Добромир Живков: Има нова вълна в трансформацията на политическия елит

Кирил Петков и Асен Василев формират публични образи на модерни, либерални политици, които са по-близки до Трюдо в Канада и Ардърн в Нова Зеландия, отколкото до българската политическа действителност, казва управителят на "Маркет линкс" пред "Капитал"

Въпросът дали двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев ще участват в предстоящите избори и по какъв начин се оказа в центъра на политическата интрига през последните дни, въпреки че те самите не дават ясен отговор. Разговаряме с Добромир Живков, управител на социологическата агенция "Маркет линкс", за ефекта от появата на нов политически проект, свързан с тях, и шансовете пред него. В седмичния "Капитал" очаквайте още анализи и прогнози по темата.

Как си обяснявате това развитие около двамата служебни министри - може ли да се сравни с друг подобен случай в България?

Почти лавинообразно нарастващата подкрепа за двамата най-видими министри от служебния кабинет - Кирил Петков и Асен Василев, е нещо наистина ново поне от гледна точка на интензитета, с който се развиват обществените нагласи.

Обстоятелството, че без да бъдат в кампания, без публично да заявяват позиции и намерения, те направо встъпиха в реалната политика, беше изцяло в тяхна полза. В средата на май обществото очакваше спешна смяна на модела и организиране на избори извън сянката на ГЕРБ. Служебният кабинет започна активни действия в значително повече посоки и според мен на първо място хората видяха силен контраст между предишния и настоящия кабинет в определянето на приоритети и правене на политики.

Това бяха първите политици с власт, които разбиха с десетилетия налаганата митологема, че пари за пенсии няма, че за да бъдат увеличени определени плащания към най-бедните, трябва да бъдат орязани други пера, да бъде "взето" отнякъде, защото бюджетът е "постна пица". Те видимо отказаха да платят социалната цена на макроикономическата стабилност, заявявайки, че има среден път, който разчита на повишаване на събираемостта на вземанията и "затваряне на кранчетата", като това ще даде възможност за повишаване на социалните разходи. Между другото, това беше основна теза и в предизборните кампании на "Демократична България".

Петков и Василев показват с работата си и публичното си присъствие чувствителност и емпатия към най-уязвимите слоеве. Нещо, което аз не си спомням да са показвали български министри през последните 25 години, а това въздейства емоционално на много широки обществени слоеве.

Не трябва да пропускаме добрия стил на комуникация на всички тези мерки и политики. Без патернализъм, без мачовизъм, рационално, аргументирано, с разбиране и уважение дори и към вече заявилите се политически противници. В този аспект е важно да отчетем простия и разбираем, но не народняшки език, на който те говорят.

Това са хора, представляващи новата вълна в трансформацията на политическите елити. Реално това е сходен модел на навлизане в политиката с този на т.нар. юпита на НДСВ преди точно 20 години с разликата, че тук може би ставаме свидетели на летящ старт.

В обобщение - формират се публични образи на модерни, либерални политици, които са поколенчески, ценностно, дори и културно по-близки до Трюдо в Канада, Ардърн в Нова Зеландия, Калас в Естония, отколкото до българската политическа действителност. Да не забравяме, че това са хора от бизнеса, за които можем да предположим, че разполагат със сериозни маркетингови знания и умения, което увеличава техните шансове и на политическия пазар.

Какви биха били ефектите от техен политически проект върху ситуацията в България - кои от съществуващите формации биха спечелили и кои биха загубили от появата му?

Потенциалните ефекти могат да бъдат в много различни посоки. На първо място, подобен проект с висока популярност може да мобилизира допълнително избиратели от сегмента на негласуващите или тези, които не гласуват винаги, а това могат да бъдат хора с много различни социо-демографски профили.

На второ място има потенциал тяхно явяване на политическата сцена да размести значително пластовете и съотношението на силите в парламента, но реалният ефект зависи и от начина, по който това би станало, дали такъв проект би могъл да бъде конституиран преди вторите предсрочни избори и макар да изглежда, че има ясни лидери, не по-малко важни са и другите лица, които биха застанали до Кирил Петков и Асен Василев.

