Казусът с Кирил Петков: Имаме правото, чакаме фактите

Кирил Петков

Казусът с Кирил Петков: Имаме правото, чакаме фактите

Ако се установи, че служебният министър е бил с двойно гражданство към момента на неговото назначаване, следват други въпроси с политико-правен характер за актовете на служебния кабинет и за политически атаки към борещия се за втори мандат президент Радев

9932 прочитания

Кирил Петков

© Юлия Лазарова


Доц. Наталия Киселова е преподавател по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски"

Народният представител от ПГ на "Има такъв народ" Димитър Гърдев е отправил актуален въпрос до служебния министър на външните работи Светлан Стоев на 11 август. Предмет на въпроса е да се предостави (официална) информация за това дали служебният министър на икономиката Кирил Петков е имал двойно гражданство към момента на назначаването му във втория служебен кабинет (от 12.05.2021 г.) на президента Радев. Очаква се служебният министър да отговори в пленарното заседание за парламентарен контрол на 20 август, като се позове на официално запитване към канадската страна или на наличната информация в МВнР.

Повод за отправянето на въпроса от г-н Гърдев са медийни публикации, в които се твърди, че министърът на икономиката е имал и канадско гражданство към момента на неговото назначаване. А Конституцията на Република България изисква членовете на Министерския съвет да бъдат само български граждани (чл. 110).

Дни по-късно, на 16 август, 55 народни представители от ГЕРБ-СДС сезираха Конституционният съд с искане за частично обявяване на противоконституционност на указа, с който президентът е назначил служебното правителство. Основанието според вносителите е наличието на друго гражданство освен българското на служебния министър на икономиката Кирил Петков към момента на назначаването на кабинета от президента.

Конституционната уредба е последователна при поставяне на изискването за "само" българско гражданство или да нямат и друго гражданство, на което трябва да отговарят лицата, заемащи публични длъжности - народни представители (чл. 65, ал. 1), президент и вицепрезидент (чл. 93, ал. 2) и членове на правителството (чл. 110). В политическата практика имаше случай през 1992 г., в който кандидат за премиер, на когото е връчен проучвателен мандат, се разбра, че е и с друго гражданство.

До сезирането в понеделник (16 август) в практиката на конституционната юрисдикция има решения относно изискването за само българско гражданство в казуси за народен представител и за президент. Към нея следва да има обръщане и при търсене на отговор на въпроса как да се излезе от / постъпи в настоящата ситуация при твърдения за наличие на двойно гражданство от служебен министър. Поради това не може да се приеме твърдението на г-н Гърдев, че трябва да се установи какво е "фактическото състояние". Напротив гражданството е правно-политическо състояние и по отношение на министрите няма предвиден ред, по който да се установи наличието и на друго гражданство.

Най-близо до публично поставения въпрос за липсата (наличието) на друго гражданство от г-н К. Петков е Решение №5 от 1995 г. Прави впечатление, че при образуване на делото пред КС има официална кореспонденция с представители на другата държава, чийто гражданин е бил народният представител. Конституционният съд в мотивите посочва изрично какво е значението на субективната преценка на лицето, за което има съмнения, че е с двойно гражданство. "Поради публичноправния характер на института за гражданството, свързан със значими правни последици, без правно значение е субективната преценка на Жорж Ганчев Ганчев по въпроса за придобиване и загубване на американското гражданство. Не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от американско гражданство. Необходимо е да е осъществена предвидената със закон процедура, която завършва с издаване на съответен държавен акт."

Значение за изясняване на правното положение има и в мотивите към Решение №15 от 1995 г. на КС. Конституционната юрисдикция посочва, че "ограничителното изискване за българско гражданство е въведено както за хипотезите на пряк избор (президент, вицепрезидент и народен представител), така и за непряк избор (членове на Министерския съвет)". Това изискване е въведено и важи както за представители на законодателната власт, така и за представители на изпълнителната власт. Оттук, продължава Конституционния съд, "общият конституционен критерий за въвеждане на ограничително изискване за българско гражданство следва да се търси на друго място - в характера на самите отношения, в които съответните органи участват. Този общ критерий е наличието на определени властнически правомощия и упражняването на власт". Лицата, заемащи висши публични длъжности, участват в упражняването на държавната власт и наличието на друго гражданство не гарантира независимост от друга държава при осъществяването ѝ. Наличието на чуждо, наред с българското, гражданство би означавало публичноправна връзка между лицето и друга - чужда, държава. Забраната за наличие на друго гражданство, наред с българското, е гаранция срещу потенциални конфликти при упражняване на права и задължения от лицето и между интереси между два държавни суверенитета. "Ето защо единствено българската държава е компетентна да прецени доколко и кога е допустимо упражняването на държавни властнически компетенции от лице, което има друго освен българското гражданство" (мотиви към Решение №15 от 1995 г. на Конституционния съд).

Конституционния съд поддържа това разбиране и в Решение №4 от 2011 г. Според него "гражданството на друга държава не е "натрапено качество" и съответното лице може да упражни пасивното си избирателно право, като за това е достатъчно просто да се освободи от другото си гражданство".

