Ако сте следвали насоките дотук, сега сте в позицията на Кирил Петков и Асен Василев, изправени пред избора да се захванат с политиката. Учителят, за когото става въпрос, е световният експерт по конкуренция и конкурентоспособност Майкъл Портър, професор на Петков и Василев в Harvard Business School и съавтор на изследване за политическата иновация, издадено преди две години в книга със заглавие "Политическата индустрия".

Майкъл Портър е икономист, който в края на 70-те години формулира концепцията за анализ на даден пазар Five Forces framework (превеждана на български като "Петте конкурентни сили"), която до голяма степен революционализира бизнес стратегията. В последната си книга Портър се опитва да приложи същия метод за пазарен анализ, само че върху политиката.

Както може и да се очаква, Василев и Петков са запознати с този труд и донякъде използват принципите от него за анализ на политическата среда и мястото на "Продължаваме промяната" в нея.

По стъпките на Портър

Политиката не е обществен сектор, посветен изцяло на гражданското благо, а промишлен отрасъл с играчи, повечето от които преследват и собствените си интереси. Това е наблюдението, което бизнес дамата и политически ветеран Катрин Гел споделя с Майкъл Портър през 2015 г.

Предходните пет години Портър е посветил на проекта за конкурентоспособност на САЩ, инициатива, чиято цел е да разбере защо държавата е започнала да губи позициите си в световната икономика. Портър и колегите му са подготвили план с 8 препоръки за политиките, които американското правителство трябва да приложи, за да възстанови конкурентоспособността на страната.

"Многократно пътувах до Вашингтон, за да запозная членовете на Конгреса с нашия план. Всички те се съгласиха, че това са стъпките, които трябва да бъдат предприети", разказва Портър в книгата "Политическата индустрия", която пише заедно с Гел.

Впоследствие обаче нито един политик не предприема действия по прилагане на въпросните политики. Портър е озадачен. Не и Гел, за която е ясно, че политическите играчи не виждат смисъл да разрешават проблеми, които разделят обществото - политизират го и следователно привличат подкрепа за тях.

Въпросът как политиката може да се преориентира в интерес на гражданите събира двамата в проект, който анализира конкурентоспособността в политическия отрасъл.

"Основното заключение от "Политическата индустрия" е, че политиците трябва да спрат да се разправят и да започнат да търсят консенсус", казва Асен Василев няколко дни след като е обявил, че ще основе нова политическа формация заедно с партньора си от бизнеса и служебното правителство Кирил Петков.

5 категории

Портър и Гел разпределят участниците в политическата индустрия в пет категории:

• Конкуренти. Това са съществуващите политически партии, които се явяват на избори.
• Клиенти. Потенциалните гласоподаватели.
• Нови играчи. Те досега не са се борили за подкрепата на потенциалните гласоподаватели и предлагат продукт / услуга, която не е била достъпна на пазара.
• Заместители. Те също не са били на политическия пазар и предлагат услуга, подобна на тази, която някой настоящ играч вече извършва, но претендират, че го правят по-добре и следователно се стремят да вземат клиентите на въпросния играч.
• Доставчици. Експертите по PR, политическите консултанти и всички, които подпомагат политическите кандидати във всекидневните им задачи.

Ако се използва тази класификация, в момента основният въпрос за "Продължаваме промяната" е дали е

Нов играч, или заместител

След няколкото неуспешни опита да се състави правителство с техен мандат "Има такъв народ" се очертава като най-големият губещ на предстоящите избори. Между 7 % и 9% спад в подкрепата за партията на Слави Трифонов предвиждат социолозите преди официалното обявяване на проекта около Петков и Василев.

Поне 3-4% от досегашните избиратели на ИТН вече дават доверието си на "Продължаваме промяната", каза Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" пред БНТ два дни след обявяването на новата формация.

Според социолозите от "Тренд" "Продължаваме промяната" взима гласове още от "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме".

Числата клонят към заместител

Тези проучвания показват, че на етапа "Продължаваме промяната" се приема повече като заместител, отколкото като нов играч. Както Асен Василев сам отбелязва в интервюто, взето му за този брой на "Капитал", преливането на гласове от "Демократична България" в новия проект "не е загуба" за потенциалната "коалиция на почтените", тъй като независимо от спада в подкрепата си демократичното обединение най-вероятно ще прехвърли бариерата от 4%.

Ситуацията с "Изправи се БГ! Ние идваме" обаче не е такава. В случай че формацията прелее част от гласовете си в "Продължаваме промяната" и изпадне от управлението, останалите гласове на "Изправи се БГ! Ние идваме" ще са изгубени за "коалицията на почтените". Друг е въпросът дали загубените гласове ще са по-малко от гласовете, които "Продължаваме промяната" ще спечели, като се яви самостоятелно на предстоящите избори.

Бягане с препятствия

Провалът на играчите в един пазар да обслужат своите клиенти създава предпоставка за появата на нови фирми, които да задоволят нуждите на клиентите. За да навлязат в този пазар обаче, новите играчи трябва да прескочат дадени бариери. Доколко едно ново явление като "Продължаваме промяната" заплашва установените играчи (ГЕРБ, ДПС, БСП) зависи до голяма степен от това колко добре въпросните партии са се окопали.

Портър и Гел посочват няколко основни бариери за навлизане в политическата индустрия. Сред тях се отличават достъпът до финансиране, наличието на пространна партийна инфраструктура, контролът над ключови канали за комуникация с избирателите и наложеният бранд на т.нар. партии на статуквото.

В България електоралното законодателство само по себе си създава финансова бариера за навлизането на нови играчи, тъй като партийните субсидии се разпределят на базата на получени гласове. С други думи, утвърдени партии с голям електорат получават повече пари от новите формации, които тепърва трупат подкрепа. Това пък позволява на тези големи играчи да трупат допълнителна преднина, с което стават по-трудни за догонване.

Същевременно "Продължаваме промяната" прави заявки за "спиране на кранчетата". Само по себе си това вероятно подтиква групите, "точещи" публичния ресурс, да налеят финансиране за партиите, които биха толерирали подобни течове.

Контролът на свързани икономически и политически интереси над медийния пазар също е добре познат проблем за българската демокрация. Тук е важно да се отбележи, че дори основните канали за комуникация (трите големи телевизии например) да отразяват новото партийно явление сравнително безпристрастно, контролираните от близки до предишната власт медии вече са задвижили масирана атака срещу "Продължаваме промяната".

Водещите играчи в българската политическа индустрия прибягват и до "по-първобитни" методи за монополизация на електоратите си, каквито например са купуването на гласове и експлоатацията чрез контрол над пазара на труда в по-малките населени места.

По всичко личи, че Кирил Петков и Асен Василев са прескочили част от тези бариери с имиджа, който си изградиха като служебни министри. Дори с този добър старт тяхната формация се състезава по трасе, осеяно с препятствия, които ветераните в политическата индустрия отдавна са прескочили.

Едно е сигурно. Заформя се класически underdog сюжет, който, ако не друго, връща на българската политика интригата, която може да направи третите за тази година парламентарни избори по-интересни и да включи повече хора в тях. А както самият Портър пише, ако спрем да гледаме на политиката като на "неразбираема игра за инсайдъри", а мислим за нея и се опитаме да я разберем, имам шанс и да я "поправим".