Какво трябва, но няма да свърши и този парламент

След като опитът на "Има такъв народ" да сформират правителство на млацинството се провали, партията на Трифонов тласка страната към предсрочни избори

Какво трябва, но няма да свърши и този парламент

Най-вероятно внесените от служебния кабинет предложения за актуализацията на бюджета ще бъдат сериозно ревизирани

8074 прочитания

След като опитът на "Има такъв народ" да сформират правителство на млацинството се провали, партията на Трифонов тласка страната към предсрочни избори

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Актуализацията на бюджета вероятно ще е единствената законодателна дейност на сегашното Народно събрание.
  • Ключови регулатори ще продължат да работят с назначени от предишната власт ръководства.
  • Фирмите няма да бъдат компенсирани за скъпия ток, няма да се направят и отлаганите важни реформи в енергетиката.

От четири месеца България се намира в безпрецедентна политическа криза, в която парламентарно представените партии не успяват да сформират мнозинство в Народното събрание и съответно не могат да излъчат редовно правителство. Сложната ситуация на невъзможност политическите сили да се обединят около управленска формула след изборите на 4 април предизвика предсрочните през юли. И ако се съди по сегашните отношения между шестте формации в настоящия парламент, изходът от кризисната ситуация най-вероятно ще е отново нов предсрочен вот през есента.

Президентът връчи проучвателния мандат за съставянето на правителство на втората по численост парламентарна група - ГЕРБ, които го върнаха веднага.

Третият мандат ще бъде даден на някоя от останалите парламентарни групи по избор на държавния глава - най-вероятно на БСП или на "Изправи се БГ! Ние идваме!", но надеждите за сформиране на правителство изглеждат нищожни, защото от първата политическа сила - "Има такъв народ", отказват да подкрепят правителство, излъчено с мандат, различен от техния. А останалите три - "Демократична България", "Изправи се БГ! Ние идваме!" и БСП, едва ли ще са склонни да влязат в колаборация с ДПС, които тази седмица отново лансираха идеята си за съставяне на програмен кабинет. Още по-малко пък това е възможно да се случи с ГЕРБ, които продължават да са в пълна изолация.

По всичко личи, че животът и на този парламент ще е кратък и забавянето на разпускането му е единствено поради факта, че трябва да бъде гласувана актуализацията на бюджета, без която служебният кабинет няма да може да се справи със задаващата се с пълна сила ковид криза.

Така в рамките на половин година избирателите ще трябва да отидат до урните за трети път, а президентът Румен Радев ще трябва за втори път да назначи служебно правителство. И докато в предишното Народно събрание беше сравнително ясно още от самото начало, че изходът от заплетената ситуация със силно фрагментирания парламент е предсрочен вот и по тази причина бързо беше сформирана временна правна комисия, която да подготви приемането поне на промените в Изборния кодекс, то в това Народно събрание времето беше загубено в безрезултатни преговори за съставяне на правителство, което на практика блокира работата му.

Но има и друга, видима разлика. Докато предишното 45-о Народно събрание създаваше усещане за промяна с впечатлението за единодействие на новите политически сили срещу партиите на статуквото, впечатлението от този парламент е за засилени позиции на статуквото срещу желаещите промяна в управлението на държавата. То се наложи и заради сигналите от спечелилата изборите партия "Има такъв народ" на Слави Трифонов, чиито виждания по някои от най-важните въпроси отчетливо съвпаднаха с тези на ГЕРБ и ДПС.

На принципа "всеки срещу всеки"

Заради неясната ситуация дали ще може да се сформира управленско мнозинство и създалото се напрежение между формациите в парламента на принципа "всеки срещу всеки" в продължение на месец народните представители бавеха конституирането на парламентарните комисии, без които е невъзможно да се приемат законодателните промени. Вместо това запълваха работното си време с четенето на декларации от парламентарната трибуна и изслушването на министри от служебното правителство.