Откъде евентуалната нова формация ще черпи подкрепа?

Струва ми се, че евентуална подкрепа би дошла от широк политически спектър. Отляво - от страна на симпатизанти на президента Радев, които може би са едни от най-активните във фейсбук групата в подкрепа на Кирил Петков за премиер, която успя да достигне 100 хиляди души, като за мен това е органичен растеж. Според мен политическа сила на двамата министри би успяла да привлече немалка част от отказалите се да гласуват за БСП през последните две години.

Разбира се, от център и от дясно. Дори атаката от страна на "Има такъв народ" към Асен Василев не мисля, че успя да настрои симпатизантите на партията срещу двамата министри и очаквам там също да се крие известен резерв.

Вероятно и "Демократична България" би загубила част от тази периферия, която привлича през последните месеци и на която се дължи растежът на подкрепа, който отчитаме. Въпросът е, че ядрото на обединението е лоялно и пределно мобилизирано и сякаш ще остане такова.

Пред какви капани може да се окаже евентуалната нова партия и как могат да бъдат избегнати?

В краткосрочен аспект видяхме, че най-сериозните компромати срещу двамата не доведоха до разочарование сред симпатизиращите им. Всъщност това са съвсем нови играчи и за момента са до голяма степен имунизирани срещу медийни атаки. Все още няма достатъчно насищане на публичното пространство с негативни конотации, каквито има за политици от ДБ и ИБГНИ.

В по-дългосрочен аспект капаните могат да се активират по линиите на ценностните разломи в нашето общество. Като започнем от болезнената тема за ваксинационната кампания, преминем през може би предстоящата бежанска вълна, руските енергийни интереси и стигнем до въпросите за правата на ЛБГТИ общността. По тези теми всеки политик трябва да е готов интелигентно да отстоява принципи.

Какви стъпки биха могли да предприемат Петков и Василев в седмиците до предстоящите избори и с какви възможности разполагат?

Първо трябва да чуем публично изявление от тяхна страна дали изобщо ще продължат политическата си ангажираност. Подходите са два - собствена политическа сила или включване в някоя от съществуващите партии и коалиции като лица или например под формата на гражданско движение.

Формирането на партия след изборите ще ги извади от обществения фокус и от позицията да провеждат политики с видими резултати ще трябва да преминат изцяло в играта на политика. Да, те ще имат вече натрупан ресурс на разпознаваемост и одобрение, но предстоят нови политически турбуленции, които могат да ги изтласкат в периферията. Това ще означава много по-дългосрочен хоризонт на техните действия и осигуряването на съответните ресурси.

Включването във вече съществуващ проект също има два варианта, както коментирахме преди малко - като кандидати в листи или чрез друго формализирано колективно представителство, което обаче не е партия. Първият подход със сигурност ще донесе номинален електорален прираст за политическата сила, към която биха се присъединили, като тук най-естественият техен съюзник е "Демократична България". От друга страна, това би свило част от потенциала, който вярвам, че имат в център-ляво. Ако се стигне до формиране на, да речем, тяхно гражданско движение и влизане в коалиция, то това би могло да остави повече възможности занапред.

Според последното социологическо проучване на "Маркет линкс" "Има такъв народ" се оказва най-губещата партия от политическата ситуация. Какви са причините за това и накъде ще се насочат разочарованите избиратели на формацията на Трифонов?

Според мен наблюдаваме кумулативен ефект от поредицата от грешни стъпки, които направи партията и лично г-н Трифонов. Можем да започнем с първия вариант на проектокабинет, промяната на отношението към Петков и Василев, липсата на диалогичност и противопоставянето с другите две партии на протеста и с БСП. Мисля, че много хора останаха с усещането, че ИТН е единствената от четирите партии - заедно с ДБ, ИБГНИ и БСП, която не направи възможните за нея компромиси в преговорите за съставяне на правителство, а такива бяха очакванията на по-голямата част от обществото. На следващите предсрочни избори ще отчетем реалната промяна в отношението към тази политическа сила.

Интервюто взе Велина Господинова