Агенцията по горите ще иска разваляне на договора с Румен Гайтански-Вълка

Появата на нови сгради в ловно стопанство "Искър" продължава

Александър Дунчев, директор на Изпълнителната агенция по горите
Александър Дунчев, директор на Изпълнителната агенция по горите    ©  Велко Ангелов
Александър Дунчев, директор на Изпълнителната агенция по горите
Александър Дунчев, директор на Изпълнителната агенция по горите    ©  Велко Ангелов

Изпълнителна агенция по горите ще предложи развалянето на договора на фирмата, свързана с Румен Гайтански-Вълка, за Държавното ловно стопанство "Искър". Това стана ясно по време на изслушването на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите Александър Дунчев в парламента.

Той представи част от констатациите на агенцията, които идват след направена проверка на договорите за държавните ловни стопанства с частни фирми, които бяха пазени в тайна години наред. Дунчев обясни, че след встъпването в длъжност на служебното правителство част от ловните стопанства са проверени на място.

Ловното стопанство на Вълка

При държавно ловно стопанство "Искър", където договорът за ловностопански дейности е за 15 години и е с фирмата "Био майнинг", освен станалата всеобщо известна огромна сграда, приличаща на хотел, са регистрирани още две новопоявили се сгради - нов склад на мястото на малка сграда и свинеферма с питомни прасета. "На мястото на хотела, който се представя за реконструкция на стара сграда, никога не е имало и един пирон", каза Дунчев. По неговите думи на две от местата никога не е имало сгради и е поискано съдействие от полицията, тъй като има съмнения за манипулация на данни и документи. Друг съществен притеснителен елемент е, че няма писмена следа кой е инвестирал в сградите - дали е частният арендатор или държавата.

Фирмата "Био майнинг", контролирана от Румен Гайтански, е спечелила търга за стопанството, като е обещала дарение на финала на договора от 15 млн. лв. Според Дунчев обаче има вероятност по някаква причина договорът да се прекрати на малко по-ранен етап (подписан е в средата на 2016 г. и е за 15 години) и така да не се стигне до плащане на това дарение. През 2019 г. компанията получи индиректно около 150 млн. лв. от Българската банка за развитие.

Четири пъти повече от държавата

Подписването на договорите за стопанисване на стопанствата с частни фирми започва след 2008 г., след промени в Закона за лова и опазването на дивеча, които създават възможност държавните ловни стопанства да си делят разходите и да се грижат за дивеча, така че да се подобри неговото състояние. Данните до момента обаче показват, че средства влага основно държавата, а частните стопани акумулират влияние.

Дунчев посочи, че за последните пет години са налети 43 млн. лв. в държавните ловни стопанства, а от частни партньори инвестициите са за около 12 млн. лв. Държавните пари са основно за сметка на горите, като дърводобивът в стопанствата или около тях е основна възможност за генериране на средства. В много от случаите стопанствата са и на загуба. С ниските вноски на година обаче на практика юридическите лица си осигуряват контрол върху големи територии.

Позиции в лова

Дунчев коментира, че, настанявайки се в тези ловни стопанства, частните партньори получават пряк достъп до управлението на стопанството. "Тези хора, богати, уважавани от нас, с икономическите позиции, успяват да подчинят управлението на стопанството до степен, в която казват кой да е директор, кой да влиза да ловува в стопанствата, кой да ползва базите и резиденциите. Три от тях вече са приватизирани от фирми, свързани с юридическото лице", каза Дунчев. Според него контролът през годините се е извършвал формално.

Така например има примери за джипове, които са отчитани като инвестиции, които пет години по-късно се прибират от юридическото лице партньор. Закупувани са фуражи на завишени цени от свързани фирми. След избиване на свинете заради чумата продължава да се отчитат разходи за охраната им.

Но и повече дивеч

Има обаче и някои позитиви от този вид партньорства, като за последните 20 години дивечът се е увеличил двойно след бурните години на бракониерството - 90-те. Това се постига основно като юридическите лица посредством влиянието си успяват да гарантират по-добра охрана за дивеча, като на места по неясни критерии се появиха и огради.

Не липсват случаи обаче, при които количеството е за сметка на земеделските стопани, горите и качеството на самите животни, а юридическите лица имат интерес просто да има повече животни за отстрел. Такива казуси са например ловното стопанство "Паламара", където има много повече животни на единица площ, както и "Дунав", където има конфликт със земеделските стопани.

Анализите на ловните стопанства продължават, като целта не е да има масово разтрогване на договори, а там, където има нарушения, те да се отстранят. Прекратяването на договори пък може да става след предложение до министъра на земеделието.