Комисиите все пак бяха сформирани тази седмица, но ако това беше направено по-рано, депутатите биха могли например да приемат част от промените, свързани с реформата в съдебната система, по които би могло да се сформира мнозинство - като например закриването на специализираните съд и прокуратура или отнемането на контрола на главния прокурор Иван Гешев върху Бюрото за защита на свидетели и преминаването му на подчинение на министъра на правосъдието. За първото имаше съгласие още в предишния парламент между "Има такъв народ", "Демократична България", "Изправи се БГ! Ние идваме!" (ИБНИ) и БСП и дори промените бяха приети на първо четене от правната комисия. За второто пък в сегашния парламент има внесени два законопроекта - на "Демократична България" и на ИБНИ, а от партията на Трифонов заявяват, че също подкрепят тази промяна.

Преди повече от седмица служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов внесе пакет от девет различни законопроекта, които спешно трябва да бъдат придвижени, за да се избегнат различни наказателни процедури срещу България от Европейската комисия, но липсата на комисии, които да ги придвижат за гласуване в пленарната зала, фатално забави приемането им. Един от законопроектите е за премахването на сегашния режим на "инвестиционното гражданство", т.нар. "златни паспорти", за които от ЕК заплашват да предприемат наказателна процедура срещу България.

Освен това има и спешни законодателни промени, свързани с енергетиката, без които не може да се либерализира пазарът на ток на едро.

Късното сформиране на комисиите беше на път да провали и актуализацията на бюджета и се наложи президентът Румен Радев да обвърже връчването на втория проучвателен мандат за съставяне на правителство с приемането на законопроекта. По този въпрос парламентарно представените политически сили първоначално бяха на различни позиции, но впоследствие започна да се очертава съгласие по въпроса, въпреки че най-вероятно внесените от служебния кабинет предложения ще бъдат сериозно ревизирани. На този етап изглежда, че това е единствената законодателна промяна, която този парламент може да приеме.

По-дълъг мандат за кадрите на статуквото

Настоящият парламент трябваше да избере и членовете на редица държавни регулатори и органи на изпълнителната и съдебната власт, сред които управителят и двама от подуправителите на БНБ, КЕВР, Комисията за защита на личните данни, Комисията по досиетата и членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), чиито мандати са изтекли отдавна. Част от тях биха могли да работят и в сегашния си състав до избирането на нови членове, но има и такива, като например инспекторите към Инспектората на ВСС, на които правомощията им би трябвало да се прекратят с изтичането на мандата им.

Процедурата за избор на част от тези органи обикновено трае около месец, а някои от тях изискват и мнозинство от две трети, което прави вероятността това да се случи в сегашния парламент нищожна предвид липсата на мнозинство и задаващите се нови извънредни парламентарни избори.

В четвъртък, само ден след като беше създадена бюджетната комисия, нейният председател Любомир Каримански от "Има такъв народ" предложи да започне процедурата за избор на нов управител на БНБ. При това предложението му, което беше одобрено от комисията, предвижда това да става по бърза процедура, според която номинациите за поста могат да се правят само в рамките на три дни. Ходът му беше изненадващ, защото дните на този парламент изглеждат преброени, а и едва ли е добър знак, ако този ключов избор стане набързо и без сериозен дебат около кандидатурите. Още повече, че именно Каримански се сочи от депутати от "Има такъв народ" като един от претендентите за поста. Въпросът обаче дали да започне процедурата ще се решава от депутатите в пленарната зала и не е изключено заради краткото време изборът да бъде отложен за след предсрочните избори. (Повече за битката кой да оглави БНБ тук.)

Засега обаче продължава да е неясно кога ще са те. Причината е, че преди да се разпусне, парламентът трябва да определи дата за президентските избори, но въпреки призивите на председателя на парламента Ива Митева формациите да дадат предложенията си това до този момент не се случва. Датата на вота за държавен глава може да е в диапазона от 22 октомври до 22 ноември, а Румен Радев ще трябва да реши дали парламентарните избори ще са заедно с президентските.

Нелегитимният инспекторат

Мандатът на Инспектората към ВСС (главен инспектор и десетима инспектори) изтече преди повече от година и въпреки това органът продължава да функционира. Проблемът е, че с изтичането на мандата на инспекторите се прекратяват и техните правомощия, което означава, че всички техни решения след изтичането на мандата могат да бъдат оспорени като нелегитимни.