През производството по чл. 149, ал. 1, т. 2 от конституцията е възможно да се установи какво е правно-политическото състояние относно друго гражданство на г-н Кирил Петков чрез официални документи, а не въз основа на медийни публикации. Понастоящем може да се поддържа, че подобно на възникнал спор относно "правното положение на народен представител" и той бъде отнесен за разрешаване пред Конституционния съд, "фактът на подобно производство с нищо не се отразява на правния статус на народния представител" (мотиви към Решение №14 от 2013 г.). Когато възникне спор относно правното положение на министър, аналогично на положението на народен представител в случаите на чл. 72, ал. 1, т. 3 от конституцията (несъвместимост), то този спор не би следвало да се отразява на правния статус на министъра. Валидността на актовете, в чието приемане той участва и гласува, не може да бъде поставяна под съмнение и оспорвана на това основание.

При евентуално бъдещо установяване на частична противоконституционност на указа на държавния глава относно г-н Кирил Петков актът на президента като ненормативен по същността си ще е невалиден от издаването му в оспорената част (диспозитив на Решение №3 от 2020 г.). Действието назад във времето на решението на КС за обявяване на частична противоконституционност на указ поставя въпроса за съхраняване на правната сигурност като конституционно значима ценност в правната ни действителност. В този случай самият Конституционен съд (мотиви към решение №3 от 2020 г.) казва, че неговото решение не следва да застрашава правната сигурност, защото "има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони". Обявената "ex tunc" (правова държава в материален смисъл) противоконституционност на указ на президента би могла да постави редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта, допълва в Решение №3 от 2020 г. конституционната юрисдикция.

Отвъд конституционноправната проблематика, ако се установи, че г-н Кирил Петков е бил с двойно гражданство към момента на неговото назначаване, следват други въпроси с политико-правен характер за актовете на служебния кабинет като колективен орган, за служебния министър като едноличен държавен орган, за последващи политически атаки в предстоящата предизборна кампания към борещия се за втори мандат президент Радев и евентуално за повдигане на въпроса за конституционната отговорност на държавния глава. Народните представители от ПГ на ГЕРБ-СДС вече поискаха служебният министър на икономиката незабавно да бъде отстранен от поста си, защото неговите актове могат да бъдат обявени за нищожни, и намекнаха за търсене на конституционна отговорност на действащия държавен глава.

Доц. Наталия Киселова е преподавател по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски"

Народният представител от ПГ на "Има такъв народ" Димитър Гърдев е отправил актуален въпрос до служебния министър на външните работи Светлан Стоев на 11 август. Предмет на въпроса е да се предостави (официална) информация за това дали служебният министър на икономиката Кирил Петков е имал двойно гражданство към момента на назначаването му във втория служебен кабинет (от 12.05.2021 г.) на президента Радев. Очаква се служебният министър да отговори в пленарното заседание за парламентарен контрол на 20 август, като се позове на официално запитване към канадската страна или на наличната информация в МВнР.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си


7 коментара
  • 1
    scuby avatar :-|
    scuby

    Споко, КС ще реши нещата в полза на харвардския лисугер Киро. В това няма съмнение! Както решиха, че изборите с машини не нарушавало равнопоставеността и правата на всички избирателите макар и в секции под 300 избирателя да се гласува с хартиена бюлетина, а в останалите секции само с машина.

  • 2
    plectruda avatar :-|
    Vesela Dikova

    Капитал, назначете си редактор.

  • 3
    043 avatar :-|
    043

    До коментар [#] от "":

    Кво редактиране? Редактора се готви за министър и по спасяването на България. Кирето, дето му подляха вода, трябва някой да го смени...

  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Излишно е да се набъркваме в юридическите дебри. Кирил Петков направи за България толкова, колкото малцина имаха смелостта да направят. Така че, той на практика доказа, че е гражданин на България. Точка!

  • 5
    d04 avatar :-|
    d04

    До коментар [#] от "":

    Вижте, никой не оспорва качествата на Кирил Петков. Оспорва се до колко той има конституционното право да бъде министър. И това негово право не се определя от дейността му като такъв, а от евентуалното негово канадско гражданство.
    Ироничното е, че точно средите, подкрепящи най-силно Петков и съответно най-силно омаловажаващи назряващия конституционен казус, бяха същите, които най-силно крещяха срещу беззаконията по времето на Борисов.

  • 6
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    До коментар [#] от "":
    На мен ми убягва същността на проблема. Значи тази конституция е в сила от 1991 г. От тогава имаме поне двама премиери с двойно гражданство - Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев. Те отказвали ли са се от чуждото си гражданство или напоследък са приели някакво изменение на основния закон? Защото ако актовете на правителството на Царя не са действителни много неща в страната ни ще се променят или ще влязат в зоната на Здрача.

  • 7
    dabeda avatar :-?
    Da be.. da..

    СерГей СтаниШеф и цар Симо със сигурност бяха също и граждани на друга държава. Това обаче не беше пречка, когато се инсталираха мутрите, Грух и ОПГ ДПС-ГЕРБ–БСП на власт...
    Как така, когато целия народ е пропищял от управление на НДСВ, Тройната, ГЕРБ и Патреотнационалисти,и когато най-накрай се намери едно, макар и служебно, правителство, работещо за интересите на всеки по територията, това става проблем... Гиди библиотекарски мурафети и мушангии.....

    Голяма част от БГ гражданите вече имат двойно гражданство... Не само живеещите или пребиваващи в чужбина, а и такива в България..

    Ето защо е нужно да се основе ПП България БЕЗ Граждани... Вътре в границите може да живеят само селяни, селендури, цигани, мангали и малцинствени... чалгажии.. Също женските варианти..
    Гражданите на БГ - навън...

    София да се прекръсти на Селофия, а столицата да се пренесе във Филибето или Габрово... майна..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал