж на България и Румъния от около 2005-2006 г. насам са в съответствие с такава теза. Всички налични индикатори предполагат, че корупцията в Румъния вероятно е толкова, колкото в България. Но Румъния, изглежда, не страда от превземане на държавата - може би защото е много по-голяма, с конкуриращи се политически групи и групи по интереси. През последните 15 години Румъния постоянно бележи по-висок растеж, като сегашният БВП на глава от населението и средни заплати са с около 25% по-високи от тези в България.

Стоковата структура на износа на двете страни също е много различна. Най-важният износ за България е на рафинирани петролни продукти, които не съдържат много местна добавена стойност, като се има предвид, че страната не е производител на суров петрол. Следващите по значение са износът са мед, медна руда и пшеница, които не говорят за индустриализирана страна. За сравнение - най-важният за Румъния експорт са автомобилните части. Други топ продукти за износ са автомобили, кабели и електронни табла за управление - промишлени продукти с висока добавена стойност.

Южна Италия представлява вариант на локализирано превземане на част от държавата - с неутрализиране на местните държавни институции, така че функциите на властта се поемат от местни престъпни структури, които де факто контролират съответната територия. Разликата между Мецоджорно (така е наричана Южна Италия - бел. ред.) и Севера остава упорито висока в продължение на десетилетия въпреки мащабните трансфери от централната власт и безкрайните опити да се наложи контрол над мафията чрез полицейски действия. Икономиката на Южна Италия остава слаба, защото индустрията е малко и почти няма износ. Икономическа база от малки и средни предприятия не може да възникне, защото успешните предприемачи трябва или да плащат рекет, или да се страхуват за живота си. България може да бъде изправена пред подобна съдба, ако обществото не си върне обратно държавата.

Ето защо в настоящата ситуация в България първостепенна цел трябва да бъде възстановяване на контрола над държавните институции, на първо място съдебната власт и тайните служби, а впоследствие и премахването на корупцията. Съпротивата срещу спирането на корупцията в обществените поръчки ще бъде ожесточена, особено в светлината на огромното увеличение на финансирането от ЕС чрез Плана за възстановяване и устойчивост, по който България ще получи близо 10% от своя БВП в допълнение към потоците от съществуващия бюджет на съюза.

България може да бъде изправена пред съдбата на Южна Италия, ако обществото не си върне обратно държавата.

Съпротивата срещу отнемането на контрола над съдебната власт обаче може и да не е толкова голяма, доколкото преките бенефициенти на продължаващия контрол върху корумпираните съдии, прокурори и тайните служби са много по-разпръснати. Неформалната амнистия може да помогне допълнително за връщането обратно на превзетата съдебна система.

Ограничаването на съпротивата срещу промяната е важно, тъй като реформаторските партии нямат абсолютно мнозинство и изчистването на съдебната власт ще изисква време. Лидерите на реформаторските партии трябва да обмислят своите приоритети. Стремежът към незабавно изкореняване на корупцията удовлетворява популярното търсене на бързи действия. Но чувството, че сега трябва да се осъществи справедливост, може да е пречка за по-дълбока реформа с дългосрочни резултати.