Инспекторатът е важен орган, защото прави проверките за почтеност и конфликт на интереси на съдиите, прокурорите и следователите, проверява техните имуществени декларации, както и действията им, свързани с накърняването на независимостта и престижа на съдебната власт. В края на мандата на 44-ото Народно събрание тогавашното мнозинство на ГЕРБ и "Обединените патриоти" се опита да задвижи процедурата за избор на нови инспектори, но се отказа, защото за избора им е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети. А и съгласно Закона за съдебната власт процедурата за избора на главния инспектор и инспекторите към ВСС се прави не по-късно от два месеца преди провеждането на самия избор.

Реформите в енергетиката отново се отлагат

Очертаващият се кратък живот и на този парламент означава, че няма да могат да се компенсират фирмите за скъпия ток, както и да се направят важни и отлагани реформи в енергетиката, защото и двете неща са свързани с промени в законодателството. На първо място за пореден път ще бъде отложена либерализацията на пазара на едро с електрическа енергия, което беше основно изискване на ЕК за одобряването на механизъм за капацитети. По план това трябваше да е факт преди 1 юли и на този етап няма яснота дали въобще вече може да бъде въведен такъв механизъм. Въпреки това реформата в сектора е наложителна и задължителна за България като страна - член на ЕС, като е свързана още с дефиницията на енергийно бедните групи и определянето на механизми за тяхното подпомагане. Без съответните законодателни промени не може да се започне и изпълнението на първите мерки по пътя към Зелената сделка.

Освен това трябваше да бъде избран председател и член с ресор "енергетика" в Комисията за енергийно и водно регулиране. Миналото лято парламентът беше задвижил такава процедура, но заради започналите антиправителствени протести тя бе прекратена - тогава имаше данни, че Делян Пеевски се опитва да кадрува в регулатора. Мандатът на сегашния председател е изтекъл още през април 2020 г.

Актуализация на бюджета най-вероятно ще бъде приета

Засега изглежда, че актуализацията на бюджета ще е единственият законопроект, който този парламент ще разгледа по същество. Предложенията на служебното правителство за промяна в Закона за бюджета на държавата, на здравната каса и на общественото осигуряване вече са внесени в Народното събрание. Те накратко предвиждат средно увеличение на пенсиите от 12.5% (като така на практика се узаконява добавката от 50 лв.), повече пари за бизнес мерки и здраве при нова вълна от заразени.

Ако се съди по заявките на парламентарните сили обаче, възможно е текстовете да бъдат осезаемо прекроени между първо и второ четене. От партията на Трифонов например вече дадоха да се разбере, че ще предложат свой вариант за преизчисляване на пенсиите, без да навлизат в подробности. БСП и формацията около платформата на Мая Манолова също са внесли свои проекти, които предвиждат още от тази година преизчисляване на пенсиите на база средния осигурителен доход за 2018 г. с цел да се намали голямата ножица между стари и новоотпуснати пенсии. Това обаче ще струва повече (около 2.3 млрд. лв. на година) и няма да обхване всички пенсионери. Не е изключено между двете четения ревизията на бюджета да обрасне с допълнителни искания за ново финансиране. А това е един от сериозните рискове - предвид все по-голямата вероятност да има нови избори бюджетът може да стане жертва на предизборен популизъм от страна на партиите в парламента.
Темата накратко
  • Актуализацията на бюджета вероятно ще е единствената законодателна дейност на сегашното Народно събрание.
  • Ключови регулатори ще продължат да работят с назначени от предишната власт ръководства.
  • Фирмите няма да бъдат компенсирани за скъпия ток, няма да се направят и отлаганите важни реформи в енергетиката.

От четири месеца България се намира в безпрецедентна политическа криза, в която парламентарно представените партии не успяват да сформират мнозинство в Народното събрание и съответно не могат да излъчат редовно правителство. Сложната ситуация на невъзможност политическите сили да се обединят около управленска формула след изборите на 4 април предизвика предсрочните през юли. И ако се съди по сегашните отношения между шестте формации в настоящия парламент, изходът от кризисната ситуация най-вероятно ще е отново нов предсрочен вот през есента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход